Омразата най-често е вкисната, ферментирала гордост ♥ Георги ТОМАЛЕВСКИ
(Self-Portrait -4, by Egon Schiele)
Омразата
Да мразиш нещо или някого, то ще рече да бъдеш деен в едно обещано поле. При омразата, както и при обичта, на първо място съществува строго избран обект, който стои блестящо откроен върху фона на твоето схващане. Нещо повече, когато обичаш или мразиш, обектът на тия твои усеща заема много огромно място в душата ти. Той те ангажира и ти работиш непрекъснато върху него с огромно внимание и със сили, взети.от склада на твоето аз. Както при обичта, по този начин и при омразата, ти не си самичък, а постоянно те съпровожда един безмълвен, невидим сателит, по отношение на който ти отнасяш дейностите си от своя катадневен живот.
Обектът на една същинска ненавист безусловно е заемал някакво високо място в нашата душа, или пък е хвърлял там сянката на своето съществувание. И таман тая сянка - едра, увеличена и застрашаваща, е най-големият извор на сили, които хранят омразата. Човек не може да ненавижда нещо незначително. Дребните неща кай-често ни бодват, само че ние елементарно ги отминаваме, като ги пращаме в давност. Онова, което ненавиждаме, то е доста тежко и властно, с цел да бъде хвърлено с лекост в дрипите на отминалия ни живот. То остава, следва ни, и както любимото създание, безмълвно ни принуждава да поправяме делата си и то на всяка стъпка в нашия живот.
Омразата е работа. Тя е интензивност. За нея трябват сили и оня, който ненавижда, в случай че е слаб човек, може да изчерпи енергитичните си ресурси, с цел да поддържа живота на тая ламя. Човек се заразява с бацила на омразата, единствено в случай че отвори за нея вратите на своето аз. Омразата не е, както безразличието - сенчица при вратите на съзнанието, която елементарно се стопява в глумата на протичащия живот. Тя е като създание, което се настанява в индивида и заема място и сили потребни инак за самия живот.
Когато мразиш някого, ти мислиш за него и го поставяш в угодна за тебе конюнктура, координираш своя живот по отношение на неговия, и непрекъснато го унищожаваш алегорично с едно вътрешно ожесточение, за което са потребни доста сили от склада на душата ти. Тоя факт демонстрира, че обектът на твоята ненавист има някакви достолепия, които ти, в същност, искаш да премахнеш. Ти не можеш да мразиш: една мушица, или един комар, който те безпокои. Ти би ненавиждал лъва или тигъра, в случай че е потребно да премериш с тях силите си, и установиш своето безсилие.
Ако наблюдавате историята на някоя позната ненавист, ще видите там битката сред две „ достойнства “ или две негативни сили. Продължително, мощно и с огромен обсег се демонстрира оная ненавист, която протича като ток сред два мъчно отслабващи полюси: родове, лица или даже общества и нации. (Историята на една родова ненавист е дадена най-добре в „ Ромео и Жулиета ", където една огромна, колкото омразата обич, е в положение да я унищожи). В такива случаи, по-голямата ненавист е гостенка на по-слабата страна, като претворба и продължение на безсилието, като незадоволеност и липса на път за отреагиране. Тя се вгнездва като фермент в душите на гордите и слабите, тъй като омразата най-често е вкисната, ферментирала горделивост.,
Големите, мощните духовно и физически хора, не познават омразата, тъй като те съумяват. Техните хоризонти са чисти, те нямат в себе си нищо притаено и потиснато.
Ето едно място, където се крие тайната, че за всяка ненавист има отдушник и всяка ненавист би могла да се претвори и да стане даже любов. Това е постоянно по-вероятно, в сравнение с да желаете да превърнете в любов безразличието. Ако в гнездото на омразата се прокара дренаж (отдушник), или в случай че потиснатата горделивост се води по своите пътища и се даде възможност на потиснатото да се води, при настъпилото избавление, с омразата се прави едно неизмеримо алхимично преобразяване. Тя може елементарно до се трансформира в обич. Ако един човек, който е задръствал пътищата на различен човек, направи по този начин,. че освободи другия и даде мотив за неговото свободно проявяване, той безусловно се претворява в съзнанието на другия от облик на ненавист, в облик на любов.
