„Дойран 2025“ внесе над 300 000 подписа за национален референдум с осем искания
Сдружение „ Дойран 2025 “ внесе в Народното събрание над 300 000 подписа за осъществяване на народен референдум. Инициативата включва осем основни претенции, измежду които промени в процедурата за допитвания и въпроси за еврото и участието в Европейски Съюз. Адвокат Румяна Ченалова заяви, че са подадени 34 папки с 15 182 бланки, които, дружно с предходни вноски, надвишават нужния предел.
Едно от главните оферти е удължение на периода за едновременна приложимост на лев и евро. От сдружението упорстват този интервал да бъде до оптималните шест месеца, вместо в началото оферти едномесечен период. Те желаят и олекотяване на процедурата за осъществяване на национални допитвания.
Исканията на „ Дойран 2025 “ включват въпроси по отношение на изискванията за осъществяване на референдуми и нужния брой подписи. Сред най-дискусионните точки са: „ Желаете ли България да приключи участието си в Европейския съюз? “ и „ Желаете ли България да приключи участието си в еврозоната? “. Първите близо 200 000 подписа бяха импортирани още през октомври 2025 година
В момента парламентарни адвокати и администрацията на Народното събрание правят техническа инспекция на импортираните подписи. Очаква се мнението им в идващите дни, с цел да може самодейността да бъде разпратена до способените комисии. Тази инспекция е решаваща за по-нататъшния ход на оферти референдум.
Паралелно с подписката, „ Дойран 2025 “ е стартирало и правосъдна процедура. Сдружението е подало искова молба до Съда на Европейски Съюз в Люксембург, оспорвайки решението за приемане на България в еврозоната от 1 януари 2026 година По това дело тече двумесечен период за мнение от страна на Съвета на Европейски Съюз.
Инициативата на „ Дойран 2025 “, която започва още през юли 2025 година, се вписва в по-широк публичен спор за въвеждането на еврото. Председател на сдружението е юрист Румяна Ченалова, която е част от група обществени фигури, сериозни към ускореното приемане на единната валута. Те преглеждат акцията като част от придвижване за „ възобновяване на националния суверенитет “. Въпреки това, държавното управление и огромна част от политическите сили поддържат влизането в еврозоната, считайки го за стратегически курс и стихотворец ангажимент.
