И тази Коледа няма да е синя
Секунди преди Георги Кабаков да официализира успеха на Ботев (Враца) над Левски, малкия екран сподели колкото любопитен, толкоз и индикативен за клуба от " Герена " кадър. На него Даниел Боримиров беседва с няколко индивида, очевидно удовлетворен и с необятна усмивка. Вярно е, че светът е оживял, тъй като се е смял, както гласи поговорката, само че при проваляне с 1:3 вкъщи, не е точният миг да се забавляваш обществено. Особено, в случай че си вторият по-големина акционер в клуба и заемаш управителен пост, какъвто е казусът на Даниел Боримиров. Не, че Борето е отговорен за крушението против врачани, само че сходни дребни елементи вършат усещане. А събрани вкупом дават отговор на въпроса за какво Левски е безапелационен хегемон в колекционирането на калъфки от десетилетие насам...
Забавно им е на шефове и треньори, без да си дават ясна сметка, че копаят дъно след дъно. Вчера против Ботев (Враца) бе следващото такова. Окей, светът не свършва с една загуба, само че да те бие, а на всичкото от горната страна и да те надиграе един дилетант на личния ти стадион, е огромна излагация.
Божинов вкара два гола на Левски и посъветва " сините " по какъв начин още веднъж да бъдат фактор в българския футбол
" Дойдох тук, с цел да покажа, че съм футболист за огромните тимове "
Не, че е нещо ново, тъй като в последните няколко сезона някъде към края на октомври, началото на ноември излиза наяве, че Левски отново ще играе втора или трета цигулка в шампионата. Този път заблудата, че ще е по-различно, продължи с към месец повече, само че балонът още веднъж се спука по график. Изненадата е, че се случи против Ботев (Враца). Иначе бе ясно, че да се приказва за купа на Левски е по-скоро плод на фенска страст и положителни пожелания, в сравнение с съществени причини. На " Герена " такива няма, защото липсват основни елементи от пъзела. Най—важната, от която е, че клубът продължава да действа на правилото " ден да мине, различен да пристигна ", с доста, но доста дребни изключения. Има наименования на мениджърски позиции, заемани от бутафорни ръководители, само че до такава степен. Единствената светлинка в тунела е обвързвана с Павел Колев и неговите бъдещи решения в качеството на мощната фигура в клуба.
Утопия е да се приказва за шампионски тим, въпреки че тази съблекалня на Левски разполага със доста повече качество по отношение на минали години. И с по-обигран тим, което е заслуга на Делио Роси. Но не и шампионски. " Сините " по този начин и не схванаха, че има някои неписани правила във футбола. Едно от тях е, че без класни вратар и нападател злато и високи спортни резултати не се гонят. В състава на Славиша Стоянович липсват и двете.
При всичките дитирамби и суперлативи за Станислав Костов, той не е футболист, който да вади Левски, когато нещата се закучат. Справка - мачовете против Черно море в шампионата и за Купата на България, ЦСКА, Локомотив (Пловдив), както и през вчерашния ден с Ботев (Враца). Уважение и овации за напъните и себераздаването на новоизлюпения национал, както и 13-те му гола, само че единствено с готовност и битка не става, нужна е и класа, каквато сподели сътрудника му от другия тим. Валери Божинов вкара 2 гола от 3 удара, като един отиде в гредата след майсторско осъществяване на странична ножица. В този ред на мисли е някак необичайно по-слабият футболист да води офанзивата на по-силния тим, а по-можещият да рита във Враца, което още един път идва да покаже какъв брой комплицирано е всичко на " Герена ".
За вратарския пост няма смисъл да отваряме дума. Дали ще е Божидар Митрев или Мартин Полачек, резултатът все е призрачен за Левски. Покрай краха обаче лъснаха пробойните в отбрана, както и някои явни недостатъци на Славиша Стоянович. След излизането на Холмар Ейолфсон от състава, обстановката е покрай пагубна. Без него до себе си Давид Яблонски е малко по-добра алтернатива от Аймен Белаид, който изобщо не е алтернатива. Същото важи и за Милош Цветкович, забъркан в два от трите гола за... Ботев (Враца). Общото сред Цветкович и Яблонски е, че са в трагична форма, както и, че на този стадий са навън от Левски поради разминавания към новите им контракти. Дали нещата са свързани не е ясно, дали играта им е някаква форма на проява също не е ясно. Единственото ясно е, че такива Яблонски и Цветкович няма да липсват на никого, изключително на треньорския щаб.
