Какви ползи ще има България, ако влезе в еврозоната
Седмица откакто ръководещите оповестиха, че чакат пътна карта за присъединение към еврозоната и банковия съюз, Институтът за пазарна стопанска система показва разбор за предстоящите резултат при влизане на България в общия валутен съюз.
Позитивите за стопанската система на България от присъединение към еврозоната са както краткосрочни, по този начин и дълготрайни. Те ще стартират да се усещат още сега, в който публично стартира процесът на присъединение и страната влезе в чакалнята на еврозоната (ERM II), отбелязва институтът.
Покачването на кредитния рейтинг в множеството страни се следи първо още влизането в чакалнята на еврозоната, ERM II, а в допълнение покачване всекидневно има и при приемането на еврото. Вдигането на рейтинга води до по-ниски лихви за страната, бизнеса и жителите и обезпечава по-лесен достъп до финансиране и повече вложения в стопанската система.
Най-сетне промени
По-важното разследване е, че подготовката на България за влизане в ERM II и еврозоната ще даде подтик за промени, считат икономистите от института. Влизането в ERM II ще е обвързвано с вдишване на задължения за структурни промени, които да подсигуряват " висока степен на устойчива конвергенция ", както изисква член 140 от Договора за действието на Европейски Съюз. Очакваният позитивен резултат може да се съпостави с подготовката за участие в Европейски Съюз – десетилетието от 1997 година до 2007 година беше най-хубавото за растежа на България.
Банките минават под по-силен надзор
За локалните банки приемането на еврото ще значи и автоматизирано включване в Европейския банков съюз, който се построява от 2014 година насам в границите на еврозоната. Присъединяването към единния контрол над банките в еврозоната ще ускори доверието в банковия бранш и ще понижи риска от неприятни практики.
Влизането в еврозоната и достъпът до общите ѝ фондове пък е застраховка срещи бъдещи рецесии (например, 700-милиардния Европейски механизъм за непоклатимост, единния механизъм за преструктуриране на проблематични банки и достъпа до ликвидност и рефинансиране от ЕЦБ). Това лимитира мощно рисковете за банковата система, а за фиска обезпечава по-лесно прекосяване през интервали на рецесии.
Цената на транзакциите пада
Влизането в еврозоната понижава и транзакционните разноски по продан на валута и таксите по банкови преводи. По калкулации на ИПИ, единствено спестените разноски по обмяна на валута за задачите на външната търговия надвишава 450 млн. евро на година. Това е близо 1% от Брутният вътрешен продукт и е еднакво на понижение на налога върху облагата на компаниите на половина. Спестените по този метод близо 1 милиарда лв. ще останат в българските компании.
Отделно, присъединението към еврозоната ще докара до понижение на таксите по банкови преводи към еврозоната. Това ще спести разноски за българския бизнес и жители от порядъка на 5-6 млн. евро всяка година, се показва в разбора.
Митовете към участието в еврозона
Опасенията от висока инфлация са мощно пресилени. Според анализите на ЕЦБ, Организацията за икономическо сътрудничество и раз и други институции, проинфлационният резултат, в случай че изобщо го има, не надвишава 0.3 процентни пункта в обособените страни, което е доста под 1%, се показва в разбора.
Развенчава се и митът, че растежът на българската стопанска система ще се забави. Сравнение сред страните от Централна и Източна Европа в еврозоната и тези отвън нея не демонстрира какъвто и да е отрицателен резултат върху растежа на стопанската система от влизането в еврозоната.
" България ще се трансформира във втора Гърция " е друго постоянно изказване. Икономистите обаче означават, че двете страни имат фундаментална разлика и в положителните, и в неприятните времена; всяка година България има по-висок стопански напредък от Гърция, а българският държавен дълг е седем пъти по-нисък от гръцкия.
Защо да се върви към еврозоната в този момент
Страната ще пропусне доста, в случай че отсрочи кандидатстването или се забави, считат в Института. Според тях в актуалните положителни времена за европейската и българската стопанска система вероятността за позитивно решение при кандидатстване в ERM II е по-голяма.
ERM II или така наречен чакалня на еврозоната не е приемала страни повече от десетилетие точно поради рецесията и по тази причина сегашният удобен миг би трябвало да се употребява. България също е в по-добра позиция – страната към този момент излезе от групата на страните с несъразмерни макроикономически несъответствия, неотдавна беше нараснал кредитният ѝ рейтинг, а през януари 2018 година пое и председателството на Европейски Съюз.
На скоростта на еврозоната
Междувременно еврозоната непрестанно се трансформира. Еврозоната се интегрира по-бързо от останалата част на Европейски Съюз и се основава действителен риск от Европа на две скорости. Този разлом се подклажда и от излизането на Англия, което трансформира съотношението на силите сред страните във и отвън еврозоната. Все по-вероятно е значимите решения да се вземат от страните в еврозоната, а страните отвън нея да са с лимитирано въздействие.
Изпусне ли се опцията в този момент, България може да чака дълго за идващ удобен миг. През 2019 година предстоят избори за Европейски парламент, ще се сменят съставът на Европейската комисия и управлението на Европейската централна банка. Никой не знае какво ще се случи след 2019 година, по тази причина не трябва да се изпуска опцията да се кандидатства незабавно, предизвестяват икономистите.
