Експертът: Спешни промени в Закона за енергетиката
Сделката за продажбата на активите на ЧЕЗ в България на пазарджишката " Инерком " провокира спор за пробойните в законодателството, които дават опция стратегически предприятия, които са частна благосъстоятелност, да се препродават без никакви гаранции за отбрана на публичния интерес и без опция за интервенция на регулаторите.
Законът за енергетиката урежда Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) като групов орган и надлежно като институция с регулативни и надзорни пълномощия. На КЕВР е предоставена лицензираща власт (издава, променя, лишава и прекратява) лицензи на енергоразпределителни сдружения. Това е категорично уредено като пълномощие на комисията в член 21, алинея 1, т. 1.
Изключително необичайно е, че КЕВР има лицензираща власт, само че няма пълномощия да позволява, надлежно да утвърждава авансово прехвърлянето на дялови участия в ЕРП-тата. Лицензионните режими имат своята нормативно-юридическа логичност. Този, който лицензира, би трябвало да има и власт да управлява посредством позволения и утвърждения покупко-продажбите с дялови участия (акции и дялове) в лицензираните сдружения. Иначе се обезсмисля самият лицензионен режим. Ако не контролираш акционери и съдружници със значително въздействие върху активността на лицензираното сдружение, самото лицензиране не коства пукната пара като инструмент за отбрана на публичния интерес.
Ако вземем за образец Българската национална банка (БНБ) и Комисията за финансов контрол (КФН) като лицензиращи институции, ще забележим, че те имат властта да упражняват контрол освен при лицензирането, само че и при покупко-продажбите с акции в банките, в капиталовите медиатори, в контролираните пазари, в пенсионноосигурителните сдружения, в застрахователните компании и т. н. Обичайно нормативно решение е надзорът на Българска народна банка и КФН да се упражнява при покупко-продажби с избран предел на прехвърляно дялово присъединяване.
Това е по този начин нареченото квалифицирано дялово присъединяване - 10 и над 10 на 100 от акциите и дяловете с право на глас или друго по мярка присъединяване, което разрешава решаващо въздействие върху активността на лицензираното сдружение. Процедурите за издаване на предварителни позволения (одобрения) са в детайли и точно уредени в в съответните закони - Закона за кредитните институции по отношение на банки, Закона за пазарите на финансови принадлежности по отношение на капиталови медиатори и контролирани пазари (такъв пазар у нас е единствено фондовата борса), Кодекса за обществено обезпечаване по отношение на пенсионноосигурителни сдружения и т. н.
Например придобиването на дялово присъединяване в банка, което е квалифицирано (има специфична формулировка за такова участие), както и което присъединяване надвишава праговете 20, 33, 50 на 100 от капитала на банката, изисква авансово утвърждение от Българска народна банка. Процедурата по издаване на утвърждението е уредена доста добре в член 28, 28а и 28б от ЗКИ. Придобиването без утвърждение е незначително. Ако акциите са добити на борса без утвърждение, правото на глас по тях се блокира до последващото приемане на такова утвърждение. При издаването на утвърждението Българска народна банка има дискреционна власт да прави преценки по отношение на репутацията на купувача на дяловото присъединяване, финансовата му непоклатимост, неявяване на подозрения за изпиране на пари и т. н. и надлежно да откаже или утвърди придобиването, основавайки се на тези преценки (вж. член 28а, алинея 3 от ЗКИ).Тези дискреционни преценки кардинално не подлежат на правосъден надзор, макар опцията за обжалване отхвърли пред Върховен административен съд. Наскоро Българска народна банка се произнесе по реда на тази процедура за купувача на дяловото присъединяване на Софийска община в капитала на Общинска банка.
Аналогична е уредбата на процедурата по разрешаване от КФН на придобиването на дялово присъединяване в пенсионно сдружение, уредена в член 121ж от КСО.
Необходимо е да се даде такава разрешителна власт и на КЕВР във връзка с ЕРП-тата. Те са доста по-важни за публичния интерес спрямо пенсионни сдружения, банки, капиталови медиатори и други сходни търговци, които въпреки всичко не са монополни снабдители на услуги, засягащи голяма част от българското население. Необяснимо е за какво до момента на КЕВР не са предоставени такива пълномощия. Ако това бе по този начин, в този момент нямаше да възникне с такава заостреност въпросът с ЧЕЗ. Просто страната се е лишила сама от нужен инструмент за отбрана на публичния интерес.
Предлагам незабавна смяна в Закона за енергетиката, с която КЕВР да бъде овластена с разрешителни пълномощия, аналогични на тези, които са предоставени на Българска народна банка и КФН. В Закона за енергетиката безусловно би трябвало да се пренесат (препишат) наредбите от ЗКИ или от КСО, които уреждат разрешаването на придобиване на квалифицирано дялово присъединяване, съответните по-високи прагове в капитала на лицензирано сдружение. С преходна наредба новият режим би трябвало да се приложи и за висящия проблем с ЧЕЗ. Това не е назад деяние на закона.
