Пламен Данаилов пред Фрог: Над половин милиард лева ще платим за Държавната петролна компания
Създаването на Държавна петролна компания ще ни коства минимум половин милиард лв.. Управляващите споделят, че по тази причина ще теглят заем, само че ние ще го връщаме и то с лихвите. Против всяка икономическа логичност е това, което властта споделя, че Компанията няма да банкрутира и ще работи без облага.
Това сподели пред Фрог нюз икономистът Пламен Данаиловпо мотив плана за основаването на Държавната петролна компания. Ето какво още изясни той:
Г-н Данаилов, какъв резултат върху върху стопанската система ни имат зрелищните акции на прокуратурата против предприемачи? Подобни дейности разколебават ли непознатите вложители, да речем, или ги убеждават във върховенството на закона?
Ако тези зрелищни акции завършат с обосновани неоправдателни присъди, страната дава явен знак, че си прави работата. И това ще звучи добре за всички вложители. Но в случай че по една или друга причина не се стигне до неоправдателна присъда, явно това ще сътвори неприятен стопански имидж на страната. Ефектът е същият като да вземем за пример концепцията за основаването на Държавна петролна компания.
Защо свързвате двете неща?
Очевидно е, че страната посредством своите регулаторни органи, в тази ситуация Комисия за защита на конкуренцията, споделя, че не може да си свърши работата. И с цел да има задоволително добра конкуренция, ще се сътвори тази Държавна петролна компания. Това единствено по себе си звучи неуместно. Ако страната признава този факт, тогава за какво е този състав на Комисия за защита на конкуренцията, за какво въобще ни би трябвало тази Комисия, откакто тя не може да си свърши работата?Да погледнем и от различен ъгъл. Ако Комисия за защита на конкуренцията си е свършила работата, за какво се прави тази петролна компания с някакви неуместни условия като това, че тя няма да може да банкрутира,и че няма да работи на облага.
Това не опонира ли на всяка икономическа логичност?
Разбира се. Най-притеснителното, обаче е какъв брой ще коства този план на данъкоплатците. Казват, че ще се взима заем. Хубаво, само че нали всеки заем се връща с лихвите. И този заем, откакто го вземе страната или държавно дружество, го връщаме всички ние. За страдание сега не разполагаме с никаква обществена информация, която да е показана за разискване. В същото време,ДПК се основава със закон, като се заобикалят написаните правила. Нали всеки закон би трябвало да има оценка на влияние. Трябва да бъде публичнообсъден. И това е единствено за основаването му. Отделно от това, когато стартираш един бизнес ти би трябвало бизнесплан, в който казваш какво искаш да направиш, какви са евентуалните му благоприятни условия, кои са мощните и слабитестрани, какви са евентуалните благоприятни условия и евентуалните закани? И като се направи този разбор, стартира да се гради финансовата рамка. До момента не са показани за обществено разискване стадиите на финансово бюджетиране. Например-ще изградя 100 бензиностанции на тези и тези места. Всяка бензиностанция би трябвало да бъде остойностена. Защото не е идентична цената на всяко място и това зависи от доста фактори -начин на създаване, довеждаща инфраструктура, бройколонки, дали ще има място за хранене и т. н. Аналогичен разбор, включващ финансово бюджетиране следва да бъде направен и за петролните бази. И тогава стигаме до въпроса къде ще се построяват тези петролни бази, какъв брой ще бъдат, какви пари ще глътнат, какви размери ще се съхраняват в тях.
Ако създадем план, какъв брой би ни коствал подобен огромен план?
Не по-малко от половин милиард лв.. Разбира се,може да коства и доста повече. Това са най-малко 100 бензиностанции,които в случай че оферират подобен комфорт с тези на огромните вериги бензиностанции, тоосреднено биха коствали по всяка 3 млн. лева, като несъмнено завиди от гореизброените фактори,Според обясненията на ръководещите тези бензиностанции няма да са по селата, а в огромните градове или на магистралните пътища.
Знаете ли дали е изработен разбор за това дали пазарът у нас изобщо има потребност от разширение на мрежата от бензиностанции?
Много е добре да се замислим и върху това. В България има няколко хиляди бензиностанции, които покриват добре цялата територия на страната.Преди годиниимаше проблем с неналичието на бензиностанции по Автомагистрала „ Тракия “, само че той бе решен. Пресконференцията, която дадоха министърът на стопанската система и министърът на финансите за Държавната петролна компания, можеше въобще да не се организира.
А по какъв начин щяхме да разберем за новата амбициозна концепция на властта?
Можеха да минат с едно прессъобщение, тъй като нищо съответно не споделиха. Направиха си един пиар. Показаха се, с цел да не ги забравяме. Нищо значително не се показа и не бедадена никаква конкретика.
Да не се окажем страната с най-вече бензиностанции на глава от популацията в Европа. Как ще се печели тогава от този бизнес?