Позитивите за стопанската система на България от присъединение към еврозоната са както краткосрочни, по този начин и дълготрайни. Те ще стартират да се усещат още сега, в който публично стартира процесът на присъединение и страната влезе в чакалнята на еврозоната (ERM II), отбелязва институтът.
Покачването на кредитния рейтинг в множеството страни се следи първо още влизането в чакалнята на еврозоната, ERM II, а в допълнение покачване всекидневно има и при приемането на еврото. Вдигането на рейтинга води до по-ниски лихви за страната, бизнеса и жителите и обезпечава по-лесен достъп до финансиране и повече вложения в стопанската система.
Най-сетне промени
По-важното разследване е, че подготовката на България за влизане в ERM II и еврозоната ще даде подтик за промени, считат икономистите от института. Влизането в ERM II ще е обвързвано с вдишване на задължения за структурни промени, които да подсигуряват " висока степен на устойчива конвергенция ", както изисква член 140 от Договора за действието на Европейски Съюз. Очакваният позитивен резултат може да се съпостави с подготовката за участие в Европейски Съюз – десетилетието от 1997 година до 2007 година беше най-хубавото за растежа на България.
Банките минават под по-силен надзор
За локалните банки приемането на еврото ще значи и автоматизирано включване в Европейския банков съюз, който се построява от 2014 година насам в границите на еврозоната. Присъединяването към единния контрол над банките в еврозоната ще ускори доверието в банковия бранш и ще понижи риска от неприятни практики.
Влизането в еврозоната и достъпът до общите ѝ фондове пък е застраховка срещи бъдещи рецесии (например, 700-милиардния Европейски механизъм за непоклатимост, единния механизъм за преструктуриране на проблематични банки и достъпа до ликвидност и рефинансиране от ЕЦБ). Това лимитира мощно рисковете за банковата система, а за фиска обезпечава по-лесно прекосяване през интервали на рецесии.
Цената на транзакциите пада
Влизането в еврозоната понижава и транзакционните разноски по продан на валута и таксите по банкови преводи. По калкулации на ИПИ, единствено спестените разноски по обмяна на валута за задачите на външната търговия надвишава 450 млн. евро на година. Това е близо 1% от Брутният вътрешен продукт и е еднакво на понижение на налога върху облагата на компаниите на половина. Спестените по този метод близо 1 милиарда лв. ще останат в българските компании.
Отделно, присъединението към еврозоната ще докара до понижение на таксите по банкови преводи към еврозоната. Това ще спести разноски за българския бизнес и жители от порядъка на 5-6 млн. евро всяка година, се показва в разбора.
Митовете към участието в еврозона
Опасенията от висока инфлация са мощно пресилени. Според анализите на ЕЦБ, Организацията за икономическо сътрудничество и раз и други институции, проинфлационният резултат, в случай че изобщо го има, не надвишава 0.3 процентни пункта в обособените страни, което е доста под 1%, се показва в разбора.
Развенчава се и митът, че растежът на българската стопанска система ще се забави. Сравнение сред страните от Централна и Източна Европа в еврозоната и тези отвън нея не демонстрира какъвто и да е отрицателен резултат върху растежа на стопанската система от влизането в еврозоната.
" България ще се трансформира във втора Гърция " е друго постоянно изказване. Икономистите обаче означават, че двете страни имат фундаментална разлика и в положителните, и в неприятните времена; всяка година България има по-висок стопански напредък от Гърция, а българският държавен дълг е седем пъти по-нисък от гръцкия.
Защо да се върви към еврозоната в този момент
Страната ще пропусне доста, в случай че отсрочи кандидатстването или се забави, считат в Института. Според тях в актуалните положителни времена за европейската и българската стопанска система вероятността за позитивно решение при кандидатстване в ERM II е по-голяма.
ERM II или така наречен чакалня на еврозоната не е приемала страни повече от десетилетие точно поради рецесията и по тази причина сегашният удобен миг би трябвало да се употребява. България също е в по-добра позиция – страната към този момент излезе от групата на страните с несъразмерни макроикономически несъответствия, неотдавна беше нараснал кредитният ѝ рейтинг, а през януари 2018 година пое и председателството на Европейски Съюз.
На скоростта на еврозоната
Междувременно еврозоната непрестанно се трансформира. Еврозоната се интегрира по-бързо от останалата част на Европейски Съюз и се основава действителен риск от Европа на две скорости. Този разлом се подклажда и от излизането на Англия, което трансформира съотношението на силите сред страните във и отвън еврозоната. Все по-вероятно е значимите решения да се вземат от страните в еврозоната, а страните отвън нея да са с лимитирано въздействие.
Изпусне ли се опцията в този момент, България може да чака дълго за идващ удобен миг. През 2019 година предстоят избори за Европейски парламент, ще се сменят съставът на Европейската комисия и управлението на Европейската централна банка. Никой не знае какво ще се случи след 2019 година, по тази причина не трябва да се изпуска опцията да се кандидатства незабавно, предизвестяват икономистите.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