Олга Токарчук: Искам читателят да се запита какво е това "Чудати разкази"
Сборникът " Чудати разкази " на нобелистката Олга Токарчук, оповестен през 2018 година в Полша, излезе и на български. Издател е ICU, а преводът е на Силвия Борисова.
" Бих желала, когато читателят се спре в книжарницата, да си зададе въпроса: " Какво е това " чудати "? В какво се състои? ". Иска ми се да подтикна читателя да се запита какво значи нещо да е чудато ", споделя Токарчук за книгата си.
В сборника са събрани 10 описа. Някои от тях са смешни, други - мистериозни и страшни. Общото сред тях е изненадата, майсторското водене на изложение и въпросите, които пораждат у читателя.
" Чудати разкази " е книга, към която не трябва да подхождаме с съответни упования. Нейния същински смисъл ще осезаем, в случай че оставим съзнанието си освободено от мисловните рамки, в които неизбежно натъпкваме света към себе си. Удоволствието от майсторското боравене с думите, от пробния метод към езика, така присъщи за писането на нобелистката, е обезпечено ", означават от ICU.
" Чудати разкази " е шестата книга на Токарчук, издадена на български след " Бегуни ", " Изгубената душа ", " Карай плуга си през костите на мъртвите ", " Правек и други времена " и " Чувствителният повествовател ".
Олга Токарчук е родена на 29 януари 1962 година в семейство на учители. През 1985 година приключва логика на психиката във Варшавския университет. Още по време на следването си работи в лечебен център за работа с младежи и в психиатрична клиника. След дипломирането си се реалокира във Вроцлав, а по-късно във Валбжих, където работи като терапевт. От 1998 година живее в дребното селце Краянов покрай Нова Руда, Югозападна Полша.
Токарчук е едно от най-важните имена в актуалната полска и международна литература. Популярността ѝ е голяма, а читателите ѝ я почитат най-много поради положителния усет, енциклопедичните знания, литературния ѝ и разказвачески гений.
Из " Чудати разкази " от Олга Токарчук
БУРКАНИТЕ
Чудати разказиС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Когато тя умря, той ѝ провежда почтено заравяне. Дойдоха всичките ѝ приятелки -грозновати възрастни дами с барети и вмирисани на нафталин кожени палта с яки от норка, от които стърчаха главите им, съвсем огромни бледи цицини. Заподсмърчаха тактично, когато ковчегът бе спуснат с мокри от дъжда въжета в гроба, а след това, събрани на групички под куполите на сгъваеми чадъри с най-причудливи шарки, потеглиха към автобусните спирки.
Още вечерта той отвори барчето на секцията, където тя беше държала документите си, и затърси и той не знаеше какво. Пари. Акции. Облигации. Някоя от полиците за спокойна напреднала възраст, които малките екрани постоянно популяризират на фона на есенни пейзажи и падащи листа.
Намери единствено остарели спестовни книжки от шейсетте и седемдесетте години и партийната членска брошура на татко си, който беше починал благополучен през осемдесет и първа година, уверен, че комунизмът е порядък философски и безконечен. В барчето лежаха и личните му рисунки от детската градина, грижливо подредени в картонена директория с ластиче. Това го трогна. Никога не би си помислил, че тя е пазила рисунките му. Там бяха прибрани и тетрадките ѝ, цялостни с предписания за мешана туршия, маринати и сладкa.
Всяка започваше на нова страница, а названието ѝ беше украсено с плахи завъртулки - кухненското изражение на потребността от хубост. " Мешана с горчица ", " Маринована тиква но Диана ", " Авиньонска салата ", " Манатарки по креолски ". Тук-там се появяваше нещо по-екстравагантно: " Желе от ябълкови обелки " примерно или " Блатен аир със захар ".
Това го наведе на мисълта да слезе в мазето. От години не беше стъпвал. Но майка му обичаше да се задържа там, което някак в никакъв случай не го беше учудвало. Когато тя намираше, че прекомерно мощно пуска тв приемника за мачовете си, когато затихващото ѝ неодобрение оставаше безуспешно, се чуваше дрънкането на ключове, след това вратата се тряскаше и тя изчезваше за дълго благословено време. Тогава той най-накрая умерено можеше да се посвети на обичаното си занятие: да обръща един след различен кеновете бира и да следи деликатно двете групи мъже, облечени с цветни фланелки и тичащи след топката от единия завършек на стадиона до другия.
