Маршрути: Скалните венци на Кунино
Село Кунино е единствено дребна спирка по пътя. Дори бързият трен сред Мездра и Червен бряг не стопира тук и каквото успееш да видиш за две-три минути – това е. Скални венци, кули, арки и тъмни входове на пещери. След малко пейзажът се е сменил с различен. Понякога има деца или старци, които стоят под сянката на ореховите дървета и махат с ръка на всеки преминаващ трен.
В неделя заран селото наподобява пусто. Има четири магазина, в които оферират всичко – от подготвени кори за баница до игра на табла със притежателя. Хляб няма. „ В дребните села е по този начин, хлябът бързо свършва и все е дефицитна стока ”, споделя ни продавачът и отива да си доиграе играта.
Навън към този момент стартира да вали. Оградите на множеството къщи са каменни, само че това е разбираемо - в Кунино камъни колкото искаш. Улиците гладко катерят нагоре, а от каньона над Кунино се вие мъгла.Това, което се вижда от влака –
надупчените скални венци
до Кунино, е нищо пред това, което се крие след селото. На метри от последните къщи стърчат високи кули, които дават началото на Кунинския каньон. Отвесните скали доближават над шейсет метра, а сред тях прехвърчат първите лястовици, които са се върнали тази година.
Същата река, която в миналото е образувала скалните мостове, пещерите и кулите, в този момент е дълбока една педя. Част от водите й са каптирани напряко от пещерите и зареждат освен Кунино, само че и град Роман.
Затова пък малко по-нагоре в каньона има 50-метров изсъхнал водопад, от който тече вода единствено при проливен дъжд или мощно снеготопене. Под него е спокойният вир, в който се оглеждат скалите. На места каньонът е необятен повече от петдесет метра, само че в някои сектори скалите се приближават една до друга на разстояние не повече от 5 метра.
Въпреки дъжда това е най-подходящото време
за обикалянето на региона. Сега стърчат единствено сухите стебла на тръните. През лятото прекосяването през каньона е малко тестване – тръните, драките и копривата доближават над метър височина. Бръшляните закриват входовете на пещерите. Не е огромна изненада, че в това скалисто и усойно място има много змии. Гарантираме за съществуването на пепелянки. Но изненадата беше, когато преди години открихме и дребен черен скорпион, най-вероятно безопасен. Друг път, до момента в който се промъквахме из скалните мостове, изплашихме сърна, която избяга по сипеите надолу.
Освен змии, скорпиони и сърни
в този регион може да се видят още скални арки и мостове, кули и пещери, ерозионни котли и от дълго време пресъхнали водопади. Както и доста пещери – единствено в региона на Кунино те са към 150. Пропастни и хоризонтални, с големи входове или съвсем незабележими дупки, покрити с треви.
