Захари Карабашлиев: Предметът „Религия“ е православно-руска версия на християнската традиция
Седнах и прочетох плана на МОН за въвеждане на програмата „ Религия “ в учебните заведения. Споделям няколко наблюдения:
За деца в 1. клас се планува проучване на тематики като „ Бог — извор на вярата “, „ Чудотворец “ и така нататък Това са хрумвания, които изискват нереално мислене, а в тази възраст детето към момента го развива — то мисли съответно (доколкото си припомням от Пиаже). „ Молитвата като диалог с Бога “ — това е метафизична идея, която надвишава мисленето на 7-годишните.
В 3.– 4. клас към този момент се минава към морално-богословски тематики: „ Страх Божи “, „ Смирение “, „ Покаяние “ – термини от аскетическата традиция, които са мъчно разбираеми за деца. Подобно и „ грях “, „ амнистия “ – в набожен подтекст това са комплицирани духовни концепции, изискващи зряло мислене.
В 5.–7. клас се вкарват профилирани богословски понятия като „ Триединство “, „ Боговдъхновеност “, „ Схизма “, „ Апостолска последователност “, в това число „ Обратна вероятност в иконата “ – концепции от богословието и иконографията.
А в 8.–12. клас съставителите на образователната стратегия като че ли са се развихрили: „ Апофатично и катафатично богопознание “ (академични термини, с които даже аз самият не съм добре запознат), „ трихотомично схващане на индивида “, „ исихазъм и обожение “ – концепции, които се учат в богословските факултети.
Няколко извода:
– Въпреки заявената неконфесионалност (всички ли са наясно какво значи това?), програмата е ясно насочена към православното християнство. В нея децата учат „ християнските полезности като основа на европейската цивилизация “. А къде остана античната философия? Общочовешките добродетели, за които приказват Сократ, Платон, Аристотел, а по-късно Марк Аврелий и Сенека? Да не приказваме за Буда, дзен-будизма и Конфуций. Православното християнство е показано „ от вътрешната страна “, а всички останали религии — като екзотични практики. (Най-фрапиращата липса ще загатна най-сетне.)
– Забелязва се оценъчен език – във връзка с протестантството, на разнообразни „ разколи “, „ секти “, описвани като „ отделили се и трансформирали учението “, което допуска, че има единствено едно „ вярно “ обучение.
– В програмата проличава мощно въздействие на съветската религиозно-философска традиция. Павел Флоренски е категорично посочен като главен ориентир в религиозната хармония. Неговата теургична (богодейна) идея за изкуството е проблематична за светско обучение, тъй като показва изкуството не като естетически, а като набожен феномен. Макар че не се загатва категорично Николай Бердяев (когото аз като студент четях), въздействието му е явно – концепциите за „ креативната независимост “ и „ личността като облик Божи “ припомнят за него, както и концепциите на Соловьов. „ Метафизиката на сърцето “(!?) също припомня за Борис Вишеславцев. Изобщо – програмата отразява необятна „ философия на сърцето “. На една крачка сме от „ необятната съветска душа “.
– Не се загатва нищо за толстоизма, ницшеанството, Кант – макар че всички те по собствен метод са свързани с християнството. Дори Св. Франциск от Асизи и неговата грижа за бедните, за природата – възгледи, които радикално трансформират западното християнство – липсват.
Очевидно е: това е православно-руска версия на християнската традиция, която придава сериозен културно-идеологически уклон на програмата. Маскирана е ненапълно, само че е там.
С две думи:
Програмата има фундаментални проблеми, които я вършат несъответствуваща за светско обучение:
– възрастова некомпетентност – вкарват се нереални теологични понятия на несъответствуваща възраст;
– заявената индиферентност е официална – програмата систематично избира православието;
– методологическа променчивост – смесва разказвателен, исторически и теологичен метод, което води до объркване;
– идеологизация – основава се на съветска религиозно-философска школа.
В умозаключение
Тази стратегия наподобява по-скоро на приспособен и олекотен образователен проект за православна семинария, гримирана с малко повърхностна информация за другите религии. Несръчно затулен опит за основаване на сякаш всемирски образователен предмет. Но в този си тип тя е несъвместима с правилата на светското обучение и нарушава конституционния принцип на разделяне сред черква и страна.
И в този момент нещо фрапиращо:
След деликатен обзор на цялата стратегия по „ Религия “ от 1. до 12. клас, открих един извънредно любопитен факт:
Богомилството изцяло отсъства от програмата!
Да, тъкмо по този начин – няма и дума за единственото автентично българско религиозно-социално придвижване от X век, което:
– поражда в българските земи;
– основава неповторима теологическа система;
– оказва въздействие върху духовната история на Европа и международното християнство;
– е незаобиколима част от българското културно завещание.
Отсъствието на богомилството не е инцидентно. То лишава учениците от опцията да научат за тази страна от българската културна еднаквост и за приноса на България към европейската религиозна история.
Моето чувство е, че този план за религиозно обучение не произтича от достоверна любов и интерес към българското. Той идва от другаде. Макар нещо да ми подсказва, че натискът върху българската държавност и нематериалност е мощен, че „ мачът към този момент е свирен “, и че учебниците може би към този момент са написани (или даже отпечатани), аз съм задължен да кажа какво мисля:
В този си тип тази стратегия няма място в българските държавни учебни заведения.
P.S. Доколкото разбирам, ще са нужни сред 2500 и 5000 нови учители.