В мазето цареше приказен ред. Тук беше протритото чердже - о, помнеше го от детството си, имаше и плюшено кресло; върху него той видя усърдно прегънат огромен ръчно плетен шал. Имаше също по този начин лампион с дребна масичка и няколко разпадащи се от четене книги. Но това, което правеше убийствено усещане, бяха рафтовете, цялостни с проблясващи буркани туршии и сладка.
Върху всеки имаше самозалепващ се етикет,той видя, че на тях има названия от тетрадките с предписания: " Мариновани корнишони на госпожа Сташа,1999 ", " Чушки за мезе, 2003 ", " Мас от госпожа Зоша ". Някои от тези названия звучаха тайнствено, да вземем за пример Зелен боб от автоклав - за нищо на света не се сещаше какво е автоклав.
Видът на компактно притиснатите в буркани бледи гъби, шарени зеленчуци и кървавочервени люти чушки възроди желанието му за живот. Набързо прерови полиците, само че не откри скрити зад бурканите нито скъпи бумаги, нито пари. Май нищо не му беше оставила.
Той разшири виталното си пространство за сметка на нейната стая - стартира да хвърля там мръсни парцали ида складира касите с бира. От време на време донасяше от мазето кашонче буркани, отваряше ги наред с едно придвижване на ръката и изгребваше с вилица наличието. Бирата и фъстъците или солетите в композиция с мариновани чушлета или бейби корнишони, в действителност нежни и дребни като бебенца, вървяха фантастично. Седеше пред тв приемника и съзерцаваше новата си житейска обстановка, преди малко възвърнатата независимост. Струваше му се, че таман е изкарал матурата и светът е пред него; стартира новият по-добър живот. Нищо че беше към този момент на години, съвсем петдесет и една - усещаше се млад, тъкмо като зрелостник.
Парите от последната пенсия на майка му бяха на изчерпване, само че той реши, че има още време да вземе верните решения. Ще изяде, без да бърза, цялото завещание в бурканите. Ще купува основно самун и масло. И бира, то се знае. После в действителност може да потърси някаква работа, нали тя му беше проглушила ушите за това през последните двайсет и няколко години. Да речем, в Бюрото по труда - несъмнено ще намерят нещо за петдесетгодишен среднист като него. Може даже да си облече светлия костюм, който тя грижливо беше изгладила и закачила в дрешника дружно със светлосинята риза, и да излезе да се поразтъпче. Стига по малкия екран да не дават някой мач.
Беше свободен. Но малко му липсваше влаченето на чехлите на майка му, беше привикнал с този еднообразен тон, нормално съпроводен от тихия ѝ глас: " Да беше оставил към този момент тая телевизия, омешай се с хора, запознай се с някое момиче. Така ли смяташ да прекараш остатъка от живота си? Намери си жилище, тука е тясно за двама. Хората се женят, раждат деца, отпътуват на отмора с палатка, провеждат си барбекю. А ти? Не ти ли е неловко да те устоя остаряла болна жена? Първо татко ти, в този момент ти, всичко да ви се изпере, изглади, да ви се купи. Телевизорът ми пречи, не мога да дремя, висиш пред него до заранта. Какво толкоз гледаш по цели нощи, какп ък не ти доскуча! " С часове мърмореше, най-после той си купи слушалки. Това беше някакъв излаз: тя не чуваше тв приемника, а той не чуваше нея.
Сега обаче беше някак прекомерно безшумно. Нейната идеално подредена стая, цялостна с шкафченца и покривчици, в този момент последователно се затрупваше с купища празни опаковки, буркани, мръсни облекла, след това се възцариха някакви странни миризми - на мухлясали чаршафи, мазилка, нападната от гъба, на затворено пространство, което без проветряване стартира да гние и ферментира. Веднъж, до момента в който търсеше чисти пешкири, той откри в дъното на скрина следващата батарея буркани; бяха някак скрити под купчините спално долни дрехи, сгушени в кълбета вълна - партизани, пета бурканова колона.
Разгледа ги деликатно, от тези в мазето се различаваха по възрастта си. Написаното на етикетите беше поизбледняло, повтаряха се 1991-ва и 1992-ра година, само че имаше и единични още по-стари бройки - да вземем за пример от 1983-та, даже един от 1978-а. Именно от него идваше неприятната миризма. Металната капачка беше ръждясала и пуснала вътре въздух, дарявайки в подмяна стаята с аромата на разлагането. Каквото и да беше съдържал в миналото този буркан, през днешния ден се беше трансформирало в кафява маса. Той изхвърли с омерзение всичко. Някои надписи си приличаха, примерно " Тиква в касисово пюре ", само че и " Касис в тиквено пюре ". Имаше и изцяло побелели корнишони.
