Седмица след изборите мъглата около съставянето на ново правителство не

Седмица след изборите мъглата към съставянето на ново държавно управление не се подвигна, а стана още по-гъста. Отказ от разговор и търсене на консенсус, невиждани по света политически парадокси - това разяснява " Труд " със обществения психолог Росен Йорданов.
 
Според Йорданов отводът на някои партии да влязат даже в контакт с други обединения е задоволително индикативен за желанията и настройките и не могат да бъдат опаковани в нищо цивилизовано и свястно, тъй като просто не е по този начин. Всеки един цивилизован човек влиза в контакт, споделя Росен Йорданов.
 
Само математически ли е казусът да се сформира държавно управление или има и други - персонален, психически, идеологически, господин Йорданов?

Със сигурност не е математически казусът, ясно е към този момент за всички. Не можем да приказваме и за идеологически проблем, тъй като не виждам стройна идеология в множеството партийни субекти, които сега обитават българската политическа фауна. Проблемът е най-много психически, даже бих споделил, че той е обвързван с борбата на скритите сили, на хората зад кадър.
 
Защото ние в действителност виждаме едно посланичество, което действително не е обвързвано с партиите. Ще бъда съответен - това се отнася и до " Продължаваме промяната ", и още по-убедено - за " Демократична България ". Просто се вижда по какъв начин някой различен дефинира и движи тяхното държание, не става дума за разсъдък и за преценка на обстановката, а за някакви други сметки.
 
А там можем да приказваме за чисто прочувствени и личностни проблеми. Тези хора от скритите сили са врагове на кръв и политическите партии сега съставляват тази необявена война.
 
Имаше една подигравка, че почтени и транспарантни избори щеше да има, в случай че се гласуваше напряко за спонсорите на партиите?

Готино е, и е по този начин. Всичко е егоцентрично и позициите си личат по тази прекаленост и радикализъм. Няма по какъв начин да е от идеализъм.
 
Такова нещо не бяхме виждали - микроскопична част ДСБ от предпоследната парламентарна група - Демократична България - да желае първата по бройка група ГЕРБ да се откаже от мандата си и да поддържа втората Политическа партия! Вашият коментар?

Това не е просто политически афоризъм, това е повече от перверзия, парадокс в чистия смисъл на думата. Не съм чувал за такова нещо на никое място по света. Такива условия демонстрират единствено едно - че няма настройка да се сформира държавно управление и че някакви други демиурзи, центрове, фактори са решили да отстояват до дъно тази неспособност.
 
Разкрива се и тактиката, който употребяват във връзка с някои персонажи като Бойко Борисов и Иван Гешев, примерно. Това е тактиката, която американският създател Сол Авински разказва в книга по какъв начин да се работи коренно при основаване на спорове. И тя е да замразиш, да персонализираш някого и да твърдиш непрестанно, че той е безпределно неприятен.
 
Не да се насочваш към някоя партия или идеология, а всичко да бъде персонализирано. Тази обсесия върху свалянето на Иван Гешев - да се случи това нещо изисква големи единодушия и големи промени в реда и изискванията - демонстрира, че това е тактичност на борбата и враждата без оглед на каквато и да е мисъл за богатство, за грижа за хората.
 
Смяташе се, че откакто Бойко Борисов разгласи, че няма да бъде народен представител и претендент за министър председател, пътищата за диалози с Политическа партия и Демократична България за препоръчаното от ГЕРБ проевропейско и антикризисно ръководство се отвориха, само че незабавно последваха нови ултимативни условия... Защо съгласно вас?
 
По същите аргументи, които обясних. Никога не е имало настройка. Между другото се колебая, че и в ГЕРБ е имало такава изначална настройка за обвързване с Политическа партия. Но няма по какъв начин да не кажем, че това бе само верния ход в сходна обстановка. Друг потребен верен ход няма. Нека не не помнят хората нещо доста значимо, което го споделям от моя опит с договарянията, които водих години наред, когато е трябвало да избавям човешки животи. В този вид връзки има стадии.
 
Първото най-важно нещо е да влезеш в контакт, не е належащо той да бъде равен, без обиди и псувни, тъй като нормално той е подобен. След това би трябвало да стартира някакъв диалог, след което да минеш етапа на разговора. А това дали ще стигнеш до някакво единодушие и съгласие е напълно идващ стадий.
 
