Селекционерът на националния ни тим по волейбол Пламен Константинов гостува

Селекционерът на националния ни отбор по волейбол Пламен Константинов гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. В България в последно време този пост наподобява по-горещ даже от този във футбола. Причината е ясна – от високите ни момчета не престават да се чакат влиятелни класирания в огромните съревнования. Мечтите за орден от международното състезание в България следващата година са свързани точно с Константинов и неговите играчи.

- Здравей, Пламене! Започваме с малко черен комизъм – в случай че беше в четворката на европейското състезание, нямаше да слезеш от екран, а в този момент можем да си поговорим спокойно…

- Мисля си, че в последна сметка може да има и позитивна страна некласирането, в случай че си извадим верните заключения. Има над какво да се направи разбор на цялото лято, а освен на европейското състезание. Има нюанси и повторения на идентични обстановки в Световната лига, които се повториха и на европейското. Най-вече е обвързвано с мачовете, които ни осигуряваха класиране във финалната фаза. Ако погледнем действително двата мача, които бяха основни за класиране във финалните етапи на двата шампионата – с Аржентина и със Сърбия, ще забележите невероятна аналогия в метода, настройката и играта на избрани състезатели. Според мен там би трябвало да се търси смяната. Ние от щаба и федерацията би трябвало да проучваме за какво се получават такива обстановки и къде са проблемите на тима.

- Реално какъв брой надалеч сме от медалите на еврофинали – в София преди две години и в този момент след Полша?

- В общи линии на един мач разстояние. При финалите в София разликата беше, че този мач ни даваше купа. При продобиване на полуфинала против Франция мисля, че не можеше да загубим в София край против Словения при цялото ми почитание към този тим, който има страховит напредък в последните две-три години и това е несъмнено. Този мач можеше действително да ни докара до най-големия резултат в историята на българския волейбол. Бяхме доста близо, само че за жалост в един ден сякаш загубихме всички медали – и опцията да спечелим европейското състезание, и мача за бронза с Италия. Може би липсва изявяването на водач, и то в основни моменти във значимите мачове. Като че ли от тази група състезатели, които имаме сега в националния тим, никой не демонстрира в такива моменти лидерските качества.

Много постоянно се получават обстановки, в които в края на геймовете, когато са най-важните точки, не решаваме нещата в наша изгода. Това ненапълно идва и с опита. Има състезатели, които нямат този опит в националния тим. Опитах се да наложа и някои млади момчета, които несъмнено имат качества, само че към момента нямат опит на такова равнище. Това се видя и на самото европейско състезание. Естествено хората гледат мачовете, само че в интервала на подготовката преди самото състезание и контролите имаше обстановки, в които някои от младите посочваха невероятни качества. Например Розалин Пенчев, който беше в страхотна форма, само че не можа да разкрие капацитета си и в мачовете на европейското състезание, само че би трябвало да извърви този път. Няма различен метод – би трябвало да му се дава късмет.

- Направи ли компромис с някой волейболист да го вземеш на европейското състезание в Полша?

- Не, от тези, които имаха предпочитание да играят в националния тим, отидохме с най-хубавото все още. Не успяхме да извлечем максимума от някои състезатели. Това най-много е обвързвано със спортната им форма. Имаше съпътстващи проблеми, които пречеха за пълноценна подготовка на някои момчета. Един от факторите бе контузията на Виктор Йосифов, който това лято не можа да влезе в положително положение, а той е значим състезател и капитан на тима, основен играч. Дойде с травмата от Италия и съвсем цяло лято целият медицински щаб се занимаваше с този проблем. Естествено това му пречеше да бъде оптимално натоварван и се отрази и на играта му. Другият миг е обвързван с най-опитния в състава за европейското състезание Тошко Алексиев, на който просто не му стигна времето за подготовка, с цел да влезе във форма. Моето мнение е, че на състезатели над 30 години колкото време почиват, най-малко същото време им би трябвало за подготовка, с цел да върнат формата си.

- Това отнася ли се за Теодор Салпаров?

