Атанас Кръстанов: Огромни средства са отделени за справяне с риска от наводнения, но резултатът е много скромен
Седмици след нещастието по южното Черноморие въпросите са повече от отговорите. Липсва единна система за предизвестие на бедствия, липсва стратегическа визия, а едни пари и планове потъват в администрацията. Проектите, които завършват с тяхното отчитане без доразвиването им и продължение на тяхната работа. Разговаряме с Атанас Кръстанов, приключил теоретична физика – компетентност “Физика на твърдото тяло ” в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Занимавал се е с научни и на практика въпроси на приложения за позитронна анихилация и микроелектроника. Работил е в Комитета по потребление на атомната сила за мирни цели (понастоящем Агенция за нуклеарно регулиране). През последните години е съветник към Столична община по въпроси, свързани със отбрана от бедствия и създаване на редица документи като проекти за отбрана от естествени и индустриални бедствия. Има издадени книги и механически документи в тази област, като работи интензивно по интернационалните планове, свързани с изменението на климата и основаване и използване на разнообразни платформи за оценка и ранно предизвестие за пораждане на обособени и каскадни бедствия. Прогнозите на Национален институт по метеорология и хидрология се провалиха, какви още проблеми посочи и какви още отворени въпроси остават разяснява още с Атанас Кръстанов. Г-н Кръстанов, можеше ли да се избегнат човешките жертви по Южното Черноморие? Въпреки, че след поройния дъжд и последвало наводняване в региона на Югоизточна България е относително елементарно да се дават рекомендации какво е могло да се направи, несъмнено може да се каже, че беше допустимо да се избегнат жертвите. Прогнозите на Национален институт по метеорология и хидрология се провалиха. Първо оранжев код беше избран за Серена България, а се предполагаше, че на юг от Бургас вероятно би достигнал жълт код. В следствие прогнозата беше поправена на оранжев код за заплаха от проливни превалявания. Не ми е ясно, за какво макар зараждащите се два циклона и зона с високо атмосферно налягане сред тях не беше разгласен червен код и да последва бърза евакуация? Въпреки, че се знае, че този регион е с капацитет за развиване на интензивни превалявания, в продължение на години, нямаше никакви условия за възбрана за застрояване , възбрана за слагане на каравани покрай реки и засипани дерета. Администрацията едвам след наводнението разгласи, че всички каравани, би трябвало да се реалокират в границите на 3 дни. Сега се стига до обстановката, да се изплащат помощи на заведения и постройки, които са били издигнати в рискови зони. Може би от този миг, би трябвало районните администрации прецизно да съблюдават условията да не се строи и слагат каравани наоколо до такива рискови места, а в случай че са сложени на собствен риск и макар възбраните, да бъдат лишавани от каквато и да е помощ. Липсата на предупредителна система, която да обхване наблюдението на количеството и интензивността на преваляванията, равнището на реките, бързо да предизвести кметството, Министерство на вътрешните работи - ОДПБЗН, Областната дирекция Министерство на вътрешните работи, Спешна помощ и други структури от
ЕСС (Единна Спасителна Система) докара до това, да не се отделят рисковите региони и инфраструктури. Както се видя, не беше стеснен достъпът до моста който се срути и на който починаха нашите съграждани, повлечени от придошлите води. Човешките жертви биха се избегнали в случай че имаше несъмнено строителство. Срутен мост, даже от тези за нас тежки наводнения не е опрощение за надеждно създаване на мостова структура. Като се прибави и поголовна сеч в горите, засипване на дерета,
липса на отводнителни канали (дерета) здрави стени на язовирите, вземане предвид с метеорологичната конюнктура при източване на язовирите неведнъж усилват уязвимостта. По оперативна стратегия са обезпечени над 48 млн. лв. за рационализация на системата за ранно обявяване на популацията, която ще обезпечава изпращане на известия към мобилните телефони на засегнатите в случаи на естествени бедствия в даден регион? Системата трябваше да проработи в средата на 2023 година, за какво това не е реалност? Какво би трябвало да обезпечава като информация и данни, какви ще бъдат изгодите от нея? Съмнявам се, че системата ще проработи и в новите оповестени периоди. В разнообразни репортажи се изясни, че следват проби на системата. След това ще има поправяне на осъществяването, изчистване на бъгове и ред други непредвидени проблеми, които
неизбежно, както във всяка нова система, ще се появят. Няма информация коя компания или консорциум от компании е спечелила търга за създаване на системата. Въпреки, че търга е минал не се оповестява какво е било заданието и условията за създаване на такава система. Кой е изготвил това задание? Едва ли това е секретна информация? Ще се появят доста проблеми касаещи чисто софтуерните и правни връзки за връзка с популацията. Някои от въпросите се отнасят до:
- Всички ли ще получават известия или единствено тези, които авансово са
декларирали предпочитание да получават известия?