В България, според статистика, е странта с най-вече бензиностанции на глава от популацията в Европейски Съюз. Идеята, показана от ръководещите е, че Държавната петролна компания ще работибез облага.
Това не е ли казус?
Това са все хрумвания, които не са свързани с справедливи пазарни механизми на модерна пазарна стопанска система. Ние още веднъж се връщаме на въпроса дали има бизнес проект, защото точно в него би трябвало да се оцени капацитета на пазара. Няма по какъв начин някой да ме убеди в вероятността на сходен план. Ето и другото предложение на управляващитесъздаването на ВИК-холдингс 1 милиард капитал.Добре, само че погледнете, че ВИК-то с минимум загуби на вода по мрежата е даденото на концесия и това е ВИК-София. От друга страна, софиянци не заплащат най-високата ценана вода. Случващото се в Перник пък е показателно за това по какъв начин се оправя страната в такива случаи. Но ние още веднъж сътворяваме една непотребна конструкция, която ще глътне 1 млрд.лева. Това за мащабите на България са извънредно доста пари. Същата е и концепцията за създавне надържавна букинг система.
Как гледате на разкритията на Васил Божков за държавен рекет в размер на 20%?
Документите сами по себе си приказват какво е неговото виждане за това, което се е случило. Става дума за тегления от неговта персонална сметка. По закон при всички тегления над 30 000 лева, банките са задължени да изпратят информацията към ДАНС. Която и да е българска банка, надали би си разрешила да затаи сходни данни.
Божков, обаче пита къде са парите?
Най-вероятно той знае отговора. От документите, се вижда, че парите са от персоналната му сметка. Въпросът за това къде са парите явно е риторичен.
Знаете ли какво се случва с сдруженията на хазартния необут?
„ Ню геймс “, което главно оперираше с лотарийните билети, е в процедура по неплатежоспособност. Има определение на Софийски градски съд, с което е назначен синдик на сдружението. В Конституцията на РБългария се споделя, че стопанската система се основава на свободна стопанска самодейност. И законът основава и подсигурява на всички юридически лица идентични правни условия за стопанска активност, като предотвратява злоупотреби с монополизъм, нелоялна конкуренция и пази потребителя. В самата Конституция написа кое е извънреден държавен монопол. Т. е върху кои сфери на активност страната може да упражнява монопол.
Там попада ли хазартът?
Не. Очевинно е, че хазартъте бизнес, от който се печели доста. Това е освен в България, само че и в международен мащаб. Но ролята на страната е да реши каква политика желае да води поради отношението сред икономическата изгода от хазарта и обществения резултат върху обществото. Факт е, че има пристрастяване към хазарт. Факт е, че в доста страни той е неразрешен.
Интервю на Катя Илиева
Това сподели пред Фрог нюз икономистът Пламен Данаиловпо мотив плана за основаването на Държавната петролна компания. Ето какво още изясни той:
Г-н Данаилов, какъв резултат върху върху стопанската система ни имат зрелищните акции на прокуратурата против предприемачи? Подобни дейности разколебават ли непознатите вложители, да речем, или ги убеждават във върховенството на закона?
Ако тези зрелищни акции завършат с обосновани неоправдателни присъди, страната дава явен знак, че си прави работата. И това ще звучи добре за всички вложители. Но в случай че по една или друга причина не се стигне до неоправдателна присъда, явно това ще сътвори неприятен стопански имидж на страната. Ефектът е същият като да вземем за пример концепцията за основаването на Държавна петролна компания.
Защо свързвате двете неща?
Очевидно е, че страната посредством своите регулаторни органи, в тази ситуация Комисия за защита на конкуренцията, споделя, че не може да си свърши работата. И с цел да има задоволително добра конкуренция, ще се сътвори тази Държавна петролна компания. Това единствено по себе си звучи неуместно. Ако страната признава този факт, тогава за какво е този състав на Комисия за защита на конкуренцията, за какво въобще ни би трябвало тази Комисия, откакто тя не може да си свърши работата?Да погледнем и от различен ъгъл. Ако Комисия за защита на конкуренцията си е свършила работата, за какво се прави тази петролна компания с някакви неуместни условия като това, че тя няма да може да банкрутира,и че няма да работи на облага.
Това не опонира ли на всяка икономическа логичност?