Едва ли някой би разпознал наличието на доста от бурканите, в случай че не бяха правилните и услужливи етикети. Маринованите гъби бяха станали тъмно загадъчно желе, мармаладите - черна маса, а пастетите бяха сбити на изсушена буца. Следващите буркани откри в шкафчето за обувки и под ваната. Спотайваха се също в нощното шкафче до леглото ѝ. Тази сбирка го изуми. Крила ли ги е от него, или е правила ресурси за себе си, ако синът ѝ се изнесе? А може би преднамерено ги е оставила на него, смятайки, че ще си отиде първа - според естествения ред майките въпреки всичко живеят по-малко от синовете...
Може би е желала с тези буркани да му обезпечи бъдещето? Разглеждаше следващите хем разчувстван, хем погнусен. И не щеш ли се натъкна на един (в кухнята под умивалника) с надпис " Връзки за обувки в оцет " - и това би трябвало да го разтревожи. Гледаше кълбото кафяви шнурчета, плуващо в маринатата дружно със зрънцата черен пипер.
***
Стана му неудобно, нищо повече. Спомни си по какъв начин тя го издебваше, когато си сваляше слушалките и тръгваше към тоалетната; бързо се измъкваше от кухнята и му препречваше пътя. " Всички пилета напущат гнездата, подобен е естественият ред, на родителите се поставя да отдъхнат. Това е общ за цялата природа закон. Защо тогава ме тормозиш, трябваше от дълго време да си се изнесъл и да си си уредил живота " - нареждаше ли, нареждаше. Той опитваше деликатно да я заобиколи,но тя го хващаше за ръкава, гласът ѝ се извисяваше и ставаше още по-писклив: " Заслужила съм си спокойната напреднала възраст. Дай ми най-накрая покой, желая да си умря ".
Но той към този момент беше в банята, заключваше се и се отдаваше на мислите си. Тя пробваше да го задържи и на излизане, само че към този момент не толкоз настоятелно. После неусетно се разтваряше в своята стая и там изчезваше до идната заран, когато преднамерено тропаше с тенджерите, с цел да му пречи да спи.
Но нали знаем, майките обичат децата си; по тази причина са майки - да обичат и да простят.Така че той въобще не се разтревожи от тези връзки за обувки, а след това от сюнгера в доматен сос, който откри в мазето. Впрочем този буркан беше почтено надписан " Сюнгер в доматен сос, 2001 ". Отвори го, с цел да ревизира дава отговор ли наличието на надписа, и го хвърли в кофата. Не счете тези дивотии за злобни отмъщения, предопределени да ги открие в миналото.
В края на краищата измежду батареите буркани се криеха същински шедьоври. В един от последните открити на горната лавица в мазето имаше превъзходен джолан. Устата му още се пълнеше със слюнка при загатна за подлютеното алено цвекло,което пък откри зад пердето в стаята. За два дни излапа няколко буркана. А за десерт бъркаше с пръст напряко в бурканчето със сладко от дюли.
***
За мача Полша - Англия домъкна от мазето цялостен кашон.
Обкръжи го с батарея бира. Бъркаше в кашона, без да гледа, и се тъпчеше с вкус, не обръщаше внимание с какво. Един буркан притегли вниманието му, тъй като тя беше направила смешна неточност на етикета: " Мариновани гъпки, 2005 ". Вадеше с вилицата нежните бели гуглички, слагаше ги в устата, а те като живи се плъзгаха през гърлото към стомаха. Гооол, още един, а той даже незабеляза по кое време изяде всичките.
През нощта трябваше да изтича в банята, където увисна над мивката, разтърсван от напъни за повръщане. Струваше му се, че тя е там и подрежда с този собствен отвратително креслив глас, само че си спомни, че в действителност е мъртва. Повръща до сутринта, обаче това не му оказа помощ изключително. С последни сили съумя да повика кола за спешна помощ.
В болничното заведение желаеха да му присадят черен дроб, само че не се откри донор и той умря няколко дни по-късно, без да пристигна в схващане.