Т. е. отводът да се влезе в контакт е задоволително индикативен за желанията и настройките на други хора. Те не могат да бъдат опаковани в нищо цивилизовано и свястно, тъй като просто не е по този начин. Всеки един цивилизован човек влиза в контакт. А да откажеш значи да се държиш като към скверен.
 
И това е тактиката на Сол Алински в книгата му " Правила за радикали ", за която говорихме доскоро. Той разказва много нетрадиционни тактики на налагане на напън, на водене на война с управляващите, бил е съветник на групи и придвижвания, които са желали да реализират цивилен и обществени цели. Някои от тези тактики ги виждаме в приложимост при нас.
 
ГЕРБ направи немислими до неотдавна взаимни отстъпки в името на необятен консенсус, а нито една партия май не е подготвена на такава стъпка?
 
Не е напълно никой различен. Според мен господин Стефан Янев ясно съобщи, че той има настройка. Смятам, че Движение за права и свободи като една партия, която има опит в сходни обстановки също няма да откаже разговор. Очевидно е, че някой кара трите партии - неловко ми е да ги нарека на смяната, откакто Българска социалистическа партия и Демократична България са вътре - да имат вяра, че на едни последващи избори обществото внезапно ще каже - към този момент не става с Бойко, дай да изберем тях.
 
Няма друго пояснение за това държание. Но мисля, че спонсорите към този момент се поумориха и става дума към този момент не за стопански изгоди, а за нещо персонално. Винаги съм казвал, че в България всичко е доста персонално. Мисля си, че в България от дълго време има едно спящо болшинство от хора, които не са за коренно решение на нещата, нито са за хунвейбинските революции и огромния скок на Мао. И тези хора въпреки да не са се консолидирали и не са се свързали един с различен, желаят здравият разсъдък да пристигна.
 
Тези хора обаче нямат политическо посланичество...
 
Нямат по доста аргументи, явно нещо би трябвало да се промени. Тази партия, която покаже най-рано и най-смело дарба за еволюция и водене на разговор с тези хора, тя ще успее на идващите избори, когато и да са те. Аз не считам все пак, че няма да се направи държавно управление.
 
Доста ексцентричен ход би било да вземем за пример да се подходи по-смело към държавно управление на малцинството, при което да има явен ход, че някой го е отхвърлил и не го е приел. Защото тогава обясненията и извиненията биха били много нелепи даже и за най-големите ентусиасти на Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия.
 
Според мен ГЕРБ може да предложи държавно управление на малцинството и да търси поддръжка по национално значими проблеми. Не съм сигурен, че там няма да се получат болшинства. Това е едната опция, другата да се употребява мандатът на " Български напредък ", която да бъде подкрепена отново по национално виновни политики. Всички ги знаем кои са - външните са Украйна и НАТО, вътрешните са усвояването на средствата от Европа и решаването на непосредствените стопански проблеми. Това са съгласно мен по-реалистичните разновидности. Другите са по-скоро утопични.
 
От лекар Дертлиев съм чувал, че във всяка партия има хора, които са телом в нея, само че духом в друга. Възможно ли е съгласно вас да има разединение в парламентарните групи на Политическа партия и ГЕРБ по въпроса за присъединяване в държавно управление?

По-скоро не. Особено за ГЕРБ, пък и за Политическа партия това няма по какъв начин да се случи по една причина - там всичко се държи от един център. И да се отделят някои, те нямат ресурса да осъществят каквото и да било, нямат действително въздействие.
 
Нещо доста генерали се събраха на терена - Радев, Борисов, в този момент и Янев. Какво приказва това за българската политика?

При нас тези стандарти са доста мощно заложени. Въпреки че нямаме към този момент сериозна войска, имаме горест по тези дни, когато е имало - в годините преди комунистическия прелом. Но сякаш тази настройка към генералите стартира леко да избледнява, тъй като младото потомство няма никаква връзка с тази действителност, те не знаят какво е казарма.
 
Така че ни предстоят забавни времена. Много пъти съм коментирал, че лампазите постоянно дават една спомагателна стабилност и самонадеяност на претендентите. Но това е лебедовата ария на генералите. Идват напълно други генерации. Наскоро имах опция да вземам участие в спор за политическата незаинтересованост на младежите. Бяха ми изтъкнати причини, че тези хора работят за американски и немски компании, че даже нямат директно присъединяване в нашия стопански живот.
 
