Селекционерът на българския национален отбор по баскетбол - Росен Барчовски,

Селекционерът на българския народен тим по баскетбол - Росен Барчовски, даде специално интервю за Gong.bg . Българският експерт приказва обстойно по тематиките за националния ни тим и успеха над международния първенец Германия, възможностите ни за класиране на Евробаскет 2025 и представянето на Александър Везенков и неговия Сакраменто Кингс в НБА. Барчовски разяснява още обстановката и упоритостите на неговия клубен тим ЦСКА.

-Г-н Барчовски, благодарим, че ни приехте тук в залата на ЦСКА и би трябвало да стартираме с поздравления за триумфа на националния тим на България против Германия.

-Добре пристигнали първо. И аз се веселя, че може да си приказваме, благодаря за поздравленията. Те не са единствено към мен, те са изобщо към баскетбола и към спорта, тъй като една такава победа е от изгода за всички, освен за един човек.

-Минаха към този момент няколко дни от този триумф. Със сигурност страстите в някаква степен са позатихнали и към този момент е пристигнало времето за разбор. И откакто анализът е минал - съгласно Вас какви бяха главните аргументи за това ние да спечелим този мач?

-Преди всичко психически. Комбинация от голямо предпочитание, надъханост и атмосферата в залата, която не разрешава нищо друго, с изключение на да се раздадеш до дъно, да се биеш до дупка, както се споделя. Пред такава аудитория излизаш и си оставяш сърцето и душата на терена и това е основата. Всичко останало е допълнение - задружната игра, положителната игра в отбрана, което не се случва постоянно на българските тимове, което е по-трудната част за създаване, оперативно водене на мача и по този начин нататък. Но главното е това – страшното предпочитание.

-Смятате ли, че имаше въпреки всичко някаква доза подценяване от страна на немския отбор на база техния резултат в първия мач против тима на Черна гора, както и на база на вашия резултат, който постигнахте в Швеция.

-При всички положения и това нещо се получава в играчите. Аз съм сигурен, че треньорът им, който е извънредно умел, доста висока класа и целият им голям щаб са създали каквото би трябвало, само че това нещо се случва. Те бият тима на Черна гора, който е доста стойностен, с лекост, с огромна разлика. Ние падаме с немалка – 14 точки от Швеция. И изключително началото! Аз да желаех, нямаше да напиша толкоз добър сюжет и да ни поведат толкоз рано с 15 точки. Това способства за лекото разпределяне. Само че ние бяхме подготвени на борба и когато се върнахме в мача, при тях пристигна противоположният миг, който доста постоянно се случва от леко разпределяне, да кажем, малко подценяване и идват напрежението и страхът от загубата. И ние ги уцелихме тъкмо в този миг. Но това си е техен проблем, както се споделя, не е наш.

-Имаше ли съответен миг в мача, миг на моментите, който съгласно Вас по някакъв метод предопредели крайния му свършек?

-Два са. За единия - започнахме ужасно прибързано в нахлуване. То си личеше: прибързани стрелби, липса на организация, неправилност. Когато станаха 15 точки разлика, което не е по никакъв начин малко, я преодоляхме доста бързо. Не беше належащо кой знае какъв брой време. Ние още на полувремето водехме с една. Вторият миг е в четвъртата част, когато те въпреки всичко дръпнаха с 6. Влязоха със самочувствие и тук това беше, по какъв начин да го нарека, втора вълна на готовност. Тук към този момент беше като на Шипка - всяка отбрана за всяка топка, за всяка точица. И сега, в който изравнихме, поведохме с една точка. Залата се взриви и към този момент те влязоха в ужасно терзание. Аз не съм виждал немски тим да прави толкоз доста неточности. Вярно, че ние ги предизвикахме с доста добра отбрана. Имаме доста откраднати топки – 12. Това доста рядко се случва, изключително на такива невъзмутими спортисти като немците, само че се случи.

-Можем ли да сложим тази победа в един самобитен топ 5 на най-престижните триумфи, които са се случили на българския мъжки баскетбол в последните много години?