- Теди игра цялата лига, до момента в който Тошко реши да я пропусне и да се включи в подготовката за европейското състезание. Това беше разликата. Тези, които желаят да играят на международното състезание, би трябвало да играят и в Световната лига. Без взаимни отстъпки и без почивки, тъй като това се отразява и на спортната форма в края на лятото.

- Когато съм слушал твои изказвания, съм оставал с усещането, че постът старши треньор на националния тим по волейбол носи повече бодли, в сравнение с рози. Така ли е?

- Честно казано доста по-трудно се работи в националния тим, в сравнение с в клубен тим. Нямаш същите принадлежности и благоприятни условия за въздействие върху състезателите. В последните години всичко опира до желанието на състезателите и това до някаква степен влия на резултатите, пък и на работата в националния тим, която е обвързвана с неведнъж повече взаимни отстъпки, които би трябвало да се вършат. Но компромисите не постоянно са най-хубавото решение.

- Някога имало ли е в действителност единодушие в тима? Ти загатна неотдавна, че все нещо се дели. Нашите усещания също са такива още от олимпиадата в Атланта през 1996 година, където президентът не говореше с играчите, играчите с треньора, а треньорът с президента и все пак със съдии ни извадиха от финалната четворка… Това обичаи ли са в българския народен тим?

- Да, обвързвано е и с нашия нрав. При нас свободата доста постоянно се обръща на свободия. Ние нямаме граница или самоконтрол – сами да си наложим да съблюдаваме някои правила. С дребни изключения по-добрите резултати се реализират, когато има ред и твърда ръка, само че в годините на демокрацията това е все по-трудно. Според мен въобще не въздейства добре тази неверно разбрана народна власт.

- Евро 2017 бе белязано от гръмовни изненади. Мислил ли си какво щеше да се случи, в случай че България беше отпаднала, както Полша на осминафинал пред 60 хиляди фенове?

- Да, в действителност за Полша е доста неприятен резултат. За тях европейското състезание приключи по най-лошия вероятен метод. Интересът към волейбола там е голям. Те вършат някои промени в тима и се пробват да вкарат по-млади състезатели за новия олимпийски цикъл.

- В България какво щеше да се случи при идентична обстановка? Щеше ли да има „ пукотевица “ по тима?

- Щеше да е национална злополука, само че ние сме привикнали. Ако се занимаваш с тази работа, би трябвало да знаеш, че сме народ на крайностите. Не би трябвало да се обръща внимание на всички реакции. Особено за нашите географски ширини това е нещо обикновено.

- Имаме международно състезание следващата година – ще създадем тест. Дай Боже, да сме в другата крайност…

- Аз откровено се надявам да не се постанова да създадем този тест, който направи Полша тази година. Нека да е в другата прекаленост.

- Кои треньори и кои играчи в актуалния волейбол ти импонират най-вече?

- С доста експерти съм работил през годините, следил съм тимовете им. От всеки може да се вземе нещо. Безспорно Резенде съумя да извлече максимума от бразилския народен тим в продължение на толкоз години и то с разнообразни състезатели. А постоянно бе напрегнат и със задължението да печели всякога, тъй като при Бразилия второто място постоянно е неуспех. За мен това е един от образците в треньорската работа и можем единствено да се стремим към това равнище. На клубно равнище дано да отбележим и наши експерти. Безспорно Радо Стойчев, който реализира невероятни резултати с Тренто, недостижими в близкото бъдеще от други треньори. Така че и ние можем да се гордеем с наши експерти.

- След като стана старши треньор, какъв брой другарства с твои някогашни съотборници скапе?

- Не обичам крайностите и не обичам да си скапвам връзките поради работата. Направил съм много взаимни отстъпки. Може би не „ скапе “, а „ охладни “ е по-точната дума, тъй като в последна сметка би трябвало да оставиш една отдалеченост. Не можеш към този момент да си толкоз близо със състезатели, изключително с такива, с които си играл. Това е едно от най-трудните неща за един треньор – да бъде треньор на състезатели, с които е и играл, тъй като те са те възприемали по друг метод като съотборник и колкото и да се стараят и двете страни да намерят баланс и да трансформират това нещо, не е толкоз елементарно. Винаги се доближава до „ охладняване “. Понякога има неодобрение, възприятие, че връзките се скапват, само че съумявам да намеря баланс, с цел да не се стига до крайности.

