Триполи 2011 или Киев 2014? Не, Франция гори в започваща „Европейска пролет”
„ Съзнателно, държавното управление единствено основава изискванията за обществена детонация, все едно това е издирван резултат ”, дефинира вярно обстановката опозиционерът Марин Льо Пен
Насилие, подпалени магазини, счупени витрини, обърнати коли, разрушени пътища и тълпи от хора, пребивани от служители на реда. Ако описаната по този начин картина ви звучи съмнително доста на „ Евромайдана ” в Украйна през 2013-2014 година или на „ Арабската пролет ” в Либия, Египет и Тунис преди повече от десетилетие, не сте надалеч от истината. Защото е същото, единствено че описанието е за Франция, през днешния ден.
Страната в сърцето на Европа сега „ гори ” от недоволството на милиони елементарни жители, които подтикнати от опита на Макрон да се наложи по жесток метод над сякаш демокрацията за следващата си не-много-умна концепция за „ пенсионна промяна ”, излязоха на улицата да изразят гнева си. По принудителен метод.
Макар да гледката в този момент в Париж да прилича тази на „ мирните митинги ” на Black Lives Matter в Съединени американски щати, които в името на битката против „ расизъм ” и „ полицейско принуждение ” изпотрошаваха в продължение на месеци градовете, градени с труда на генерации, обстановката във Франция е доста по-различна. Хората, обединени зад общата цел да се опълчват на предлагането пенсионната възраст да бъде нараснала, просто стачкуват. Защо разрушават тогава ли? Заради гледки като тези:
The level of police brutality in France is beyond shame. Why is western media silent on this?
French police violently beat up protesters.
— Hassan Mafi (@thatdayin1992)
A total of 457 people were arrested and 441 security forces injured on Thursday during nationwide protests across France against President Emmanuel Macron's pensions reform, Interior Minister Gerald Darmanin says
— AFP News Agency (@AFP)
Architectural beauty coupled with social unrest in one powerful picture!
Victory to the workers
— The Auld Reekie Group Ltd (@ARSC_Edinburgh)
Преди дни служебният министър на вътрешните работи на България Иван Демерджиев разгласи, че у нас „ ”, визирайки тези подиуми от митингите през 2020 година, когато група , ступани и унижени. Е, във демократична и свободна Франция – страната, действително повела Европа към културната и политическа гражданска война единствено преди към 300 години, служителите на реда си бият на воля. Палките се раздават като топъл самун напред и обратно, все едно са част от предаване на Опра.
Очевидно е, че по този начин е заповядано. И то от високо равнище. Отчаяните за властта и ситуацията си политици нормално вършат по този начин. И както е уместно в такива обстановки, както се случи в Украйна през 2014 година, както в Египет, и Либия, и Тунис – колкото повече властта пробва да се избави, употребявайки принуждение, толкоз по влошени стават изгледите ѝ да се задържи. Както Марин Льо Пен – главният конкурент на Макрон и част от консервативното придвижване в страната, вярно означи преди дни:
„ Съзнателно, държавното управление единствено основава изискванията за обществена детонация, все едно това е издирван резултат ”.
Така дните на Макрон наподобяват преброени, в случай че не се вслуша в народа си и даде на заден ход във връзка с неуместната му промяна. Защото за разлика от българин, чието мислене за жалост и в контрастност на хилядолетната му история продължава да е робско, за французинът думите „ примиерение ” и „ безгласно единодушие ” наподобява не съществуват. Те по-скоро са склонни да разрушат личната си страна, преди да се съгласят с тиранията на сякаш управника си, който едвам завоюва предишните президентски избори.
„ Европейската пролет ” , която се задава в този момент, наподобява обаче излиза и отвън Париж. Освен, че митинги са пламнали в цяла Франция, такива се чакат още другата седмица в прилежаща Германия. Организаторите – два профсъюза (да, в Германия още има организации, които пазят елементарния човек) настояват, че милиони ще се включат в шествия в Берлин и няколко други града, пътища ще бъдат блокирани, полети ще бъдат анулирани, влакове ще бъдат спрени. Защото хората не са удовлетворени от заплащането си във време, в което Берлин приема за по-важно да отбрани ползите на Киев във войната, в сравнение с тези на личните си „ жители ”. И когато към този момент стартира да става явно, че банкрут след банкрут, банковата система в Западния свят наподобява се клати, а инфлацията пораства.
Едва ли митингите в Германия идната седмица ще са толкоз нападателни, колкото тези във Франция, германецът просто е по-дисциплиниран и видимо по-умерен. Но реакцията на държавното управление във връзка с демонстрациите ще е основна. Ако е такава на експанзия против рационални претенции... историята добре демонстрира, че германците са тъкмо толкоз, в случай че не и по-способни на принуждение от съседите си.
За разлика от киевския „ Майдан ” и големите демонстрации в Триполи, Кайро и Тунис, митингите във Франция и идните такива в Германия по-скоро не са подбудени извън в опит за промяна на неуместен някому „ режим ”. За разлика от „ Арабската пролет ”, европейският ѝ аналог, който още действително не е почнал, само че следва, няма да приключи с показното ликвидиране на президент, с разстрела на жители и с цивилен войни, които ще продължат десетилетия. Но е доста евентуално, в случай че въобще стартира, да приключи с смяна на едно статукво, окопало се крепко в бункера на подарената му от народа власт, само че настоящо в името не на хората, а в свое лично. А като това стане – лицето на Европа ще бъде променено за дълго време, само че и за следващ път.
