На "Корал" в навечерието на Джулай морнинг
Село Лозенец, община Царево, е типично черноморско котило. В ранните часове на 1 юли, на път от " Корал " назад към базовия лагер в Синеморец, минаваме по " основната ". По средата е спрян състезателен мерцедес с присъщ номер 5555. Стои си. Около него кръжат присъщите за сходни свърталища " батки ". Мичуринската милиция я няма никаква. Защо?
Защото мичуринската милиция беше залегнала в един шубрак, на входа към Лозенец откъм " Корал ", с цел да стопира коли, да не се показва, само че със ядосано изражение да осветява с фенерче водача и пасажерите. Все отново, въпреки с забележима засегнатост, ни пуснаха да продължим.
Кого ли търсеха? Очевидно не мен, тъй като още предходната седмица бях по този начин общителен да им пратя моя фотография, та да ме разпознаят, в случай че се наложи.
Лозенец е тази България, която се случи. В нея на власт са силата, алчността и простотията. В директно съседство, " Корал " е онази България, която трябваше да се случи. И можеше да се случи, в случай че повечко хора бяха положили повечко старания през годините. Каква е разликата? Ето каква.
© Владина Цекова
Влизаме пеш на " Корал ", нарамили китарите, към шест вечерта на 30 юни. Подхождаме от южния край, т.е. откъм тези прословути кофи с отпадък, които община Царево отхвърля да извозва (макар да са нейни), с цел да може след това да ги демонстрира по тв приемника: " Вижте ги тия мръсни хипита какъв отпадък вършат... " Ще свирим, т.е. група " Магистри ", на протест-Джулай. Срещам Атанас Русев, един от уредниците на събитието. Машинално си хвърлям фаса на пясъка под краката. Русев ми подвига величествен скандал пред цяла сюрия коралци – нищо, че съм пристигнал да изсвирвам без пари – изравя отдолу под краката ми въпросния фас и ми го навира в очите: " Какво е това? КАКВО Е ТОВА? Затова ли сме тук? ". И прочие Чак се изпотих от терзание.
Никога, прочее, не си мятам фасовете по плажовете. Дори групирам непознати. Как стана по този начин, че се изложих този път? Бях замислен. А бях замислен, тъй като преди малко се беше схванало, че един наш – към този момент някогашен – другар от Лозенец въпреки всичко няма да си даде озвучителната система и барабаните за Джулая на " Корал ". Макар самичък да беше предложил и към този момент месец да се фукаше с това.
Добре, че в група " Магистри " сме все стреляни зайци и не имаме вяра на заявления от вида: " Всичко е уредено, идвайте единствено с китарите ". Та си носехме оня безспорен най-малко съоръжение, благодарение на което, в случай че всичко друго се провали, въпреки всичко да може да се свири.
© Владина Цекова
Сцена има – осем европалети, подредени на плажа с тил към морето, та то да играе декор. Разпъваме, каквото сме донесли, появява се и един запалянко, дошъл от Бургас с още представители и микрофони. В комплекта барабани обаче нямаме каса (най-големия барабан). С присъщата им досетливост и самообладание коралци, предвождани в тази ситуация от Васо Гюров, намират решението. Пълнят с пясък празен 11-литров бидон от минерална вода, вързват го към комплекта, окачат един микрофон и – готово. Коралска каса, може да я патентоват, цяла нощ устоя на ударите.
По пътя към сцената ме посреща една побита в пясъка врата, символизираща схващането за закона (т.е. от страна на властта) като " врата у поле ". До сцената изникват два български трибагреника, както и голям транспарант, който пита на испански: Абе, компания " Ибердрола " такава, заради что желаете да ни унищожите плажа и дюните, бре маскари? Или нещо в този дух.
© Владина Цекова
Това, несъмнено, е известие до въпросната компания, (не)знайно по какъв начин сдобила се със 120 декара около плажа, 90 от които декари – дюни, т.е. места, върху които по закон не може да се строи безусловно нищо. А въпросната компания дава обещание да построи дузина ваканционни селища, които – косо на всички вероятни закони – локалната власт е вкарала в плана си за общ организационен проект (ОУП). Спомняте си. Иде тирада за същия оня Общ устройствен план, в поддръжка на който локалната власт изкара на манифестация осем селски кмета и техните секретарки; и срещу който единствено в Синеморец се подписаха 255 поданици, при регистрирани 284 такива.
