Българският слънчоглед не стига за производителите на олио
Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България упорства страната ни да не лимитира вноса на слънчоглед от Украйна след 15 септември 2023 година Това съобщи на конференция в Българска телеграфна агенция Яни Янев, ръководител на браншовата организация. Причината е, че има дефицит на суровина в страната. Предприятията, които преработват слънчоглед у нас, са с годишен потенциал от към 4 млн. тона. България обаче създава 2-2,5 млн. тона от суровината на година и по тази причина компаниите разчитат на импорт, който е най-вече от Украйна. Заводите за олио и шрот ще би трябвало да затворят или да понижат производството си, в случай че вносът на слънчоглед продължи да бъде неразрешен, предизвести Яни Янев. " България сътвори индустрия, която е в положение да преработи доста повече слънчоглед, в сравнение с е вътрешната консумация ", изясни той. Забраната за импорт на украински слънчоглед не пази производителите в България, само че ощетява преработвателите.
От организацията оповестиха, че към този момент най-голямата мощ за преправка е краткотрайно спряла, защото няма какво да преработва, и че в случай че тази обстановка продължи, то това ще се наложи и на други преработватели. От средата на август единият от заводите на " Олива " - най-големият български производител на растителни масла, е краткотрайно спрял.
Има напън от зърнопроизводителите да се удължи възбраната за импорт на суровината от Украйна, което основава непазарна конюнктура, сподели Юлиан Стефанов, член на Сдружението. Според него сега се следи една парадоксална обстановка, защото не е обикновено България да има цени, различаващи се от тези на международните пазари. Той акцентира, че поради задържането на локалния слънчоглед от производители и търговци, има риск да се утежни качеството на продукцията.
Георги Койнов, член на Сдружението, разгласи, че не разделят слънчогледа на български и на украински. " Всеки един собственик на слънчоглед има свободата да го продаде за експорт или да го продаде в България на локален преработвател ", уточни той. Койнов добави, че за производителите е по-изгодно да продадат продукцията на българските преработватели, както и че цената, която те оферират, е интернационалната, и, в действителност, от време на време е малко по-добра.
По данни на Министерството на земеделието от предходната годишна продукция има временен излишък 660 хиляди т слънчоглед, който стои на склад при стопаните. Преработвателите са подготвени да изкупят цялата налична българска продукция и да добавят с импорт, чиято логистика за доставка от Украйна е доста комплицирана, само че локалните производителите сега не продават. Причината е, че не са съгласни да оферират на борсовите цени на международния пазар. Те сега са към 800 лева с доставка на пристанището във Варна. Откакто е въведена възбраната, цената на слънчогледа е паднала с към 150 лева, по тази причина няма по какъв начин да се чака, че тя ще поддържа локалните производители на суровината.
Досега не е направена и надлежно не е предоставена за обществено разискване оценка за въздействието на ограничаващата мярка за импорт на пшеница, слънчоглед, рапица и царевица върху националната стопанска система, пропуснатите доходи в националния бюджет и ограничението на експортния дял и капацитет на страната, като в това време представители на Министерство на земеделието и храните показват позиции за продължаването и за неопределен срок при диалози с Европейската комисия.
При формиране на позицията на България и отбраната и на следващата среща с Европейска комисия, от особена значимост е да се регистрират следните основни за националната стопанска система условия, а точно:
България в последните няколко години, надлежно и в бъдеще, изпитва и ще изпитва систематичен дефицит на маслодайни култури, лично произвеждане (средна годишна продукция слънчоглед от 2 млн. тона слънчоглед годишно) поради непрестанно увеличаващия се преработвателен потенциал в страната (към момента 3,5 млн. тона годишно за маслодобив и 1 млн. тона за произвеждане на белен слънчоглед).
На страната е нужен импорт на слънчоглед от порядъка на най-малко 1.5 млн. тона годишно, който поради на комерсиалния баланс на региона може да пристигна в огромната си част само от Украйна. По статистически данни за миналата акция Украйна е изнесла към 2 млн. тона слънчоглед и е преработила остатъка, т.е. България е належащо незабавно да заеме самодейна позиция, с цел да освободи вноса и да даде опция на локалните преработватели да внесат нужния им недостигащ слънчоглед в започващата нова акция, разяснява Яни Янев.
