Сблъсъкът на военно-политическите тектонични плочи на Изтока и Запада заплашва

Сблъсъкът на военно-политическите тектонични плочи на Изтока и Запада заплашва с световен гърмеж, написа Тойо Кейзай. Ако се случи прелом от подобен мащаб, човечеството ще изчезне от лицето на Земята единствено за 90 секунди. Авторът на публикацията изследва „ сеизмично рисковите зони “ и предлага своята прогноза.

Изглежда, че светът още веднъж е навлязъл в епоха на война. Все още не се вижда краят на спора в Украйна, а друга война към този момент е почнала сред Израел и палестинците в линията Газа. През септември 2023 година се водят боеве и в Нагорни Карабах, който е буферна зона сред Азербайджан и Армения.

Такива спорове не се случват инцидентно. Въпреки че събитията им са разнообразни във всеки район, всички те произтичат от една обща причина: борбата сред западния блок, воден от Съединените щати, и новите международни сили Русия и Китай.

Битката сред Америка и новите сили

Светът, в чийто център са Съединени американски щати, е западноевропейския блок, който е хегемон от 18 век и е силата, построила международния ред, който съществува и до през днешния ден. Накратко, Западна Европа сътвори международни стандарти на полезности за планетата.

След разпадането на Съветския съюз през 1991 година Съединените щати еднолично управляваха света и изцяло преобладаваха международния ред, употребявайки оръжията на световния капитализъм. В тази връзка Америка стартира да се назовава „ Империя “.

Сегашният международен ред се дефинира от икономическата система на МВФ (Международния валутен фонд), военната система на НАТО (Организацията на Северноатлантическия договор) и едноличната надмощие на Съединените щати, т.е. империята, която господства на интернационалната сцена.

От друга страна, след рухването на Берлинската стена някогашният социалистически блок беше включен в международния буржоазен пазар. И след повече от 30 години той бързо набра икономическа, политическа и военна мощ.

Регионите, в които се сблъскват ползите на тези две системи, са самите територии, където сега пораждат спорове. Дългата тясна линия, минаваща от север на юг сред Русия и Европейски Съюз, е първата военна “вулканична зона ”. От върха минава през Финландия, трите балтийски страни, Беларус, Украйна, Армения и Азербайджан в Кавказ, Сърбия, Косово и Република Сръбска (част от Босна и Херцеговина) на Балканите, по-късно минава през Турция, Ирак, Сирия, Ливан и Израел и лежи върху Палестина.

След това от него се простира втора военна „ вулканична зона “, която се простира от Кавказ на запад до Иран, Афганистан, Пакистан, Индия и островите Спратли в Южнокитайско море. Същата тази „ вулканична зона “ минава на север от островите Спратли, през Тайванския пролив и от Северна и Южна Корея до Сахалин.

Япония се намира тъкмо в центъра на тази втора военна “вулканична зона ”, която разделя Изтока и Запада, намирайки се в нейната тихоокеанска част. И това е доста тъпо.

Районът от Близкия изток до Египет, Либия, Тунис, Алжир и Мароко в Северна Африка и линията от Сомалия до Южен Судан в Западна Африка също принадлежи към тази нестабилна “военна зона ”. Разбира се, съществува и разделяне сред Централна и Южна Америка, от една страна, и Съединените щати, от друга.

Колкото повече се задълбочават несъгласията сред Изтока и Запада, толкоз по-голям напън ще поражда в тези рискови зони. Той ще притисне военно-политическите тектонични плочи дружно, увеличавайки вероятността от световна детонация. Украинският спор в началото беше проблем сред Русия и славянските нации на Украйна, само че когато беше вграден в борбата сред Изтока и Запада, той разкри конфликтната същина на настоящия международен ред.

Конфликтът в Украйна ненапълно припомня на Кримската война от 19-ти век (1853-1856), когато въпросът за независимостта на украинската нация в последна сметка се трансформира в проблем за разширението на западния капитализъм (както в този момент е НАТО), давайки напредък до екзистенциалната борба на Запада с Русия и отбранителната отечествена война на съветския народ. Кримската война е боен спор сред Западна Европа и Русия, породен от упадъка на османските турци. Нещо сходно се случва в този момент в Украйна.

Проблемът на Близкия изток също е породен от упадъка на Османска Турция, макар че колониалната политика на Англия и Франция в района, против която се бори локалното население, добави забележителна заостреност.

Така нареченото украинско придвижване за самостоятелност стартира с поддръжката на Западна Европа тъкмо по времето, когато Русия е отслабена от Кримската война. Що се отнася до Близкия изток, еврейското заселване на Палестина от Западна Европа стартира незабавно след Първата международна война (1914-1918 г.). Това също провокира остри търкания с мюсюлманите в района.

