Секновение е празник в българския народен календар, честван на 29

Секновение е празник в българския национален календар, празнуван на 29 август. В другите райони на България е прочут и с имената Секновенѐ, Обсичане, Иван Обсечен, Свети Иван с отсечената глава, Иван Коприван, Църн свети Йован. На този ден българската православна черква уважава паметта на св. Йоан Предтеча (Кръстител), осъден с отрязване на главата от юдейския цар Ирод Антипа.
Според националните показа този ден отбелязва края на лятото – на него денят и нощта стават равни по времетраене („ осичат се “) и след него стартира да застудява; водата в изворите и реките също става студено и става несъответствуваща за къпане. На този ден змиите и гущерите се прибират да зимуват в пещерата на змийския цар, намираща се накрай света. Освен влечугите, на този ден змейовете, самодивите, самовилите, русалките и други също се прибират в своите зимовища накрай света. Вярва се, че след Секновение по земята няма нито вредоносни влечуги, нито змейове и самодиви.
В националните вярвания този ден се счита за един от най-лошите. Актът на отсичането на главата на светеца и пролятата кръв обуславят съществуването на разнообразни забрани през този ден, чието съблюдаване се следи строго. Не се работи никаква работа срещу порязване и рани. Забраняват се и яденето на червени плодове и зеленчуци, както и пиенето на алено вино. Следи се на какъв ден от седмицата се пада празникът и този ден се уважава през цялата година – съблюдават се забрани, не се подхваща нова работа (особено в случай че е понеделник) и така нататък (Ямболско, Търновско, Казанлъшко, Троянско, Тревненско и др.).
В региона на Велес този празник се назовава „ Църн свети Йован “ и на него, както и през дните от седмицата, съответстващи на деня, в който се е паднал празникът, не се кроят и шият никакви облекла, тъй като, който ги облече, ще бъде сполетян от несгоди.