А като стана дума за треньори, време е за сериозна рецензия и към Славиша Стоянович. Симпатичният сърбин бързо завоюва публиката на своя страна, тъй като началото бе отлично за него - следващи победи, сплотена съблекалня, усмивки по лицата на футболистите, въодушевен и атакуващ Левски, по 10 000 на трибуните на домакинските мачове... Какъв по-добър старт? Но някак в миманса оставаха тревожни за тима проблеми, за които няколко публицисти от синия набор алармирахме още от първия ден на наследника на Делио Роси. Защото към днешна дата Левски няма кой знае каква смяна в играта си, да не кажем съвсем никаква. Единствената разлика е, че " сините " в този момент играят най-вече в половината на противника, а отбраната е изтеглена на центъра на игрището. В чисто тактически проект обаче Левски не е израснал, не е осъществил напредък като тим. Разчита се главно на импровизацията и концепциите на Габриел Обертан, както и на още двама, трима играчи с по-добри механически благоприятни условия. Да, не отхвърляме някои моменти на Славиша в Левски като конфликта против ЦСКА и второто полувреме против Лудогорец, само че генерално след близо 3 месеца отпред на Левски, още не е ясно какъв жанр на игра цели треньорът. Да атакуваш с съвсем всички футболисти в полето на противника не е жанр. Сърбинът не демонстрира треньорска еластичност, по този начин присъща за локалната школа, даже в противен случай. Последните мачове значително бяха изгубени по негова виновност - с подбирането на стартовите 11, промените и тактическата сграда. Нямаше нищо особено и ненадейно в ходовете му по време на мачовете. Апотеоз на неналичието на хрумвания бе вчерашният мач. Защото и занапред прохождащите в занаята могат да извадят халф или бранител, с цел да пуснат нападател при отрицателен резултат. Вчера в последните 20 минути на терена бяха дружно Костов, Буш и Ривалдиньо, което предопредели крайния излаз от мача и направи задачата на Ботев още по-лесна. Няма нищо инцидентно, че с гореспоменатите Левски не сътвори и не затрудни по никакъв метод противника, тъкмо противоположното. Тимът на Сашо Ангелов надали си е мечтал за сходно предимство и толкоз свободни пространства в средата на терена, каквито получи през вчерашния ден на " Герена ". И по този начин, от Левски за поредна година подраниха с подаръците за празниците, показвайки, че и тази Коледа няма да е синя.
Божигол попари шампионските упоритости на Левски, Ботев (Враца) със ефектен триумф посред " Герена "!
Новаците в Първа лига реализираха паметна победа с 3:1
Забавно им е на шефове и треньори, без да си дават ясна сметка, че копаят дъно след дъно. Вчера против Ботев (Враца) бе следващото такова. Окей, светът не свършва с една загуба, само че да те бие, а на всичкото от горната страна и да те надиграе един дилетант на личния ти стадион, е огромна излагация.
Божинов вкара два гола на Левски и посъветва " сините " по какъв начин още веднъж да бъдат фактор в българския футбол
" Дойдох тук, с цел да покажа, че съм футболист за огромните тимове "
Не, че е нещо ново, тъй като в последните няколко сезона някъде към края на октомври, началото на ноември излиза наяве, че Левски отново ще играе втора или трета цигулка в шампионата. Този път заблудата, че ще е по-различно, продължи с към месец повече, само че балонът още веднъж се спука по график. Изненадата е, че се случи против Ботев (Враца). Иначе бе ясно, че да се приказва за купа на Левски е по-скоро плод на фенска страст и положителни пожелания, в сравнение с съществени причини. На " Герена " такива няма, защото липсват основни елементи от пъзела. Най—важната, от която е, че клубът продължава да действа на правилото " ден да мине, различен да пристигна ", с доста, но доста дребни изключения. Има наименования на мениджърски позиции, заемани от бутафорни ръководители, само че до такава степен. Единствената светлинка в тунела е обвързвана с Павел Колев и неговите бъдещи решения в качеството на мощната фигура в клуба.
Утопия е да се приказва за шампионски тим, въпреки че тази съблекалня на Левски разполага със доста повече качество по отношение на минали години. И с по-обигран тим, което е заслуга на Делио Роси. Но не и шампионски. " Сините " по този начин и не схванаха, че има някои неписани правила във футбола. Едно от тях е, че без класни вратар и нападател злато и високи спортни резултати не се гонят. В състава на Славиша Стоянович липсват и двете.