Споделих с моя събеседник, че тези хора даже не си дават сметка, че правото да могат да живеят по този начин е извоювано от техните батковци и татковци, които 30 години се бореха да тези деца да могат да живеят по този начин. Прекъсната е една доста значима линия на връзки в обществото. Винаги е имало спорове сред млади и остарели, само че неналичието на почитание и наизуст в този момент е доста тревожна.
 
И политическият индивид " Продължаваме промяната " се опита да направи тъкмо това - да изтрие всички тези хора, които им дадоха правото да живеят обикновено, да ги зачеркне. Няма по какъв начин аз да очаквам Кирил Петков да ми каже дали съм десен или ляв, тъй като когато аз съм бил по митингите, той е бил в детската градина. Това е обидно отношение към голямата към момента дейна част от българите - тези от 45 години нагоре, които стартират да бъдат зачерквани с дебели червени фулмастери.
 
На доста наблюдаващи им направи усещане, че българи в чужбина, избягали от комунистическия режим и това, което последва след него, в този момент гласоподават за партии като " Възраждане ". Това не е ли някакъв суперпарадокс, господин Йорданов? 

Като се замислим, тези хора са едва осведомени, те се осведомят главно през обществените мрежи. Второ, те страдат от мощна носталгия, макар че са се приспособили в съответните общества те осъзнават, че си остават непознати там. Копнежът, който са имали по полезности и показа, които са имали преди да тръгнат, си остава. Тази неприятна амалгама от усеща и информация поражда сходни неуместни явления.
 
Искрен ли е съгласно вас Радев като упорства за постоянно държавно управление или още веднъж задачата му е да продължи да ръководи със длъжностен кабинет?

Този път господин Радев май ме заблуди. Винаги съм имал чувството, че знам какви ще бъдат неговите ходове, само че в тази ситуация съм по-скоро податлив да считам, че е откровен в желанието си и не мисля, че този път, за разлика от предходните, постъпва като велзевул.
 
Напротив, каквито и ценностни настройки да обявява, като човек, който е бранш и учтив в едно структурирано, ясно и проведено общество, надали толкоз е изгубил възприятието си за ред и отговорност, че да не вижда действителното състояние. А той има цялата информация в страната и надали се въздейства единствено от медийни изявления.
 
Но той единствен от президентите от Източна Европа не поддържа декларацията им за участие на Украйна в НАТО?
 
Неговите същински копнежи се демонстрират точно посредством такива дейности.
 
По време на рецесии се появяват нови водачи, които могат да изведат страната си тях. В България май няма подобен човек?
 
Няма, само че аз не считам, че този звезден принц ще пристигна отнякъде другаде. Затова споделям, че в случай че се получи нещо, то ще бъде поради способността на политическите партии и техните водачи да демонстрират умеене за надграждане и смяна. Дори и смелостта да се откажеш от обичайни за теб държания и дейности. Това ще даде късмет на партии и водачи.
 
Очаквате ли изборите в Съединени американски щати на 8 ноември, на които се чака да завоюва Републиканската партия на Доналд Тръмп, да повлияят съставянето на държавно управление в България?

Много по-начетени от мен коментатори и другари, които познават интернационалните връзки споделят - и аз съм склонен с тях - че тази ляволевичарска наклонност, която заля Европа и особено България, пристигна от Демократическата партия на Съединени американски щати. Очевидни са връзките с нея на нашите изменящи се хора, които пристигнаха от Северна Америка.
 
И в случай че източникът им се охлади, тук ще оттеглим тази безрезервна поддръжка, на която те разчитат. Не имам вяра на бабаитския куражлък, който показват Асен Василев и Кирил Петков. Не знам къде са се доказвали като мъжаги и като водачи. Те са си едни старт-ъпи, които са се нагаждали и няма по какъв начин да блеснат с такава храброст, в случай че зад тях не стои някой, за който те считат, че ще бъде постоянно техен покровител. Така че считам, че изборите в Съединени американски щати ще имат голямо отражение в нашия политически живот.

Росен Йорданов е магистър по обществена логика на психиката от Софийския университет. Бивш зам.-директор на Института по логика на психиката в Министерство на вътрешните работи и един от известните експерти по престъпна логика на психиката с повече от 20 години на практика опит, работа с детектор на лъжата, профилиране и разнообразни престъпни следствия и спешни договаряния. Управляващ съучастник в консултантска компания за ръководство на човешки запаси.