- Доволен ли си от това по какъв начин върви твоята треньорска кариера – суперкупа на Турция отпред на Зираат Банк, край с Губерния в шампионата на CEV, трето място в шампионата на Русия със настоящия ти отбор Локомотив (Новосибирск), четвърто на еврофиналите с България? Как оценяваш всичко това?

- Като клубна кариера за годините, в които работя като треньор, мисля че нещата ми вървят в положителна тенденция. В момента съм треньор на един клуб, който като организация ми импонира най-добре от досегашните ми тимове. Тръгнах от по-ниско равнище на клубове и последователно се пробвам да се изкачвам все по-нависоко. Говоря най-много за всичко, обвързвано с организацията на един клуб, тъй като това е извънредно значимо. Изкарах един интервал в Губерния (Нижний Новгород), където резултатите изпреварваха неведнъж организацията на самия клуб и естествено всичко приключи не по най-хубавия метод. Просто клубът не устоя на резултатите на самия тим. Затова си мисля, че е доста значима организацията на цялата работа, в случай че щете и в националния тим. Има ли добра организация, това дава положителни резултати. Доволен съм от клубната ми кариера. За националния тим си мисля, че има повече защо да скърбя за тези малко над две години, в сравнение с да се веселя и да се гордея. Аз съм по-критично надъхан към резултатите си в националния тим.

- Ти си от волейболно семейство на национали – татко ти Георги Константинов и майка ти Ева Дойчева, а по-големият ти брат Юлиян е прочут оперен артист и риалити състезател. Чувал ли си го в миналото да изрича, че е било по-добре да продължи с волейбола?

- Говорил съм си с него на тази тематика, само че той не става за волейбол най-много като темперамент. Той е за самостоятелни спортове – самичък със себе си и срещу всички. Още в юношеските години това бе един от проблемите във волейбола. Убеден съм, че тези мисли не минават през главата му. Волейболът не е неговото. Той си върви по пътя и в посоката, която му носи наслаждение, а не го гледа единствено като работа. Музиката не е единствено операта, има една уязвимост – китарката, хард рока… Това му носи наслаждение. Не мисля, че щеше да направи огромна кариера във волейбола.

- А ти в никакъв случай ли не си желал да станеш музикант или оперен артист?

- Аз нямам тази заложба като брат ми. Многократно са ме питали – не пееш ли, не свириш ли… А аз не обичам да се опитвам в неща, за които смятам, че не съм задоволително добър. Безспорно нямам неговата заложба, въпреки че сме гласовита фамилия. И татко ми припява, изключително на маса, само че има разлика сред пеенето на маса и пеенето на сцена.

- Играл си в Италия, Франция, Гърция, Русия, Полша – къде има най-хубави условия за волейбол?

- През годините изискванията се променяха. Трябва да се нагаждаш според от пазара и икономическата обстановка. В общи линии се въртят в един кръг, само че непрекъснато има измествания от едната посока към другата. Имаше интервали през 90-те, в които Италия беше „ меката “ на волейбола. Всички желаеха да играят там, а беше извънредно мъчно да попаднеш в тим от А1, изключително за млади състезатели. Беше фантазия! След това Полша, Русия, Франция, която постоянно е в едно устойчиво положение, само че в никакъв случай не се надскача и в никакъв случай не отива надолу. Гърция е огромният пострадал от рецесията. Покачването като равнище в този район може би отиде в Турция, която направи огромни вложения във волейбола.

- Спомена Гърция, там си играл в седем тима, а с четири от тях си първенец. Преди време Люпко Петрович сподели в „ Код Спорт “, че „ най-добре се живее у гръцко, стига да имаш пари “…

- Абсолютно поддържам мнението на Маестро Петрович. Отлично е анализирал обстановката. Поне от това, което съм обиколил, в действителност най-добре съм се чувствал в Гърция. Но освен с метода на живот, а характерно за Гърция е, че техните огромни футболни клубове, развиват и баскетбол, и волейбол. Феновете поддържат тимовете и на никое място другаде не съм играл в такава атмосфера.

