Изпреварил времето си: Кой е Карл Сейгън и какво наследство остави
Дълбоко в междузвездното пространство – на към пет пъти по-голямо разстояние от това до Плутон – се носи обръщение от Земята. То се намира върху две златни плочи, изпратени през 1977 година с галактическите сонди „ Вояджър “. Те съдържат естествени звуци и поздрави на десетки езици, с вярата някой ден да бъдат открити. Идеята зад тях е на Карл Сейгън.
Сейгън беше освен ефирен водещ, само че и извънредно работлив академик и публицист, деятел против нуклеарната война и пионер в астробиологията – науката за живота във Вселената. Той беше и измежду най-големите поддръжници на търсенето на извънземен разсъдък (SETI) и ентусиазъм за учени като Нийл деГрас Тайсън.
Най-широката му известност идва с поредицата „ Космос “, предавана по PBS. Между 1980 и 1990 година тя става най-гледаното предаване в историята на американската социална телевизия, достигайки над половин милиард души допълнително от 60 страни. Сейгън съумява да направи науката налична, като предизвиква сериозното мислене и се опълчва на псевдонауката.
Въпреки известността си, той не постоянно е бил одобряван задушевно в университетските среди. Въпреки стотици научни изявления и десетки оценки, Сейгън не е признат в Националната академия на науките на Съединени американски щати – решение, което по-късно е несъмнено като незаслужено. Но точно той стои зад една от най-знаковите фотоси в историята – „ Бледосинята точка “, направена от „ Вояджър 1 “ през 1990 година, която демонстрира Земята като дребна светла точка в галактическата мрачевина.
Освен като комуникатор, Карл Сейгън беше и бележит академик с над 600 научни труда. Работата му обгръща астрономия, физика, химия и биология. Той пръв вярно разказва парниковия резултат на Венера и предизвестява, че сходни процеси могат да застрашат и Земята. Сейгън работи и с НАСА по първите задачи до други планети и упорства за потреблението на камери, уверен, че изображенията могат да дадат отговори на въпроси, които даже не знаем по какъв начин да зададем.
Той беше и ранен глас против климатичните промени, предупреждавайки още през 80-те години за световното стопляне, топенето на ледниците и покачването на морското ниво. За Сейгън това не беше проблем на едно потомство, а отговорност към децата и внуците ни.
В ера на Студената война Карл Сейгън беше деен покровител на нуклеарно разоръжаване и интернационално съдействие. Той вярваше, че човечеството би трябвало да развие „ световно схващане “, което надвишава националните и политическите разделения.
Днес, десетилетия след гибелта му, посланията на Карл Сейгън звучат по-актуално от всеки път. В последна сметка, както самият той написа, ние всички живеем на една бледосиня точка в необятния космос – и нямаме авариен дом.
Превод: GlasNews.bg
Сейгън беше освен ефирен водещ, само че и извънредно работлив академик и публицист, деятел против нуклеарната война и пионер в астробиологията – науката за живота във Вселената. Той беше и измежду най-големите поддръжници на търсенето на извънземен разсъдък (SETI) и ентусиазъм за учени като Нийл деГрас Тайсън.
Най-широката му известност идва с поредицата „ Космос “, предавана по PBS. Между 1980 и 1990 година тя става най-гледаното предаване в историята на американската социална телевизия, достигайки над половин милиард души допълнително от 60 страни. Сейгън съумява да направи науката налична, като предизвиква сериозното мислене и се опълчва на псевдонауката.
Въпреки известността си, той не постоянно е бил одобряван задушевно в университетските среди. Въпреки стотици научни изявления и десетки оценки, Сейгън не е признат в Националната академия на науките на Съединени американски щати – решение, което по-късно е несъмнено като незаслужено. Но точно той стои зад една от най-знаковите фотоси в историята – „ Бледосинята точка “, направена от „ Вояджър 1 “ през 1990 година, която демонстрира Земята като дребна светла точка в галактическата мрачевина.
Освен като комуникатор, Карл Сейгън беше и бележит академик с над 600 научни труда. Работата му обгръща астрономия, физика, химия и биология. Той пръв вярно разказва парниковия резултат на Венера и предизвестява, че сходни процеси могат да застрашат и Земята. Сейгън работи и с НАСА по първите задачи до други планети и упорства за потреблението на камери, уверен, че изображенията могат да дадат отговори на въпроси, които даже не знаем по какъв начин да зададем.
Той беше и ранен глас против климатичните промени, предупреждавайки още през 80-те години за световното стопляне, топенето на ледниците и покачването на морското ниво. За Сейгън това не беше проблем на едно потомство, а отговорност към децата и внуците ни.
В ера на Студената война Карл Сейгън беше деен покровител на нуклеарно разоръжаване и интернационално съдействие. Той вярваше, че човечеството би трябвало да развие „ световно схващане “, което надвишава националните и политическите разделения.
Днес, десетилетия след гибелта му, посланията на Карл Сейгън звучат по-актуално от всеки път. В последна сметка, както самият той написа, ние всички живеем на една бледосиня точка в необятния космос – и нямаме авариен дом.
Превод: GlasNews.bg
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