При все това, типично по български, испанците оградиха, тази година, 120-те декара с ограда, състояща се от 1 600 кола и 10 километра тел. А дни преди Джулая, тия испанци проговориха на чист българо-мутренски в едно свое известие до медиите, в което клеветяха и заплашваха покровителите на " Корал ".
Испанците, в тази ситуация, очевидно са повярвали на това, което са виждали в прилежащия Лозенец: че тук ръководят силата, алчността и простотията. Ама " Корал " е другата България и там никого не го е боязън от закани, нито някой се впечатлява от простащини.
Това още веднъж се видя тази година, когато месеци наред мичуринската милиция се опитваше, със закани и закани, да прогони коралци от конституционно принадлежащата им плажна територия. Една от мистериите към Джулая беше тъкмо тази: дали мичуринската милиция, последваща славните обичаи отпреди 1989-та, ще се опита да саботира свирнята и да арестува всички?
© Владина Цекова
Вечерта на 30 юни фуражки не се виждаха никъде; скоро разбрахме и повода. Миналата седмица полицаите, както си им е табиетът, прибрали в РУ-Царево група младежи, да ги " профилактират " (т.е. заплашват да се махат от " Корал " ). Ама измежду младежите имало и един, дето не е трябвало да го профилактират. Та откакто ги пуснали, върху мичуринските фуражки се стоварили, доста отвисоко, хартиени бомби, пуснати от началниците им в РПУ-Бургас, та даже от Министерството. Затова бяха притихнали и се криеха в оня шубрак на границата с Лозенец.
Да им е за урок: не можеш да си полиция, поддръжник на закона, на послушание на стройна държавна подчиненост, а от самото начало да изпълняваш антизаконовите разпоредби на локалните гаулайтери. И да тормозиш честни жители, създали грешката да предположат, че в община Царево ще ги посрещнат гостоприемно, а няма на часа – както става тук – да ги замъкнат към районното.
Тъй или инак, с два часа закъснения протестът-Джулай се отпочна. Две ситни дечица изпяха " Тиха бял Дунав ", до момента в който ние преглеждахме фотоизложбата, представяща историята на Джулая от средата на 1980-те години. После Атанас Русев изясни на публиката, към този момент към стотина индивида, защо сме се събрали; а незабавно след него ние, към този момент на сцената и с настроени принадлежности, подкарахме нашето парче " Оставам си с Кръпката и с Камен Кацата ".
ред сцената се оформи нормалното в такива случаи кълбо от танцуващи и премятащи се стремително дечурлига.
Свирихме, що свирихме с морето за декор, та дори отблъснахме с рокендрол набъбващия дъжд, който се отхвърли нейде по средата на солото на Black Magic Woman, версия Santana.
Мръкна. На сцената се качи Васо Гюров със сборна група от членове на именитите му банди " Кале ", " Ревю " и " Нова генерация ". На бялата му бас китара проличава надпис Save Koral. Включиха още една електрическа китара, с което явно претрупаха генератора за ток, отгоре-отгоре произвеждаш два киловата. Микрофонът от време на време излизаше от строя, само че това нямаше изключително значение, защото публиката – към този момент към 300 индивида – знаеше текстовете на частите и помагаше с пеенето.
За всеобща наслада, от морето изскочи луната – голяма и алена, на вятър. След седмица сиво небе, за пръв път хората видяха небесно величие. На сутринта щяха да видят и слънцето. За край четата на Гюров извърши парчето " Чичо ", за повсеместен екстаз на публиката.
Парчето " Чичо " е едно от историческите събития в най-новата българска история. Когато го чухме за пръв път, на прословутия фестивал в Летния спектакъл на София напролет на 1987 година, всички в публиката разбрахме: стартира нова ера. Социализмът на тодор-живковите полицаи е на смъртен одър. Идва нещо много по-интересно.
Изпълнението на парчето, три десетилетия по късно на " Корал ", е мощно смислово натоварено. Отново сме застанали против нагла, просташка мощ, ползваща органите за сигурност като своя персонална армия против жителите. Отново се съпротивляваме благодарение на рокендрола. Отново желаеме независимост вместо мощ, правдивост вместо лакомия и обикновена цивилизованост вместо каскетна нецензурност. И още веднъж, пардон, ще победим.
