Производителите на олио приветстват вдигането на забраната за внос на слънчоглед от Украйна
Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България приветства импортираното предложение от народни представители за отпадане на възбраната за импорт на слънчоглед от Украйна след 15 септември 2023 година, съобщи Дарик.
„ Подкрепяме отпадането на възбраната, тъй като предприятията за произвеждане на олио продъжават да изпитват дефицит на суровина в страната. Най-накрая здравият разсъдък надви и България се върна към националноотговорна икономическа политика. “ - съобщи Яни Янев, ръководител на браншовата организация.
Заводите, които преработват слънчоглед у нас, са с годишен потенциал над 4 млн. тона.
България обаче създава към 2 млн. тона от суровината на година и по тази причина компаниите разчитат на импорт, в това число от Украйна. Заводите за олио и шрот ще би трябвало да затворят или да понижат производството си, в случай че вносът на слънчоглед продължи да бъде неразрешен, предизвести Яни Янев.
" България сътвори индустрия, която е в положение да преработи доста повече слънчоглед, в сравнение с е вътрешната консумация ", изясни той. Съществуващата възбрана за импорт на украински слънчоглед сподели, че не подкрепя с нищо производителите в България, само че убива преработвателите.
Тя не докара както се очакваше до цени на зърна и маслодайни култури над интернационалните за локалните производители, и продължаването и с тази цел единствено ще продължи да вреди и на двата сектора поради на продължаващия тренд на спад на цените на маслодайните култури в международен мащаб. Откакто е въведена възбраната, цената на слънчогледа е паднала с към 150 лева, по тази причина няма по какъв начин да се чака, че продължаването и ще поддържа локалните производители на суровината.
По данни на Министерството на финансите държавният бюджет е изгубил 164 млн. лева несъбрани налози от това, че не се внася украинско зърно. Забраната би могла да докара и до покачване на инфлацията в страната, като повишението на локалните изкупни цени, съгласно настояванията на земеделците, неизбежно ще се отрази в цената на слънчогледовото олио за българския консуматор.
България в последните няколко години, надлежно и в бъдеще, изпитва и ще изпитва систематичен дефицит на маслодайни култури, лично произвеждане, присредна годишна продукция слънчоглед от 2 млн. тона слънчоглед годишно, поради непрестанно увеличаващия се преработвателен потенциал в страната - все още над 4 млн. тона годишно.
На страната е нужен импорт на слънчоглед от порядъка на най-малко 1.5 млн. тона годишно, който поради на комерсиалния баланс на региона може да пристигна в огромната си част само от Украйна. По статистически данни за миналата акция Украйна е изнесла към 2 млн. тона слънчоглед и е преработила остатъка, т.е. България е належащо незабавно да заеме самодейна позиция, с цел да освободи вноса и да даде опция на локалните преработватели да внесат нужния им недостигащ слънчоглед в започващата нова акция, разяснява Яни Янев.
Липсата на предложение на слънчоглед от българските аграрни производители, при съществуването на огромен временен ресурс, е провокирано от релативно високите им разноски за произвеждане в миналата акция и падащите цени на интернационалните пазари. Това докара до понижаване и прекъсване на работата на огромни предприятия от преработваща индустрия заради неналичието на суровина през лятото.
Ако се допусне да продължи обстановката с невъзможността на производителите да си подсигурят нужните количества слънчоглед нужен за преправка, ще докара до прекъсване на индустриални мощности и загуба на Брутният вътрешен продукт за България, загуба на пазари, и слагат под риск ценовата непоклатимост на вътрешния пазар за българските консуматори, декларират още от асоциацията.
„ Подкрепяме отпадането на възбраната, тъй като предприятията за произвеждане на олио продъжават да изпитват дефицит на суровина в страната. Най-накрая здравият разсъдък надви и България се върна към националноотговорна икономическа политика. “ - съобщи Яни Янев, ръководител на браншовата организация.
Заводите, които преработват слънчоглед у нас, са с годишен потенциал над 4 млн. тона.
България обаче създава към 2 млн. тона от суровината на година и по тази причина компаниите разчитат на импорт, в това число от Украйна. Заводите за олио и шрот ще би трябвало да затворят или да понижат производството си, в случай че вносът на слънчоглед продължи да бъде неразрешен, предизвести Яни Янев.
" България сътвори индустрия, която е в положение да преработи доста повече слънчоглед, в сравнение с е вътрешната консумация ", изясни той. Съществуващата възбрана за импорт на украински слънчоглед сподели, че не подкрепя с нищо производителите в България, само че убива преработвателите.
Тя не докара както се очакваше до цени на зърна и маслодайни култури над интернационалните за локалните производители, и продължаването и с тази цел единствено ще продължи да вреди и на двата сектора поради на продължаващия тренд на спад на цените на маслодайните култури в международен мащаб. Откакто е въведена възбраната, цената на слънчогледа е паднала с към 150 лева, по тази причина няма по какъв начин да се чака, че продължаването и ще поддържа локалните производители на суровината.
По данни на Министерството на финансите държавният бюджет е изгубил 164 млн. лева несъбрани налози от това, че не се внася украинско зърно. Забраната би могла да докара и до покачване на инфлацията в страната, като повишението на локалните изкупни цени, съгласно настояванията на земеделците, неизбежно ще се отрази в цената на слънчогледовото олио за българския консуматор.
България в последните няколко години, надлежно и в бъдеще, изпитва и ще изпитва систематичен дефицит на маслодайни култури, лично произвеждане, присредна годишна продукция слънчоглед от 2 млн. тона слънчоглед годишно, поради непрестанно увеличаващия се преработвателен потенциал в страната - все още над 4 млн. тона годишно.
На страната е нужен импорт на слънчоглед от порядъка на най-малко 1.5 млн. тона годишно, който поради на комерсиалния баланс на региона може да пристигна в огромната си част само от Украйна. По статистически данни за миналата акция Украйна е изнесла към 2 млн. тона слънчоглед и е преработила остатъка, т.е. България е належащо незабавно да заеме самодейна позиция, с цел да освободи вноса и да даде опция на локалните преработватели да внесат нужния им недостигащ слънчоглед в започващата нова акция, разяснява Яни Янев.
Липсата на предложение на слънчоглед от българските аграрни производители, при съществуването на огромен временен ресурс, е провокирано от релативно високите им разноски за произвеждане в миналата акция и падащите цени на интернационалните пазари. Това докара до понижаване и прекъсване на работата на огромни предприятия от преработваща индустрия заради неналичието на суровина през лятото.
Ако се допусне да продължи обстановката с невъзможността на производителите да си подсигурят нужните количества слънчоглед нужен за преправка, ще докара до прекъсване на индустриални мощности и загуба на Брутният вътрешен продукт за България, загуба на пазари, и слагат под риск ценовата непоклатимост на вътрешния пазар за българските консуматори, декларират още от асоциацията.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