Има случаи, когато ние мислим, че таим в себе си възприятие на ненавист към някого, без да осъзнаваме, че това не е ненавист, а единствено омерзение. Представете си, че някое човешко създание е станало причина да паднем низко в личните си очи. Това създание изгубва за нас своята цена и към него ние откриваме възприятие на някакво пренебрежение или отдалечаване, само че не и ненавист. Отвращението и омразата се отличават. Ние се отвращаваме от тия неща, които за нас са дребни, оскъдни, нечисти, само че това не ни заангажирва с ненавист, за която, както се спомена към този момент, са потребни обилни сили. Ние се отнасяме към дребните хора, станали причина за наше някое проваляне по този начин, както се отнасяме към оная нечистотия на пътя, върху която сме се подхлъзнали, с цел да окаляме своите облекла.
Понякога човек усеща една необяснима безпричинна ненавист към някого. Ако се вгледаме във вътрешния свят на такива същества, ще открием, че тая, на тип безпричинна злост, се корени в противодействуващите нерезониращи душевни настройки, чиито талази се срещат в дисхармонични случаи. Такива.вълни са израз на някакъв противопоставен, непримирим живот, който идва в битка с другия посредством своята ритмика, и в чието наличие загасват едни непознати възторзи.
Често може да чуете, че някой ненавижда себе си. Това демонстрира, че омразата е мощ, предприемчивост на душевния живот, а не равнодушие и несъществуване. Никой в никакъв случай не може да сложи себе си в небитието, затова, човек не може да бъде апатичен към себе си.
Ние, хората на последните десетилетия, гледаме като на наивна отживялост на думите, че против омразата би трябвало да противопоставяме любов. Това ни наподобява някак неприлично, проповедническо и даже необикновено, само че то съставлява самата истина. Само огромната, мощната любов е в положение да претвори и да се опълчи на негативните трепети на омразата. Само тя може да ги трансформира в положителни сили. Омразата усилва омразата и я прави стопанин на живота. Само слабите натури се заразяват от ненавист, тъй като дребната им любов не е в положение да извърши алхимичната вътрешна пре-творба.
Да се ненавижда в една среда, в която действуват като динамично поле силите на една непозната ненавист, е видимо по-лесно, тъй като човек попада в темп с непознатата ненавист и тя почва да го увлича. Да обърне колелото на омразата в любов, да трансформира ненавистта в благосклонност, може единствено един същински мощен човек. Обърне ли се към този момент това колело, тогава всичко е към този момент по-лесно, тъй като за реализирането на любовта човек може да почерпи сили от природата и от голямото любещо сърце на света, когато за осъществяването и храненето на омразата, човек би трябвало да дава от личните си сили. Природата кредитира единствено любовта, само че не и омразата.
В думите на една от най-светлите книги, съставяща най-скъпия подарък на човечеството, изречението „ бит враговете си “ е за нас такова нещо, което не може да се проумее от нашите мозъчни кафези. През гъстото покривало на нашето духовно незнание, ние откриваме в тия думи уязвимост, отстъпничество, или пък едно неприлично послушание на другия. Колко сме надалеч от истината! В тия думи е затворена алхимичната мощност, която още липсва на света, с цел да се обърне тежкото колело на живота от една, в друга страна, с цел да идем от гибелта към живота. Само един воин на духа може да направи от тия думи управително начало в своето съществуване, единствено подобен, който през пламъците протяга ръка, с цел да отвори крана на избавителните бликащи води.
Малките и слабите хора изяждат в ненаситната уста на омразата всичките си витални ресурси. Омразата отравя живота им. В нейната душна и нехигиенична атмосфера, те дишат тежко, а кръвта им е отровена със соковете на една жлъч, която непрестанно се излива там.
Омразата би била по-подходяща за тия, които имат непотребни ресурси от сила. Тя е като едно лакомо добиче, което не прави никаква работа, а яде доста. Само богатият може да го изхрани. Смешно е, когато най-често дребните, едвам пъплещите човешки същества съскат: „ Аз те ненавиждам! “
Ако бихме могли да надникнем в света на вътрешния ни живот, ще останем сюрпризирани, какъв брой е елементарна и велика истината, че любовта храни живота ни, а омразата е единствено прислужник на гибелта.
Тогава ще познаем, за какво на света е потребна любов.
От: „ Слънце след стихия “ (Есета), Георги Томалевски, изд. „ Житно зърно “, 1946 година
Картина: Self-Portrait -4, by Egon Schiele; chinaoilpaintinggallery
