Когато имах всичко ...
Седнали бяхме с моя брачен партньор в едно кафене и пиехме кафе.
Той беше млад и хубав, обичах го...
Бях облечена със остарялото палто – то напряко ми тровеше живота. Задушавах се от гняв, толкоз го наневиждах това палто, което не ме топлеше, а единствено ме загрозяваше.
Кафенето беше на ниска цена, а кафето – неприятно.
А аз мечтаех, един ден двамата да пием ароматно кафе в хубав ресторант и аз да съм облечена съвременно. Моят брачен партньор ме гледаше със сияещи очи, обичаше ме, и не знаеше за какво скърбя.
... Той умря млад, аз останах сама.
В живота ми по-късно имаше доста разнообразни кафенета, хубави кафета, фешън палта. Но него го нямаше.
И аз прекомерно постоянно си припомням оня момент, когато имах всичко, само че не знаех за това...
(Capucine at Cafe de la Paix, Paris, 1952 / © Georges Dambier)
Източник ~ fit4brain.com, фотоси ~ pinterest.com