Военният спор попречва износа на растителни масла и шротове от Украйна, само че заради съществуване на свободен индустриален потенциал в България, това е късмет за страната ни да усили експорта на крайни артикули и завоюване на нови пазари. Наблюдава се самодейност за пренасочване на украинските първични материали за пренос по така наречен коридори на взаимност към други страни от Европейски Съюз, което ще докара до неспособност тези количества да минат през България при съответна загуба на доходи от логистични услуги на транспортните компании, пристанищата и всички съпътстващи бизнеси, както загуба на опцията за преработка и ре-експорт на продукцията и надлежно осъществяване на добавена стойност за преработвателите и спомагателни доходи за бюджета на страната ни.
Увеличаващият се потенциал на преправка докара до доста увеличение на каузи на експорт на крайни артикули от преработката на слънчоглед (масла, шротове, белен слънчоглед) в последните 5 години, респективно непрестанно увеличаващи се доходи в бюджета от количество и по-висока добавена стойност. Непрекъснато се усилват страните, в които се осъществя експорта на крайни артикули от преработката на слънчоглед, като последните обилни нови пазари са Индия, Китай и Южна Африка.
Липсата на предложение на слънчоглед годишна продукция 2022 година от българските аграрни производители, при съществуването на огромен временен ресурс, е провокирано от релативно високите им разноски за произвеждане в миналата акция и падащите цени на интернационалните пазари. Това комбинирано с упованията им за рестрикции на свободното придвижване на украински слънчоглед, водещо до растеж на цената на българския пазар, провокира спекулативно задържане на слънчоглед от тяхна страна и в последните няколко месеца докара до понижаване и прекъсване на работата на цялата преработваща индустрия заради неналичието на суровина.
В края на август започва прибирането и реализацията на творби слънчоглед годишна продукция 2023. По оперативни данни на МЗХ наличният слънчоглед от годишна продукция 2022 година към началото на август е от порядъка на 600 000 тона. Неяснотата към окончателната позиция на страната ни по възбраната за импорт на маслодайни култури от Украйна след 15 септември 2023 год. води до лимитирано предложение на налична суровина и основава напрежение на вътрешния пазар по отношение на бъдещите изкупни цени от нова годишна продукция. Предвид на спекулативните упования на производителите за растеж на цените, не се чака бързо освобождение на този временен ресурс и евентуално страната ще завърши и идната акция още веднъж с висок подобен. Съответно производителите не могат да разчитат на него.
Ситуацията с невъзможността на производителите за съответно обмисляне и подсигуряване на нужните количества слънчоглед нужен за преправка, слагат под риск ценовата непоклатимост на вътрешния пазар и българските консуматори.
От организацията оповестиха, че към този момент най-голямата мощ за преправка е краткотрайно спряла, защото няма какво да преработва, и че в случай че тази обстановка продължи, то това ще се наложи и на други преработватели. От средата на август единият от заводите на " Олива " - най-големият български производител на растителни масла, е краткотрайно спрял.
Има напън от зърнопроизводителите да се удължи възбраната за импорт на суровината от Украйна, което основава непазарна конюнктура, сподели Юлиан Стефанов, член на Сдружението. Според него сега се следи една парадоксална обстановка, защото не е обикновено България да има цени, различаващи се от тези на международните пазари. Той акцентира, че поради задържането на локалния слънчоглед от производители и търговци, има риск да се утежни качеството на продукцията.
Георги Койнов, член на Сдружението, разгласи, че не разделят слънчогледа на български и на украински. " Всеки един собственик на слънчоглед има свободата да го продаде за експорт или да го продаде в България на локален преработвател ", уточни той. Койнов добави, че за производителите е по-изгодно да продадат продукцията на българските преработватели, както и че цената, която те оферират, е интернационалната, и, в действителност, от време на време е малко по-добра.
По данни на Министерството на земеделието от предходната годишна продукция има временен излишък 660 хиляди т слънчоглед, който стои на склад при стопаните. Преработвателите са подготвени да изкупят цялата налична българска продукция и да добавят с импорт, чиято логистика за доставка от Украйна е доста комплицирана, само че локалните производителите сега не продават. Причината е, че не са съгласни да оферират на борсовите цени на международния пазар. Те сега са към 800 лева с доставка на пристанището във Варна. Откакто е въведена възбраната, цената на слънчогледа е паднала с към 150 лева, по тази причина няма по какъв начин да се чака, че тя ще поддържа локалните производители на суровината.