- Хората които нямат смарт телефони ще получават ли такива известия? А тези които
имат остарели телефони с стеснен достъп на нови функционалности какво ще вършат?
- Ще има ли политика за импорт единствено на нови смарт телефони с такива благоприятни условия?
- Какво ще стане в случай че се получи срив на мобилните връзки?
- Ще се уведомяват ли частите на ЕСС по тази система?
Една такава система, за която са заложени 48 милиона лв. би трябвало да има доста повече функционалности, от тези които в началото бяха оповестени. Ако системата ще дава единствено предизвестие на популацията е извънредно незадоволително за такава голяма сума. Ако би трябвало да се заложат спомагателни функционалности, какви са те? Това са да вземем за пример:
- Освен СМС ще има ли пращане на спомагателна информация по е-поща?
- Ще разполага ли системата с мрежа от датчици за метеорологичната конюнктура – превалявания, атмосферно налягане, равнище на води, температура, посока и мощ напразно и други Полезно би било за такава сума да има и спомагателни датчици за радиационни измервания да дават данни за положението на замърсяването на въздуха и други.
- Как ще се прави централно ръководство и разбор: Информацията, събрана от датчиците, би трябвало да бъде излъчена и оценена в действително време от способените органи или център за ръководство на бедствия. Кой ще бъде този център за ръководство на бедствия? ОДПБЗН или различен?
- Ще се дава ли визуализация на данните, зони на риск и евакуационни съществени или запасни направления на интерактивни карти. Тази информация би трябвало да бъде елементарно разбираема и налична както за нормални жители, по този начин и за способените органи.
- Ще съдържа ли системата база данни с информация за популацията, в това число брой на хората, които би трябвало да бъдат евакуирани, и хора със специфични потребности.
- Важен детайл на една такава системата е опцията за връзка с обществеността за даване на информация и указания за предприемане на дейности при положение на заплаха. Това може да включва и система за гласови известия през високоговорители или радио.
- Системата ще има ли опция да се интегрира с други системи за ръководство на бедствия, с цел да се усъвършенства координацията и реакцията при евакуация и облекчение на последствията при наводнения и освен?
- Как ще се подсигурява отбраната на данните и сигурността на системата?
- Има ли достъп до исторически данни за зародили наводнения, подхванати дейности и друга историческа информация? Бившият екоминистър Росица Карамфилова показа и актуализирана система за предизвестие за интензивни превалявания и наводнения на Българска академия на науките, само че там също няма придвижване? Проблемът освен на Българска академия на науките, само че и при всички планове, които се печелят от научните институти е, че работят единствено до момента в който се отчетат. Няма последователност, шерване на опит, шерване на данни. Има някаква ревнивост от това да покажеш и споделиш опит, съоръжение и данни. Огромният проблем е, че след привършване на плана не се обезпечава финансиране за поддръжка и развиване на системата и свързването им с други системи. Настоящият екоминистър Юлиян Попов пък заяви, че ще бъде приключена системата за ранно предизвестие за река Искър? Какво би трябвало като информация да ни дава такава система и единствено река Искър ли ще има сходна? Този план датира от преди повече от 5 години, като са ангажирани доста компании, общини, институти, министерства (МОСВ), даже и Световната банка. Проектът е финансиран по Оперативна стратегия „ Околна среда “ 2014-2020 година. Всеки път след
изявление на някой министър, планът се отсрочва за неопределен срок. Нямам концепция до каква степен е стигнал в своето многогодишно (не)развитие.
