Престанете да МЕкате и да ЪТкате бе, хора
“Сега към този момент можеме да седнеме да видиме какво правиме. ”
“Заслугата не е единствено моя, а на целият екип. ”
Напоследък ми прави усещане, че от ден на ден хора започнаха да МЕкат. Началото сложи първият човек в страната. Не знам на какво се дължи тази специфичност на изговора му, то си е негова работа. От това не ми става по-малко приветлив. Но другите за какво го вършат?
Няма да стартирам разсъжденията си със спрежението на глаголите в българския език. Това е материя комплицирана и за множеството хора неразбираема. А не е и нужно да се изяснява. Всеки човек на този свят има вродено възприятие за точност и неточност в изговора на родния си език.
Тук се сещам за оня епизод от книгата „ Автобиография ” на Бранислав Нушич. Дали за домашно на детето да напише всички падежни форми на няколко думи и то не може да се оправи. Обикаля всички учени хора в селото да пита и най-после стига до попа.
Е па колико падежа ви учите? – пита го попът.
Седам – дава отговор дребният.
Седам!? То е доста! То е баш доста!
Естествено, попът няма концепция какъв брой падежа има в родния му език, а несъмнено и не знае какво е падеж. Но това не му пречи да изговаря вярно всички падежни форми в него.
А на нас какво ни пречи? Толкова ли сме изгубили вроденото възприятие към родния си език, та не виждаме, че форми като видиМЕ, правиМЕ, учиМЕ, ходиМЕ са явно неправилни??? Разбира се, наставката -МЕ се появява във формите на тези сказуеми за минало време – видяхМЕ, правихМЕ, учихМЕ, ходихМЕ … само че това е друга работа. Нека не се разгръщаме, тъй като може отново да опрем до спрежението на глаголите. А нашият четец не е задължен да знае какво е спрежение, както попът не е задължен да знае какъв брой падежа има в неговия език. Затова седем му се виждат баш много…
Но както и да е. Да речеМЕ, че това са някакви форми на диалектен акцент. Защо обаче той става все по-масов? Защо хора, които до момента не са мекали, започнаха да мекат? Мека се по малкия екран, мека се по радиото, несъмнено би се мекало и по вестниците, само че тук няма по какъв начин да стане … Мекането от говоренето няма по какъв начин да прерасне в мекане в писането. Пък и вестниците към този момент се четат главно от пенсионери, които са много по-грамотни от младото потомство и биха се възмутили.
Та каква е рецептата? Ами като говорите, там, където може да се мине без -МЕ – просто не го казвайте. А къде може – това ще ви покаже вашето вродено възприятие за точност на родния ви език. Тъкмо ще си го упражнявате да не закърнее…
Още по-проста е историята с цялостния член на съществителните в мъжки жанр. Там пък се ЪТ-ка на пакост. И изключително от публицистите по малкия екран. Не мога да схвана за какво го вършат. Може би си мислят, че по този начин акцентират значимостта на думата?!?
“Росен Плевнелиев се срещна с президентЪТ Обама… ”
“Заслугата за спечелването на изборите не е единствено моя, а на целиЯТ екип. ”
Чувал съм, че имало села в Ямболско или Бургаско, където се ЪТ-ка всяка допустима дума. “На мостЪТ на кметЪТ синЪт го … -ли в еди-къде си-ЪТ. ” – така говорели там. Може, въпреки че не ми се има вяра.
Но с цялостния член нещата стоят още по-лесно. Дори не е нужно да се изяснява, че той се поставя единствено когато съществителното е подлог в изречението. Откъде ще ти знае попът какво е подлог? Пък и не му е работа … Ами цялостният член просто НЕ съдебна експертиза ПРОИЗНАСЯ бе, хора! Той единствено се написа! Така че – в никакъв случай повече не казвайте –ЪТ и в никакъв случай повече няма да сгрешите. От това по-просто – здраве му кажи!
Извинявам се, че ви занимавам с правоговор късно.
Инфо: 24 часа
