Решенията на ЕЦБ - спорни и разделящи
Седем седмици преди края на осемгодишния му мандат като ръководител на Европейската централна банка, Марио Драги още веднъж бе подготвен да направи "всичко допустимо " (точно както и през 2012-а), с цел да избави еврозоната. И впрегна на работа съвсем всички налични принадлежности, които би трябвало да съживят хилавия напредък на общността и непокорно ниската инфлация. Той намали депозитната рента на ЕЦБ от минус 0.4% на минус 0.5%, възобнови програмата за покупка на облигации за неопределен срок и планува защитни ограничения за комерсиалните банки на общността против негативните лихвени проценти. Призова и държавните управления на страните членки да създадат нужните промени и да организират подобаваща фискална политика, с цел да имат триумф паричните ограничения. Това се случи на предпоследното публично заседание на управителния съвет на институцията под негово управление на 12 септември. Но част от сътрудниците му, най-вече от по-развитите европейски страни, не се съгласиха, че новите тласъци са задоволително ефикасни.
Такова е мнението и на най-новия член на управителния съвет на ЕЦБ - Роберт Холцман, наследил шефа на австрийската централна банка - Евалд Новотни. Холцман счита последния пакет от тласъци на ЕЦБ за неточност и се надява тя да бъде поправена от новия ръководител на банката - Кристин Лагард, която поема кормилото на ръководството при започване на ноември.
В изявление за организация "Блумбърг " Холцман разяснява, че когато управлението се смени, "ще се трансформират и управителните инструкции и политиката - не на следващия ден, не вдругиден, само че не би трябвало настоящето състояние да продължи през идните десетилетия ". Той добави, че Лагард не е "слаб човек, който ще каже: ръцете ми са вързани ". Холцман показва, че сега инфлация от 2% годишно евентуално е непостижима, само че 1.5% също подсигурява постоянни цени. Следователно не е належащо да се употребява цялата мощност на институцията, с цел да се стигне до 2%, в случай че цената е прекомерно висока. Председателят на австрийската централна банка счита, че е време ЕЦБ да завърши с политиката си на негативни лихви откакто е пропуснала опцията да направи това по време на икономическия напредък през 2017-а.
С "опозиционните " възгледи на Холцман са съгласни и сътрудниците му от Франция, Германия, Холандия и Естония, които възроптаха най-много против възобновяването на програмата за покупка на облигации. Не са малко и рецензиите против по-дълбокото нахлуване в отрицателната лихвена територия - тук огромните опасения са, че негативните лихви ще нанесат сериозен удар и върху без това нестабилната банкова система на еврозоната.
Марио Драги и Кристин Лагард разискват бъдещето на еврозоната
В помощ на банките
За да потуши страховете от минусовите лихвени проценти, ЕЦБ разгласи система от пластове за изключване на част от "наднормените " запаси на кредитните институции от отрицателното олихвяване. По оценка на Фредерик Дюкроазет от "Пикте уелт мениджмънт ", този "подсладител " ще понижи разноските на банките за негативните лихви от девет на шест милиарда годишно.
ЕЦБ удостовери и проектите си да предлага евтини заеми на кредиторите от еврозоната по третата си целева стратегия за дълготрайно рефинансиране (TLTRO) с съпътстващи тласъци - по-ниски разноски за обслужването им и удължение на периодите до падежа с една година.
И до момента в който "разслояването " ще помогне най-много на банките от Северна Европа, които имат огромни депозитни остатъци, евтините заеми ще се в интерес на южноевропейските кредитори с по-високи разноски за финансиране. Драги уточни, че тези ограничения не са дотации за банките; предназначението им е да защитят "много значим предавателен канал на паричната политика ", който кредитните институции обезпечават в Европа.
Оставащите благоприятни условия
Въпреки че ЕЦБ употребява необятна гама от принадлежности на 12 септември, тя остава с нищожни варианти. Възможността й да купува повече облигации е лимитирана от самоналоженото й предписание да има не повече от една трета от законните облигации на която и да било страна член на еврозоната. Дюкроазет пресмята, че решението на ЕЦБ да купува по 20 милиарда евро месечно за неустановен интервал от време от 1 ноември, ще може да се извършва не повече от година преди да доближи нормативния таван. Този период може да се съкрати още, в случай че се вземат поради и средствата, получени на падежите на съществуващите облигации, с които месечните покупки на дългови бумаги могат да набъбнат до 35 милиарда евро.
Видни икономисти считат, че е извънредно време ЕЦБ да стане по-креативна. В банковия баланс към този момент има държавен и корпоративен дълг за 2.6 трлн. евро, платен с "напечатани нови европари ", с цел да се инжектират средства във финансовата система и да се смъкват лихвите. Оценката на Карл Уейнбърг - основен икономист в консултантската компания за стопански изследвания High Frequency Economics, е, че освен това състояние ЕЦБ ще може да купи държавен дълг за още единствено към 60 милиарда евро.
Драги обаче е уверен, че ЕЦБ може да продължи да купува активи за по 20 милиарда евро на месец задоволително дълго без да разисква предели. Той разгласи също, че встъпващата в служба госпожа Лагард ще направи стратегически обзор на политиката, при който могат да се обсъдят и още по-радикални хрумвания, в това число централната банка да вкарва непосредствено пари по самостоятелни потребителски сметки.