От известието на Министерство на околната среда и водите се показва, че до края на годината ще бъде приключен план за основаване на Система за ръководство на водите в басейна на река Искър в действително време. Очаква се Системата да осведоми близо 1.3 млн. жители, които живеят
на територията на 8-те общини по поречието на реката – Столична, Своге, Костинброд, Елин Пелин, Горна Малина, Сливница, Роман и Ботевград. Системата ще разпознава сериозните точки по водосбора на река Искър. Целта е популацията в тези региони да бъде предизвестено при опасност от наводнения. Дали тази система ще бъде интегрирана и системата за ранно предизвестие, посочена нагоре? В тази връзка единствено в София ли има някакви системи за ранно предизвестие? Не, има и на други места – примерно в Бургас, Министерство на околната среда и водите организира непрестанно наблюдаване равнищата на язовирите в България. Системата за наблюдаване на реките в Столична община (ситемата АКВА) обгръща 30 станции, които се наблюдават непрекъснато. Тук казусът е, че такава система съхранява повече от няколко милиона записа, които би трябвало да се проучват и да се откри
корелация в данните при разнообразни нетипични (проливни дъждове) събития. В Столична община работи единствената на територията на страната общинска работа (дирекция) (дирекция Аварийна помощи превенция) , която извършва разнообразни действия по предварителната защита, реагирането и възобновяване след бедствия, като оказва помощ на СДПБЗН и останалите структури на ЕСС. Оперативният център следи в действително време информация за вероятни превалявания, ветрове и други, като прави и ежедневни обходи на сериозни места в общината.
За страдание има доста какво да се желае във връзка с картиране на заплахите, връзка сред наземни и галактически наблюдения. Необходимо е да се организира постоянен мониторинг на измененията в избрани територии и сериозна инфраструктура. Какви средства би трябвало да се отделят за основаването, само че и за поддържането на сходни системи за обявяване при бедствия? Държавата би могла да го заложи в проектите си, знаете ли дал се работи дейно по такива превантивни ограничения на национално равнище? Трябва да се промени философията за битката с бедствията – от реакция след бедствието, до предварителна защита и прогнозиране преди бедствието. Държавата би трябвало да одобри нови модерни Норми/Стандарти, неотменими на локално или ведомствено равнище - Освен
това би трябвало да се трансформират националните стандарти и условия по осъществяване на сериозната инфраструктура и информационни мрежи. Съществуващите правила и стандарти са от преди най-малко половин век и към този момент не подхождат на действителните проблеми. Пример за стратегическо обмисляне на сериозна инфраструктура - Главният колектор за отпадни води на Рим е с размерите на железопътен тунел и към момента извършва съществени функционалности. Никой не се е съобразявал с броя на римските жители преди 2 хиляди години. Огромни средства са отделени за сформиране на карти за риска, само че резултатът е доста много непретенциозен. Само по поречието на Искър са разпознати 116 региона, а цитираната по- горе злощастна система, която се построява в продължение на години ще обхване единствено 4 региона. Има редица системи, които работят в обособени общини и покриват избрани области, може ли да има сходна национална система, която даже да не се построява едновременно, да се надгражда? Не единствено може, само че и би трябвало да се направи единна система. Тогава ще коства доста по-
малко и ще се обслужва доста по -лесно. Говорят ли си обособените системи на обособените министерства и институтите на Българска академия на науките? Не.