При всичките дитирамби и суперлативи за Станислав Костов, той не е футболист, който да вади Левски, когато нещата се закучат. Справка - мачовете против Черно море в шампионата и за Купата на България, ЦСКА, Локомотив (Пловдив), както и през вчерашния ден с Ботев (Враца). Уважение и овации за напъните и себераздаването на новоизлюпения национал, както и 13-те му гола, само че единствено с готовност и битка не става, нужна е и класа, каквато сподели сътрудника му от другия тим. Валери Божинов вкара 2 гола от 3 удара, като един отиде в гредата след майсторско осъществяване на странична ножица. В този ред на мисли е някак необичайно по-слабият футболист да води офанзивата на по-силния тим, а по-можещият да рита във Враца, което още един път идва да покаже какъв брой комплицирано е всичко на " Герена ".
За вратарския пост няма смисъл да отваряме дума. Дали ще е Божидар Митрев или Мартин Полачек, резултатът все е призрачен за Левски. Покрай краха обаче лъснаха пробойните в отбрана, както и някои явни недостатъци на Славиша Стоянович. След излизането на Холмар Ейолфсон от състава, обстановката е покрай пагубна. Без него до себе си Давид Яблонски е малко по-добра алтернатива от Аймен Белаид, който изобщо не е алтернатива. Същото важи и за Милош Цветкович, забъркан в два от трите гола за... Ботев (Враца). Общото сред Цветкович и Яблонски е, че са в трагична форма, както и, че на този стадий са навън от Левски поради разминавания към новите им контракти. Дали нещата са свързани не е ясно, дали играта им е някаква форма на проява също не е ясно. Единственото ясно е, че такива Яблонски и Цветкович няма да липсват на никого, изключително на треньорския щаб.
А като стана дума за треньори, време е за сериозна рецензия и към Славиша Стоянович. Симпатичният сърбин бързо завоюва публиката на своя страна, тъй като началото бе отлично за него - следващи победи, сплотена съблекалня, усмивки по лицата на футболистите, въодушевен и атакуващ Левски, по 10 000 на трибуните на домакинските мачове... Какъв по-добър старт? Но някак в миманса оставаха тревожни за тима проблеми, за които няколко публицисти от синия набор алармирахме още от първия ден на наследника на Делио Роси. Защото към днешна дата Левски няма кой знае каква смяна в играта си, да не кажем съвсем никаква. Единствената разлика е, че " сините " в този момент играят най-вече в половината на противника, а отбраната е изтеглена на центъра на игрището. В чисто тактически проект обаче Левски не е израснал, не е осъществил напредък като тим. Разчита се главно на импровизацията и концепциите на Габриел Обертан, както и на още двама, трима играчи с по-добри механически благоприятни условия. Да, не отхвърляме някои моменти на Славиша в Левски като конфликта против ЦСКА и второто полувреме против Лудогорец, само че генерално след близо 3 месеца отпред на Левски, още не е ясно какъв жанр на игра цели треньорът. Да атакуваш с съвсем всички футболисти в полето на противника не е жанр. Сърбинът не демонстрира треньорска еластичност, по този начин присъща за локалната школа, даже в противен случай. Последните мачове значително бяха изгубени по негова виновност - с подбирането на стартовите 11, промените и тактическата сграда. Нямаше нищо особено и ненадейно в ходовете му по време на мачовете. Апотеоз на неналичието на хрумвания бе вчерашният мач. Защото и занапред прохождащите в занаята могат да извадят халф или бранител, с цел да пуснат нападател при отрицателен резултат. Вчера в последните 20 минути на терена бяха дружно Костов, Буш и Ривалдиньо, което предопредели крайния излаз от мача и направи задачата на Ботев още по-лесна. Няма нищо инцидентно, че с гореспоменатите Левски не сътвори и не затрудни по никакъв метод противника, тъкмо противоположното. Тимът на Сашо Ангелов надали си е мечтал за сходно предимство и толкоз свободни пространства в средата на терена, каквито получи през вчерашния ден на " Герена ". И по този начин, от Левски за поредна година подраниха с подаръците за празниците, показвайки, че и тази Коледа няма да е синя.
Божигол попари шампионските упоритости на Левски, Ботев (Враца) със ефектен триумф посред " Герена "!
Новаците в Първа лига реализираха паметна победа с 3:1
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