-Аз мога да върна много времето обратно. Без да броим поколението 50-те и 60-те години, на всички места там имаме големи триумфи и там сме в призовите места на европейски, на международни, на олимпиади. Но три са толкоз стойностните победи. Едната е през 1988 година против Югославия в Пазарджик, втората е против Франция, 6-7 години минаха от този момент, както и тази против настоящия международен първенец Те станаха международен първенец през септември, преди пет месеца, не е толкоз от дълго време.

-Една от главните рецензии от хората в интернет пространството, които, както знаем, схващат от всичко в последно време, е, че видите ли, немският народен тим не играл със международните първенци и че надали не ние сме победили „ Б “ тима на Германия.

-Сега би трябвало по някакъв метод да се извинявам. Първо, това си е техен проблем с кого са пристигнали. Дошли са с който могат, само че не, дано да кажем. Значи играчите на немския народен тим играят в Барселона, в Гранада, в Байерн Мюнхен, в Алба Берлин, в Евролига. Топ играчи! Липсваха главно играчите им от NBA и някои от Европа. Ама и ние не бяхме в цялостен състав, нали? Ако по този начин беседваме, няма го Везенков, който знаете какво съставлява за нас, да не споделям какъв брой %. Играхме без капитана на тима ни Павлин Иванов, също изключителна фигура и без единствените си двама високоръстови играчи Емил Стоилов и Симеон Лепичев, които бяха контузени. И за нас тия четири индивида също са нещо съществено. Мачовете се броят с тези тимове, които се срещат. Като погледнеш другите спортове, постоянно някой липсва, някой е контузен, тъй че не мисля, че тук би трябвало да бъде фокусът. Но който има потребност да го загатва, да го загатва.

-Знаем, че Александър Везенков е незаместим за националния тим. Може ли да се каже, че такава роля сега има и Коди Милър-Макинтайър?

-Да, нещо сходно. Коди мина през един интервал на акомодация. Той е по-различен профил състезател, той е характерен гард-организатор, плеймейкър, както се споделя, отличен бранител, основава за другите и това го правеше в първите мачове. Сега се наложи да поеме и функционалността на изпълнител, той и това направи. И в този момент представете си към този момент Коди Милър и Везенков. Само може да си мечтаем по какъв начин би изглеждал тимът.

-А можем ли да си мечтаем точно за това да наподобява тимът по този метод? До края на европейските квалификации предстоят още 4 мача.

-Не бива, тъй като това би значило Везенков да се върне в Европа. Докато е в NBA, няма късмет. Не, че е неприятно, тъй като, в случай че се върне, той ще се върне в топ тимовете. Дали ще е в Олимпиакос, дали ще е в Реал или Барселона… Кариерата му, стига да е здрав, оттук насетне е това равнище или от това равнище нагоре. Предпочитам той да се стабилизира и да си откри мястото в NBA. Ние може да се класираме и без него, само че като пристигна европейското, то ще е лятото и тогава ще пристигна и той.

-По-късно отново ще Ви запитвам за Везенков, само че освен това за народен тим още. Може би гръбнакът сега на националния тим е формиран от опитни играчи, които се подвизават в българското състезание. Какво обаче идва изпод? Готови ли са те да бъдат сменени от някои други по-млади състезатели, които може би сега играят в някои български тимове?

-Непрекъснато, когато върша състава за избран лагер-сбор и за избрани надпревари, безусловно диря вид да има най-малко няколко играчи, които ще са бъдещето в идващите 7, 8, 10 години. Трябва да кажем, че с доста значима роля беше Коцето Костадинов, който е на 20 години, скоро ще стане на 21. Косьо Тошков е 21 години. Ето ви двама индивида, доста млади още. Йордан Минчев, Иван Алипиев. Така че има играчи, загатнах и Емил Стоилов и Симеон Лепичев. Винаги е имало оплаквачи на българския баскетбол, които споделят „ Това е и свършва “, но то в никакъв случай не свършва. Винаги продължава и ще си го има.

-Още четири мача казахме, че остават. Първите два от тях са два дуела на разменено посещение с Черна гора. Смятате, че тези мачове точно ще бъдат основни за крайното класиране и наше вероятно реализиране на класиране на Евробаскет. Да кажем, че първите три тима от четирите се класират на шампионата.

