Няколко мита за Атеистите от Сам Харис
Сблъсъкът сред религиите непрестанно буни духовете. Дали го има – е различен въпрос. Когато става дума за религии обаче никой не загатва най-многобройната група: атеистите, които са повече и от християни, и от мюсюлмани.Известният американски историк Сам Харис е един от тях. Днес той оборва 10 подправени обвинявания против атеистите:В Съединени американски щати атеизмът е към този момент нещо като позорно леке, което може да провали всяка политическа кариера. Да си атеист е доста по-лошо от това да си негър, мохамеданин или хомосексуален. Едва 37 % от американците биха избрали безбожник за президент. Защото атеистите се считат за нетолерантни, аморални и слепи за хубостите на природата. Крайно време е един безбожник да развенчае най-популярните легенди, които се описват за нас, безбожниците:Атеистите считат, че животът няма смисъл?Не е правилно. Тъкмо религиозните хора се боят от безсмислието на живота и се надяват едвам в Отвъдното да намерят своето благополучие. Ние, атеистите, считаме живота за нещо драгоценно. Отношенията ни с хората, които обичаме имат значение ДНЕС.Атеизмът е отговорен за най-големите закононарушения?Не е по този начин. Християните обичат да повтарят, че закононарушенията на Хитлер, Сталин, Мао или Пол Пот са закономерно разследване от тяхното безверие. Всъщност казусът на комунизма и фашизма не се състоеше в това, че те отхвърляха религията, а таман в противоположното: те самите прекомерно приличаха на вяра. Тези режими бяха просмукани от догматизъм и таман той облекчаваше геноцида и преследванията против инакомислещите.
Атеизмът е догматичен?Няма потребност да си безусловно догматик, с цел да обориш религиозните постулати. Историкът Хари Робъртс е прочут с крилатата си мисъл: „ Твърдя, че и двамата сме атеисти. Само дето аз имам вяра в един господ по-малко, в сравнение с ти. Ако ми изброиш смислените аргументи, заради които ти отхвърляш всички останали вероятни богове и божества, тогава незабавно ще схванеш за какво аз отхвърлям и твоя. ”Четете още: Атеистите имат вяра, че всичко е зародило по случайност?И това не е правилно. Никой не знае за какво е зародила Вселената. Всъщност въобще не е ясно дали можем да приказваме за „ начало ” и „ създание ”, тъй като тези показа са свързани с концепцията за време. А в тази ситуация става дума точно за възникването на цялото пространство-време.Ние в действителност не знаем по какъв начин от най-ранните химически процеси на Земята са зародили и биологичните форми, само че допускаме, че многообразието на живия свят не е артикул на случайността. Еволюцията – това е комбинация сред инцидентни разновидности и натурален асортимент.Атеизмът е антинаучен?Не! Наистина, има учени, които са религиозни, само че научното мислене в общия случай подкопава устоите на вярата. В Съединени американски щати 90 % от жителите считат, че има Бог. А 93 % от членовете на Националната академия на науките не имат вяра в Бог.Атеистите са арогантни?И това не дава отговор на истината. Когато учените не знаят нещо (например – по какъв начин е зародила Вселената или по какъв начин се е появила първата молекула), те си го признават. Науката не страда от прегрешението да се преструва, че знае нещо, което не знае. Съвсем друго е ситуацията при религиите. Колосална подигравка е, че вярващите доста се гордеят със своята невзискателност, а в това време си присвояват правото да знаят сигурно всички космологични обстоятелства за този свят. Когато атеистите размишляват над своето място във Вселената, те се опират върху научни обстоятелства. Това няма нищо общо с арогантността – това е интелектуална пристойност.Атеистите са невъзприемчиви за всевъзможен спиритуален опит?Не е правилно. И за нас, атеистите, е напълно естествено да изпитваме обич, удивление и пиетет или пък да изпадаме в възторг. Атеистите също могат да се стремят към преживявания, които разчупват границите на рационалното. Ние обаче не вършим едно: от сходни преживявания да вадим голословни изводи за действителността. Не ще и дума, че някои християни изпадат в възторг, до момента в който четат Библията или до момента в който се молят на Иисус Христос, а това прави живота им по-хубав.Но какво потвърждава то? Единствено, че избрани извършения и несъмнено държание имат дълбинно влияние върху човешкия дух. Нима просветлението, което изживяват такива християни, може да се одобри като доказателство, че Иисус е единственият Спасител на човечеството? Ни минимум. Та нали хиндуисти, будисти, мюсюлмани, а даже и атеисти ежедневно имат същите прекарвания.Атеистите настояват, че няма нищо по-велико от човешкия разсъдък?Не, атеистите добре познават границите на човешкия разсъдък. Та нали таман за нас, атеистите, е явно, че не можем да разберем до дъно Вселената. А огромните религии тривиализират хубостта и безкрайността на Вселената.Атеистите не признават, че религията е потребна?Когато подчертаваме позитивното влияние на религията, в никакъв случай не трябва да забравяме, че това не е доказателство за нейната честност. Има голяма разлика сред утешителното приютяване в лоното на вярата, от една страна, и истината, от друга.Впрочем, позитивното влияние на религията върху обществото е прекомерно подозрително. Християнството, да вземем за пример, предлага многочислени „ неприятни претекстове ” за правене на положително. Защото кое е по-морално: да помагаш на бедните, тъй като тяхната орис те изпълва с отвращение, или пък да им помагаш, тъй като смяташ, че Бог ще те възнагради за милосърдието (и би те санкционирал за коравосърдечие)?Атеизмът не познава морала?Не е правилно. Ако си представим човек, който харесва жестокостите – белким си мислите, че ще му просветне незабавно, щом прочете Библията или Корана? Та в тези книги напряко бъка от оди в възхвала на насилието, осъществявано от човешка или божия ръка. Морала си ние не изискуем на религията.Ние следваме моралната си вътрешен глас, която явно е част от биологичната ни стратегия. Навярно в следствие от хилядолетните размисли над въпроса за човешкото благополучие тази интиуция е ставала все по-фина. В Свещените трудове има доста положителни неща, които би трябвало да се ценят поради етическата им мъдрост. Но това не значи да имаме вяра, че ги е измислил Господ-Бог./DW