През цялото време снимат най-малко три национални малките екрани. Цялата страна знае, какво вършим, за какво го вършим и в името на какво го вършим на " Корал ". Получаваме поздрави от десетките други Джулай-фестивали из страната. Тази нощ " Корал " е фокусът на съпротивата.
На сцената стартират да се изреждат всевъзможни сборни обединения, ориентиращи се все по-явно към джаза. Текстовете на авторските части са преправени по този начин, че да разясняват протичащото се точно тук и точно в този момент – нещо, което и ние успяхме да създадем при започване на вечерта. Отиваше към среднощ, когато от сцената прозвуча апел децата да си лягат, съпроводен от версия на " Зайченцето бяло ", издържана в жанр Луис Армстронг. Децата на коралци продължаваха обаче да се премятат пред сцената.
В дребните часове, уверени че мичуринските полицаи въпреки всичко този път няма да нахлуят и да " респектират " поданството, се отдръпваме към базовия лагер в Синеморец. Там заварваме най-малко три " Джулая " – по един на двата плажа и още един на бар " Кораба ". Всеки миг чакаме идването на наш другар англичанин, който е кацнал от Лондон в София към среднощ и е взел такси, та да успее да е тук за изгрева.
Правя бързи сметки на разум и стигам до извода, че тази нощ няколко десетки – може би стотици – хиляди вземат участие в някакъв Джулай някъде в страната. Че и от чужбина тичат насам. Това, хора, е достоверна национална традиция, на инат на властта, макар властта, без дотации от Министерството на културата, без публично самопризнание – нито от страната, нито от ЮНЕСКО. Българският народ роди тази традиция и българският народ я поддържа.
Това е нашият, българският метод да се съпротивляваме, още от втората половина на 1980-те години. Защото ние помним нещо, което други са не запомнили: няма мощ, колкото и алчна, елементарна и нагла да е тя, която да може да се оправи с композиция от природа, рокендрол и свободни хора.
И закономерно, сутринта (е, към пладне) на 1 юли четем следното медийно заглавие: " Властта безапелационна: Ваканционното населено място зад `Корал` няма да се строи ". Испанската компания, до оня ден ръсеща мутренски закани против коралци, щяла да съди общината, че й е пробутала терен, на който не може да излива бетон.
Джулай...
Защото мичуринската милиция беше залегнала в един шубрак, на входа към Лозенец откъм " Корал ", с цел да стопира коли, да не се показва, само че със ядосано изражение да осветява с фенерче водача и пасажерите. Все отново, въпреки с забележима засегнатост, ни пуснаха да продължим.
Кого ли търсеха? Очевидно не мен, тъй като още предходната седмица бях по този начин общителен да им пратя моя фотография, та да ме разпознаят, в случай че се наложи.
Лозенец е тази България, която се случи. В нея на власт са силата, алчността и простотията. В директно съседство, " Корал " е онази България, която трябваше да се случи. И можеше да се случи, в случай че повечко хора бяха положили повечко старания през годините. Каква е разликата? Ето каква.
© Владина Цекова
Влизаме пеш на " Корал ", нарамили китарите, към шест вечерта на 30 юни. Подхождаме от южния край, т.е. откъм тези прословути кофи с отпадък, които община Царево отхвърля да извозва (макар да са нейни), с цел да може след това да ги демонстрира по тв приемника: " Вижте ги тия мръсни хипита какъв отпадък вършат... " Ще свирим, т.е. група " Магистри ", на протест-Джулай. Срещам Атанас Русев, един от уредниците на събитието. Машинално си хвърлям фаса на пясъка под краката. Русев ми подвига величествен скандал пред цяла сюрия коралци – нищо, че съм пристигнал да изсвирвам без пари – изравя отдолу под краката ми въпросния фас и ми го навира в очите: " Какво е това? КАКВО Е ТОВА? Затова ли сме тук? ". И прочие Чак се изпотих от терзание.
Никога, прочее, не си мятам фасовете по плажовете. Дори групирам непознати. Как стана по този начин, че се изложих този път? Бях замислен. А бях замислен, тъй като преди малко се беше схванало, че един наш – към този момент някогашен – другар от Лозенец въпреки всичко няма да си даде озвучителната система и барабаните за Джулая на " Корал ". Макар самичък да беше предложил и към този момент месец да се фукаше с това.