-На процедура считам, че с още две победи ние ще се класираме. Те могат да дойдат от двата ни домашен мача с Черна гора и Швеция. Но това не значи, че няма да играем при гостуването на Черна гора и в Германия, само че за идващия ноември това ще е фокусът. Ще се опитаме да заемем максимума, само че е доста надалеч. Аз не знам тогава дали ще успеем този състав, който бяхме в този момент, да го съберем. Аз не знам Коди Милър къде ще играе. Така, както върви, може да отиде в NBA или може да отиде в някой тим от по-високо равнище в Евролига и да не го пуснат, един Господ знае. Ще ми се това ядро, което бяхме в неделя, да го съберем, само че е доста, доста дълъг интервалът. Лятото ще се опитаме нещо да създадем. Трябва да намерим някъде някакви надпревари и някакви мачове, само че то ще е по-скоро подмладен тим, тъй че до ноември има да изтече доста вода.

-Споменахме към този момент името на Александър Везенков. Вие във Ваше изявление казахте, че следите безусловно всеки негов мач. Какво е Вашето мнение за представянето му досега в NBA за това, което сподели и това, в случай че можем да кажем, не му разрешиха да покаже досега?

-Това, което сподели е, че сега, в който той е на терена, Сакраменто играят добре и победно. Има един доста характерен статистически детайл, който не е прочут на необятната аудитория. Казва се плюс/минус и демонстрира, когато ти си на терена, какво се случва. Обаче е извънредно индикативен и той постоянно, когато е на терена, е в плюс. Отборът играе доста по-събрано, доста по-победно, доста по-разумно, прилича повече европейския баскетбол. Това наподобява, не се вижда от треньора и щаба му. Не знам, не съм в кухнята. Далеч съм от мисълта да давам оценки на треньор в NBA. Много, доста съм надалеч от тази мисъл, само че имам право да си изкажа мнението, аз това виждам. Неговата мощ е тази, до момента в който там са изключителни индивидуалисти, да не кажа егоисти. Неговият жанр на игра е доста по-отборен и мисля, че може да помогне. Засега не се получава, още треньорът му няма доверие. Сега пък една травма, втора, нелепа, само че първата година доста малко са играчите като Дончич, като Йокич. Даже и те още от първата година не почват да блестят. Силно се надявам, че в този момент, като се завърне, ще получи повече доверие, още по-добра изява и мисля, че втората година ще бъде тази на истината за него.

-Какви са вашите наблюдения освен във вашия клуб ЦСКА, само че и изцяло -  появи ли се нов интерес измежду подрастващите с помощта на Александър Везенков, както може би ще се появи и в този момент с тази победа, която постигнахте над Германия?

-Това е задачата. Целта на едно такова отиване на един състезател на това равнище, несъмнено, е негов персонален триумф, няма спор. Или една такава победа, само че те не са самоцел. Основната концепция е да се подпалват младежите, техните родители, с изключение на да отидат в залата, с изключение на да се трудят, то най към този момент да повярват, че може да се стигне на това равнище. Защото при нас няма толкоз доста триумфи, освен в баскетбола, освен в спорта, само че изобщо. И една от аргументите е неналичието на религия. Вярата води до изпитание. Ако ти вярваш, че може да направиш това нещо, ще направиш нужните старания. Това е образецът, само че вие вършиме каквото можете. Отзвукът е голям, за което благодаря на вас, публицистите. Толкова доста в медиите не сме били, чак се усещам преекспониран, дори скучен се усещам чак на хората, само че вие вършиме каквото би трябвало. Но ние, баскетболните хора, федерация, клубове, то от нас зависи повече по какъв начин би трябвало да се експлоатират това нещо. Примери доста, все ги даваме тук в прилежащите страни, но те са фрапантни. Много малко хора помнят, че 80-те години ние бяхме по-добри от гърците. Нашият народен тим биеше най-вече в тия мачове, доста рядко гърците са ни били. Появиха се Галис и Янакис, две страхотни звезди, направиха доста огромни триумфи, станаха европейски първенци, клубен европейски първенец с Арис Солун. Как експлоатираха това нещо? Обърнаха пирамидата. Ние споделяме, че всичко би трябвало да е долу, маса, и тя да отиде нагоре тази пирамида. Там стана назад - от огромния образец се подпали цялата нация. И в този момент, като отидете, в 12 през нощта ще видите площадки, където си играят 3 на 3, 5 на 5, дилетанти, деца, възрастни хора, дами, мъже. Но ние не съумяваме в това нещо. Примерът с 1994 година с футбола се изтърка. Той е факсимиле, само че не успяхме да го използваме. Успехът беше голям! Имахме изключителни футболисти и не успяхме това нещо да го експлоатираме. Аз съм го виждал и съм виждал и противоположен образец, в случай че си спомняте. Франция, откакто отпадна от нас през 1993 година, какви ограничения се взеха и до каква степен стигнаха? А ние елиминирахме преди три години Латвия, която е първият европейски първенец, апропо, хората не знаят. Те от този момент не са пропуснали конгрес и вървят единствено нагоре, биха и Испания. Значи един подобен крах също е сигнал за дейности и противоположното. Това не го умеем тук. Не можеш да го купиш в магазина, да видиш по какъв начин става. Трябват доста старания, само че това е тематика на доста сериозен диалог. Но нищо не може да стане без две неща. Никога не може да стане без база, за което може единствено страната и общината да се погрижат. Няма клуб, който да може да построи стадион или зала. Не може да стане и без финансиране. Без тия две неща можем да си приказваме заран и вечер колкото си желаеме, само че нищичко няма да се получи.