***
Възникна проблем, тъй като нямаше кой да вземе тялото от моргата и да провежда погребението. В края на краищата на апела на полицията се отзоваха приятелките на майка му, тези грозновати възрастни дами с особените барети. Те отвориха над гроба чадърите с неуместните шарки по тях и направиха милосърдните си погребални ритуали.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
" Бих желала, когато читателят се спре в книжарницата, да си зададе въпроса: " Какво е това " чудати "? В какво се състои? ". Иска ми се да подтикна читателя да се запита какво значи нещо да е чудато ", споделя Токарчук за книгата си.
В сборника са събрани 10 описа. Някои от тях са смешни, други - мистериозни и страшни. Общото сред тях е изненадата, майсторското водене на изложение и въпросите, които пораждат у читателя.
" Чудати разкази " е книга, към която не трябва да подхождаме с съответни упования. Нейния същински смисъл ще осезаем, в случай че оставим съзнанието си освободено от мисловните рамки, в които неизбежно натъпкваме света към себе си. Удоволствието от майсторското боравене с думите, от пробния метод към езика, така присъщи за писането на нобелистката, е обезпечено ", означават от ICU.
" Чудати разкази " е шестата книга на Токарчук, издадена на български след " Бегуни ", " Изгубената душа ", " Карай плуга си през костите на мъртвите ", " Правек и други времена " и " Чувствителният повествовател ".
Олга Токарчук е родена на 29 януари 1962 година в семейство на учители. През 1985 година приключва логика на психиката във Варшавския университет. Още по време на следването си работи в лечебен център за работа с младежи и в психиатрична клиника. След дипломирането си се реалокира във Вроцлав, а по-късно във Валбжих, където работи като терапевт. От 1998 година живее в дребното селце Краянов покрай Нова Руда, Югозападна Полша.
Токарчук е едно от най-важните имена в актуалната полска и международна литература. Популярността ѝ е голяма, а читателите ѝ я почитат най-много поради положителния усет, енциклопедичните знания, литературния ѝ и разказвачески гений.
Из " Чудати разкази " от Олга Токарчук
БУРКАНИТЕ
Когато тя умря, той ѝ провежда почтено заравяне. Дойдоха всичките ѝ приятелки -грозновати възрастни дами с барети и вмирисани на нафталин кожени палта с яки от норка, от които стърчаха главите им, съвсем огромни бледи цицини. Заподсмърчаха тактично, когато ковчегът бе спуснат с мокри от дъжда въжета в гроба, а след това, събрани на групички под куполите на сгъваеми чадъри с най-причудливи шарки, потеглиха към автобусните спирки.
Още вечерта той отвори барчето на секцията, където тя беше държала документите си, и затърси и той не знаеше какво. Пари. Акции. Облигации. Някоя от полиците за спокойна напреднала възраст, които малките екрани постоянно популяризират на фона на есенни пейзажи и падащи листа.
Намери единствено остарели спестовни книжки от шейсетте и седемдесетте години и партийната членска брошура на татко си, който беше починал благополучен през осемдесет и първа година, уверен, че комунизмът е порядък философски и безконечен. В барчето лежаха и личните му рисунки от детската градина, грижливо подредени в картонена директория с ластиче. Това го трогна. Никога не би си помислил, че тя е пазила рисунките му. Там бяха прибрани и тетрадките ѝ, цялостни с предписания за мешана туршия, маринати и сладкa.
Всяка започваше на нова страница, а названието ѝ беше украсено с плахи завъртулки - кухненското изражение на потребността от хубост. " Мешана с горчица ", " Маринована тиква но Диана ", " Авиньонска салата ", " Манатарки по креолски ". Тук-там се появяваше нещо по-екстравагантно: " Желе от ябълкови обелки " примерно или " Блатен аир със захар ".
Това го наведе на мисълта да слезе в мазето. От години не беше стъпвал. Но майка му обичаше да се задържа там, което някак в никакъв случай не го беше учудвало. Когато тя намираше, че прекомерно мощно пуска тв приемника за мачовете си, когато затихващото ѝ неодобрение оставаше безуспешно, се чуваше дрънкането на ключове, след това вратата се тряскаше и тя изчезваше за дълго благословено време. Тогава той най-накрая умерено можеше да се посвети на обичаното си занятие: да обръща един след различен кеновете бира и да следи деликатно двете групи мъже, облечени с цветни фланелки и тичащи след топката от единия завършек на стадиона до другия.
