Аферата "Ибиса": Провалът на австрийската сделка с дявола
Себастиан Курц опита да укроти крайнодесните и се провали
© Reuters
- Усилията на Салвини да образува мощен и обединен евроскептичен фронт в Европейския парламент ще бъдат затруднени от виенската спекулация.
- Скандалът оголва и уязвимото място на националистите - готовността им да се продават, която подкопава претенцията им, че са чиста опция на упадъчното статукво.
Противниците на европейските крайнодесни партии надали биха могли да си пожелаят по-хубав избирателен подарък. Само седмица преди вота за Европейски парламент австрийският вицеканцлер и водач на крайнодясната Партия на свободата Хайнц-Кристиан Щрахе бе заставен да подаде оставка поради корупционен скандал с съветски привкус. В същия ден Щрахе трябваше да бъде на една сцена в Милано с италианския вицепремиер Матео Салвини и водачите на още десетина националистически и популистки обединения от целия Европейски Съюз. Вместо това наблюдаваше от близко във Виена колапса на държавното управление, формирано от неговата групировка и Австрийската национална партия на канцлера Себастиан Курц, пристигнал по-малко от 24 часа след експлоадирането на абсурда.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Шумният неуспех на австрийския опит с " цивилизоването " на крайната десница посредством включването й в ръководството ще отслаби позициите на популистите и в други страни. Усилията на Салвини да образува мощен и обединен евроскептичен фронт в Европейския парламент ще бъдат затруднени от виенската спекулация. Тя оголва и уязвимото място на националистите - готовността им да се продават, която подкопава претенцията им, че са чиста опция на упадъчното статукво.
В легло с крайнодесните
Едва след 500 дни ръководство в Австрия обединението сред консерватори и крайнодесни се срина за едно денонощие като пясъчна кула. Детонаторът пристигна под формата на видеоматериал, подаден на немските медии Spiegel и Sueddeutsche Zeitung. Той е сниман в Ибиса месеци преди парламентарните избори в Австрия през 2017 година и демонстрира Щрахе и заместника му Йохан Гуденус в компанията на жена, представяща се за племенница на съветски олигарх. Кадрите разкриват апетитите на крайнодесните да управляват вложения и медии по метод, влизащ в прорез с правовия ред и демокрацията. Понапилият се Щрахе дава обещание на руснаците огромни публични поръчки и пазаруването на таблоида Kronen Zeitung в подмяна на удобно медийно отразяване и помощ за акцията си, като показва по какъв начин посредством фондация може да бъде заобиколена сметната палата.
След като още в събота Щрахе и Гуденус подадоха оставка, в понеделник ги последваха всички министри от Партията на свободата. Канцлерът разгласи края на обединението и прикани за нови избори, а президентът Александър ван дер Белен ги насрочи за септември. Решението на Курц да работи стремително беше вярно, само че остава въпросът по какъв начин ще се ръководи Австрия до есента, защото поддръжката за неговата Австрийска национална партия в Народното събрание е много несигурна след настъпилия разкол с крайнодесните.
" Разпускането на неодобрената коалиция и разграничаването от Партията на свободата беше единственият потребен ход в създалата се обстановка, само че той не беше очакван в графика на Курц ", споделя пред " Капитал " политологът Антон Пелинка. Както загатна самият канцлер, до момента имаше доста случаи, когато хората на Щрахе прекосяваха алената линия - закани над публицисти, ксенофобски изявления от вида на наричането на имигрантите " плъхове ", разкрития за връзки на Партията на свободата с неонацисткото Движение за еднаквост.
Сериозни терзания предизвикваше и контролът на крайнодесните върху външното министерство и силовите министерства и надлежно службите за сигурност. Появяваха се информации по какъв начин партньорски служби, в това число тези на Съединени американски щати, Германия и Холандия, са спрели да споделят сензитивна информация с австрийските си сътрудници поради подозрения, че ще попадне в ръцете на Кремъл. Според обява във Welt am Sonntag се е стигнало до такава степен ръководителят на немското контраразузнаване да предизвести пред комисия в Бундестага, че съществува " забележителен риск " при шерване на разследващи данни с Австрия.
