(Seated Nude with a Bouquet, c.1914, Pierre Auguste Renoir) Рак

(Seated Nude with a Bouquet, c.1914, Pierre Auguste Renoir)

Рак на гърдата 

Ракът на гърдата е освен най-често срещаната форма на рак при дамите, само че и най-обезпокояващата. Ако на най-красивото и меко място доловимо нараства нещо твърдо и злокачествено, поражда суматоха. Локализирането и специфичното значение на това място допълват равнището на случката. Ако меката тъкан на гръдните жлези се втвърди злокачествено в мястото на естествената протекция и приятност, засегнатите тематики за майчинството, насладата и отношението построяват основата на драмата. „ Онова ” е засегнало потърпевшата на най-чувствителното място, покрай сърцето, и тя го крие в себе си, като не издава никому своята засегнатост и гняв. Така самото тяло би трябвало да покаже какво става в реалност. А в майчините гърди бушува самият пъкъл и сърцето се е трансформирало безусловно в котило на убийци. 

Освен своята сензитивност гърдите имат сексуалнопредизвикателен темперамент и заради формата си, с което към този момент е наранена и компонентата на офанзивната еротика. При рака интервалът на срив в имунната система и съответното експлоадиране на заболяването доста постоянно е маркиран с дълбока горест, която засегнатата не признава изцяло. Тя поема в сърцето си доста повече, в сравнение с отдава, и притиска към гърдите си поетото не с цел да го приближи, а с цел да го прикрие. Колкото и да е натъжена или ядосана от нанесения срам и обидата, тя не ги афишира шумно, а е склонна да ти задържи в гърдите си, където те се въплъщават и могат да се трансфорат в рак. 

Зад безкористната въздържаност, от време на време демонстрирана или схващана като схващане или нюх, доста повече се крие страхът да започнеш борбата, да обвиняваш и да отстояваш личните ползи. Понякога на сходен изблик пречи и гордостта. Егоизмът е прекомерно отдалечен от жертвоготовното майчинство и по тази причина е умишлено потискан. Но той намира своя израз в тялото, освен това навръх това място, населявано от същинското мекосърдечие и майчинското схващане за всички неща. 

Нищо не би могло да се каже срещу тези висши идеали, единствено че засегнатата явно не е в положение да изживява такива цели безусловно. Непризнаваната сдържаност се въплъщава и издава събуждането на задрямалата в гърдите адска сила. Всичко нападателно и разрушително, което е преглътнато или неизживяно, в този момент стартира война на телесно равнище. 

Меката хранителна тъкан па гърдите, чиято задача е отдаването и изхранването, в този момент става толкоз егоистична, колкото засегнатата в никакъв случай не е предполагала и осъзнавала. По този метод тялото й лишава нещо, което тя отхвърля да отдаде не тъй като го няма, а тъй като не признава съществуването му пред самата себе си. Що се отнася до гърдите като орган на отношение и допиране, с настъпване на болестта тяхната офанзивност потъва в сянка. Много постоянно ракът демонстрира под формата на кожни вивания че засегнатата е предала самодейността и се е ориентирала към отдръпване. Но отдръпването не се предлага към телесната, а към душевната област - и тогава в смисъл на връщане към религията. Като внушителен орган гърдите имат задачата да бъдат офанзивни - както да вземем за пример и носът. За значимостта им приказва събитието, че и двата органа най-вече биват подлагани на хирургическа обработка - явно за по-доброто показване на външно ориентираните качества. Несъзнателно преживяваният офанзивно-агресивен детайл е показва както в самото раково заболяване, по този начин и в обичайте лекувания. Ако възелът - самичък по себе си постоянно знак на неразрешени проблеми - бъде отхвърлен с хирургически нож, излъчващата до гибел настъпателност остава незабележима. Но богатите на сила лъчи също излъчват настъпателност, тъй като задно с раковите кафези убиват и голям брой здрави. Същото се отнася и за цитостатиците, чиято адска настъпателност посредством отравяне и блокиране стои в алегорично отношение най-близо до рака. Тези отблъскващи способи включват в играта нещо, което у раковия пациент липсва. Ако той успее да го интегрира в съзнанието си, би могъл да измъкне правилото от сянката на телесното битие и да се освободи от опасността. 

В митологията съществува един претекст, който е непосредствен до тези случки. Пентесилея, царицата на амазонките, отрязва дясната си гръд, с цел да може по-добре да опъва лъка в борбата, т. е. повече да изяви мъжкото у себе си в един доминиран от мъжете свят. Амазонките я последвали и също отрязали гърдите си, с цел да могат по-добре да се оборудват и въоръжат в битката за живот и най-малко от дясната си страна да наподобяват като мъжете. Те непринудено се отказали от детайла на своята женственост, тъй като ги затруднявал и им пречел да се опълчат против сложния живот. Освен това ракът на гърдата символизира, че и меката женствена същина може да стане затруднение при принуждение, осъществено от страна на живота. Заболяването демонстрира, че мекотата може да се трансформира в неотстъпчивост и че засегнатата може напълно да се откаже от една част на своята женственост. Онова, което не се случва в метафоричен смисъл, все в миналото се трансформира в задача на хирурга, който изрязва отклонилото се от житейския път. Който не е подготвен на нужните в живота сечения, в последна сметка би трябвало да ги предприеме на друго равнище. 