Привърженик на директното финансиране на жителите е и Стенли Фишер - някогашен заместител ръководител на Федералния запас, някогашен шеф на Израелската централна банка и някогашен основен икономист на Световната банка. Той е бил съветник и на доктората на Марио Драги в Масачузетския софтуерен институт. Фишер е измежду съавторите на отчет, оповестен през август от фондовия управител "Блек рок ", в който се показва, че е нужен "безпрецедентен отговор когато паричната политика е изтощена, а единствено фискална политика не е задоволителна ". Този отговор "вероятно би трябвало да включва и непосредствено финансиране " от централните банки, "които да намерят метод да дадат парите в ръцете на потребителите от обществения и от частния бранш ".
Такова е мнението и на най-новия член на управителния съвет на ЕЦБ - Роберт Холцман, наследил шефа на австрийската централна банка - Евалд Новотни. Холцман счита последния пакет от тласъци на ЕЦБ за неточност и се надява тя да бъде поправена от новия ръководител на банката - Кристин Лагард, която поема кормилото на ръководството при започване на ноември.
В изявление за организация "Блумбърг " Холцман разяснява, че когато управлението се смени, "ще се трансформират и управителните инструкции и политиката - не на следващия ден, не вдругиден, само че не би трябвало настоящето състояние да продължи през идните десетилетия ". Той добави, че Лагард не е "слаб човек, който ще каже: ръцете ми са вързани ". Холцман показва, че сега инфлация от 2% годишно евентуално е непостижима, само че 1.5% също подсигурява постоянни цени. Следователно не е належащо да се употребява цялата мощност на институцията, с цел да се стигне до 2%, в случай че цената е прекомерно висока. Председателят на австрийската централна банка счита, че е време ЕЦБ да завърши с политиката си на негативни лихви откакто е пропуснала опцията да направи това по време на икономическия напредък през 2017-а.
С "опозиционните " възгледи на Холцман са съгласни и сътрудниците му от Франция, Германия, Холандия и Естония, които възроптаха най-много против възобновяването на програмата за покупка на облигации. Не са малко и рецензиите против по-дълбокото нахлуване в отрицателната лихвена територия - тук огромните опасения са, че негативните лихви ще нанесат сериозен удар и върху без това нестабилната банкова система на еврозоната.
Марио Драги и Кристин Лагард разискват бъдещето на еврозоната
В помощ на банките
За да потуши страховете от минусовите лихвени проценти, ЕЦБ разгласи система от пластове за изключване на част от "наднормените " запаси на кредитните институции от отрицателното олихвяване. По оценка на Фредерик Дюкроазет от "Пикте уелт мениджмънт ", този "подсладител " ще понижи разноските на банките за негативните лихви от девет на шест милиарда годишно.
ЕЦБ удостовери и проектите си да предлага евтини заеми на кредиторите от еврозоната по третата си целева стратегия за дълготрайно рефинансиране (TLTRO) с съпътстващи тласъци - по-ниски разноски за обслужването им и удължение на периодите до падежа с една година.
И до момента в който "разслояването " ще помогне най-много на банките от Северна Европа, които имат огромни депозитни остатъци, евтините заеми ще се в интерес на южноевропейските кредитори с по-високи разноски за финансиране. Драги уточни, че тези ограничения не са дотации за банките; предназначението им е да защитят "много значим предавателен канал на паричната политика ", който кредитните институции обезпечават в Европа.
Оставащите благоприятни условия
Въпреки че ЕЦБ употребява необятна гама от принадлежности на 12 септември, тя остава с нищожни варианти. Възможността й да купува повече облигации е лимитирана от самоналоженото й предписание да има не повече от една трета от законните облигации на която и да било страна член на еврозоната. Дюкроазет пресмята, че решението на ЕЦБ да купува по 20 милиарда евро месечно за неустановен интервал от време от 1 ноември, ще може да се извършва не повече от година преди да доближи нормативния таван. Този период може да се съкрати още, в случай че се вземат поради и средствата, получени на падежите на съществуващите облигации, с които месечните покупки на дългови бумаги могат да набъбнат до 35 милиарда евро.
Видни икономисти считат, че е извънредно време ЕЦБ да стане по-креативна. В банковия баланс към този момент има държавен и корпоративен дълг за 2.6 трлн. евро, платен с "напечатани нови европари ", с цел да се инжектират средства във финансовата система и да се смъкват лихвите. Оценката на Карл Уейнбърг - основен икономист в консултантската компания за стопански изследвания High Frequency Economics, е, че освен това състояние ЕЦБ ще може да купи държавен дълг за още единствено към 60 милиарда евро.
Драги обаче е уверен, че ЕЦБ може да продължи да купува активи за по 20 милиарда евро на месец задоволително дълго без да разисква предели. Той разгласи също, че встъпващата в служба госпожа Лагард ще направи стратегически обзор на политиката, при който могат да се обсъдят и още по-радикални хрумвания, в това число централната банка да вкарва непосредствено пари по самостоятелни потребителски сметки.
Привърженик на директното финансиране на жителите е и Стенли Фишер - някогашен заместител ръководител на Федералния запас, някогашен шеф на Израелската централна банка и някогашен основен икономист на Световната банка. Той е бил съветник и на доктората на Марио Драги в Масачузетския софтуерен институт. Фишер е измежду съавторите на отчет, оповестен през август от фондовия управител "Блек рок ", в който се показва, че е нужен "безпрецедентен отговор когато паричната политика е изтощена, а единствено фискална политика не е задоволителна ". Този отговор "вероятно би трябвало да включва и непосредствено финансиране " от централните банки, "които да намерят метод да дадат парите в ръцете на потребителите от обществения и от частния бранш ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