-Защо съгласно Вас, защото засегнахте тематиката, в София има толкоз огромен проблем със спортната инфраструктура? Баскетболът е един от засегнатите спортове?

-Може да отидем до Румъния или до Унгария, не е надалеч. С кола ще стигнем за сред 5 и 10 часа. Да видите защо става въпрос - игрища, площадки, зали. Държавна политика… няма по какъв начин да стане. Какъв е казусът? Бюджетът на Столичната община е голям, на страната към този момент е голям. Това не е 90-те години. Тук в София липсват не 10, а липсват две зали, да кажем за по 4000 индивида, дори и за 3000 да е. Тази зала (б.а. засяга залата на ЦСКА) е неизползваема. Чудесна, обаче тя е неизползваема. Това е към този момент двумилионен град. Ние, в случай че имаме две такива зали, съвременни, направени, хубави, те ще се пълнят с баскетбол и волейбол най-много от заран до вечер, стига да са налични. Дадох един образец с мястото до „ Васил Левски “, приказвам за мястото на „ Юнак “. Там чашката е подготвена и няма нищо. Изключителна инфраструктура, метро, градски превоз, паркинги и каквото искаш. Една зала няма да е толкоз скъпа и към нея може да сложиш и магазини, и заведения за хранене, и кафета, да е комерсиална част. Обаче ние тия неща ги вършим и те не се случват и не се случват. Не знам какъв брой да сигнализирам, какъв брой да приказвам. Някой в тая власт да си каже: „ Абе, аджеба, посредством спорта аз мога да извлека доста дивиденти, като направя тая зала на това място “. Примерно, давам им концепция.

-Вие бяхте, господин Барчовски, в случай че не се неистина, за малко заместник-министър в служебно държавно управление. Видяхте ли тогава от горната страна, когато погледнахте надолу, отвращение в други участници от целия развой, когато сте имали тогава друга вероятност?

-Служебното държавно управление няма никакви хоризонти, няма законодателна самодейност, не се гледа насериозно, не може да взе участие при основаването на бюджета. То се появява и извършва Закона за държавния бюджет, признат от предходната година. Можеш да направиш някакви дребни неща. Аз имах концепция да финансираме една моя самодейност, която не знам къде отиде, на книга я направих. Става въпрос за държавно финансиране на 681 треньори от разнообразни типове спорт. Това 681 го взех от основаването на страната ни. Ставаше въпрос за 6-7 милиона лв. и тия 681 треньори да получават по избрани критерии възнаграждение от страната. Цяла система бях написал… и нищо. Заварих страховит план за поправяне, реновиране и строителство на нови салони в учебните заведения в България още по времето на Красен Кралев. Прекрасна концепция, подсигурена, финансирано и нищо не се получи от нея по 100 аргументи - публичните поръчки се апелират, някъде се крало, някъде някой завежда не знам какво, неприятни планове, една концепция не се е осъществила. Това ми е болна тематика. Мога да приказвам, отново споделям, три дни, само че не е въпрос на говорене. Въпрос на каузи е.