Необходимо е краткотрайно занемаряване на избрани витални области за подкрепяне правото на битие на други, прочее от дълго време забравени; в този смисъл задачата изисква овакантяване на майчиното царство и тъмната страна на Луната. Това може да значи доста неща: отменяне на зависимостта; отвод от сигурното, само че обвързвано с враждебни на изискванията за развиване изхранване; отменяне ролята на „ положителната жена ”, на толерантната и постоянно оставяна на назад във времето „ обичана ”; на „ благата щерка ” или „ разбиращата майка ”, на която всичко се харесва; непринудено погребение на „ домашния щурец ” в метафоричен смисъл; занемаряване ролята на „ принцесата върху граховото зърно ”; разкъсване с привилегиите на „ момичето от по-добро семейство ”; не поклонение пред майчиния олтар, а вдишване по личния път. 

Ракът е кардинален белег, че някой не следва - или към този момент не следва - своето лично развиване и че раждането на душата не се реализира. Той демонстрира и мястото, където раждането е заседнало. Чрез гърдите е наранена най-чувствителната област на майчинството и по този метод цялата проблематика на майчината грижа, храненето и изхранването, кърменето и откърмването. Поради това не е чудно, че при всички пациентки с рак на гърдата съвсем без изключение са налице особени майчински връзки - от никакви през отречени, до „ необикновено дълбоки и положителни ”. В този смисъл можем да си спомним за секретиращите мамили - един сигнален признак за рака на гърдата, който се демонстрира при към 10% от пациентките. Тогава гръдната жлеза стартира да отделя мляко и загатва, че тематиката за храненето и кърменето е изтласкана в сянка. 

Като знак на мекост и гальовност гърдите засягат и други тематики - за издръжливостта, ранимостта и тъгата, за обидата и чувствителността. Освен това те включват в рисковата игра и тематиките „ отдръпване ”, „ излизане от себе си ”, примамването, съблазънта, прикриването и предизвикването. 

Целта на всичко това не е да се извърши „ най-правилното ”, „ положителното ”  или „ предстоящото ”, а да се провокира и наложи независимото и самостоятелното. Всеки път на развиване е самобитен даже когато единството като обща цел е идентично за всички останали пътища. В последна сметка би трябвало да се реализира точно това единение - и тогава, само че в действителност едвам тогава в играта се включва и любовта като позволение и лечение на раковата тема. Тази обич явно няма нищо общо с това да си ненагледен. Преди да се стигне до такава степен и преди дамата да се е съединила с всичко и с всички си коства да изясним, че тя не е съгласна точно с всичко това, а има желание да тръгне по личен път. Поради това тя би трябвало краткотрайно да изостави мекотата, отстъпчивостта, способността си към приспособяване и всички останали атрибути на женската благопристойност. Със сигурност е по-лечително, в случай че тя непринудено се откаже за известно време от тях, вместо да се отхвърля от гърдите си като характерен женски знак. 

Ако в настъпилата борба гърдите са изгубени, едвам тогава излиза наяве какъв брой значими са били за дамата. Не е загубен просто един орган. Те са знак и детайл на самочувствието. Ако след ампутацията пациентката не се усеща към този момент същинска жена, явно преди тя се е чувствала такава най-вече посредством тялото си. В бъдеще ще бъде принудена да не се самодефинира само посредством своята телесна женственост. Трябва да се отворят и други витални наличия. 

Жените, които са пожертвали едната или даже двете си гърди и са претърпели доста години след ампутацията, впечатляващо описват за най-вече съдържателните промени, настъпили в техния живот. На назад във времето се промъква духът на митовете за амазонките. По този метод загубата може да се трансформира в късмет за разкриване на нова самостоятелна еднаквост. Животът би трябвало да се извърши с ново наличие, което да има повече общо със засегнатата, а не толкоз с близките. 

Тук би трябвало да се обясни за какво ракът на гърдата се е трансформирал в най-често срещаното раково заболяване измежду дамите. Докато през 1961 година във федералната република от рак на гърдата са умряли по-малко от тридесет дами на 100 000, през 1985 година случаите бяха над четиридесет. Тези числа стават още по-застрашителни, в случай че се замислим, че през същия интервал системата на ранното разкриване сподели избрани триумфи и извършените в началния етап интервенции осигуряваха за над 90% от дамите опцията да преживеят идващите пет години без рецидиви. Увеличеният брой на заболелите явно е обвързван с постоянно срещаната измежду днешните дами проблематика на модерните общества. Самата гръдна жлеза въобще не съставлява изключително желан от болестта орган. Както към този момент споменахме, съществуват култури, кои въобще не познават раковите натрупвания - надлежно и рака на гърдата. 

