Мъжките жени и женствените мъже
Създаваме неразличимо създание, без родно място, без корени, „ без качества “
Нашата ера има особения гений да облича в нови думи остарели обстановки. Във френската литература постоянно е имало облици на дами с “мъжка ” физика, както споделяше Флобер, и още повече “женствени ” мъже, “обратни ”, както споделяше Пруст. Това полово антредьо беше подигравано, уязвявано с неприятни смешки, рядко изтезавано. Решихме да го приемем съществено, даже трагично, измисляйки израза “неутрален пол ”: нито мъж, нито жена; трети пол.
Нашата ера има също тази специфичност да желае от съдията мнението му за всичко. Това навлизане на правосъдната власт би скандализирало революционерите от 1789 година, които смятаха, че съдията е единствено “устата на закона ”. Но нашите съвременни прогресивни дейци са уверени, че ръководството на съдиите е най-хубавото от републиканските полезности и на правовата страна. Не е учудващо, че тази история с “неутралния пол ” – какъвто един човек изиска да бъде вписан в документите му за идентичност – стигна до Касационния съд (съдът отхвърли настояването му, бел. пр.). Характеристика на нашата ера е, че приема доста съществено тези полови истории, с които се забавляваха с удоволствие развратните ни предшественици.
Вече няма разлика сред локални и непознати, нито сред мъже и дами. Ние сътворяваме едно неразличимо създание, без родно място, без корени, създание “без качества ”, за което имаме вяра, че ще бъде по-свободно, до момента в който то ще бъде в действителност единствено по-празно.
Феминизмът се съдържаше в думите на Симон дьо Бовоар: “Не се раждаш жена, ставаш такава ”. Този първоночален конструктивистки феминизъм породи теорията за рода, скъпа на Джудит Бътлър, която счита, че не би трябвало да бъдем избрани от половата си природа – която в действителност е “социална структура ”, измислена от мъжете, с цел да оправдаят господството си над дамите – а от своята самостоятелна воля, от суверенния си избор. Феминизмът приключва със полово обезразличаване и хомосексуални или транссексуални претенции, макар възмутения писък на някои феминистки, откровено ужасени от чудовището, за чието основаване са съдействали.
(със съкращения, превод: „ Гласове “)
Нашата ера има особения гений да облича в нови думи остарели обстановки. Във френската литература постоянно е имало облици на дами с “мъжка ” физика, както споделяше Флобер, и още повече “женствени ” мъже, “обратни ”, както споделяше Пруст. Това полово антредьо беше подигравано, уязвявано с неприятни смешки, рядко изтезавано. Решихме да го приемем съществено, даже трагично, измисляйки израза “неутрален пол ”: нито мъж, нито жена; трети пол.
Нашата ера има също тази специфичност да желае от съдията мнението му за всичко. Това навлизане на правосъдната власт би скандализирало революционерите от 1789 година, които смятаха, че съдията е единствено “устата на закона ”. Но нашите съвременни прогресивни дейци са уверени, че ръководството на съдиите е най-хубавото от републиканските полезности и на правовата страна. Не е учудващо, че тази история с “неутралния пол ” – какъвто един човек изиска да бъде вписан в документите му за идентичност – стигна до Касационния съд (съдът отхвърли настояването му, бел. пр.). Характеристика на нашата ера е, че приема доста съществено тези полови истории, с които се забавляваха с удоволствие развратните ни предшественици.
Вече няма разлика сред локални и непознати, нито сред мъже и дами. Ние сътворяваме едно неразличимо създание, без родно място, без корени, създание “без качества ”, за което имаме вяра, че ще бъде по-свободно, до момента в който то ще бъде в действителност единствено по-празно.
Феминизмът се съдържаше в думите на Симон дьо Бовоар: “Не се раждаш жена, ставаш такава ”. Този първоночален конструктивистки феминизъм породи теорията за рода, скъпа на Джудит Бътлър, която счита, че не би трябвало да бъдем избрани от половата си природа – която в действителност е “социална структура ”, измислена от мъжете, с цел да оправдаят господството си над дамите – а от своята самостоятелна воля, от суверенния си избор. Феминизмът приключва със полово обезразличаване и хомосексуални или транссексуални претенции, макар възмутения писък на някои феминистки, откровено ужасени от чудовището, за чието основаване са съдействали.
(със съкращения, превод: „ Гласове “)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