Сблъсъци между израелската полиция и палестинците на територията на комплекса

Сблъсъци сред израелската полиция и палестинците на територията на комплекса на джамията Ал Акса в Йерусалим са избухнали нощес за повторно през вчерашния ден, оповестяват очевидци пред организация Reuters.    Това се случва единствено часове откакто карцерът и извеждането на над 350 души при полицейска интервенция на територията на комплекса на храма и макар апела на Съединени американски щати за усмиряване на напрежението, напомня Българска телеграфна агенция.   Сблъсъците, които избухнаха по време на свещения за мюсюлманите месец рамазан и в навечерието на еврейския празник Пасха, провокираха замяна на огън сред Израел и въоръжени бойци в Газа, както и опасения от разгръщане на насилието.   Снощи за повторно чиновници на израелските органи на реда влязоха в комплекса на мюсюлманския храм и пробваха да изтеглят богомолците, употребявайки зешеметяващи гранати и гумени патрони, споделят представители на Вакъфа, назначената от Йордания ислямска организация, стопанисваща комплекса на джамията, показва.   Богомолците са хвърляли предмети по служителите на реда, споделиха очевидци. Палестинският Червен кръст заяви, че шест души са ранени. Израелската полиция съобщи, че десетки младежи са внесли камъни и пиротехника в джамията и са се пробвали да се барикадират в нея. Според Вакъфът обаче служителите на реда са влезнали по време на молебствия.   Говорител на палестинския президент Махмуд Абас разяснява, че " израелската интервенция в джамията Ал Акса и похищението от израелска страна против богомолци са пестник по неотдавнашните старания на Съединени американски щати за гарантиране на мира и спокойствието по време на рамазана ".   По-малко от 24 часа по-рано израелските органи на реда още веднъж щурмуваха джамията, с цел да изведат от нея по думите им пропагандатори, които се били заключили вътре, откакто напъните това да стане посредством разговор са се провалили.   Палестинският Червен кръст съобщи, че при първите за вчерашния ден конфликти са потърпевши 12 палестинци, в това число от гумени патрони и побои. Израелската полиция заяви, че двама нейни чиновници са били ранени при този случай.   Говорителят на Белия дом по въпросите на националната сигурност Джон Кърби изрази безпокойствие от насилието в джамията и съобщи, че е неотложно израелците и палестинците да успокоят напрежението.   По мотив конфликтите публикуваме разбора " на Мирослав Зафиров за самостоятелната платформа Тоест.   Какво става на Западния бряг на река Йордан и за какво специалистите настояват, че сме очевидци на „ пълзяща интифада “? Анализаторът изяснява какво се случва с 30-годишния мир сред Палестина и Израел – в случай че въобще „ мир “ е дума, която може да се употребява в актуалната обстановка.    " Това, което виждаме през днешния ден, е пълзяща интифада. За разлика от предходните две, тя няма изявени водачи, не е даже толкоз идеологическа, колкото опозиция на младото потомство против статуквото и неналичието на политически небосвод през последните 30 години. Организиралите се в Наблус, Дженин и Хеброн даже нямат толкоз съществено отношение към огромните военни терористични фракции. Чрез обществените медии те се провеждат, самоиндуцират и изправят против Израел. "   Думите са на почитан израелски представител по време на една от многото срещи, чиято задача е да разиска и избере тактика за излаз от влошаващата се обстановка на Западния бряг на река Йордан. 75 години след началото на спора сред Израел и палестинците и 30 години след Споразуменията от Осло, процесът за мир е в най-ниската си точка, без особени вероятности за намиране на компромис. Такъв сега е съвсем неосъществим.  Стар спор – ново държавно управление   Кризата в палестинската власт, съчетана с неотстъпчивостта на Израел във връзка с главните въпроси, свързани с спора, стигна своя разцвет с активизирането на бойните групи в основни градове и бежански лагери на Западния бряг, само че и с встъпването в служба на новото държавно управление на Бенямин Нетаняху.   Сред членовете на новия кабинет има министри, чиято биография буди много въпроси измежду мнозина. Номинациите за министри на Безалел Смотрич и Итамар Бен Гвир, които принадлежат към крайнодесния набор в Израел, будят най-вече въпроси. Европейски Съюз и Съединени американски щати обявиха мнението си за състава на кабинета, като съгласно слуховете Вашингтон даже е показал, че двамата съдружни министри не следва да заемат избрани министерски кресла. Новите политици, както ги назовават в Израел, имат свое виждане за салдото на силите в Източен Йерусалим, за статуквото на джамията „ Ал Акса “, както и за ориста на израелските селища, ситуирани надълбоко в палестинските територии.   Действията и изказванията на Смотрич и Бен Гвир накараха радикалните фракции, отпред с „ Хамас “, да предупредят за последствията от ръководството на кабинета „ Нетаняху “. Преди дни  Маруан Иса, вторият човек във военното крило на „ Хамас “, съобщи в известие за медиите, че политическите опити за решение на напрежението на Западния бряг са завършили и остава пътят на войната. За последно водач на военното крило „ Ал Кассам “ се обърна към медиите през май 2021 година, часове преди началото на последния спор, траял 11 дни.   