Сбогом на лещата Славно нещо е лещата! Не случайно библейският

Сбогом на лещата

Славно нещо е лещата! Не инцидентно библейският Исав на времето е продал първородството на брата си Яков за една чиния леща. С леща се прави фамозната лещена супа – едно от най-обичаните и вкусни яденета на българската трапеза. Лошото е, че това драгоценно варивце, познато още в библейско време, стартира да изчезва. Вече не вирее леща в нашето землище.

Защо е по този начин? Защо лещата стартира да се „ губи “?

Едни споделят, че нивите били доста заплескани от изкуствени торове. Други изясняват, че напоследък плевелите доста се били навъдили. Трети са на мнение, че времето не понасяло на лещата. Оказа се, че дребните простодушни зрънца крият особена деликатност, непозната на други семена, и тази им сензитивност е вероятно причина за тяхната уязвимост. А може химическите торове да пречат на лещата. Може галактическите сили да са се съюзили, с цел да я унищожат? Или в битката с плевелите нежната, питомната лещица да отстъпва, както борът отстъпва на бука?

Възможно е също нарасналото наличие на въглеокис да убива непригодната към нечиста атмосфера леща. Не е изключено пропускателната дарба на озонната обвивка в стратосферата, след бомбардирането й от атомните гърмежи, да се е видоизменила във щета на лещата. Или слънчевите петна да й въздействат неподходящо.

А и техническата цивилизация обезценява лещата: освободени от физически труд, хората престанаха да се движат, надебеляха, за първи път в историята на нашия гърчав народ отслабването се трансформира в проблем, а бобовите растения станаха, както се споделя, непопулярни. Да не приказваме, че „ стресовете “ изнервиха стомасите, та не могат да понасят нито леща, нито фасул. На всичко от горната страна лещата се оказа стопански неизгодна, тъй като към нея към момента не може да се приложи машинизация (няма измислени лещокомбайни), а за ръчната й обработка няма към този момент хора.

Загуби лещата и в надпреварата с фидето на конци, от което се вършат в този момент актуалните супи.

И най-накрая, просто не е фешън в наше време човек да се храни с леща. За предпочитане е, когато те запитат какво си ял, да кажеш: „ шницел натюр “, „ киевски котлет “ или „ медальон с гъби “, в сравнение с: „ лещена супа “. Накратко: лещата е морално износена. А това значи, че и всички галактически сили да са на нейна страна – включително и слънчевите петна, – тя ще изчезне, както изчезнаха от лицето на земята белоглавите орли.

Все едно по какъв начин е, само че ти, о, нежна, кротка лещо, си отиваш от нашия прекомерно забързан свят, затуй дано да се извиним, до момента в който към момента се срещат последните ти семенца.

Сбогом, лещо! Ние, които те помним, няма да забравим какъв брой направи ти за възхода на човечеството и постоянно ще славим дивните ти аромати! Дълго ще загатваме сладостните мигове, изживени с тебе, преди да се бяха научили да те белят, лющят и обезобразяват. Тези, които не са те яли, няма да схванат какво изгубват, тъй като не ще познават твоя лещен усет, богатствата ти миризма. Само ние, дето сме живели с тебе и посредством тебе, дето с тебе и посредством тебе сме израснали – ще знаем с какъв брой обеднява светът, загубвайки лещата.

Бъдещите учени евентуално ще опишат най-подробно в книгите какъв брой са тежали зърната ти, какъв брой са били дебели люспите ти и каква форма са те имали, какви витамини и ензими са съдържали, само че това няма да помогне на утрешните хора да схванат що за вариво си била ти… Защото твоята магия е във усета, а той не се разказва нито с числа, нито с думи.

Сбогом, лещо! И не кори сляпото време, което не знае кого избавя и кого затрива.

Из: „ Хвъркатото корито “, Николай Хайтов, изд. „ Христо Г. Данов “, Пловдив, 1979
Снимка: Николай Хайтов (1919-2002), bg.wikipedia.org