Анализът на писателя Захари Карабашлиев е от профила му във фейсбук. Публикуваме го със единодушието на създателя. Заглавието е на Клуб Z.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
За деца в 1. клас се планува проучване на тематики като „ Бог — извор на вярата “, „ Чудотворец “ и така нататък Това са хрумвания, които изискват нереално мислене, а в тази възраст детето към момента го развива — то мисли съответно (доколкото си припомням от Пиаже). „ Молитвата като диалог с Бога “ — това е метафизична идея, която надвишава мисленето на 7-годишните.
В 3.– 4. клас към този момент се минава към морално-богословски тематики: „ Страх Божи “, „ Смирение “, „ Покаяние “ – термини от аскетическата традиция, които са мъчно разбираеми за деца. Подобно и „ грях “, „ амнистия “ – в набожен подтекст това са комплицирани духовни концепции, изискващи зряло мислене.
В 5.–7. клас се вкарват профилирани богословски понятия като „ Триединство “, „ Боговдъхновеност “, „ Схизма “, „ Апостолска последователност “, в това число „ Обратна вероятност в иконата “ – концепции от богословието и иконографията.
А в 8.–12. клас съставителите на образователната стратегия като че ли са се развихрили: „ Апофатично и катафатично богопознание “ (академични термини, с които даже аз самият не съм добре запознат), „ трихотомично схващане на индивида “, „ исихазъм и обожение “ – концепции, които се учат в богословските факултети.
Няколко извода:
– Въпреки заявената неконфесионалност (всички ли са наясно какво значи това?), програмата е ясно насочена към православното християнство. В нея децата учат „ християнските полезности като основа на европейската цивилизация “. А къде остана античната философия? Общочовешките добродетели, за които приказват Сократ, Платон, Аристотел, а по-късно Марк Аврелий и Сенека? Да не приказваме за Буда, дзен-будизма и Конфуций. Православното християнство е показано „ от вътрешната страна “, а всички останали религии — като екзотични практики. (Най-фрапиращата липса ще загатна най-сетне.)
– Забелязва се оценъчен език – във връзка с протестантството, на разнообразни „ разколи “, „ секти “, описвани като „ отделили се и трансформирали учението “, което допуска, че има единствено едно „ вярно “ обучение.
– В програмата проличава мощно въздействие на съветската религиозно-философска традиция. Павел Флоренски е категорично посочен като главен ориентир в религиозната хармония. Неговата теургична (богодейна) идея за изкуството е проблематична за светско обучение, тъй като показва изкуството не като естетически, а като набожен феномен. Макар че не се загатва категорично Николай Бердяев (когото аз като студент четях), въздействието му е явно – концепциите за „ креативната независимост “ и „ личността като облик Божи “ припомнят за него, както и концепциите на Соловьов. „ Метафизиката на сърцето “(!?) също припомня за Борис Вишеславцев. Изобщо – програмата отразява необятна „ философия на сърцето “. На една крачка сме от „ необятната съветска душа “.
– Не се загатва нищо за толстоизма, ницшеанството, Кант – макар че всички те по собствен метод са свързани с християнството. Дори Св. Франциск от Асизи и неговата грижа за бедните, за природата – възгледи, които радикално трансформират западното християнство – липсват.
Очевидно е: това е православно-руска версия на християнската традиция, която придава сериозен културно-идеологически уклон на програмата. Маскирана е ненапълно, само че е там.
С две думи:
Програмата има фундаментални проблеми, които я вършат несъответствуваща за светско обучение:
– възрастова некомпетентност – вкарват се нереални теологични понятия на несъответствуваща възраст;
– заявената индиферентност е официална – програмата систематично избира православието;
– методологическа променчивост – смесва разказвателен, исторически и теологичен метод, което води до объркване;
– идеологизация – основава се на съветска религиозно-философска школа.
В умозаключение
Тази стратегия наподобява по-скоро на приспособен и олекотен образователен проект за православна семинария, гримирана с малко повърхностна информация за другите религии. Несръчно затулен опит за основаване на сякаш всемирски образователен предмет. Но в този си тип тя е несъвместима с правилата на светското обучение и нарушава конституционния принцип на разделяне сред черква и страна.
И в този момент нещо фрапиращо:
След деликатен обзор на цялата стратегия по „ Религия “ от 1. до 12. клас, открих един извънредно любопитен факт:
Богомилството изцяло отсъства от програмата!
Да, тъкмо по този начин – няма и дума за единственото автентично българско религиозно-социално придвижване от X век, което:
– поражда в българските земи;
– основава неповторима теологическа система;
– оказва въздействие върху духовната история на Европа и международното християнство;
– е незаобиколима част от българското културно завещание.
Отсъствието на богомилството не е инцидентно. То лишава учениците от опцията да научат за тази страна от българската културна еднаквост и за приноса на България към европейската религиозна история.
Моето чувство е, че този план за религиозно обучение не произтича от достоверна любов и интерес към българското. Той идва от другаде. Макар нещо да ми подсказва, че натискът върху българската държавност и нематериалност е мощен, че „ мачът към този момент е свирен “, и че учебниците може би към този момент са написани (или даже отпечатани), аз съм задължен да кажа какво мисля:
В този си тип тази стратегия няма място в българските държавни учебни заведения.
P.S. Доколкото разбирам, ще са нужни сред 2500 и 5000 нови учители.
Анализът на писателя Захари Карабашлиев е от профила му във фейсбук. Публикуваме го със единодушието на създателя. Заглавието е на Клуб Z.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