В този смисъл е ненужно да се слага въпросът за одържавяване на ЕРП-тата. Държавата има задоволително принадлежности като регулатор и надзирател, с цел да реши казуса, без да се натоварва с качеството на притежател.
Законът за енергетиката урежда Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) като групов орган и надлежно като институция с регулативни и надзорни пълномощия. На КЕВР е предоставена лицензираща власт (издава, променя, лишава и прекратява) лицензи на енергоразпределителни сдружения. Това е категорично уредено като пълномощие на комисията в член 21, алинея 1, т. 1.
Изключително необичайно е, че КЕВР има лицензираща власт, само че няма пълномощия да позволява, надлежно да утвърждава авансово прехвърлянето на дялови участия в ЕРП-тата. Лицензионните режими имат своята нормативно-юридическа логичност. Този, който лицензира, би трябвало да има и власт да управлява посредством позволения и утвърждения покупко-продажбите с дялови участия (акции и дялове) в лицензираните сдружения. Иначе се обезсмисля самият лицензионен режим. Ако не контролираш акционери и съдружници със значително въздействие върху активността на лицензираното сдружение, самото лицензиране не коства пукната пара като инструмент за отбрана на публичния интерес.
Ако вземем за образец Българската национална банка (БНБ) и Комисията за финансов контрол (КФН) като лицензиращи институции, ще забележим, че те имат властта да упражняват контрол освен при лицензирането, само че и при покупко-продажбите с акции в банките, в капиталовите медиатори, в контролираните пазари, в пенсионноосигурителните сдружения, в застрахователните компании и т. н. Обичайно нормативно решение е надзорът на Българска народна банка и КФН да се упражнява при покупко-продажби с избран предел на прехвърляно дялово присъединяване.
Това е по този начин нареченото квалифицирано дялово присъединяване - 10 и над 10 на 100 от акциите и дяловете с право на глас или друго по мярка присъединяване, което разрешава решаващо въздействие върху активността на лицензираното сдружение. Процедурите за издаване на предварителни позволения (одобрения) са в детайли и точно уредени в в съответните закони - Закона за кредитните институции по отношение на банки, Закона за пазарите на финансови принадлежности по отношение на капиталови медиатори и контролирани пазари (такъв пазар у нас е единствено фондовата борса), Кодекса за обществено обезпечаване по отношение на пенсионноосигурителни сдружения и т. н.
Например придобиването на дялово присъединяване в банка, което е квалифицирано (има специфична формулировка за такова участие), както и което присъединяване надвишава праговете 20, 33, 50 на 100 от капитала на банката, изисква авансово утвърждение от Българска народна банка. Процедурата по издаване на утвърждението е уредена доста добре в член 28, 28а и 28б от ЗКИ. Придобиването без утвърждение е незначително. Ако акциите са добити на борса без утвърждение, правото на глас по тях се блокира до последващото приемане на такова утвърждение. При издаването на утвърждението Българска народна банка има дискреционна власт да прави преценки по отношение на репутацията на купувача на дяловото присъединяване, финансовата му непоклатимост, неявяване на подозрения за изпиране на пари и т. н. и надлежно да откаже или утвърди придобиването, основавайки се на тези преценки (вж. член 28а, алинея 3 от ЗКИ).Тези дискреционни преценки кардинално не подлежат на правосъден надзор, макар опцията за обжалване отхвърли пред Върховен административен съд. Наскоро Българска народна банка се произнесе по реда на тази процедура за купувача на дяловото присъединяване на Софийска община в капитала на Общинска банка.
Аналогична е уредбата на процедурата по разрешаване от КФН на придобиването на дялово присъединяване в пенсионно сдружение, уредена в член 121ж от КСО.
Необходимо е да се даде такава разрешителна власт и на КЕВР във връзка с ЕРП-тата. Те са доста по-важни за публичния интерес спрямо пенсионни сдружения, банки, капиталови медиатори и други сходни търговци, които въпреки всичко не са монополни снабдители на услуги, засягащи голяма част от българското население. Необяснимо е за какво до момента на КЕВР не са предоставени такива пълномощия. Ако това бе по този начин, в този момент нямаше да възникне с такава заостреност въпросът с ЧЕЗ. Просто страната се е лишила сама от нужен инструмент за отбрана на публичния интерес.
Предлагам незабавна смяна в Закона за енергетиката, с която КЕВР да бъде овластена с разрешителни пълномощия, аналогични на тези, които са предоставени на Българска народна банка и КФН. В Закона за енергетиката безусловно би трябвало да се пренесат (препишат) наредбите от ЗКИ или от КСО, които уреждат разрешаването на придобиване на квалифицирано дялово присъединяване, съответните по-високи прагове в капитала на лицензирано сдружение. С преходна наредба новият режим би трябвало да се приложи и за висящия проблем с ЧЕЗ. Това не е назад деяние на закона.
В този смисъл е ненужно да се слага въпросът за одържавяване на ЕРП-тата. Държавата има задоволително принадлежности като регулатор и надзирател, с цел да реши казуса, без да се натоварва с качеството на притежател.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