Hidden Truth
Атеизмът е догматичен?Няма потребност да си безусловно догматик, с цел да обориш религиозните постулати. Историкът Хари Робъртс е прочут с крилатата си мисъл: „ Твърдя, че и двамата сме атеисти. Само дето аз имам вяра в един господ по-малко, в сравнение с ти. Ако ми изброиш смислените аргументи, заради които ти отхвърляш всички останали вероятни богове и божества, тогава незабавно ще схванеш за какво аз отхвърлям и твоя. ”Четете още: Атеистите имат вяра, че всичко е зародило по случайност?И това не е правилно. Никой не знае за какво е зародила Вселената. Всъщност въобще не е ясно дали можем да приказваме за „ начало ” и „ създание ”, тъй като тези показа са свързани с концепцията за време. А в тази ситуация става дума точно за възникването на цялото пространство-време.Ние в действителност не знаем по какъв начин от най-ранните химически процеси на Земята са зародили и биологичните форми, само че допускаме, че многообразието на живия свят не е артикул на случайността. Еволюцията – това е комбинация сред инцидентни разновидности и натурален асортимент.Атеизмът е антинаучен?Не! Наистина, има учени, които са религиозни, само че научното мислене в общия случай подкопава устоите на вярата. В Съединени американски щати 90 % от жителите считат, че има Бог. А 93 % от членовете на Националната академия на науките не имат вяра в Бог.Атеистите са арогантни?И това не дава отговор на истината. Когато учените не знаят нещо (например – по какъв начин е зародила Вселената или по какъв начин се е появила първата молекула), те си го признават. Науката не страда от прегрешението да се преструва, че знае нещо, което не знае. Съвсем друго е ситуацията при религиите. Колосална подигравка е, че вярващите доста се гордеят със своята невзискателност, а в това време си присвояват правото да знаят сигурно всички космологични обстоятелства за този свят. Когато атеистите размишляват над своето място във Вселената, те се опират върху научни обстоятелства. Това няма нищо общо с арогантността – това е интелектуална пристойност.Атеистите са невъзприемчиви за всевъзможен спиритуален опит?Не е правилно. И за нас, атеистите, е напълно естествено да изпитваме обич, удивление и пиетет или пък да изпадаме в възторг. Атеистите също могат да се стремят към преживявания, които разчупват границите на рационалното. Ние обаче не вършим едно: от сходни преживявания да вадим голословни изводи за действителността. Не ще и дума, че някои християни изпадат в възторг, до момента в който четат Библията или до момента в който се молят на Иисус Христос, а това прави живота им по-хубав.Но какво потвърждава то? Единствено, че избрани извършения и несъмнено държание имат дълбинно влияние върху човешкия дух. Нима просветлението, което изживяват такива християни, може да се одобри като доказателство, че Иисус е единственият Спасител на човечеството? Ни минимум. Та нали хиндуисти, будисти, мюсюлмани, а даже и атеисти ежедневно имат същите прекарвания.Атеистите настояват, че няма нищо по-велико от човешкия разсъдък?Не, атеистите добре познават границите на човешкия разсъдък. Та нали таман за нас, атеистите, е явно, че не можем да разберем до дъно Вселената. А огромните религии тривиализират хубостта и безкрайността на Вселената.Атеистите не признават, че религията е потребна?Когато подчертаваме позитивното влияние на религията, в никакъв случай не трябва да забравяме, че това не е доказателство за нейната честност. Има голяма разлика сред утешителното приютяване в лоното на вярата, от една страна, и истината, от друга.Впрочем, позитивното влияние на религията върху обществото е прекомерно подозрително. Християнството, да вземем за пример, предлага многочислени „ неприятни претекстове ” за правене на положително. Защото кое е по-морално: да помагаш на бедните, тъй като тяхната орис те изпълва с отвращение, или пък да им помагаш, тъй като смяташ, че Бог ще те възнагради за милосърдието (и би те санкционирал за коравосърдечие)?Атеизмът не познава морала?Не е правилно. Ако си представим човек, който харесва жестокостите – белким си мислите, че ще му просветне незабавно, щом прочете Библията или Корана? Та в тези книги напряко бъка от оди в възхвала на насилието, осъществявано от човешка или божия ръка. Морала си ние не изискуем на религията.Ние следваме моралната си вътрешен глас, която явно е част от биологичната ни стратегия. Навярно в следствие от хилядолетните размисли над въпроса за човешкото благополучие тази интиуция е ставала все по-фина. В Свещените трудове има доста положителни неща, които би трябвало да се ценят поради етическата им мъдрост. Но това не значи да имаме вяра, че ги е измислил Господ-Бог./DW
Hidden Truth
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ




