Сегашният Общ устройствен план на Пловдив е пpиeт пpeз 2007

...
Сегашният Общ устройствен план на Пловдив е пpиeт пpeз 2007
Коментари Харесай

Ландшафтен арх. Станимир Шаламанов: Собственици на имоти мог...

Сегашният Общ организационен проект на Пловдив е пpиeт пpeз 2007 година. Оттогава обаче градът се развива и настоящите peaлнocти постановат нoвa пpocтpaнcтвeнa кoнцeпция зa paзвитиeтo мy. Πpeз 2018 година Oбщинa Πлoвдив пpoвeдe oбщecтвeнa пopъчкa зa paзpaбoткa нa пpoeктa зa измeнeниe нa OУΠ. Спечели го софийската компания " Булплан ".

C измeнeниeтo нa плaнa пpoгнoзният мy xopизoнт ce yдължaвa дo 2040 година Каква е задачата на актyaлизaциятa нa този cтpaтeгичecки дoкyмeнт? Първо, той пpepaзглeждa пoтeнциaлa нa кoмпaктния гpaд и ypбaнизиpaнeтo нa зeмлищнитe тepитopии. Авторите на Плана oтpeждат нoви зoни зa зeлeнинa, жилищнo зacтpoявaнe и oщe дeтcки зaвeдeния.     

Дали обаче обновеният Общ устройствен план ще реши значимите за Пловдив проблеми -ще ограничи ли и по какъв начин презастрояването на града и ще усили ли зелените площи в него? По тематиката беседваме с ландшафтния проектант Станимир Шаламанов.



- Арх. Шаламанов, оптимист ли сте, че с изменението на Общ устройствен план ще се ограничи презастрояването на Пловдив?

- Не, тъй като какъвто и проект да се направи, в случай че не се ползва (респективно „ ползва “ по подобаващия начин), презастрояването няма да спре. Това се случи и с ОУП-а от 2007 година - администрацията 15 години се прави, че член 104, алинея 2 от Закон за устройство на територията не съществува и че едно решение на Общинския съвет е надзаконов нормативен акт, и 15 години се ползват горните гранични стойности на застрояване по Наредба №7. Е, резултата от това изборно използване го виждаме всички.

- Как ще коментирате възражението на арх. Чавдар Тенев против нелегално повишения индикатор на озеленяването в частни парцели в смесени многофункционални зони в обновения Общ устройствен план?

- Прав е арх. Тенев. София си има ЗУСО (Закон за устройството и застрояването на столичната община) и там може да има отклонения от общата нормативна база, само че в Пловдив нещата би трябвало да са в границите на заложените параметри в Закон за устройство на територията и Наредба №7. Тези отклонения, позволени в зони, където не може да има характерни правила и нормативи, е следващото „ миниране “ на влизането в действие на ОУП-а.

Зелените площи с лимитирано прилагане (където попада озеленяването в частните имоти) има доста значима екологична функционалност за огромните градове. Нека озеленяването в частните парцели да бъде на долната граница по Наредба №7 - единствено да го има! Не да се одобряват едни „ картинки “ в Общината и по-късно даже да не се следи дали е изпълнено това озеленяване при въвеждане на обектите в употреба.

Колкото до тези параметри в ОУП-а, то те се залагат единствено и единствено проектът да наподобява по-„ зелен “.

- Още през 2018 година Общината организира социална поръчка за разработка на плана за изменение на ОУП-а на Пловдив. Защо актуализацията му се влачи към този момент толкоз време и по какъв начин се отразява това на строителния развой в града?

- Мисля, че избрани кръгове не желаят да има процедиран до дъно Общ устройствен план и това е повода за това извъртане. ПУП-овете си вървят и строителството не е спряло.

Видно е и от разрешенията за градеж. Чл. 133, алинея 7 и 8 на Закон за устройство на територията разрешава утвърждението на ПУП-ове сред двете етапи. Доста комфортното безвремие сред прелиминарен и финален план не е в полза на жителите на Пловдив и води до нараснали параметри на застрояване, преуплътняване на градската територия и фрапантно намаляване на комфорта на обитаване в града. Да си го кажем просто - доста жилища, само че без съответна съпътстваща транспортна и техническа инфраструктура, без нужния публичен комплекс (например просветителна инфраструктура).

- Да, само че пловдивчани се вълнуват по кое време този проект ще влезе в действие.

- Всъщност този проект има огромна възможност в никакъв случай да не влезе в действие. Първата „ бомба “ е, че се сменят режимите на терени, които са осъществени зелени площи, при изискване че това опонира на член 62а от Закон за устройство на територията и като цяло неодобрява неговото приемане, тъй като опонира на нормативната база. Визирам 110 дка паркови площи зад Братската могила - зона за паркове и градини, които се сменят в зона за спорт и атракция! 

Втората бомба е, че притежатели на парцели, на които не им е дадена опция да внесат тъжби във връзка с изменението, ще вкарат в съда проекта и ще го „ бутнат “ - ОУП-овете към този момент са обжалваеми съгласно решение на Конституционния съд. Става въпрос за тези промени в проекта, които са се случили след Протокол №32/01.10.2021 и са наложили допълнение на Екологичната оценка (ЕО). Изменение и допълнение, което не е оповестено и подложено на публично разискване според член 22 на Наредбата за Европейска общност. И тук не става въпрос единствено за по този начин нужната гласност на този значим стратегически документ, който ще предопредели развиването на Пловдив и би следвало да бъде признат с оптималната бистрота и консенсус. Става въпрос за една резистентност на процедурата и това Пловдив да има влезнало в действие изменение на Общ устройствен план в околните години. 

- Вие сте взели участие в екипа, създал Общия организационен проект на Пловдив от 2007 година. Разкажете ни за какъв брой месеца беше основан този проект. Колко лиши утвърждението му от администрацията на града тогава?

- По-малко от две години за двете етапи - прелиминарен и финален план.

- Тези дни стана ясно, че Общината и бизнесът не се отхвърлят от втория гребен канал. Как ще коментирате тази инвестиция - ще има ли тя своите изгоди за града съгласно Вас?

- Много тъкмо употребявате думата „ бизнесът “. Бизнесът няма да влага 20 милиона, в случай че няма облага и интерес. Филантропи имаше предишния век, за жалост, в 21. век такива липсват. Алтруизмът не е характерен за нашето съвремие. Дали ще има изгоди? Нека се направи един открит спор и да преценим плюсовете и минусите. Нека да има локален референдум, в случай че е належащо. В последна сметка, нали всичко е сякаш за хората. Нека пловдивчани кажат дали го желаят. Само ще допълня, че сегашният гребен канал е в топ 10 на такива уреди в света и дава отговор на всички условия на ФИСА за осъществяване на международни шампионати по гребни спортове.

- Преди години, когато е издигната сегашната Гребна база, тя също е имала своите съперници. Но през днешния ден е една от най-красивите местоположения в Пловдив. Не е ли обикновено тъкмо вие: архитекти, ландшафтни експерти, инженери и урбанисти да движите развиването на града напред, а не да се противопоставяте и спирате сходни начинания?

- Развитието на града не значи непременно да създадем нещо, което към този момент 13 години не сплотява, а разединява пловдивчани. Отново дублирам, дано да сложим плюсовете и минусите и да преценим кое е оправдано за развиването на града. Преди години със градежа на сегашната гребна база се снижи равнището на подпочвените води и това докара до бавната мъка на гората в лесопарковата част на „ Отдих и просвета “. Пловдив е под норматива за зелени площи и Общината е наказана за чистотата на въздуха. Тогава с лека ръка ли би трябвало да се лишим от 130 дка зелени площи?

Районно-устройствената скица адресира тези спортове към базата в с. Оризари, за какво ли? Защото там, без устройствени и екологични проблеми, тези спортове могат да се развиват десетилетия напред. Това значи един град да се развива! Не да се „ изнасилва “ територията по всевъзможен вероятен метод, а да се подходи с вероятност. Да се подходи с мисъл, че градът не стартира и не свършва с нас и бъдещите генерации би трябвало да имат опция да вземат решение зародилите градоустройствени проблеми. В последна сметка, ние сме взели града назаем от нашите деца! 

ВИЗИТКА

Ландшафтен проектант Станимир Шаламанов има дълготраен опит в региона на ландшафтната архитектура. Участвал е в изработването на редица устройствени проекти, интензивно се включва в публични разисквания и правене на мнения за градската среда в Пловдив.

Завършва  Лесотехнически университет ​- София (1993-2000 г.) като магистър ландшафтен проектант.

Член е на Съюза на ландшафтните архитекти в България и на Научно-техническото сдружение по озеленяване към Дома на техниката в Пловдив, също на Камарата на архитектите в България и IFLA Europe. Създава „ Арт проект " ЕООД, където е архитект и шеф. Има присъединяване в доста национални симпозиуми и конференции, както и изявления в наши издания по проблеми на устройственото обмисляне и градската екология.
Източник: marica.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР