Седя в колата и слушам, Моя страна, моя България...

Седя в колата и чувам, ” Моя страна, моя България ”... Журналисти приканват хората да поддържат медиците.
Работният ми ден е завършил в 19ч., а аз седнал съм в колата към този момент 2ч. и половина на контролно-пропусквателен пункт изхода на София... Едва пъплим...първа, газ, спирачка...
Дванадесет часа в реанимация. Работа с тежко заболели... маски, шапки, очила, шлемове... не ти доближава въздух от толкоз защитни средства. А в този момент 3ч. вдишвам изгорелите газове на колите до мен.

3ч. след края на работно ми време( в 22ч.)вече съм си у дома. Правят " кулоар " да влезе " бацила " и се пъхам в банята...за стерилизация. Почти врялата вода отмива " бацилите ", а аз не мога да дефинира прочувственото си положение... яд, отмалялост, изтощение. Пускам и няколко сълзи, не знам за какво.

Утре ставам отново в 5ч. Минавам през първото контролно-пропусквателен пункт. И там очакване... Дванадесет часа в болничното заведение и назад към ужаса на КПП-то... Газ, спирачка... Още 3ч..
Не желая да ме поддържат с " Моя страна, моя България ", не желая светлинно шоу... Искам обикновено отношение, в естествена страна!
5 и 30...Ще потеглям за работа...

Дани Маркова, Facebook