Водени от правилото „ Това търсехте – това получихте “, и „ Хамас “, и „ Ислямски джихад “ очевидно усилват своята интензивност на Западния бряг, която, съчетана с твърдите ограничения на израелската войска и полиция, докара до най-големия брой починали в спора от 15 години насам. От началото на 2023 година досега 82 израелски и палестински жители са намерили гибелта си.  Горещи точки   Наред с към този момент посочените бойни групи, като да вземем за пример „ Леговището на лъва “ в Наблус, измежду центровете на напрежение е и бежанският лагер в Дженин. Той е под контрола на „ Хамас “, „ Ислямски джихад “ и Националния фронт за избавление на Палестина. Оръжието, за което се знае, че се намира в лагера и близките селища, е задоволително за продължителна опозиция. Опитът на израелската войска и граничната полиция да проведат няколко интервенции в Дженин и Наблус против въоръжените групи докара до десетки починали. Само в Дженин за ден починаха 11 въоръжени палестинци и един граждански. Размяната на удари продължи с атентата в сърцето на Тел Авив, при който починаха двама израелци, до момента в който случаите към Наблус и Дженин са към този момент част от ежедневната хроника. Няма съображение да считаме, че насилието ще затихне.   Ключов детайл от описвания пъзел е положението на Палестинската самостоятелна власт (ПАВ). Създадена преди 30 години със Споразуменията от Осло, тя е институцията, която трябваше да изведе палестинците до самостоятелна страна. Три десетилетия по-късно властта в Рамалла, както и самата концепция за два народа – две страни е в пагубно положение.   Мнозина се питат какво следва, в случай че президентът Махмуд Абас слезе от политическата сцена, само че малко са тези, които имат догадка и проект. Връзка сред Рамалла и огромна част от палестинското население, което в болшинството си е под 35 години, съвсем не съществува. Това е и една от аргументите за растежа на новопоявилите се групи на Западния бряг – в изискванията на изтляваща легитимност палестинските сили за сигурност на процедура абдикираха от отговорностите си. Това докара до решението на Израел да засилва своите интервенции, което пък от своя страна даде поле за изява на фракции като „ Хамас “ и „ Ислямски джихад “ да задействат силите си в обсъжданите горещи точки на Западния бряг.   Палестинската полиция, силите за сигурност и разузнаването все по-рядко са в положение, а и все по-рядко са подготвени да се сблъскат лице в лице с палестинското население. Те са упреквани, че обслужват ползите на Израел, като остават правилни на координацията в областта на сигурността, съществуваща сред двете страни по силата на Споразуменията от Осло. В обществените медии силите за сигурност постоянно са наричани „ предатели “ и „ колаборационисти “.  Процесът „ Акаба “   В опит да прекъсне вълната от принуждение и да възвърне чувството за разговор сред Израел и палестинската власт, преди месец стартира така наречен развой „ Акаба “ под егидата на Йордания, Съединени американски щати и Египет. На приключилата преди малко втора среща от самодейността, провела се в египетския курорт Шарм ел Шейх, двете страни се споразумяха да заявят, че са в единодушие, само че съответните измерения на водените договаряния към този момент остават неразбираеми макар финалното официално съобщение от срещата. Властта в Рамалла дефинира като собствен главен проблем тежката финансова рецесия, в която се намира. Палестинската страна, която не може да се надява на финансова поддръжка от Аман или Кайро, чака от Израел съответни стъпки, вследствие на които да бъдат освободени финансови средства за палестинския бюджет.   По силата на Парижкия протокол след Споразуменията от Осло Израел и палестинската власт споделят отговорности за палестинския бюджет. Значителни суми към днешна дата не са изплатени. Предстои да се откри решение сред страните по остарелия спор за заплащанията, които Рамалла прави на фамилиите на починали във военни интервенции против Израел или на лица, намиращи се в пандиза (т.нар. pay for slay). Израел предприе изключително твърди дейности против тези заплащания, смятайки ги за предопределени за терористи. В отговор на тази мярка, определяна като обществена в Палестина, Израел също удържа към 100 млн. шекела (около 27 млн. долара) годишно от бюджетните заплащания към ПАВ. Една от аргументите, заради които и Съединени американски щати не прави директни заплащания на палестинската власт, е точно тази така наречен обществена стратегия.   Дали процесът „ Акаба “ ще проработи, ще забележим в идващите дни и седмици, защото следва интервалът на религиозните празници за мюсюлмани и евреи. Никой не е подготвен за повтаряне на сюжета от май 2021 година, когато в продължение на 11 дни светът очакваше да види дали интензивната замяна на ракетни удари сред Израел и „ Хамас “ няма да прерасне в пълномащабна война.  „ Хамас “ и „ Ислямски джихад “   Независимо от войнствения си разказ, и „ Хамас “, и „ Ислямски джихад “ са по-скоро деликатни в дейностите си все още. В поредност от срещи с представители на всяка от двете групировки се показват опасения от крайнодясното израелско държавно управление, само че за момента не се приканва намерено към интифада. Фракциите са изправени пред няколко значими решения, които ще дефинират съществуването им за години напред.   Особено за „ Хамас “ боен спор с Израел би коствал старания и средства, които придвижването не е готово да жертва сега. Неговите водачи, намиращи се в Газа и някои градове в Близкия изток, наподобява, считат, че тактиката на поддържане на напрежението посредством обособени интервенции на Западния бряг и за сметка на спонтанни случаи на принуждение към този момент обслужва интереса на „ Хамас “. След май 2021 година придвижването вложи значително старания и в пропагандата си по отношение на така наречен израелски араби, или арабите от 1948 година (става дума за арабското население на Израел, получило поданство след 1948 година – б.а.).   „ Хамас “ подчертава върху статута на това население и зависимостта му от еврейското болшинство, а с назначението на новото държавно управление със Смотрич и Бен Гвир в редиците му, искрено приказва за Израел като за страна, провеждаща апартейд. Единствено при доста сериозна ескалация към джамията „ Ал Акса “ и при положение на откровени провокации от страна на заселниците може да чакаме повтаряне на сюжет като този от средата на 2021 година   „ Хамас “ и „ Ислямски джихад “, сходно на идеологическия си противник – партията „ Фатах “ на президента Абас, също имат вътрешни несъгласия. Ако изборите за ново управление в „ Ислямски джихад “ минаха релативно умерено и без особени изненади, то тези в „ Хамас “ предстоят и се чакат с неспокойствие. Трима са главните кандидати за водач на придвижването, като най-малко един от тях има изключително мощно въздействие на Западния бряг и би могъл да го употребява, с цел да разпали дейности, които са оттатък революционната реторика.   Контактите на двете придвижвания на Западния бряг и в Газа, както и в бежанските лагери в Йордания, Сирия и Ливан са добре известни, въздействието им – също, само че даже при тези условия водачите им си дават сметка за появилата се нова мощ измежду младото палестинско потомство. Макар да е известно, че поддържат контакти с по-големите си събратя, за момента бойните групи, сходни на „ Леговището на лъва “, не желаят и не се асоциират идеологически или организационно с „ Хамас “ или „ Ислямски джихад “. Въпреки опитите на двете придвижвания да намерят път към сърцето на новите групи, към този момент те остават по-скоро независими.   Не на последно място, и двете военни фракции деликатно следят протичащото се в района. Споразумението сред Иран и Саудитска Арабия за обновяване на дипломатическите връзки е от особена значимост, защото Техеран е главен съдружник и покровител на палестинските радикални придвижвания. След стоплянето на връзките сред Израел и Турция Анкара ограничи свободата на престояване на водачите на „ Хамас “ на своя територия, което в допълнение затруднява тяхното придвижване, откакто и Ливан изрази своите съображения по отношение на дейностите им в бежанските лагери. Опитите за доближаване сред „ Хамас “ и Сирия към този момент също не са сполучливи, макар приповдигнатия звук на някои медийни изявления.  Смяна на метода   Сцената на спора сред Израел и Палестина остава изключително комплицирана и подвластна от голям брой фактори, които дефинират държанието на страните и на районните сили, заети с търсене на решение. Посочената нагоре композиция от неустойчивост, рецесия на сигурността, финансова и икономическа застоялост и обществено неодобрение не разрешава да се предвижда вероятен по-нататъшен сюжет с огромна доза сигурност. В изискванията на война в Украйна и задълбочаваща се поляризация в международен мащаб правилата на интернационалните връзки и право са изложени на сериозен стрес тест.   В съответния случай с рецесията в близкоизточния кротичък развой към този момент сме очевидци на смяна на метода, като на мястото на откритите механизми се появяват нови. Вместо блокирания „ Квартет “, действителен с мандата на Организация на обединените нации, се появяват оферти за на така наречен Мюнхенски формат (Германия, Франция, Йордания, Египет), а в този момент и за процеса „ Акаба “. В изискванията на отсъстваща опция, основана на интернационалното право и отчитаща ползите на страните в спора, свободата на интерпретация носи заплаха от последствия. Завръщането към откритите правила на разговор или тяхното преформулиране в границите на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации би съхранило обичайния метод за решение на рецесии, като остави встрани желанието за непременна импровизация. Цената на сходни импровизации в подтекста на разисквания спор нормално се заплаща с живота на доста хора.