Селия Бьолен е старши изследовател в Европейския съвет за външна

Селия Бьолен е старши откривател в Европейския съвет за външна политика (ECFR) и шеф на Парижкия му офис. Като експерт по Съединени американски щати и трансатлантическите връзки, тя проучва американската политическа динамичност, вътрешната поляризация и последствията от тях за Европа и интернационалния ред.

Дъждовни води: В подтекста на войната в Иран къде съгласно Вас би трябвало да застане Европа?

Селия Бьолен: Европа не е избрала да стартира тази война, да отвори този нов фронт в миг, когато би трябвало да се оправя със опасността за сигурността си от източния си фланг, с комерсиалната конкуренция, стопански напън, софтуерни провокации. Стабилността на Близкия изток е основна за европейската непоклатимост и сигурност. И вероятността от европейска позиция е, че Доналд Тръмп стартира тази война, без да предизвести съдружниците и без съвсем никаква подготовка на личния си народ, камо ли на европейските нации. И наподобява като че ли е с стеснен проект и тактика за края ѝ. Европа сега просто осъзнава действителността, че това се случи и не е сигурна къде е границата, след която Тръмп би желал да постави край. Също по този начин има и неустановеност по отношение на устойчивостта на иранския режим.

Поради всички тези фактори мисля, че сега следим последна нерешителност от всички. Никой не желае в действителност да се включи изцяло във войната, никой до момента не е подкрепил изцяло дейностите. И въпреки всичко има чувство за отговорност, изключително от няколко страни като Франция или Англия, че може би ще би трябвало да подсигурят освен съдружници от Европейски Съюз като Кипър поради английските бази там, само че и ще би трябвало да се притекат на помощ на страните от Персийския залив. Така че стои въпросът - какъв брой отговорност носят европейските страни към съдружниците и сътрудниците си? Докато по едно и също време с това са решени да не вземат участие в ескалацията или да бъдат съучастници в това, което наподобява като доста неблаговиден опит за промяна на режима.

От друга страна, Доналд Тръмп сподели първоначално, че Съединените щати ще влязат във войната с Израел и не желаят НАТО да се намесва, само че в този момент е сменил курса и е упорства НАТО и другите европейски съдружници да му оказват помощ във войната.

Дъждовни води: Мислите ли, че неохотата на Европа да се включи в тази война може да задълбочи разрива със Съединени американски щати, който към този момент съществува?

Проблемът за европейците е, че той третира това като тест за преданост. Дали са лоялни към него, ще се покаже посредством дейностите им. За някои от тях даже не е значимо дали могат да оказват помощ. Важно е за него да тества лоялността им. Така че държанието му припомня доста за водач на тайфа или клан, който желае преданост от васалите си.

И мисля, че европейците не са склонни да се подчинят, тъй като знаят, че тази преданост не е донесла доста изгоди за доста от тях досега. Много американски съдружници са били извънредно лоялни към Съединени американски щати и не престават да са по този начин от десетилетия и през тази администрация, само че бяха ударени от същите търговски мита. Съюзници са пренебрегнати поради уговорката им с Украйна, а някои като Дания са и непосредствено заплашвани териториално. Така че има осъзнаване, че безспорната преданост към Доналд Тръмп като че ли не се отплаща. Мисля, че сме в задънена улица. Ако европейците се подчинят, това ще е, тъй като той упражнява напън.

Дъждовни води: Хора от администрацията на Тръмп са подкрепяли избрани политически партии в европейски страни. Мислите ли, че има почва за придвижване по сходството на MAGA в Европа?

Да и не. Защо " да "? Всички наши демокрации минават през националистически, постлиберален миг, в който доста от главните правила на демократичната народна власт се слагат под въпрос. Това е цяла философия в действителност, която не би трябвало да отхвърляме единствено тъй като е насърчавана от екстравагантни персони като Илон Мъск. Тя към момента има мощни корени и основи освен в американското политическо мислене, само че има и паралели с европейското политическо мислене. И по доста способи дълго време европейски политици имитираха американските триумфи - да вземем за пример неолиберализма на Роналд Рейгън, който въодушеви мнозина в Европа.