В мазето цареше приказен ред. Тук беше протритото чердже - о, помнеше го от детството си, имаше и плюшено кресло; върху него той видя усърдно прегънат огромен ръчно плетен шал. Имаше също по този начин лампион с дребна масичка и няколко разпадащи се от четене книги. Но това, което правеше убийствено усещане, бяха рафтовете, цялостни с проблясващи буркани туршии и сладка.
Върху всеки имаше самозалепващ се етикет,той видя, че на тях има названия от тетрадките с предписания: " Мариновани корнишони на госпожа Сташа,1999 ", " Чушки за мезе, 2003 ", " Мас от госпожа Зоша ". Някои от тези названия звучаха тайнствено, да вземем за пример Зелен боб от автоклав - за нищо на света не се сещаше какво е автоклав.
Видът на компактно притиснатите в буркани бледи гъби, шарени зеленчуци и кървавочервени люти чушки възроди желанието му за живот. Набързо прерови полиците, само че не откри скрити зад бурканите нито скъпи бумаги, нито пари. Май нищо не му беше оставила.
Той разшири виталното си пространство за сметка на нейната стая - стартира да хвърля там мръсни парцали ида складира касите с бира. От време на време донасяше от мазето кашонче буркани, отваряше ги наред с едно придвижване на ръката и изгребваше с вилица наличието. Бирата и фъстъците или солетите в композиция с мариновани чушлета или бейби корнишони, в действителност нежни и дребни като бебенца, вървяха фантастично. Седеше пред тв приемника и съзерцаваше новата си житейска обстановка, преди малко възвърнатата независимост. Струваше му се, че таман е изкарал матурата и светът е пред него; стартира новият по-добър живот. Нищо че беше към този момент на години, съвсем петдесет и една - усещаше се млад, тъкмо като зрелостник.
Парите от последната пенсия на майка му бяха на изчерпване, само че той реши, че има още време да вземе верните решения. Ще изяде, без да бърза, цялото завещание в бурканите. Ще купува основно самун и масло. И бира, то се знае. После в действителност може да потърси някаква работа, нали тя му беше проглушила ушите за това през последните двайсет и няколко години. Да речем, в Бюрото по труда - несъмнено ще намерят нещо за петдесетгодишен среднист като него. Може даже да си облече светлия костюм, който тя грижливо беше изгладила и закачила в дрешника дружно със светлосинята риза, и да излезе да се поразтъпче. Стига по малкия екран да не дават някой мач.
Беше свободен. Но малко му липсваше влаченето на чехлите на майка му, беше привикнал с този еднообразен тон, нормално съпроводен от тихия ѝ глас: " Да беше оставил към този момент тая телевизия, омешай се с хора, запознай се с някое момиче. Така ли смяташ да прекараш остатъка от живота си? Намери си жилище, тука е тясно за двама. Хората се женят, раждат деца, отпътуват на отмора с палатка, провеждат си барбекю. А ти? Не ти ли е неловко да те устоя остаряла болна жена? Първо татко ти, в този момент ти, всичко да ви се изпере, изглади, да ви се купи. Телевизорът ми пречи, не мога да дремя, висиш пред него до заранта. Какво толкоз гледаш по цели нощи, какп ък не ти доскуча! " С часове мърмореше, най-после той си купи слушалки. Това беше някакъв излаз: тя не чуваше тв приемника, а той не чуваше нея.
Сега обаче беше някак прекомерно безшумно. Нейната идеално подредена стая, цялостна с шкафченца и покривчици, в този момент последователно се затрупваше с купища празни опаковки, буркани, мръсни облекла, след това се възцариха някакви странни миризми - на мухлясали чаршафи, мазилка, нападната от гъба, на затворено пространство, което без проветряване стартира да гние и ферментира. Веднъж, до момента в който търсеше чисти пешкири, той откри в дъното на скрина следващата батарея буркани; бяха някак скрити под купчините спално долни дрехи, сгушени в кълбета вълна - партизани, пета бурканова колона.
Разгледа ги деликатно, от тези в мазето се различаваха по възрастта си. Написаното на етикетите беше поизбледняло, повтаряха се 1991-ва и 1992-ра година, само че имаше и единични още по-стари бройки - да вземем за пример от 1983-та, даже един от 1978-а. Именно от него идваше неприятната миризма. Металната капачка беше ръждясала и пуснала вътре въздух, дарявайки в подмяна стаята с аромата на разлагането. Каквото и да беше съдържал в миналото този буркан, през днешния ден се беше трансформирало в кафява маса. Той изхвърли с омерзение всичко. Някои надписи си приличаха, примерно " Тиква в касисово пюре ", само че и " Касис в тиквено пюре ". Имаше и изцяло побелели корнишони.
