Сега не може да се живее тук, няма ток, няма

„ Сега не може да се живее тук, няма ток, няма топлота, няма вода. Това е моята къща. Там откъм гърба е бараката. Имаше доста принадлежности вътре, само че всичко изгоря, всичко се унищожи “.

Николай, гражданин на село Олександровка в Херсонска област, споделя пред екипа на bTV в Украйна по какъв начин се е сдобил с танк в двора си.



„ Танкът пристигна от Русия да ни освободи от нещо. И ни освободи от всичко “, разяснява той.



Руските позиции са на 8 километра от село Олександровка, Херсонска област, на другия бряг на река Днепър. От 11 ноември обитаемото място е под украински надзор.

Николай е живял естествен живот в село Олександровка до март тази година. След като съветската войска окупира Херсон потегля да завладява още територии към Николаев и Одеса, а Олександровка е на пътя им. Днес селото на процедура е заличено от картата, тъй като съвсем всички къщи са разрушени, всички поданици са избягали или са били убити при опита им да избягат.

„ Моя позната - Людмила Ивановна. Загинаха в двора си. Започнаха да стрелят по тях. Те тичаха към мазето да се скрият и ги убиха по пътя. Мъжът и дамата починаха. Още 10 души познавам, който бяха убити. Ето там, където има една жигула, почина един човек, който идваше да прибере фамилията, което беше убито в двора си “, споделя Николай.



Той живее в Киев по време на окупацията на Херсон. 9 месеца по-късно, той още веднъж се връща, с цел да види какво е останало от неговия дом. Поставил играчка на внука си - детски танк, върху руския танк, паркиран в двора му. Вярва, че дребният ще победи огромния и макар че няма дом, остава оптимист.



В селото, което е имало 2500 поданици преди войната, през днешния ден са се завърнали едвам към 200 души. Силно обезлюден е и регионалният център Херсон, тъй като не повече от 80 хиляди са останали тук, при над 300-хилядно население преди войната.

Все още окупираната от Русия територия се намира на единствено 3 км от центъра на града, на източния бряг на река Днепър. Затова Херсон е подложен на непрекъснат обстрел.

Екипът на bTV доближи до най-опасното място в Херсонска област - Антоновския мост. Къщите и колите на локалните са наранени от ракетни удари или даже разрушени.

Според управляващите с изключение на безредния обстрел по града руснаците имат тактика да оставят популацията без ток и вода.

„ Те се пробват да унищожат инфраструктурата, с цел да не могат херсонци да живеят естествен живот. Всяка нощ и всеки ден, дори в този момент чувате - те не престават да обстрелват “, споделя Олександр Толонников, представител на херсонската военна администрация:

Кварталите с панорама към Днепър несъмнено са били желани преди войната, само че през днешния ден гледката към източния бряг на реката е смъртоносна.

Докато напуща Херсон през ноември, съветската войска взривява водопровода на града. Властите карат питейна вода в контейнери. В селата към Херсон, завърналите се разчитат на филантропична помощ, с цел да оцелеят.



Възстановяването на електричеството в селото към този момент е невероятно, тъй като полетата, а даже дворовете на хората са минирани.

Голяма част от съветските ракети са дефектни и не се взривяват, а просто се забиват в земята. Затова стърчащите ракети са нормална панорама по пътищата и дворовете на хората в Украйна.



В центъра на Херсон управляващите са обезпечили пространства, които се затоплят с генератори, топъл чай, място за зареждане на телефони. Тук срещаме Григории Забутко:



„ Това е моята втора окупация. Беше мъчно да преживея това. Преди бяха немци фашисти, а тези направиха същото. Те се демонстрираха какви са. Те не водят война с военните, те водят война с мирното население. Разстрелват мирни хора “, споделя мъжът, претърпял фашистката окупация.

Икономиката на града е унищожена. По време на окупацията, в мирния и спокоен до неотдавна Херсон е натрапен тоталитарен ред и свирепост. Многохилядните митинги против окупаторите са потушени с оръжие.



Украинските и международни медии са заглушени, а на тяхно място идват съветски пропагандни канали. Започват да изчезват хора от интелигенцията, с въздействие в обществото. Избираният от народа на Херсон кмет Игор Колихаев отхвърля да сътрудничи на окупаторите.



Обявен е за фашист и е в неопределеност е до през днешния ден. В такава конюнктура през септември се организира референдум е Херсонска област за присъединение към Русия.

„ Никой не е ходил в изборните секции. Може и да са докарали някой, само че по принцип никой не ходеше там. Въпреки хубавото време не излизахме и се криехме, тъй като другояче идваха бойци с автомати и ни караха да се подписваме. Ние чакахме нашите бойци. И когато те пристигнаха, не мога да ви опиша по какъв начин се радвахме. Плачехме, скачахме от наслада. Знаехме, че те ще дойдат да ни освободят. Руснаците разбиваха магазините, стреляха по къщи из улиците. Докараха свои публицисти и те започнаха да споделят, че украинците стрелят “, споделя Галина Кален от Чернобаевка, Херсонска област.

Хората на виновни позиции в Херсон претърпяват тежки дни по време на окупацията. Поставени са пред сложен житейски избор. Да служат на агресора и да опитат да оцелеят или да слушат съвестта си. Пред подобен избор е изправен шефът на болничното заведение Леонид Ремига.



„ Дойдоха чиновници на съветското ФСБ с представител на съветските медици и започнаха да оферират съдействие. Те го предлагаха в подобен тип - диалози, че Русия е тук вечно, че Украйна не е страна. Че единствено Русия може да помогне да разкарат всички бандеровци от тук, фашисти, нацисти. Те организираха такива методични диалози и ги снимаха на камера. Аз не се съгласих. Последваха дълги диалози. Едни си тръгваха, идваха други. И отново, и отново “, изясни Леонид Ремига, шеф на болничното заведение в Херсон.

Когато психическият тормоз не свърши работа, идват хората с автоматите, които го арестуват.

Д-р Ремига споделя пред екипа ни собствен ужасяващи прекарвания от времето, в което е задържан от неканените посетители в своя град. Издевателства, унижения, каквито вярвал, че са останали във времената на фашизма и сталинизма. Не е подготвен да показа за този собствен призрачен сън пред камера. Решил е да напише книга, тъй като дочакал жив, когато на 11 ноември украинската войска влиза в града. Днес е горделив, че нито един негов сътрудник от личния състав на болничното заведение не се съгласил да служи на врага.



„ Искам да ви предам обръщение. Русия - това е агресор. Аз го изпитах върху себе си, Аз видях какви са тези хора. Те просто пристигнаха на нашата украинска земя, с цел да ни затрият от лицето на земята. И хората и инфраструктурата. Всичко което има. Аз видях такива изтезания против украинския народ и самичък претърпях морални и физически изтезания от страна на съветската власт. И аз считам, че в случай че Европа, включително българското управление, включително и българския народ не се обединим в битката против агресора, ние ще имаме дълбоки последици върху бъдещето на нашите деца. Затова би трябвало да унищожим този зложелател вечно. Победата ще бъде с нас! Ние ще победим “, акцентира Леонид Ремига.