Въпреки всичко това трябваше да се появи скандалното видео от Ибиса, с цел да реши Курц да разтрогне отровния брак с крайнодесните. " Истинското лице на канцлера е на политик, целещ се на първо място в изборния резултат и владеещ изкуството на политическата тактичност до съвършенство, само че слаб откъм политическо наличие ", изяснява Антон Пелинка. Калкулацията на Курц е ясна - да си измие ръцете от случката с Щрахе и вероятно да притегли част от разочарования електорат на националистите. Големият въпрос на околните месеци съгласно Пелинка е: " Кой ще яхне гнева на гласоподавателите на Партията на свободата? Самата тя още веднъж, с новия си водач, Австрийската национална партия отпред с Курц под мотото " Продължаваме по остарелия курс с Щрахе, въпреки и без него " или трета политическа мощ? " Така или другояче след изборите през есента, в случай че не успее да направи знамение и да завоюва болшинство самичък, Курц още веднъж ще би трябвало да избира сътрудник. И не е изключено този път изборът му да бъде още по-ограничен.
Отровен валс
Дори и талантлив политически технолог надали би могъл да измисли по-поучителна история от аферата " Ибиса " за това до какво води колаборация на обичайни партии с радикални политици. Поръсен със звездния прахуляк от блясъка и младостта на Курц, неговият опит с Щрахе беше приветстван както от умерените, по този начин и по-крайните представители на обичайна десница като метод за усмиряване на популисткия яд и пътна карта за сполучливо преформулиране на демократичния дневен ред на Европейски Съюз. Идеята на австрийския канцлер посредством коалиция с крайнодесните да ги опитоми идеологически и да ги сдържи електорално беше следен с необикновен интерес от консерваторите в прилежаща Германия около възхода на популистката " Алтернатива за Германия ".
Сега този модел се срина и резултатите ще отекнат в Европейски Съюз. " След " Ибисагейт " за крайнодесните в Европа съдружните договаряния ще са доста по-трудни ", показва пред " Капитал " Емилия Палонен, политолог от Университета в Хелзинки. Според нея дни преди изборите за Европейски парламент случилото се " ще накара европейците да се замислят дали да гласоподават за хора, евентуално обвързани с руснаците. Тази спекулация оголва връзката сред транзакции и въздействие и изключително значимо – по какъв начин крайнодесните партии биха желали да трансформират медийната среда, с цел да слагат медиите под надзор. В Австрия нямаме потвърдена процедура на финансиране от страна на Русия, само че имаме във Франция при Марин льо Пен " (виж спомагателния текст).
Според Антон Пелинка равносметката към " Ибисагейт " е позитивна. " Предвид стабилната президентска институция и партийна система в Австрия рецесия в страната и в демокрацията няма. Медиите не са манипулирани. Напротив - качествените медии се виждат ясно тези дни с отпора им против Партията на свободата. Преосмислянето на нацисткото минало се случва чрез тях, както и в университетите и в гражданското общество ", счита политологът. В най-оптимистичният вид аферата " Ибиса " и евроизборите може да се окажат пиковата точка на популизма, след която вълната стартира да се отдръпва.
Националистите от всички страни обичат Русия
Колкото и да е шокираща готовността, с която на скандалните записи към този момент някогашният вицеканцлер на Австрия Хайнц-Кристиан Щрахе търси съветска помощ, с цел да повлияе на изборите в страната си, тя не е изключително изненадваща. Топлите връзки сред австрийската последна десница и Кремъл от дълго време са обществена загадка. През 2016 година Партията на свободата подписва съглашение за съдействие с прокремълската " Единна Русия ". В делегацията, отишла на крайници в Москва при групировката на Владимир Путин, са както досегашният водач Щрахе, по този начин и Норберт Хофер, който пое партията след оставката му. Две години по-рано Партията на свободата изпраща " самостоятелни интернационалните наблюдаващи " на фарсовия референдум в Крим за присъединение към Русия. Както отбелязва пред в. New York Times самостоятелният австрийски народен представител Петер Пилц, " Виена има основна роля за Путин и крайната десница. Крайнодесните партии от цяла Европа се трансформират в нещо като пета колона за Русия. В Австрия тази пета колона беше в държавното управление ".
Действително Партията на свободата напълно не е единствената, която флиртува с Кремъл. Италианската " Лига " на вицепремиера Матео Салвини има сходно съглашение за съдействие с " Единна Русия " и шумно пропагандира повдигане на глобите против Русия, наложени от Европейски Съюз и Съединени американски щати поради съветската експанзия в Украйна. Разследване сподели, че партията на Салвини е получавала финансиране от Москва, скрито зад покупко-продажби за горива. Същото важи и за френската групировка " Национален фронт " (сега преименувана на " Национален общ брой " ) на Марин льо Пен, на която през 2014 година съветска банка отпуска заем от 9 млн. евро. Разследване на " Капитал " откри, че " Атака " на Волен Сидеров е обвързвана посредством общи компании с съветски жители, близки до властта в Кремъл и съветските служби. Сега видеото с Щрахе е следващото доказателство за сенчестите връзки на европейската последна десница с Москва.