Добре, че в група " Магистри " сме все стреляни зайци и не имаме вяра на заявления от вида: " Всичко е уредено, идвайте единствено с китарите ". Та си носехме оня безспорен най-малко съоръжение, благодарение на което, в случай че всичко друго се провали, въпреки всичко да може да се свири.
© Владина Цекова
Сцена има – осем европалети, подредени на плажа с тил към морето, та то да играе декор. Разпъваме, каквото сме донесли, появява се и един запалянко, дошъл от Бургас с още представители и микрофони. В комплекта барабани обаче нямаме каса (най-големия барабан). С присъщата им досетливост и самообладание коралци, предвождани в тази ситуация от Васо Гюров, намират решението. Пълнят с пясък празен 11-литров бидон от минерална вода, вързват го към комплекта, окачат един микрофон и – готово. Коралска каса, може да я патентоват, цяла нощ устоя на ударите.
По пътя към сцената ме посреща една побита в пясъка врата, символизираща схващането за закона (т.е. от страна на властта) като " врата у поле ". До сцената изникват два български трибагреника, както и голям транспарант, който пита на испански: Абе, компания " Ибердрола " такава, заради что желаете да ни унищожите плажа и дюните, бре маскари? Или нещо в този дух.
© Владина Цекова
Това, несъмнено, е известие до въпросната компания, (не)знайно по какъв начин сдобила се със 120 декара около плажа, 90 от които декари – дюни, т.е. места, върху които по закон не може да се строи безусловно нищо. А въпросната компания дава обещание да построи дузина ваканционни селища, които – косо на всички вероятни закони – локалната власт е вкарала в плана си за общ организационен проект (ОУП). Спомняте си. Иде тирада за същия оня Общ устройствен план, в поддръжка на който локалната власт изкара на манифестация осем селски кмета и техните секретарки; и срещу който единствено в Синеморец се подписаха 255 поданици, при регистрирани 284 такива.
При все това, типично по български, испанците оградиха, тази година, 120-те декара с ограда, състояща се от 1 600 кола и 10 километра тел. А дни преди Джулая, тия испанци проговориха на чист българо-мутренски в едно свое известие до медиите, в което клеветяха и заплашваха покровителите на " Корал ".
Испанците, в тази ситуация, очевидно са повярвали на това, което са виждали в прилежащия Лозенец: че тук ръководят силата, алчността и простотията. Ама " Корал " е другата България и там никого не го е боязън от закани, нито някой се впечатлява от простащини.
Това още веднъж се видя тази година, когато месеци наред мичуринската милиция се опитваше, със закани и закани, да прогони коралци от конституционно принадлежащата им плажна територия. Една от мистериите към Джулая беше тъкмо тази: дали мичуринската милиция, последваща славните обичаи отпреди 1989-та, ще се опита да саботира свирнята и да арестува всички?
© Владина Цекова
Вечерта на 30 юни фуражки не се виждаха никъде; скоро разбрахме и повода. Миналата седмица полицаите, както си им е табиетът, прибрали в РУ-Царево група младежи, да ги " профилактират " (т.е. заплашват да се махат от " Корал " ). Ама измежду младежите имало и един, дето не е трябвало да го профилактират. Та откакто ги пуснали, върху мичуринските фуражки се стоварили, доста отвисоко, хартиени бомби, пуснати от началниците им в РПУ-Бургас, та даже от Министерството. Затова бяха притихнали и се криеха в оня шубрак на границата с Лозенец.
Да им е за урок: не можеш да си полиция, поддръжник на закона, на послушание на стройна държавна подчиненост, а от самото начало да изпълняваш антизаконовите разпоредби на локалните гаулайтери. И да тормозиш честни жители, създали грешката да предположат, че в община Царево ще ги посрещнат гостоприемно, а няма на часа – както става тук – да ги замъкнат към районното.
Тъй или инак, с два часа закъснения протестът-Джулай се отпочна. Две ситни дечица изпяха " Тиха бял Дунав ", до момента в който ние преглеждахме фотоизложбата, представяща историята на Джулая от средата на 1980-те години. После Атанас Русев изясни на публиката, към този момент към стотина индивида, защо сме се събрали; а незабавно след него ние, към този момент на сцената и с настроени принадлежности, подкарахме нашето парче " Оставам си с Кръпката и с Камен Кацата ".