Така че има плодородна почва за съдействие и продан на хрумвания в това националистическо популистко придвижване. Но по формулировка ползите на двете страни са изцяло разнообразни, тъй като когато става дума за " Америка преди всичко ", не може да се приказва за " Европа преди всичко ". Така че има граница на способността да се трансформира континентът. Онова, по което се съгласяват, са обичайните полезности, антиимигрантските хрумвания, комерсиалните вероятности, възпротивяването на мултилатерализма. И един от главните общи детайли - те са срещу Европейския съюз. Но във всяка страна е друго. Онова, което ги сплотява, е желанието да трансформират Европейския съюз. Там е мястото, където може би има някаква почва MAGA и националистите от цяла Европа да работят дружно - да разрушат това, в която не имат вяра.

Дъждовни води: Как мислите, че желаят да го трансформират, каква е задачата?

Ако вземем за образец какво споделя Жордан Бардела, водачът на " Национален общ брой " във Франция: " Не желаеме Европейски съюз. Искаме Европа на нациите. " Те желаят двустранно, тристранно съдействие. Но желаят да си върнат всяка част от суверенитета, отстъпена на Европейския съюз. Търговията очевидно е главната. Отказват всички регулации на европейско равнище и изключително отхвърлят бюрокрацията. Някои от най-прагматичните представители на тези придвижвания считат, че в по-краткосрочен проект могат да трансформират Европейски Съюз по този начин, че Европейският съвет да е единственото място за взимане на решения - т.е. като междуправителствена конструкция.

MAGA не обръща доста внимание на тези хрумвания, тъй като са прекомерно комплицирани. Но са на едно мнение, че не схващат защо служи Европейската комисия. А и имат вяра, че Съединени американски щати биха спечелили повече от националистически сътрудници, които не са толкоз мощни групово, само че са мощни самостоятелно.

Дъждовни води: Много от тези хрумвания са близки до това, което съветската агитация и дезинформационните ѝ акции целят в Европа. Смятате ли, че MAGA придвижването по някакъв метод оказва помощ за постигането на дневния ред на Кремъл в Европа?

За мен огромна част от задачите на съветската агитация са най-вече да всява безпорядък и комплициране. Което значи, че в случай че Европейски Съюз бъде опустошен по-систематично, това е огромен плюс, само че задачата най-много е комплициране и безпорядък измежду европейските електорати, които стартират да губят доверие в личните си държавни управления, да губят доверие още повече институциите в Брюксел. В този смисъл, в задачата да се отслаби Брюксел, те работят в една и съща посока. Но мисля, че това не е безусловно координирана активност.

Има значение и превръщането на всички обществени мрежи в поле за продан на хрумвания без никаква модерация, което оказва помощ за разпространяването на дезинформация. Това е в действителност огромен бонус за Русия, който ѝ е оказал помощ изключително доста. Мисля, че главната цел на платформите, когато взеха това решение, не е била безусловно да оказват помощ на Русия, само че това е непряк резултат. Мисля, че главната им цел бяха парите.

Дъждовни води: България е една от дребното страни в Европа, които взеха решение да влязат в Съвета за мир на Доналд Тръмп. Какво мислите за бъдещето на тази организация?

Това е цялостна заблуда и измислена организация, която е построена върху огромен дипломатически триумф от негова страна, който беше освобождението на заложниците и примирието в Газа. Без да разясня останалото и каква е обстановката в Газа сега, само че въпреки всичко основано на този огромен триумф и с цел да укрепи марката " миротворец ", Доналд Тръмп реши да стартира това.

Идеологическата цел е да се заобиколи Организация на обединените нации. Виждаме по какъв начин този съвет е основан, с цел да удовлетвори егото на Тръмп и да концентрира властта у него, тъй като всичко взема решение той. Така че няма трайна стойност. Не знам и не разбирам за какво България е избрала този път. Може би стратегически някои европейци считат, че е по-добре да сътрудничат на Тръмп, в това число да задоволяват неговите егомански прояви, тъй като по-късно това ще донесе изгоди. Тази догадка не е невероятна, само че би трябвало да се има поради, че изгодите постоянно са доста лимитирани.

От друга страна, има потребност от реформиране на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Защото не работи, блокиран е и не служи на задачата си. И мисля, че най-голямата стойност на Доналд Тръмп в този свят е, че той принуждава всички да се премислят, да реформират институциите си, позициите си. Наистина да помислят съществено за това, което е значимо за тях. Основният риск е, че когато отхвърляме да го създадем и единствено пазиме статуквото, не напредваме.

Автор: Мина Киркова