Разбира се. Най-притеснителното, обаче е какъв брой ще коства този план на данъкоплатците. Казват, че ще се взима заем. Хубаво, само че нали всеки заем се връща с лихвите. И този заем, откакто го вземе страната или държавно дружество, го връщаме всички ние. За страдание сега не разполагаме с никаква обществена информация, която да е показана за разискване. В същото време,ДПК се основава със закон, като се заобикалят написаните правила. Нали всеки закон би трябвало да има оценка на влияние. Трябва да бъде публичнообсъден. И това е единствено за основаването му. Отделно от това, когато стартираш един бизнес ти би трябвало бизнесплан, в който казваш какво искаш да направиш, какви са евентуалните му благоприятни условия, кои са мощните и слабитестрани, какви са евентуалните благоприятни условия и евентуалните закани? И като се направи този разбор, стартира да се гради финансовата рамка. До момента не са показани за обществено разискване стадиите на финансово бюджетиране. Например-ще изградя 100 бензиностанции на тези и тези места. Всяка бензиностанция би трябвало да бъде остойностена. Защото не е идентична цената на всяко място и това зависи от доста фактори -начин на създаване, довеждаща инфраструктура, бройколонки, дали ще има място за хранене и т. н. Аналогичен разбор, включващ финансово бюджетиране следва да бъде направен и за петролните бази. И тогава стигаме до въпроса къде ще се построяват тези петролни бази, какъв брой ще бъдат, какви пари ще глътнат, какви размери ще се съхраняват в тях.
Ако създадем план, какъв брой би ни коствал подобен огромен план?
Не по-малко от половин милиард лв.. Разбира се,може да коства и доста повече. Това са най-малко 100 бензиностанции,които в случай че оферират подобен комфорт с тези на огромните вериги бензиностанции, тоосреднено биха коствали по всяка 3 млн. лева, като несъмнено завиди от гореизброените фактори,Според обясненията на ръководещите тези бензиностанции няма да са по селата, а в огромните градове или на магистралните пътища.
Знаете ли дали е изработен разбор за това дали пазарът у нас изобщо има потребност от разширение на мрежата от бензиностанции?
Много е добре да се замислим и върху това. В България има няколко хиляди бензиностанции, които покриват добре цялата територия на страната.Преди годиниимаше проблем с неналичието на бензиностанции по Автомагистрала „ Тракия “, само че той бе решен. Пресконференцията, която дадоха министърът на стопанската система и министърът на финансите за Държавната петролна компания, можеше въобще да не се организира.
А по какъв начин щяхме да разберем за новата амбициозна концепция на властта?
Можеха да минат с едно прессъобщение, тъй като нищо съответно не споделиха. Направиха си един пиар. Показаха се, с цел да не ги забравяме. Нищо значително не се показа и не бедадена никаква конкретика.
Да не се окажем страната с най-вече бензиностанции на глава от популацията в Европа. Как ще се печели тогава от този бизнес?
В България, според статистика, е странта с най-вече бензиностанции на глава от популацията в Европейски Съюз. Идеята, показана от ръководещите е, че Държавната петролна компания ще работибез облага.
Това не е ли казус?
Това са все хрумвания, които не са свързани с справедливи пазарни механизми на модерна пазарна стопанска система. Ние още веднъж се връщаме на въпроса дали има бизнес проект, защото точно в него би трябвало да се оцени капацитета на пазара. Няма по какъв начин някой да ме убеди в вероятността на сходен план. Ето и другото предложение на управляващитесъздаването на ВИК-холдингс 1 милиард капитал.Добре, само че погледнете, че ВИК-то с минимум загуби на вода по мрежата е даденото на концесия и това е ВИК-София. От друга страна, софиянци не заплащат най-високата ценана вода. Случващото се в Перник пък е показателно за това по какъв начин се оправя страната в такива случаи. Но ние още веднъж сътворяваме една непотребна конструкция, която ще глътне 1 млрд.лева. Това за мащабите на България са извънредно доста пари. Същата е и концепцията за създавне надържавна букинг система.
Как гледате на разкритията на Васил Божков за държавен рекет в размер на 20%?
Документите сами по себе си приказват какво е неговото виждане за това, което се е случило. Става дума за тегления от неговта персонална сметка. По закон при всички тегления над 30 000 лева, банките са задължени да изпратят информацията към ДАНС. Която и да е българска банка, надали би си разрешила да затаи сходни данни.
Божков, обаче пита къде са парите?
Най-вероятно той знае отговора. От документите, се вижда, че парите са от персоналната му сметка. Въпросът за това къде са парите явно е риторичен.
Знаете ли какво се случва с сдруженията на хазартния необут?
„ Ню геймс “, което главно оперираше с лотарийните билети, е в процедура по неплатежоспособност. Има определение на Софийски градски съд, с което е назначен синдик на сдружението. В Конституцията на РБългария се споделя, че стопанската система се основава на свободна стопанска самодейност. И законът основава и подсигурява на всички юридически лица идентични правни условия за стопанска активност, като предотвратява злоупотреби с монополизъм, нелоялна конкуренция и пази потребителя. В самата Конституция написа кое е извънреден държавен монопол. Т. е върху кои сфери на активност страната може да упражнява монопол.
Там попада ли хазартът?
Не. Очевинно е, че хазартъте бизнес, от който се печели доста. Това е освен в България, само че и в международен мащаб. Но ролята на страната е да реши каква политика желае да води поради отношението сред икономическата изгода от хазарта и обществения резултат върху обществото. Факт е, че има пристрастяване към хазарт. Факт е, че в доста страни той е неразрешен.
Интервю на Катя Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