Забраненият празник: Когато се роди Република Сръбска
С ъздаването на Република Сръбска бе оповестено преди тъкмо 32 години. Но таман датата 9 януари е обвързвана с тъмен спомен - счита се, че тя е една от аргументите, довели до кървавата революция от 1992 година. Това съобщава .
Милорад Додик умее да разпалва страсти. " Да си го сложат в рамка това решение “, провокативно съобщи той през 2015 година, откакто стана известно решението на Конституционния съд на Босна и Херцеговина (БиХ). С него съдът, в който вземат участие и трима интернационалните адвокати, разгласи за незаконно прокламираното на 9 януари 1992 година основаване на Република Сръбска (РС) в Босна, с което на процедура бяха дискриминирани хърватите и бошняците, живеещи на същата територия.
Защо 9 януари поляризира по този начин мощно?
След това Конституционният съд на няколко пъти удостовери решението си от 2015 година, които обаче и до през днешния ден си остава неизпълнено. Нещо повече – и на този 9 януари Република Сръбска още веднъж ще се показа за страна в страната – обособена република в състава на Босна и Херцеговина.
Датата 9 януари поляризира мощно обществото – счита се, че точно провъзгласяването на Република Сръбска на тази дата е повода за гражданската война от 1992 година - най-голямото всеобщо гонение и етническо пречистване, както и най-тежкото до тогава клане в Европа за времето след Втората международна война.
Честването на тази дата е засегнатост най-много за босненските мюсюлмани, които са главните жертви на войната. Клането в Сребреница, където сръбските военни избиха към 8000 босненци под погледа на интернационалните наблюдаващи, е мрачният знак за осъществените тогава зверства.
Годишнината като политически сигнал
Празнуването на 9 януари 2024 година в Република Сръбска е освен това от церемониален обред. За проницателния политик и умел подбудител Додик и за повече от един милион сърби в Босна и Херцеговина денят, който се отбелязва всяка година с пищност и паради, е политически сигнал. За тях общата страна на сърби, мюсюлмани бошняци и хървати съществува единствено на хартия. А фантазията на Додик е Република Сръбска да се причисли към Сърбия под мотото " Всички сърби в една страна ".
Този спор демонстрира дълбокото разделяне в Босна и Херцеговина, изключително на фона на непрекъснатите провокации от страна на Милорад Додик, опитващ се да дестабилизира цялата страна. Наскоро той назначи в Сената на Република Сръбска някогашния началник на сръбското разузнаване и проруски агитатор Александър Вулин, който е глобен от Съединени американски щати.
Додик е в непрекъснат открит спор с висшия интернационален представител за Босна и Херцеговина Кристиан Шмидт. Бившият немски министър на земеделието (2014-2018 г.) е към този момент осмият политик, който заема този пост, действителен от 1995 година насам. Правомощията му са необятни и варират от законодателни начинания до освобождението на чиновници, назначени след избор.
Завишени наказания
В началото на декември 2023 година Шмидт упражни предоставените му права: Додик трябваше да дава отговор пред съда по обвиняване, че пренебрегва решенията на Върховния представител. Преди това с промени в Наказателния кодекс на Босна и Херцеговина, инициирани от Шмидт, бяха повишени глобите за политици, които не извършват решенията на Върховния представител. Сега за такова нарушение може да се лежи до 5 години в пандиза.
Това е значим политически и юридически тест за пълномощията на Шмидт и неговата работа, който ще дефинира дали Върховният представител може да преследва политици, които намерено отхвърлят Споразумението от Дейтън. Мирното съглашение от 1995 година, което постави завършек на гражданската война, сложи двете полуавтономни елементи на страната - Република Сръбска и Хърватско-бошняшката федерация - под егидата на централно държавно управление, което Додик неведнъж е саботирал.
64-годишният президент на босненските сърби, който заемаше този пост от 2010 до 2018 година и още веднъж от 2022 година, употребява въздействието си и против държавните институции. Междувременно районен съд отдръпна тримата си съдии от деветчленния състав на Конституционния съд. Миналата година Додик показва въздействието си във вътрешните каузи на нежната общностна страна. На 9 януари 2023 година, за 31-ата годишнина от основаването на Република Сръбска, Додик отпразнува събитието с церемониал в едно от предградията на Сараево. Само в Сараево по време на гражданската война от 1992-1995 година сръбската войска е умъртвила повече от 11 000 души.
Повече паради няма да има?
Миналогодишният церемониал имаше за цел освен да въодушеви сръбските му сънародници, само че беше и един тип оповестяване на война на Европейски Съюз и Съединени американски щати, архитектите на Дейтънския мир. Малко преди парада Додик съвсем демонстративно връчи най-високото отличие на районен съд точно на Владимир Путин, като по този метод акцентира ролята на Русия за Република Сръбска. В Съвета за сигурност на Организация на обединените нации Русия нееднократно е защитавала районен съд с правото си на несъгласие, като по този метод е подсигурила нейното битие.
С такива другари Додик не би трябвало изключително да се опасява. Миналата година, след военния церемониал край Сараево, Кристиан Шмидт бе безапелационен, че в бъдеще такива паради повече няма да има.
Милорад Додик умее да разпалва страсти. " Да си го сложат в рамка това решение “, провокативно съобщи той през 2015 година, откакто стана известно решението на Конституционния съд на Босна и Херцеговина (БиХ). С него съдът, в който вземат участие и трима интернационалните адвокати, разгласи за незаконно прокламираното на 9 януари 1992 година основаване на Република Сръбска (РС) в Босна, с което на процедура бяха дискриминирани хърватите и бошняците, живеещи на същата територия.
Защо 9 януари поляризира по този начин мощно?
След това Конституционният съд на няколко пъти удостовери решението си от 2015 година, които обаче и до през днешния ден си остава неизпълнено. Нещо повече – и на този 9 януари Република Сръбска още веднъж ще се показа за страна в страната – обособена република в състава на Босна и Херцеговина.
Датата 9 януари поляризира мощно обществото – счита се, че точно провъзгласяването на Република Сръбска на тази дата е повода за гражданската война от 1992 година - най-голямото всеобщо гонение и етническо пречистване, както и най-тежкото до тогава клане в Европа за времето след Втората международна война.
Честването на тази дата е засегнатост най-много за босненските мюсюлмани, които са главните жертви на войната. Клането в Сребреница, където сръбските военни избиха към 8000 босненци под погледа на интернационалните наблюдаващи, е мрачният знак за осъществените тогава зверства.
Годишнината като политически сигнал
Празнуването на 9 януари 2024 година в Република Сръбска е освен това от церемониален обред. За проницателния политик и умел подбудител Додик и за повече от един милион сърби в Босна и Херцеговина денят, който се отбелязва всяка година с пищност и паради, е политически сигнал. За тях общата страна на сърби, мюсюлмани бошняци и хървати съществува единствено на хартия. А фантазията на Додик е Република Сръбска да се причисли към Сърбия под мотото " Всички сърби в една страна ".
Този спор демонстрира дълбокото разделяне в Босна и Херцеговина, изключително на фона на непрекъснатите провокации от страна на Милорад Додик, опитващ се да дестабилизира цялата страна. Наскоро той назначи в Сената на Република Сръбска някогашния началник на сръбското разузнаване и проруски агитатор Александър Вулин, който е глобен от Съединени американски щати.
Додик е в непрекъснат открит спор с висшия интернационален представител за Босна и Херцеговина Кристиан Шмидт. Бившият немски министър на земеделието (2014-2018 г.) е към този момент осмият политик, който заема този пост, действителен от 1995 година насам. Правомощията му са необятни и варират от законодателни начинания до освобождението на чиновници, назначени след избор.
Завишени наказания
В началото на декември 2023 година Шмидт упражни предоставените му права: Додик трябваше да дава отговор пред съда по обвиняване, че пренебрегва решенията на Върховния представител. Преди това с промени в Наказателния кодекс на Босна и Херцеговина, инициирани от Шмидт, бяха повишени глобите за политици, които не извършват решенията на Върховния представител. Сега за такова нарушение може да се лежи до 5 години в пандиза.
Това е значим политически и юридически тест за пълномощията на Шмидт и неговата работа, който ще дефинира дали Върховният представител може да преследва политици, които намерено отхвърлят Споразумението от Дейтън. Мирното съглашение от 1995 година, което постави завършек на гражданската война, сложи двете полуавтономни елементи на страната - Република Сръбска и Хърватско-бошняшката федерация - под егидата на централно държавно управление, което Додик неведнъж е саботирал.
64-годишният президент на босненските сърби, който заемаше този пост от 2010 до 2018 година и още веднъж от 2022 година, употребява въздействието си и против държавните институции. Междувременно районен съд отдръпна тримата си съдии от деветчленния състав на Конституционния съд. Миналата година Додик показва въздействието си във вътрешните каузи на нежната общностна страна. На 9 януари 2023 година, за 31-ата годишнина от основаването на Република Сръбска, Додик отпразнува събитието с церемониал в едно от предградията на Сараево. Само в Сараево по време на гражданската война от 1992-1995 година сръбската войска е умъртвила повече от 11 000 души.
Повече паради няма да има?
Миналогодишният церемониал имаше за цел освен да въодушеви сръбските му сънародници, само че беше и един тип оповестяване на война на Европейски Съюз и Съединени американски щати, архитектите на Дейтънския мир. Малко преди парада Додик съвсем демонстративно връчи най-високото отличие на районен съд точно на Владимир Путин, като по този метод акцентира ролята на Русия за Република Сръбска. В Съвета за сигурност на Организация на обединените нации Русия нееднократно е защитавала районен съд с правото си на несъгласие, като по този метод е подсигурила нейното битие.
С такива другари Додик не би трябвало изключително да се опасява. Миналата година, след военния церемониал край Сараево, Кристиан Шмидт бе безапелационен, че в бъдеще такива паради повече няма да има.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