- Тогава ли беше най-щастлив в кариерата си?

- Мисля, че да. Най-хубавите моменти съм ги изживял в Гърция.

- Най-големият ти призрачен сън е явен – Пекин 2008 и онази измислена спекулация с допинг пробите. Никой не ни търси, ние сами се навираме сред шамарите. Има ли 10 години по-късно какво да кажеш по тази тематика?

- Най-обобщено това е малшанс, обвързван с доста фактори – преход, липса на пари и т. н. Ако имахме и тогава, а и в този момент, естествени лаборатории, които за две минути да кажат кой играч е „ чист “ и кой не… А не да се стартират някакви подозрения – в случай че, дали, не сме сигурни… Тогава нямаше да се стига до такива обстановки. Едва ли може да се добави нещо ново.

- Също една предъвквана тематика, само че въпреки всичко – десетки хора, в това число и ти, говорихте с Матей Казийски да се завърне в националния тим, само че не трябваше ли да се приказва по въпроса с Радостин Стойчев?

- Матей не пожела да направи крачка към националния тим най-много, тъй като зае позиция. В интерес на истината прави чест, че отстоява позицията си. Отделен е въпросът дали решението е вярно. За мен това е неверен избор. Това не е работа на един играч и не е това методът да се трансформират нещата. Мисля си, че той имаше предпочитание да играе в националния тим, но…

- Не приказваха с Радостин Стойчев.

- Не е обвързвано с Радостин Стойчев съгласно мен. След самия скандал основното не е в Радостин. Според мен Матей не искаше да направи крачка обратно и да се отметне от думите си.

- А ти в какви връзки си с Радостин Стойчев?

- Познаваме се от повече от 25-30 години. Играли сме един против различен, засичали сме се в националния тим. Имаме положителни връзки. Не сме първи другари и не си приказваме всеки ден, само че имаме естествени взаимоотношения. Нямаме някакви спорове, без значение, че имаме разнообразни позиции по разнообразни тематики.

- А с Мартин Стоев?

- Мартин ми е бил и треньор, били сме и съотборници. През годините, в които сме работили, връзките ни са били естествени.

- С кого си непосредствен във волейбола?

- Имам близки хора, само че особено измежду по-изявените спортисти и в този момент треньори, това е Даниел Пеев. Играли сме дружно в националния тим, в този момент сме в един треньорски екип в представителния отбор. Може би той е един от най-близките ми хора във волейбола, само че има и други.

- Трансферът от 600 хиляди евро заплатен за теб от съветския Газпром на полския Ястржебски още ли е най-големият?

- Не, не е най-големият. Ето, Матей в Япония направи по-големи контракти, по-силни числа се въртят. Последните години има много състезатели, които играят за такива суми. Не е някакъв връх. Може би за тези години е топ цифра, само че в този момент има много състезатели, които играят за тези пари. Включително тази година Цветан Соколов имаше оферти да смени италианския Мачерата за съветския Зенит и цифрите сигурно са над тези, само че просто Мачерата отхвърли да договаря.

- Още ли държиш на мнението си, че поради непрекъснатите си митарства не си за фамилен живот. Докога ще издържиш?

- Продължавам да мисля, че е по този начин. Човек прави избори в живота си и най-вероятно съм избрал и не преставам да предпочитам кариера пред фамилен живот. Не постоянно, само че доста постоянно едното пречи на другото. Имам много образци към мен за небрежно подписани бракове от съотборници и другари тъкмо по този път, още играейки и обикаляйки света. Връзки, които се развиват доста бурно за малко време, недомислени и недооценени, които за жалост в огромен % от случаите приключват с ранна разлъка. Шегувам се на тази тематика и споделям, че непосредствено ще отида на втория брак. Просто първия го пропущам.