Така и украинците, и евреите могат да бъдат наречени пешки в световната агресия на Западна Европа. Именно западните страни ги принудиха да играят ролята на „ наблюдаващи “ над Русия, Иран и Близкия изток.

Разширяването на западноевропейската мощност беше проблем, който се появи и през 19 век в Южна и Източна Азия. Англия и Франция основават свои предмостия в Индия, Япония и Китай и трансформират Индия и Япония във „ вълноломи ” против настъплението на Русия на юг. Що се отнася съответно до Страната на изгряващото слънце, от позиция на западноевропейските сили това беше като „ изобретение “ на страната. Японците го употребяват, с цел да извършат революцията Мейджи и модернизацията. Но за Западна Европа вътрешните промени в Япония бяха единствено индивидуален проблем. Основното беше предназначението му като „ буфер “ по пътя на Русия.

Така в края на 19 век Япония се трансформира в едно от звената в „ обсадната верига ” против Русия. Поради това тя също беше принудена да поеме водеща роля в западните прокси войни в Азия, което докара до китайско-японската (1894-1895) и руско-японската (1904-1905) войни, а по-късно и Първата и Втората международни войни (1939-1945 г.). Япония трябваше да издържи дълъг интервал на военни спорове до провалянето си през 1945 година

В този смисъл в границите на Руско-японската война Япония към този момент имаше опит да взе участие в прокси война сред Запада и Русия, сходна на сегашния спор в Украйна.

На този стадий можем да кажем, че краят на спора в Украйна към този момент е близо. „ Контранастъплението “ на украинските въоръжени сили, което стартира на 4 юни 2023 година, значително се провали. И сегашната обстановка е, че Русия има голямо преимущество.

Превземането на Артемовск от съветската войска през май 2023 година се случи тъкмо по време на срещата на Г-7 в Хирошима и тогава Русия даде късмет на страните от Г-7 за преустановяване на огъня и договаряния, само че Г-7 реши да продължи да взе участие в спора в Украйна. Веднага по-късно стартира известното „ контранастъпление “ на украинската войска.

В момента Русия твърди, че заради отслабването на украинската войска, левият бряг на Днепър, в това число Одеса и Харков, скоро ще станат съветска територия. Сега Украйна, която може да понесе още по-големи загуби, в случай че спорът продължи, може да се наложи да се приготви за преустановяване на огъня.

Проблемът Газа като лъч вяра за превъзмогване на актуалната обстановка

Условията за това обаче ще бъдат обилни териториални загуби на Украйна, нейният неутралитет и безучастие в НАТО, както и внезапно понижаване на военната мощност.

Атаките на Хамас против Израел предизвикателство ли са за статуквото?

Последната офанзива против Израел от ислямистката въоръжена формация Хамас в Газа (считана за терористична организация на Запад, само че дейно управлява региона от 2007 г.) беше провокирана от израелските политически и стопански репресии.

Ако Израел нападне Газа, окупира я и я направи публична израелска територия, интернационалното публично мнение сигурно няма да остане безмълвно. Идеята за унищожаване на терористичната организация Хамас е безсмислена, защото е невероятно да се отдели популацията на Газа и да се спасят 2 милиона души, притиснати на дребна територия.

Трябва да се означи, че офанзивата на Хамас от Ивицата Газа против Израел се случи тъкмо в миг, когато нашумялата украинска контраатака се провали и се организира огромен интернационален конгрес за китайската мегаинициатива „ Един пояс, веднъж “. в Пекин. Източният свят, концентриран към Китай и Русия, към този момент не отстъпва на западния свят във всяко отношение.

Този незападен свят последователно набира мощ като мощ, предизвикваща интернационалния ред, който от дълго време господства света. От позиция на западните стандарти може да наподобяват несъответстващи тезите и апелите, които в този момент издигат Китай и Русия. Не би трябвало обаче да забравяме, че светът през днешния ден непрестанно се трансформира.

Разбира се, немислимо е Западът ненадейно да изостави полезностите си и да се поддаде на натиска от Изтока. Затова, вместо да разбере изказванията на съперниците си, Западът ще ги отхвърли и ще продължи да постанова своите стандарти на света.

Въпреки това, основаната на долари система на МВФ към този момент е явно разтърсена и силата на американската войска като международен служител на реда понижава. Дали Съединените щати ще се трансфорат в „ ранен тигър “ и ще влязат в Третата международна война или ще правят отстъпка позицията си на новия международен ред, значително зависи от развиването в гореспоменатите „ вулканични военни зони “. Именно в тях може да се дръпне спусъка на Третата международна война.

Има изказване, че човечеството може да изчезне от лицето на Земята единствено за 90 секунди. Но това беше измислено от самия Запад и ние би трябвало ясно да разберем, че Америка и западната общественост стоят зад всичко това.