ЕСС (Единна Спасителна Система) докара до това, да не се отделят рисковите региони и инфраструктури. Както се видя, не беше стеснен достъпът до моста който се срути и на който починаха нашите съграждани, повлечени от придошлите води. Човешките жертви биха се избегнали в случай че имаше несъмнено строителство. Срутен мост, даже от тези за нас тежки наводнения не е опрощение за надеждно създаване на мостова структура. Като се прибави и поголовна сеч в горите, засипване на дерета,
липса на отводнителни канали (дерета) здрави стени на язовирите, вземане предвид с метеорологичната конюнктура при източване на язовирите неведнъж усилват уязвимостта. По оперативна стратегия са обезпечени над 48 млн. лв. за рационализация на системата за ранно обявяване на популацията, която ще обезпечава изпращане на известия към мобилните телефони на засегнатите в случаи на естествени бедствия в даден регион? Системата трябваше да проработи в средата на 2023 година, за какво това не е реалност? Какво би трябвало да обезпечава като информация и данни, какви ще бъдат изгодите от нея? Съмнявам се, че системата ще проработи и в новите оповестени периоди. В разнообразни репортажи се изясни, че следват проби на системата. След това ще има поправяне на осъществяването, изчистване на бъгове и ред други непредвидени проблеми, които
неизбежно, както във всяка нова система, ще се появят. Няма информация коя компания или консорциум от компании е спечелила търга за създаване на системата. Въпреки, че търга е минал не се оповестява какво е било заданието и условията за създаване на такава система. Кой е изготвил това задание? Едва ли това е секретна информация? Ще се появят доста проблеми касаещи чисто софтуерните и правни връзки за връзка с популацията. Някои от въпросите се отнасят до:
- Всички ли ще получават известия или единствено тези, които авансово са
декларирали предпочитание да получават известия?
- Хората които нямат смарт телефони ще получават ли такива известия? А тези които
имат остарели телефони с стеснен достъп на нови функционалности какво ще вършат?
- Ще има ли политика за импорт единствено на нови смарт телефони с такива благоприятни условия?
- Какво ще стане в случай че се получи срив на мобилните връзки?
- Ще се уведомяват ли частите на ЕСС по тази система?
Една такава система, за която са заложени 48 милиона лв. би трябвало да има доста повече функционалности, от тези които в началото бяха оповестени. Ако системата ще дава единствено предизвестие на популацията е извънредно незадоволително за такава голяма сума. Ако би трябвало да се заложат спомагателни функционалности, какви са те? Това са да вземем за пример:
- Освен СМС ще има ли пращане на спомагателна информация по е-поща?
- Ще разполага ли системата с мрежа от датчици за метеорологичната конюнктура – превалявания, атмосферно налягане, равнище на води, температура, посока и мощ напразно и други Полезно би било за такава сума да има и спомагателни датчици за радиационни измервания да дават данни за положението на замърсяването на въздуха и други.
- Как ще се прави централно ръководство и разбор: Информацията, събрана от датчиците, би трябвало да бъде излъчена и оценена в действително време от способените органи или център за ръководство на бедствия. Кой ще бъде този център за ръководство на бедствия? ОДПБЗН или различен?
- Ще се дава ли визуализация на данните, зони на риск и евакуационни съществени или запасни направления на интерактивни карти. Тази информация би трябвало да бъде елементарно разбираема и налична както за нормални жители, по този начин и за способените органи.
- Ще съдържа ли системата база данни с информация за популацията, в това число брой на хората, които би трябвало да бъдат евакуирани, и хора със специфични потребности.
- Важен детайл на една такава системата е опцията за връзка с обществеността за даване на информация и указания за предприемане на дейности при положение на заплаха. Това може да включва и система за гласови известия през високоговорители или радио.
- Системата ще има ли опция да се интегрира с други системи за ръководство на бедствия, с цел да се усъвършенства координацията и реакцията при евакуация и облекчение на последствията при наводнения и освен?
- Как ще се подсигурява отбраната на данните и сигурността на системата?