ред сцената се оформи нормалното в такива случаи кълбо от танцуващи и премятащи се стремително дечурлига.
Свирихме, що свирихме с морето за декор, та дори отблъснахме с рокендрол набъбващия дъжд, който се отхвърли нейде по средата на солото на Black Magic Woman, версия Santana.
Мръкна. На сцената се качи Васо Гюров със сборна група от членове на именитите му банди " Кале ", " Ревю " и " Нова генерация ". На бялата му бас китара проличава надпис Save Koral. Включиха още една електрическа китара, с което явно претрупаха генератора за ток, отгоре-отгоре произвеждаш два киловата. Микрофонът от време на време излизаше от строя, само че това нямаше изключително значение, защото публиката – към този момент към 300 индивида – знаеше текстовете на частите и помагаше с пеенето.
За всеобща наслада, от морето изскочи луната – голяма и алена, на вятър. След седмица сиво небе, за пръв път хората видяха небесно величие. На сутринта щяха да видят и слънцето. За край четата на Гюров извърши парчето " Чичо ", за повсеместен екстаз на публиката.
Парчето " Чичо " е едно от историческите събития в най-новата българска история. Когато го чухме за пръв път, на прословутия фестивал в Летния спектакъл на София напролет на 1987 година, всички в публиката разбрахме: стартира нова ера. Социализмът на тодор-живковите полицаи е на смъртен одър. Идва нещо много по-интересно.
Изпълнението на парчето, три десетилетия по късно на " Корал ", е мощно смислово натоварено. Отново сме застанали против нагла, просташка мощ, ползваща органите за сигурност като своя персонална армия против жителите. Отново се съпротивляваме благодарение на рокендрола. Отново желаеме независимост вместо мощ, правдивост вместо лакомия и обикновена цивилизованост вместо каскетна нецензурност. И още веднъж, пардон, ще победим.
През цялото време снимат най-малко три национални малките екрани. Цялата страна знае, какво вършим, за какво го вършим и в името на какво го вършим на " Корал ". Получаваме поздрави от десетките други Джулай-фестивали из страната. Тази нощ " Корал " е фокусът на съпротивата.
На сцената стартират да се изреждат всевъзможни сборни обединения, ориентиращи се все по-явно към джаза. Текстовете на авторските части са преправени по този начин, че да разясняват протичащото се точно тук и точно в този момент – нещо, което и ние успяхме да създадем при започване на вечерта. Отиваше към среднощ, когато от сцената прозвуча апел децата да си лягат, съпроводен от версия на " Зайченцето бяло ", издържана в жанр Луис Армстронг. Децата на коралци продължаваха обаче да се премятат пред сцената.
В дребните часове, уверени че мичуринските полицаи въпреки всичко този път няма да нахлуят и да " респектират " поданството, се отдръпваме към базовия лагер в Синеморец. Там заварваме най-малко три " Джулая " – по един на двата плажа и още един на бар " Кораба ". Всеки миг чакаме идването на наш другар англичанин, който е кацнал от Лондон в София към среднощ и е взел такси, та да успее да е тук за изгрева.
Правя бързи сметки на разум и стигам до извода, че тази нощ няколко десетки – може би стотици – хиляди вземат участие в някакъв Джулай някъде в страната. Че и от чужбина тичат насам. Това, хора, е достоверна национална традиция, на инат на властта, макар властта, без дотации от Министерството на културата, без публично самопризнание – нито от страната, нито от ЮНЕСКО. Българският народ роди тази традиция и българският народ я поддържа.
Това е нашият, българският метод да се съпротивляваме, още от втората половина на 1980-те години. Защото ние помним нещо, което други са не запомнили: няма мощ, колкото и алчна, елементарна и нагла да е тя, която да може да се оправи с композиция от природа, рокендрол и свободни хора.
И закономерно, сутринта (е, към пладне) на 1 юли четем следното медийно заглавие: " Властта безапелационна: Ваканционното населено място зад `Корал` няма да се строи ". Испанската компания, до оня ден ръсеща мутренски закани против коралци, щяла да съди общината, че й е пробутала терен, на който не може да излива бетон.
Джулай...
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