Разказ от първо лице: Реших да замина на спокойствие, но нямах този късмет. Чалгата и простотията ме следват навсякъде
Сега уважаеми читателю ще споделя по какъв начин радостно си прекарах времето по време на една кратичка екскурзия до едно забутано край морето курортно селце в Гърция. Избрах точно него, тъй като желаех да се откъсна от целия този звук и олелия, с който се славят нашите, а и освен нашите „ фамозни “ курорти. Не на последно място – и да не чувам непрекъснато влудяващите звуци на чалгата, тъй като там където има наши сънародници е доста евентуално музикалният им развлекателен репертоар да включва точно този вълнуващ душата род! Е, дойдох със фамилията си и се настанихме в една относително обширна стая в къща с аспект към морето. Изглеждаше прелестно до момента в който не настъпи вечерта…
Тогава, с възходящо вдъхновение моите съседи – неизвестно по какъв начин попаднали тъкмо там българи – започнаха една безкрайна забава, включваща – за жалост – и поредност от „ фешън “ чалги.
Забележките ми „ за по-тихо “ бяха игнорирани… Не спахме до сутринта. Доспах си на пясъка под чадър и се възвърнах задоволително, с цел да преживея и на идната вечер същия призрачен сън! Хазаите отсъстваха и нищо не можеше да спре безкрайната забава на моите сънародници! С тъга открих друга къща, задоволително надалеч да не слушам станалата ми повече от омразна чалга! Разбира се, с тази история не желая да подскажа, че всички ваканцуващи българи се държат по сходен метод. А и съм сигурен, че в по-реномираните курорти такова държание би било глобено неотложно! В умозаключение смятам, че се постанова посредством законова наредба да се забрани гръмогласното дълготрайно слушане на всякаква чалга в заведения за хранене и питейни заведения, с изключение на с експлицитното единодушие на всички присъстващи! Дали ще ме „ огрее “ и няма да се наложи отново да тичам в Гърция или Турция, с цел да се избавям от това музикално безчинство?!
Разказ на Иван Георгиев