© Reuters
- Усилията на Салвини да образува мощен и обединен евроскептичен фронт в Европейския парламент ще бъдат затруднени от виенската спекулация.
- Скандалът оголва и уязвимото място на националистите - готовността им да се продават, която подкопава претенцията им, че са чиста опция на упадъчното статукво.
Противниците на европейските крайнодесни партии надали биха могли да си пожелаят по-хубав избирателен подарък. Само седмица преди вота за Европейски парламент австрийският вицеканцлер и водач на крайнодясната Партия на свободата Хайнц-Кристиан Щрахе бе заставен да подаде оставка поради корупционен скандал с съветски привкус. В същия ден Щрахе трябваше да бъде на една сцена в Милано с италианския вицепремиер Матео Салвини и водачите на още десетина националистически и популистки обединения от целия Европейски Съюз. Вместо това наблюдаваше от близко във Виена колапса на държавното управление, формирано от неговата групировка и Австрийската национална партия на канцлера Себастиан Курц, пристигнал по-малко от 24 часа след експлоадирането на абсурда.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Шумният неуспех на австрийския опит с " цивилизоването " на крайната десница посредством включването й в ръководството ще отслаби позициите на популистите и в други страни. Усилията на Салвини да образува мощен и обединен евроскептичен фронт в Европейския парламент ще бъдат затруднени от виенската спекулация. Тя оголва и уязвимото място на националистите - готовността им да се продават, която подкопава претенцията им, че са чиста опция на упадъчното статукво.
В легло с крайнодесните
Едва след 500 дни ръководство в Австрия обединението сред консерватори и крайнодесни се срина за едно денонощие като пясъчна кула. Детонаторът пристигна под формата на видеоматериал, подаден на немските медии Spiegel и Sueddeutsche Zeitung. Той е сниман в Ибиса месеци преди парламентарните избори в Австрия през 2017 година и демонстрира Щрахе и заместника му Йохан Гуденус в компанията на жена, представяща се за племенница на съветски олигарх. Кадрите разкриват апетитите на крайнодесните да управляват вложения и медии по метод, влизащ в прорез с правовия ред и демокрацията. Понапилият се Щрахе дава обещание на руснаците огромни публични поръчки и пазаруването на таблоида Kronen Zeitung в подмяна на удобно медийно отразяване и помощ за акцията си, като показва по какъв начин посредством фондация може да бъде заобиколена сметната палата.
След като още в събота Щрахе и Гуденус подадоха оставка, в понеделник ги последваха всички министри от Партията на свободата. Канцлерът разгласи края на обединението и прикани за нови избори, а президентът Александър ван дер Белен ги насрочи за септември. Решението на Курц да работи стремително беше вярно, само че остава въпросът по какъв начин ще се ръководи Австрия до есента, защото поддръжката за неговата Австрийска национална партия в Народното събрание е много несигурна след настъпилия разкол с крайнодесните.
" Разпускането на неодобрената коалиция и разграничаването от Партията на свободата беше единственият потребен ход в създалата се обстановка, само че той не беше очакван в графика на Курц ", споделя пред " Капитал " политологът Антон Пелинка. Както загатна самият канцлер, до момента имаше доста случаи, когато хората на Щрахе прекосяваха алената линия - закани над публицисти, ксенофобски изявления от вида на наричането на имигрантите " плъхове ", разкрития за връзки на Партията на свободата с неонацисткото Движение за еднаквост.
Сериозни терзания предизвикваше и контролът на крайнодесните върху външното министерство и силовите министерства и надлежно службите за сигурност. Появяваха се информации по какъв начин партньорски служби, в това число тези на Съединени американски щати, Германия и Холандия, са спрели да споделят сензитивна информация с австрийските си сътрудници поради подозрения, че ще попадне в ръцете на Кремъл. Според обява във Welt am Sonntag се е стигнало до такава степен ръководителят на немското контраразузнаване да предизвести пред комисия в Бундестага, че съществува " забележителен риск " при шерване на разследващи данни с Австрия.
Въпреки всичко това трябваше да се появи скандалното видео от Ибиса, с цел да реши Курц да разтрогне отровния брак с крайнодесните. " Истинското лице на канцлера е на политик, целещ се на първо място в изборния резултат и владеещ изкуството на политическата тактичност до съвършенство, само че слаб откъм политическо наличие ", изяснява Антон Пелинка. Калкулацията на Курц е ясна - да си измие ръцете от случката с Щрахе и вероятно да притегли част от разочарования електорат на националистите. Големият въпрос на околните месеци съгласно Пелинка е: " Кой ще яхне гнева на гласоподавателите на Партията на свободата? Самата тя още веднъж, с новия си водач, Австрийската национална партия отпред с Курц под мотото " Продължаваме по остарелия курс с Щрахе, въпреки и без него " или трета политическа мощ? " Така или другояче след изборите през есента, в случай че не успее да направи знамение и да завоюва болшинство самичък, Курц още веднъж ще би трябвало да избира сътрудник. И не е изключено този път изборът му да бъде още по-ограничен.