Да напомним, че по този начин изглеждаше през 2014 година централния площад в Киев след едвам няколко месеца митинги. Снимка: Sergey Dolzhenko/European Pressphoto Agency
Насилие, подпалени магазини, счупени витрини, обърнати коли, разрушени пътища и тълпи от хора, пребивани от служители на реда. Ако описаната по този начин картина ви звучи съмнително доста на „ Евромайдана ” в Украйна през 2013-2014 година или на „ Арабската пролет ” в Либия, Египет и Тунис преди повече от десетилетие, не сте надалеч от истината. Защото е същото, единствено че описанието е за Франция, през днешния ден.
Страната в сърцето на Европа сега „ гори ” от недоволството на милиони елементарни жители, които подтикнати от опита на Макрон да се наложи по жесток метод над сякаш демокрацията за следващата си не-много-умна концепция за „ пенсионна промяна ”, излязоха на улицата да изразят гнева си. По принудителен метод.
Макар да гледката в този момент в Париж да прилича тази на „ мирните митинги ” на Black Lives Matter в Съединени американски щати, които в името на битката против „ расизъм ” и „ полицейско принуждение ” изпотрошаваха в продължение на месеци градовете, градени с труда на генерации, обстановката във Франция е доста по-различна. Хората, обединени зад общата цел да се опълчват на предлагането пенсионната възраст да бъде нараснала, просто стачкуват. Защо разрушават тогава ли? Заради гледки като тези:
The level of police brutality in France is beyond shame. Why is western media silent on this?
French police violently beat up protesters.
— Hassan Mafi (@thatdayin1992)
A total of 457 people were arrested and 441 security forces injured on Thursday during nationwide protests across France against President Emmanuel Macron's pensions reform, Interior Minister Gerald Darmanin says
— AFP News Agency (@AFP)
Architectural beauty coupled with social unrest in one powerful picture!
Victory to the workers
— The Auld Reekie Group Ltd (@ARSC_Edinburgh)
Преди дни служебният министър на вътрешните работи на България Иван Демерджиев разгласи, че у нас „ ”, визирайки тези подиуми от митингите през 2020 година, когато група , ступани и унижени. Е, във демократична и свободна Франция – страната, действително повела Европа към културната и политическа гражданска война единствено преди към 300 години, служителите на реда си бият на воля. Палките се раздават като топъл самун напред и обратно, все едно са част от предаване на Опра.
Очевидно е, че по този начин е заповядано. И то от високо равнище. Отчаяните за властта и ситуацията си политици нормално вършат по този начин. И както е уместно в такива обстановки, както се случи в Украйна през 2014 година, както в Египет, и Либия, и Тунис – колкото повече властта пробва да се избави, употребявайки принуждение, толкоз по влошени стават изгледите ѝ да се задържи. Както Марин Льо Пен – главният конкурент на Макрон и част от консервативното придвижване в страната, вярно означи преди дни:
„ Съзнателно, държавното управление единствено основава изискванията за обществена детонация, все едно това е издирван резултат ”.
Така дните на Макрон наподобяват преброени, в случай че не се вслуша в народа си и даде на заден ход във връзка с неуместната му промяна. Защото за разлика от българин, чието мислене за жалост и в контрастност на хилядолетната му история продължава да е робско, за французинът думите „ примиерение ” и „ безгласно единодушие ” наподобява не съществуват. Те по-скоро са склонни да разрушат личната си страна, преди да се съгласят с тиранията на сякаш управника си, който едвам завоюва предишните президентски избори.
„ Европейската пролет ” , която се задава в този момент, наподобява обаче излиза и отвън Париж. Освен, че митинги са пламнали в цяла Франция, такива се чакат още другата седмица в прилежаща Германия. Организаторите – два профсъюза (да, в Германия още има организации, които пазят елементарния човек) настояват, че милиони ще се включат в шествия в Берлин и няколко други града, пътища ще бъдат блокирани, полети ще бъдат анулирани, влакове ще бъдат спрени. Защото хората не са удовлетворени от заплащането си във време, в което Берлин приема за по-важно да отбрани ползите на Киев във войната, в сравнение с тези на личните си „ жители ”. И когато към този момент стартира да става явно, че банкрут след банкрут, банковата система в Западния свят наподобява се клати, а инфлацията пораства.
Едва ли митингите в Германия идната седмица ще са толкоз нападателни, колкото тези във Франция, германецът просто е по-дисциплиниран и видимо по-умерен. Но реакцията на държавното управление във връзка с демонстрациите ще е основна. Ако е такава на експанзия против рационални претенции... историята добре демонстрира, че германците са тъкмо толкоз, в случай че не и по-способни на принуждение от съседите си.
За разлика от киевския „ Майдан ” и големите демонстрации в Триполи, Кайро и Тунис, митингите във Франция и идните такива в Германия по-скоро не са подбудени извън в опит за промяна на неуместен някому „ режим ”. За разлика от „ Арабската пролет ”, европейският ѝ аналог, който още действително не е почнал, само че следва, няма да приключи с показното ликвидиране на президент, с разстрела на жители и с цивилен войни, които ще продължат десетилетия. Но е доста евентуално, в случай че въобще стартира, да приключи с смяна на едно статукво, окопало се крепко в бункера на подарената му от народа власт, само че настоящо в името не на хората, а в свое лично. А като това стане – лицето на Европа ще бъде променено за дълго време, само че и за следващ път.
Да напомним, че по този начин изглеждаше през 2014 година централния площад в Киев след едвам няколко месеца митинги. Снимка: Sergey Dolzhenko/European Pressphoto Agency Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