Досега не е направена и надлежно не е предоставена за обществено разискване оценка за въздействието на ограничаващата мярка за импорт на пшеница, слънчоглед, рапица и царевица върху националната стопанска система, пропуснатите доходи в националния бюджет и ограничението на експортния дял и капацитет на страната, като в това време представители на Министерство на земеделието и храните показват позиции за продължаването и за неопределен срок при диалози с Европейската комисия.
При формиране на позицията на България и отбраната и на следващата среща с Европейска комисия, от особена значимост е да се регистрират следните основни за националната стопанска система условия, а точно:
България в последните няколко години, надлежно и в бъдеще, изпитва и ще изпитва систематичен дефицит на маслодайни култури, лично произвеждане (средна годишна продукция слънчоглед от 2 млн. тона слънчоглед годишно) поради непрестанно увеличаващия се преработвателен потенциал в страната (към момента 3,5 млн. тона годишно за маслодобив и 1 млн. тона за произвеждане на белен слънчоглед).
На страната е нужен импорт на слънчоглед от порядъка на най-малко 1.5 млн. тона годишно, който поради на комерсиалния баланс на региона може да пристигна в огромната си част само от Украйна. По статистически данни за миналата акция Украйна е изнесла към 2 млн. тона слънчоглед и е преработила остатъка, т.е. България е належащо незабавно да заеме самодейна позиция, с цел да освободи вноса и да даде опция на локалните преработватели да внесат нужния им недостигащ слънчоглед в започващата нова акция, разяснява Яни Янев.
Военният спор попречва износа на растителни масла и шротове от Украйна, само че заради съществуване на свободен индустриален потенциал в България, това е късмет за страната ни да усили експорта на крайни артикули и завоюване на нови пазари. Наблюдава се самодейност за пренасочване на украинските първични материали за пренос по така наречен коридори на взаимност към други страни от Европейски Съюз, което ще докара до неспособност тези количества да минат през България при съответна загуба на доходи от логистични услуги на транспортните компании, пристанищата и всички съпътстващи бизнеси, както загуба на опцията за преработка и ре-експорт на продукцията и надлежно осъществяване на добавена стойност за преработвателите и спомагателни доходи за бюджета на страната ни.
Увеличаващият се потенциал на преправка докара до доста увеличение на каузи на експорт на крайни артикули от преработката на слънчоглед (масла, шротове, белен слънчоглед) в последните 5 години, респективно непрестанно увеличаващи се доходи в бюджета от количество и по-висока добавена стойност. Непрекъснато се усилват страните, в които се осъществя експорта на крайни артикули от преработката на слънчоглед, като последните обилни нови пазари са Индия, Китай и Южна Африка.
Липсата на предложение на слънчоглед годишна продукция 2022 година от българските аграрни производители, при съществуването на огромен временен ресурс, е провокирано от релативно високите им разноски за произвеждане в миналата акция и падащите цени на интернационалните пазари. Това комбинирано с упованията им за рестрикции на свободното придвижване на украински слънчоглед, водещо до растеж на цената на българския пазар, провокира спекулативно задържане на слънчоглед от тяхна страна и в последните няколко месеца докара до понижаване и прекъсване на работата на цялата преработваща индустрия заради неналичието на суровина.
В края на август започва прибирането и реализацията на творби слънчоглед годишна продукция 2023. По оперативни данни на МЗХ наличният слънчоглед от годишна продукция 2022 година към началото на август е от порядъка на 600 000 тона. Неяснотата към окончателната позиция на страната ни по възбраната за импорт на маслодайни култури от Украйна след 15 септември 2023 год. води до лимитирано предложение на налична суровина и основава напрежение на вътрешния пазар по отношение на бъдещите изкупни цени от нова годишна продукция. Предвид на спекулативните упования на производителите за растеж на цените, не се чака бързо освобождение на този временен ресурс и евентуално страната ще завърши и идната акция още веднъж с висок подобен. Съответно производителите не могат да разчитат на него.
Ситуацията с невъзможността на производителите за съответно обмисляне и подсигуряване на нужните количества слънчоглед нужен за преправка, слагат под риск ценовата непоклатимост на вътрешния пазар и българските консуматори.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