-Нека се върнем върху ЦСКА и спортното показване на терена. Завършихте пети в постоянния сезон, в случай че не се неистина. Реално или не е това класиране? Сигурен съм, че има и доста фактори, само че каква е оценката, която Вие давате към този миг на това, което се случва през сезона?

-Ние имахме една промяна в проектофинансирането за целия сезон. Съвсем справедлива, хората знаят защо става въпрос. Наложи се ние да освободим най- мощните си играчи, с цел да може да приключим сезона умерено, без да бавим заплати и без да лъжем хората, тъй като има и такова държание. Към този миг, когато това нещо беше обявено на целия тим, ние бяхме втори на една точка разлика от първия Черноморец Бургас и от този миг направихме една поредност от загуби. Беше потрес. Опитахме се, играхме добре и се смъкнахме чак до пето място. Нереално по отношение на упоритостите ни и това, което бяхме, само че по отношение на състава ни сега е безусловно обективно.

-Утре (б.а. днес) ще се тегли чоп за Купата. Вие имате ли Вашите желания за възможен противник? Всъщност обективно ли е да се борите за продобиване на Купата, която предходната година пък загубихте много злополучно на финала?

-Загубихме злополучно, по този начин е. Но ние сме, както се споделя, неприятно сложени. Жребият е по този начин - първите четири против вторите четири. Ние ще се паднем против някои от любимците. Те са и четирите тима мощни. Нямам никакви желания. Каквото е рекъл Господ, това.

-Знае се, че нормално в края на сезона има укрепване в тимовете с упоритости за купа. Ще се отвори ли някакво финансово прозорче за вас за укрепване на състава в последния миг?

-В последния миг картотекираме един висок състезател, американец, Камерън Грегъри, който е тук от два дни и направи четири тренировки. Щеше да играе в първия мач против Балкан, само че се разболяха няколко от играчите ни. Някакъв грип, безусловно за два дни. Благодаря на Балкан! Искам особено да благодаря на управлението на Балкан, че се отзоваха. Помолихме ги да отложим мача. Те можеха да откажат, само че не го направиха. Между другото, нашето състезание е добър образец в това отношение. Преди време ние направихме по този начин, когато Спартак Плевен бяха в такова положение. Помолиха ни да отложим мача, ние бяхме в цялостен състав. Те бяха заболели и може би щяхме да победим. След време играхме, победиха ни. Сега Балкан направиха този жест. В това положение, в което сме ние, а ние сме директни съперници, те щяха да ни победят. Но това е един добър образец за феърплей и за съгласие, че нещата не са до един мач. Има доста по-глобални и съществени неща.

-Финалите за Купата ще се играят в новата зала в Бургас. Не знам дали сте съумели да я посетите персонално. Мисля, че предходната година Черноморец игра с Балкан мачовете си там. Смятате ли, че тя е подобаваща за осъществяване на сходно събитие и като цяло за баскетбол?

-Аз съм минавал единствено около нея и гледах по малкия екран мачовете, не съм влизал вътре. Ние би трябвало да се радваме на всяко едно спортно оборудване. Тук историята към тази зала… не ми се приказва за нея. Обаче сходна е залата в Пловдив. Тя е многофункционална зала за всичко, в Пловдив за колоездене, тя е колодрум. Аз не съм чул там да има съревнование по колоездене. Отстоянието от баскетболния терен е голямо и се постанова да се лимитира към терена, което понижава потенциала. Подобен е казусът в Бургас. Публиката е ужасно надалеч, това не е баскетболна зала. И това нещо да направиш многофункционална зала може да има смисъл единствено, в случай че е цялостно със надпревари, атлетика, колоездене, а то няма никакви надпревари. Е, кажете ми защо е това. Сигурно ще стане доста положително съревнование. И чест им прави на Бургас, че вършат тия старания. И ние като треньори и играчи да създадем всичко допустимо да е атрактивно. Моята мисъл е напълно друга, не е за самото съревнование.

