В Амазония фермерът Аурелио Андраде сече гори, за да оцелее
"Сечем горите, с цел да оцелеем ", споделя пред Франс прес фермерът Аурелио Андраде в сърцето на бразилска Амазония, до момента в който пламъци гълтам растителността в парцела на съседа му.
На 120 км от Порто Вельо, столицата на бразилския щат Рондония, граничещ с Боливия, 65-годишният мъж води своя борба, надалеч от политическата и дипломатическа рецесия и страстите по света, предизвикани от пожарите в горите на Амазония.
От птичи взор неговият парцел от няколко хектара (малък спрямо огромните парцели за интензивно земеделие) е навръх границата сред джунглата и обезлесените региони с кафеникавочервен цвят, които стават все по-големи.
Вече 19 години Аурелио владее тази земя, за която счита, че не принадлежи "на никого ", дружно със брачната половинка си евангелистка. Тя не се колебае да върви пешком четири часа, с цел да участва на богослуженията в най-близкия град. Той се надява управляващите скоро да му дадат документ за благосъстоятелност.
Тази процедура за придобиване на публични парцели (grillagem на португалски) е причина за многочислени спорове сред туземните общности, хората, които превземат земите и присъстващите в известна степен управляващи.
В този откъснат от света район, който наподобява на Дивия Запад, няма сили на реда и работи само законът, натрапен от земевладелците, трафикантите на дървен материал и златотърсачите.
"Няма помощ с изключение на от Господ "
"Тук не получаваме помощ нито от федералното държавно управление, нито от някого другиго с изключение на от Господ. Сечем дърветата, с цел да засадим растения, с които да нахраним добитъка и да оцелеем ", изяснява Аурелио, чиито шапка и тениска са с претекстове на боен камуфлаж, а очилата му висят на гърдите с връвчица.
Циментовата му къща е заобиколена от парцел, който през годините става по-голям - на мястото на отсечените дървета се появяват пасища за кравите, кокошките, прасетата, гъските и конете на Аурелио.
Природозащитниците упрекват дребните притежатели като него (не единствено едрите), че се възползват от неналичието на държавен надзор, с цел да уголемяват владенията си за сметка на горите.
"Аз просто отрязвам няколко дървета, очаквам три месеца и засаждам земята със семена. Дори да сте в пустинята, би трябвало да обработите земята, да я обгорите и да построите дом, където да живеете с децата си. Не бихте живели в дупка в дърво като птиците, нали? ", споделя Аурелио с усмивка.
Пожарите, обхванали част от Амазония и привлекли вниманието на целия свят, наподобява не го тревожат.
Пожарът в намиращия се на няколко метра разстояние парцел на съседа му обаче му пречи да спи.
"Страхувам се. Дори помолих за помощ управляващите, попитах ги дали могат да потушат огъня. Ако не бъде сподавен, някоя нощ, до момента в който спим, може да стане огромен проблем. През деня следя отсам, покрай оградата, къде са пушекът и пламъците ", споделя Аурелио.
На 120 км от Порто Вельо, столицата на бразилския щат Рондония, граничещ с Боливия, 65-годишният мъж води своя борба, надалеч от политическата и дипломатическа рецесия и страстите по света, предизвикани от пожарите в горите на Амазония.
От птичи взор неговият парцел от няколко хектара (малък спрямо огромните парцели за интензивно земеделие) е навръх границата сред джунглата и обезлесените региони с кафеникавочервен цвят, които стават все по-големи.
Вече 19 години Аурелио владее тази земя, за която счита, че не принадлежи "на никого ", дружно със брачната половинка си евангелистка. Тя не се колебае да върви пешком четири часа, с цел да участва на богослуженията в най-близкия град. Той се надява управляващите скоро да му дадат документ за благосъстоятелност.
Тази процедура за придобиване на публични парцели (grillagem на португалски) е причина за многочислени спорове сред туземните общности, хората, които превземат земите и присъстващите в известна степен управляващи.
В този откъснат от света район, който наподобява на Дивия Запад, няма сили на реда и работи само законът, натрапен от земевладелците, трафикантите на дървен материал и златотърсачите.
"Няма помощ с изключение на от Господ "
"Тук не получаваме помощ нито от федералното държавно управление, нито от някого другиго с изключение на от Господ. Сечем дърветата, с цел да засадим растения, с които да нахраним добитъка и да оцелеем ", изяснява Аурелио, чиито шапка и тениска са с претекстове на боен камуфлаж, а очилата му висят на гърдите с връвчица.
Циментовата му къща е заобиколена от парцел, който през годините става по-голям - на мястото на отсечените дървета се появяват пасища за кравите, кокошките, прасетата, гъските и конете на Аурелио.
Природозащитниците упрекват дребните притежатели като него (не единствено едрите), че се възползват от неналичието на държавен надзор, с цел да уголемяват владенията си за сметка на горите.
"Аз просто отрязвам няколко дървета, очаквам три месеца и засаждам земята със семена. Дори да сте в пустинята, би трябвало да обработите земята, да я обгорите и да построите дом, където да живеете с децата си. Не бихте живели в дупка в дърво като птиците, нали? ", споделя Аурелио с усмивка.
Пожарите, обхванали част от Амазония и привлекли вниманието на целия свят, наподобява не го тревожат.
Пожарът в намиращия се на няколко метра разстояние парцел на съседа му обаче му пречи да спи.
"Страхувам се. Дори помолих за помощ управляващите, попитах ги дали могат да потушат огъня. Ако не бъде сподавен, някоя нощ, до момента в който спим, може да стане огромен проблем. През деня следя отсам, покрай оградата, къде са пушекът и пламъците ", споделя Аурелио.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