Отровен валс
Дори и талантлив политически технолог надали би могъл да измисли по-поучителна история от аферата " Ибиса " за това до какво води колаборация на обичайни партии с радикални политици. Поръсен със звездния прахуляк от блясъка и младостта на Курц, неговият опит с Щрахе беше приветстван както от умерените, по този начин и по-крайните представители на обичайна десница като метод за усмиряване на популисткия яд и пътна карта за сполучливо преформулиране на демократичния дневен ред на Европейски Съюз. Идеята на австрийския канцлер посредством коалиция с крайнодесните да ги опитоми идеологически и да ги сдържи електорално беше следен с необикновен интерес от консерваторите в прилежаща Германия около възхода на популистката " Алтернатива за Германия ".
Сега този модел се срина и резултатите ще отекнат в Европейски Съюз. " След " Ибисагейт " за крайнодесните в Европа съдружните договаряния ще са доста по-трудни ", показва пред " Капитал " Емилия Палонен, политолог от Университета в Хелзинки. Според нея дни преди изборите за Европейски парламент случилото се " ще накара европейците да се замислят дали да гласоподават за хора, евентуално обвързани с руснаците. Тази спекулация оголва връзката сред транзакции и въздействие и изключително значимо – по какъв начин крайнодесните партии биха желали да трансформират медийната среда, с цел да слагат медиите под надзор. В Австрия нямаме потвърдена процедура на финансиране от страна на Русия, само че имаме във Франция при Марин льо Пен " (виж спомагателния текст).
Според Антон Пелинка равносметката към " Ибисагейт " е позитивна. " Предвид стабилната президентска институция и партийна система в Австрия рецесия в страната и в демокрацията няма. Медиите не са манипулирани. Напротив - качествените медии се виждат ясно тези дни с отпора им против Партията на свободата. Преосмислянето на нацисткото минало се случва чрез тях, както и в университетите и в гражданското общество ", счита политологът. В най-оптимистичният вид аферата " Ибиса " и евроизборите може да се окажат пиковата точка на популизма, след която вълната стартира да се отдръпва.
Националистите от всички страни обичат Русия
Колкото и да е шокираща готовността, с която на скандалните записи към този момент някогашният вицеканцлер на Австрия Хайнц-Кристиан Щрахе търси съветска помощ, с цел да повлияе на изборите в страната си, тя не е изключително изненадваща. Топлите връзки сред австрийската последна десница и Кремъл от дълго време са обществена загадка. През 2016 година Партията на свободата подписва съглашение за съдействие с прокремълската " Единна Русия ". В делегацията, отишла на крайници в Москва при групировката на Владимир Путин, са както досегашният водач Щрахе, по този начин и Норберт Хофер, който пое партията след оставката му. Две години по-рано Партията на свободата изпраща " самостоятелни интернационалните наблюдаващи " на фарсовия референдум в Крим за присъединение към Русия. Както отбелязва пред в. New York Times самостоятелният австрийски народен представител Петер Пилц, " Виена има основна роля за Путин и крайната десница. Крайнодесните партии от цяла Европа се трансформират в нещо като пета колона за Русия. В Австрия тази пета колона беше в държавното управление ".
Действително Партията на свободата напълно не е единствената, която флиртува с Кремъл. Италианската " Лига " на вицепремиера Матео Салвини има сходно съглашение за съдействие с " Единна Русия " и шумно пропагандира повдигане на глобите против Русия, наложени от Европейски Съюз и Съединени американски щати поради съветската експанзия в Украйна. Разследване сподели, че партията на Салвини е получавала финансиране от Москва, скрито зад покупко-продажби за горива. Същото важи и за френската групировка " Национален фронт " (сега преименувана на " Национален общ брой " ) на Марин льо Пен, на която през 2014 година съветска банка отпуска заем от 9 млн. евро. Разследване на " Капитал " откри, че " Атака " на Волен Сидеров е обвързвана посредством общи компании с съветски жители, близки до властта в Кремъл и съветските служби. Сега видеото с Щрахе е следващото доказателство за сенчестите връзки на европейската последна десница с Москва.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