-Мога да Ви кажа за предходната година, защото бях на съвсем всеки мач от финалите, които проведохте взаимно като домакини дружно с Левски. Мисля, че се получи, най-малко по персонално мнение, оптимално и се събраха много повече хора, може би даже от предстоящото. И като чувство залата беше доста приятна.

-Много хубаво беше! Арената тук, апропо, е чудна зала за баскетбол, за волейбол. Това е образец, когато вземат участие ЦСКА и Левски на високо равнище. Ето това се случва в спортните игри, в случай че ги има. Сега е напът от идващия сезон и двата тима да ги няма. Съвсем реалистично е. Повече приказки не са нужни.

-Аз наблюдавах в обществените мрежи, че Вие бяхте споделили една публикация, обвързвана с Партизан и Цървена звезда и тяхното финансиране от страната. Трябва ли да има нещо сходно тук съгласно Вас?

-Не може по различен метод. Аз го споделих в една от обществените мрежи, знаех го доста добре. Това е финансиране от страната, там натискат държавните компании, още е малко от остарялата система, която тука по-трудно може да стане, само че там го има. Има бет компании. Някой споделя: „ Защо бет фирмите са в Партизан и Звезда? “. Защо? Защото по този начин. Като са разрешени, те имат интерес, съвместен интерес и страна. Държавата може да оказва помощ посредством държавни предприятия и най-много може да направи някакъв закон. В края на краищата да се намерения за правдивост. Защото сега, в който се спомене такова нещо, данъчни облекчения на компании, това си го приказваме от много време, рискът да се краде и да се изпразни хазната е голям, но би трябвало да се седне и да се намерения. Има и предпочитани спортове. Не може да развиваме 300 типа спорт, има такива с триумфи, с обичаи и обществени такива, които ужасно доста деца и младежи ги практикуват. Аз не съм чул сериозен спор на тематика развиване на спорта в България. Само по този начин сред нас, на кафето, един с различен. Сериозен спор не съм чул и не знам дали ще чуем в миналото.

-Връщам Ви още веднъж на тематика, обвързвана с ЦСКА. Покрай проблемите с финансирането се появи един медиен проблем, където двама души, свързани с ЦСКА, имам предвид Роберт Гергов и Александър Чакмаков, започнаха да си приказват през медиите. Моля Ви за вашата вероятност за това какво се случи и по какъв начин повлия това в действителност и на клуба като цяло.

-Ще бъда безусловно почтен. На мен ми беше неприятно, а и на двамата също. Това беше кардинален спор в такава една тежка обстановка. Аз не мога да кажа, че някой не е прав. Сашо Чакмаков желае тима на ЦСКА да се бори за първото място, прави всичко допустимо. В неговата визия не може да има тим, който се бори за седмо място или да оцелява. Роберт Гергов е президент на клуба и МОЛ, хората знаят какво е МОЛ, той е задължен да държи финансите в безупречност. Не е от хората, които ще създадат един милион задължения към Национална агенция за приходите, към Национален осигурителен институт, към жилища, към хора и по този начин нататък. И тук се получи един спор, който е професионален, който се почисти във времето. Сега и аз съм сред двамата, тъй като доста ми се желае и на мен като Сашо Чакмаков, аз съм си потомствен цесекар и това желая. Разбирам и Роберт, обикновено е всеки един човек, който дава отговор за нещо, да желае нещата да са му в ред. Така е в едно семейство, като когато станат проблеми с финансите, се появяват свадите. Въпросът е, че сме рационални хора. Всичко е наред и ще приключим сезона. Даже взехме и един състезател още. Няма да се предадем. Това е несъмнено.

-Това е доста положителен завършек на нашия диалог. Все отново какво си пожелавате Вие до края на сезона?

-Не беше чак толкоз положителен в някои връзки (смее се). Разбира се, в състезателен аспект - първо да сме здрави, тъй като сме с доста пай състав и да имаме този шанс, това си е до шанс. Да можем по този начин да се представим, че хората, от които зависи съществуването на клуба, да се ухилен, да са удовлетворени и да кажат: „ Продължаваме! “.