Сега след приемането на еврото външният дълг е спаднал удивително

Сега след приемането на еврото външният дълг е понижен изумително доста, разноските са на равнището на останалите страни, а кредититите за семейства даже са на по-дробри равнища от другите страни. Това сподели Борис Вуйчич, управител на хърватската банка, който посочи основни изгоди от еврото за тяхната странa.

Припомняме, че Хърватия е последната страна, която се приседини към Еврозоната.

" Хърватия е една относително дребна стопанска система, тъй че за нас бе значимо да понижим риска от валутния продан. Преди присъединението ни към еврозоната нашият задграничен дълг растеше с 12% от Брутният вътрешен продукт - това е към декември 2020 година, а по-късно през март това равнище бе 0,7%. Спадът докара до повишение на рейтингите на Хърватия с 2 до 3 степени. Това се случи след решението на Хърватия да се причисли към еврозоната ", добави той.

По думите му разноските за кредитиране са спаднали.

Вуйчич благодари за това, че може Хърватия да споделя опита си с нас. 

Управителят на Българска народна банка Димитър Радев изясни в детайли по какъв начин и за какво Хърватия е влезнала в Еврозоната преди нас. Той оподочерта, че това се е случило с помощта на политиката: " Политическият фактор е доста значим поради това и цената на закъснение на процеса за присъединението ни към Еврозоната е висока ".

" Еврозоната е чудесна опция за реализиране на няколко значими цели. Тя е опция обаче, само че не и гаранция ", подсети Радев.

Съпредседателят на Политическа партия Кирил Петков показа, че най-важното, което е схванал е, че цените въобще няма да се повишат, приходите ще скочат, а лихвите падат. " Нека, в случай че някой ви приказва за страхове, да се уповем на обстоятелствата ", прикани Петков.