Различният музей на България и неговата история
Създаването на механически музей в България е остаряла, съвсем възрожденска фантазия. Поддържана доста десетилетия от силата на ентусиазма и концепциите на стотици български инженери и фенове на науката и техниката.
Тази фантазия се трансформира в действителност на 13 май 1957 година с основаването на Националния политехнически музей.
Документарната поредност "5 минути София " ни споделя за историята на музея, само че и демонстрира едни от най-интересни кътчета.
Д-р Екатерина Цекова, шеф на НПТМ споделя:
„ Националният политехнически музей тази година има собствен празник. Той става на 60 години и това в действителност е достижение за България. “
Според историографията началото на техническото музейно дело в България е сложено още през 1883 година с откриването на колекция с механически профил към Флотилията и Морската част в Русе.
Националният военноисторически музей - български храм на безсмъртието
Пак в дунавския град след две години се появява и Българско техническо сдружение, в чийто правилник се планува построяването на „ механически музеум”.
През първата половина на ХХ век концепцията набира скорост и все по-често се приказва за потребността от място, което да събира и пази за идните генерации изчезващите мостри и свидетелствата от техническите достижения на отминаващото време.
В първите години след основаването си Националният политехнически музей се управлява от Българската академия на науките. През 1960 година е трансфериран на послушание на Министерството на просветата и културата. За шеф е определен 27-годишният Александър Вълчев, който с юношески възторг се заема с построяването на новата културна институция. Първите два експоната на музея са макет на кораба „ Радецки” и радиоприемник „ Радиола” от 20-те години на предишния век.
Историята на Ракетите Секретен сътрудник 23 - най-сигурният щит на България
Едва през 1992 година Политехническият музей се снабдява със своя независима постройка – някогашния музей на Георги Димитров.
Започнал с два експоната през 1969 година през днешния ден Политехническият музей разполага с над 20 хиляди единици. Много от тях са събрани с помощта на Дружеството на приятелите на музея, контактите с висши образователни заведения и частни донори. От Софийския университет в музея постъпват първите физични уреди, измежду които се открояват телескопите на създателя на Рибния буквал доктор Петър Берон и първия учител по астрономия у нас проф. Марин Бъчеваров.
Част от непрекъснатата експозиция са и стенни и надкаминни часовници, които след края на монархията са иззети от двореца и дълги години са употребявани като атрибут в Киноцентъра в Бояна. В музея могат да се видят и остарели кинопрожекционни и снимачни камери, събирани от пионера на българското кино Васил Гендов. Също по този начин сбирка остарели фотоапарати, подарена от Министерство на вътрешните работи, любопитни музикални механизми, изчислителна техника, шевни и пишещи машини, остарели коли и неповторими механически принадлежности.
Най-ценният експонат на Секретния фонд
Политехническият музей има даже картинен фонд с техническа тема, скъпа сбирка от картини и фотоархив.
През всичките години на своето битие музеят освен опазва експонатите като част от техническото и материално наслесдство на страната, само че се занимава и с научното им проучване, описвайки мястото и смисъла им в националната история.
„ Наличието на подобен музей, който освен това към този момент има шест десетилетия история и несъмнено напред и нагоре, в действителност е нещо, което би трябвало да бъде маркирано “, споделя доктор Цекова.
Едновременно просветителна институция и самобитен мавзолей на човешкия талант, съхранил развиването на научните възгледи, техническите изобретения и новите технологии, Националният политехнически музей е събрал на едно място целия блян на хората към напредък.
За още любопитно наличие от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Тази фантазия се трансформира в действителност на 13 май 1957 година с основаването на Националния политехнически музей.
Документарната поредност "5 минути София " ни споделя за историята на музея, само че и демонстрира едни от най-интересни кътчета.
Д-р Екатерина Цекова, шеф на НПТМ споделя:
„ Националният политехнически музей тази година има собствен празник. Той става на 60 години и това в действителност е достижение за България. “
Според историографията началото на техническото музейно дело в България е сложено още през 1883 година с откриването на колекция с механически профил към Флотилията и Морската част в Русе.
Националният военноисторически музей - български храм на безсмъртието
Пак в дунавския град след две години се появява и Българско техническо сдружение, в чийто правилник се планува построяването на „ механически музеум”.
През първата половина на ХХ век концепцията набира скорост и все по-често се приказва за потребността от място, което да събира и пази за идните генерации изчезващите мостри и свидетелствата от техническите достижения на отминаващото време.
В първите години след основаването си Националният политехнически музей се управлява от Българската академия на науките. През 1960 година е трансфериран на послушание на Министерството на просветата и културата. За шеф е определен 27-годишният Александър Вълчев, който с юношески възторг се заема с построяването на новата културна институция. Първите два експоната на музея са макет на кораба „ Радецки” и радиоприемник „ Радиола” от 20-те години на предишния век.
Историята на Ракетите Секретен сътрудник 23 - най-сигурният щит на България
Едва през 1992 година Политехническият музей се снабдява със своя независима постройка – някогашния музей на Георги Димитров.
Започнал с два експоната през 1969 година през днешния ден Политехническият музей разполага с над 20 хиляди единици. Много от тях са събрани с помощта на Дружеството на приятелите на музея, контактите с висши образователни заведения и частни донори. От Софийския университет в музея постъпват първите физични уреди, измежду които се открояват телескопите на създателя на Рибния буквал доктор Петър Берон и първия учител по астрономия у нас проф. Марин Бъчеваров.
Част от непрекъснатата експозиция са и стенни и надкаминни часовници, които след края на монархията са иззети от двореца и дълги години са употребявани като атрибут в Киноцентъра в Бояна. В музея могат да се видят и остарели кинопрожекционни и снимачни камери, събирани от пионера на българското кино Васил Гендов. Също по този начин сбирка остарели фотоапарати, подарена от Министерство на вътрешните работи, любопитни музикални механизми, изчислителна техника, шевни и пишещи машини, остарели коли и неповторими механически принадлежности.
Най-ценният експонат на Секретния фонд
Политехническият музей има даже картинен фонд с техническа тема, скъпа сбирка от картини и фотоархив.
През всичките години на своето битие музеят освен опазва експонатите като част от техническото и материално наслесдство на страната, само че се занимава и с научното им проучване, описвайки мястото и смисъла им в националната история.
„ Наличието на подобен музей, който освен това към този момент има шест десетилетия история и несъмнено напред и нагоре, в действителност е нещо, което би трябвало да бъде маркирано “, споделя доктор Цекова.
Едновременно просветителна институция и самобитен мавзолей на човешкия талант, съхранил развиването на научните възгледи, техническите изобретения и новите технологии, Националният политехнически музей е събрал на едно място целия блян на хората към напредък.
За още любопитно наличие от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