В търсенето на характерната обстановка не е мъчно да се открие занемаряването на личния женски път, при което той може да няма нищо общо с нормалния блян за женствеността и да изисква надалеч повече неотстъпчивост и мощ, в сравнение с е признато. В тази връзка добре се вмества и фактът, че броят на засегнатите от рак на гърдата монахини е над междинното статистическо равнище. Не е доста ясно до каква степен призванието за встъпване в ордена опонира на женския път. Вероятно биват наранени тези монахини, които не съблюдават същинското си предопределение и не са го последвали, а са се отклонили към манастирската обител. А евентуално и тези, които другояче а поели призванието си, само че по-късно са изгубили контакт с манастира и все пак са останали там. Така че неправилно определеният като бягство манастирски живот може да насърчи рака, само че може да се окаже и затруднение за заболяването, в случай че поведе дамата по верен за нея път. 

Епидемиологичните проучвания, които съдържат данни за разпределението на болестта измежду популацията, разбулват и други забавни взаимозависимости. Докато болестта измежду монахините надвишава междинната стойност, минимум са наранени дамите, родили повече от две деца на младини. Ако при ражданията те са били над 25 години, рискът още веднъж се усилва. Жените, които раждат деца едвам след своята тридесета година, рискуват даже повече от бездетните. 

…Почти е невероятно да се открие характерен личностен профил, който да наподобява съдбоносен за болестта от рак на гърдата. Проблемите са толкоз самостоятелни, колкото и пътищата. Но тематиката за напуснатия, неоткрития и при всички случаи неизвървян личен път на практика постоянно ще прозира в една или друга форма. По отношение на майчинството възходящият възел може да покаже, че нещо израства като сурогат на майчината обич - някакъв леден и рисков сурогат. Засегнатата може да бъде в същото време и майка. Ако майчинството не е залегнало в сърцето, а играе пред света майката от илюстрованите книжки, това не е нейният път и той се трансформира в заплаха. 

Със своята безрезервна отдаденост майчината обич е едно отражение на небесната.  Ако идва от сърцето, тя може да излекува всичко, само че в случай че единствено имитира публичните правила, може да коства и живота. Същия проблем може да има и дамата от илюстрованата брошура, удовлетворена от себе си и своя сътрудник заради личната си непосредственост с женския блян. Но в случай че той не подхожда на нейния личен блян, то и образцовият живот е подложен под подозрение от рака. Дори офанзивната жена, която явно следва единствено това, което й прави наслаждение, не е автоматизирано сигурна. Ако толкоз сполучливо играе ролята на дамата вамп, без в реалност да е такава, тя е също толкоз застрашена, колкото и сивата мишка, която на драго сърце би била вамп, само че не се взема решение на това. Към рисковата група естествено се причислява и модерната жена, която „ се еманципира ”, тъй като това е част от съвременността и мечтае за класическата роля на „ майката ”, от дълго време бракувана от духа на времето. Възможни за обсъждане са всевъзможни съпоставения с външните и авансово заложени от обществото шаблони, тъй като те съвсем не дават отговор на личния вид. Но който не подхожда на личния си вид, живее рисково. Опасността се състои във обстоятелството, че несъответствието на вида потъва в тялото и от това равнище се обръща против себе си. 

Следователно най-хубавата профилактика срещу рака е храбрият живот, респ. извървяването на личния самостоятелен път към своята неповторимост. Пътят е изцяло самостоятелен, само че задачата е надиндивидуална и съвършена. 

Хасидисткият равин Сузия споделил малко преди гибелта си: „ Ако отида на небето, няма да ме попитат: за какво не беше Мойсей? Ще ме попитат: за какво не беше Сузия? Защо не стана това, което можеше да бъдеш само ти? ” 
...

Въпроси:  

1. Каква роля играе в живота ми тематиката за майката? Очаквам ли да се грижа за някого? Задоволява ли ме, в случай че други се грижат за мен? Какво мисля за майка си и за себе си като майка? 

2. Каква роля има за мен нахранването? Какви са претекстовете ми да нахраня? С какво възприятие и на каква цена бих се оставила да ме хранят? Мога ли да се прехранвам сама? 

3. Каква е за мен ролята на самостоятелността, респ. на еманципацията? 

4. Позволявам ли на гърдите си да бъдат офанзивни и демонстративни? Решавам ли се да ги употребявам като сигнал? 

5. Намерила ли съм своя път като жена? Напредвам ли по него? 

6. Онова, което живях до момента, беше ли моят живот? Дали идващото отсреща ми е моят живот? 

7. Къде би трябвало да ме заведе той? Коя е моята фантазия? Каква е моята цел?

Из: „ Болестта като език на душата “, Д-р Рюдигер Далке, изд. „ Лик “, 1995 година
Картина: Seated Nude with a Bouquet, c.1914, Pierre Auguste Renoir; chinaoilpaintinggallery