Едва ли някой би разпознал наличието на доста от бурканите, в случай че не бяха правилните и услужливи етикети. Маринованите гъби бяха станали тъмно загадъчно желе, мармаладите - черна маса, а пастетите бяха сбити на изсушена буца. Следващите буркани откри в шкафчето за обувки и под ваната. Спотайваха се също в нощното шкафче до леглото ѝ. Тази сбирка го изуми. Крила ли ги е от него, или е правила ресурси за себе си, ако синът ѝ се изнесе? А може би преднамерено ги е оставила на него, смятайки, че ще си отиде първа - според естествения ред майките въпреки всичко живеят по-малко от синовете...
Може би е желала с тези буркани да му обезпечи бъдещето? Разглеждаше следващите хем разчувстван, хем погнусен. И не щеш ли се натъкна на един (в кухнята под умивалника) с надпис " Връзки за обувки в оцет " - и това би трябвало да го разтревожи. Гледаше кълбото кафяви шнурчета, плуващо в маринатата дружно със зрънцата черен пипер.
***
Стана му неудобно, нищо повече. Спомни си по какъв начин тя го издебваше, когато си сваляше слушалките и тръгваше към тоалетната; бързо се измъкваше от кухнята и му препречваше пътя. " Всички пилета напущат гнездата, подобен е естественият ред, на родителите се поставя да отдъхнат. Това е общ за цялата природа закон. Защо тогава ме тормозиш, трябваше от дълго време да си се изнесъл и да си си уредил живота " - нареждаше ли, нареждаше. Той опитваше деликатно да я заобиколи,но тя го хващаше за ръкава, гласът ѝ се извисяваше и ставаше още по-писклив: " Заслужила съм си спокойната напреднала възраст. Дай ми най-накрая покой, желая да си умря ".
Но той към този момент беше в банята, заключваше се и се отдаваше на мислите си. Тя пробваше да го задържи и на излизане, само че към този момент не толкоз настоятелно. После неусетно се разтваряше в своята стая и там изчезваше до идната заран, когато преднамерено тропаше с тенджерите, с цел да му пречи да спи.
Но нали знаем, майките обичат децата си; по тази причина са майки - да обичат и да простят.Така че той въобще не се разтревожи от тези връзки за обувки, а след това от сюнгера в доматен сос, който откри в мазето. Впрочем този буркан беше почтено надписан " Сюнгер в доматен сос, 2001 ". Отвори го, с цел да ревизира дава отговор ли наличието на надписа, и го хвърли в кофата. Не счете тези дивотии за злобни отмъщения, предопределени да ги открие в миналото.
В края на краищата измежду батареите буркани се криеха същински шедьоври. В един от последните открити на горната лавица в мазето имаше превъзходен джолан. Устата му още се пълнеше със слюнка при загатна за подлютеното алено цвекло,което пък откри зад пердето в стаята. За два дни излапа няколко буркана. А за десерт бъркаше с пръст напряко в бурканчето със сладко от дюли.
***
За мача Полша - Англия домъкна от мазето цялостен кашон.
Обкръжи го с батарея бира. Бъркаше в кашона, без да гледа, и се тъпчеше с вкус, не обръщаше внимание с какво. Един буркан притегли вниманието му, тъй като тя беше направила смешна неточност на етикета: " Мариновани гъпки, 2005 ". Вадеше с вилицата нежните бели гуглички, слагаше ги в устата, а те като живи се плъзгаха през гърлото към стомаха. Гооол, още един, а той даже незабеляза по кое време изяде всичките.
През нощта трябваше да изтича в банята, където увисна над мивката, разтърсван от напъни за повръщане. Струваше му се, че тя е там и подрежда с този собствен отвратително креслив глас, само че си спомни, че в действителност е мъртва. Повръща до сутринта, обаче това не му оказа помощ изключително. С последни сили съумя да повика кола за спешна помощ.
В болничното заведение желаеха да му присадят черен дроб, само че не се откри донор и той умря няколко дни по-късно, без да пристигна в схващане.
***
Възникна проблем, тъй като нямаше кой да вземе тялото от моргата и да провежда погребението. В края на краищата на апела на полицията се отзоваха приятелките на майка му, тези грозновати възрастни дами с особените барети. Те отвориха над гроба чадърите с неуместните шарки по тях и направиха милосърдните си погребални ритуали.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