- Има ли достъп до исторически данни за зародили наводнения, подхванати дейности и друга историческа информация? Бившият екоминистър Росица Карамфилова показа и актуализирана система за предизвестие за интензивни превалявания и наводнения на Българска академия на науките, само че там също няма придвижване? Проблемът освен на Българска академия на науките, само че и при всички планове, които се печелят от научните институти е, че работят единствено до момента в който се отчетат. Няма последователност, шерване на опит, шерване на данни. Има някаква ревнивост от това да покажеш и споделиш опит, съоръжение и данни. Огромният проблем е, че след привършване на плана не се обезпечава финансиране за поддръжка и развиване на системата и свързването им с други системи. Настоящият екоминистър Юлиян Попов пък заяви, че ще бъде приключена системата за ранно предизвестие за река Искър? Какво би трябвало като информация да ни дава такава система и единствено река Искър ли ще има сходна? Този план датира от преди повече от 5 години, като са ангажирани доста компании, общини, институти, министерства (МОСВ), даже и Световната банка. Проектът е финансиран по Оперативна стратегия „ Околна среда “ 2014-2020 година. Всеки път след
изявление на някой министър, планът се отсрочва за неопределен срок. Нямам концепция до каква степен е стигнал в своето многогодишно (не)развитие.
От известието на Министерство на околната среда и водите се показва, че до края на годината ще бъде приключен план за основаване на Система за ръководство на водите в басейна на река Искър в действително време. Очаква се Системата да осведоми близо 1.3 млн. жители, които живеят
на територията на 8-те общини по поречието на реката – Столична, Своге, Костинброд, Елин Пелин, Горна Малина, Сливница, Роман и Ботевград. Системата ще разпознава сериозните точки по водосбора на река Искър. Целта е популацията в тези региони да бъде предизвестено при опасност от наводнения. Дали тази система ще бъде интегрирана и системата за ранно предизвестие, посочена нагоре? В тази връзка единствено в София ли има някакви системи за ранно предизвестие? Не, има и на други места – примерно в Бургас, Министерство на околната среда и водите организира непрестанно наблюдаване равнищата на язовирите в България. Системата за наблюдаване на реките в Столична община (ситемата АКВА) обгръща 30 станции, които се наблюдават непрекъснато. Тук казусът е, че такава система съхранява повече от няколко милиона записа, които би трябвало да се проучват и да се откри
корелация в данните при разнообразни нетипични (проливни дъждове) събития. В Столична община работи единствената на територията на страната общинска работа (дирекция) (дирекция Аварийна помощи превенция) , която извършва разнообразни действия по предварителната защита, реагирането и възобновяване след бедствия, като оказва помощ на СДПБЗН и останалите структури на ЕСС. Оперативният център следи в действително време информация за вероятни превалявания, ветрове и други, като прави и ежедневни обходи на сериозни места в общината.
За страдание има доста какво да се желае във връзка с картиране на заплахите, връзка сред наземни и галактически наблюдения. Необходимо е да се организира постоянен мониторинг на измененията в избрани територии и сериозна инфраструктура. Какви средства би трябвало да се отделят за основаването, само че и за поддържането на сходни системи за обявяване при бедствия? Държавата би могла да го заложи в проектите си, знаете ли дал се работи дейно по такива превантивни ограничения на национално равнище? Трябва да се промени философията за битката с бедствията – от реакция след бедствието, до предварителна защита и прогнозиране преди бедствието. Държавата би трябвало да одобри нови модерни Норми/Стандарти, неотменими на локално или ведомствено равнище - Освен
това би трябвало да се трансформират националните стандарти и условия по осъществяване на сериозната инфраструктура и информационни мрежи. Съществуващите правила и стандарти са от преди най-малко половин век и към този момент не подхождат на действителните проблеми. Пример за стратегическо обмисляне на сериозна инфраструктура - Главният колектор за отпадни води на Рим е с размерите на железопътен тунел и към момента извършва съществени функционалности. Никой не се е съобразявал с броя на римските жители преди 2 хиляди години. Огромни средства са отделени за сформиране на карти за риска, само че резултатът е доста много непретенциозен. Само по поречието на Искър са разпознати 116 региона, а цитираната по- горе злощастна система, която се построява в продължение на години ще обхване единствено 4 региона. Има редица системи, които работят в обособени общини и покриват избрани области, може ли да има сходна национална система, която даже да не се построява едновременно, да се надгражда? Не единствено може, само че и би трябвало да се направи единна система. Тогава ще коства доста по-
малко и ще се обслужва доста по -лесно. Говорят ли си обособените системи на обособените министерства и институтите на Българска академия на науките? Не.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