Създателят и двигател на столичната галерия One, която вече е

Създателят и мотор на столичната изложба One, която към този момент е с нов адрес (улица „ Дякон Игнатий “ 1А), Десислава Зафирова е трансформирала популяризирането на актуалното българско изкуство в своя задача. Първо, тъй като има вяра в силата на посланията му, и второ, тъй като вижда капацитета на необременените от трендове, усети и въздействия млади актьори.След триумфа на първата галерия на новата локация, наречена Selected и събрала актьори, с които галерията работи от години, One продължава да предизвика мисълта и въображението ни. Доказва го и настоящата галерия „ Трезор “, която събира в една артистична рамка Деян Вълков и Ина Василева. Те слагат на фокус всекидневието и скритите обекти и знаци, които от време на време се трансформират във култове. Например гигантското изливащо се кървавочервено червило на Ина Василева като че ли задава въпроса не ставаме ли жертви на модата.Амбицирана да отвори кулоар за българското модерно изкуство към международните пазари, Десислава Зафирова следи родната арт сцена и влага време и контакти в построяването на заслужен имидж и на младите артистични попълнения, които се дипломират от Националната художествена академия. Какъв е водещият детайл в работата на изложба One и за какво актуалното българско изкуство ви вълнува толкоз доста, че му посвещавате изложбено пространство? Да се занимава някой със изкуство, и най-много със модерно изкуство, значи предопределение или осъзната задача, тъй като пътят е неравномерен и по никакъв начин не е елементарен. За мен е метод на живот и е като въздуха, без който не можем да живеем. Галерията е оня ъгъл, в който се усещам свободна да показвам посредством изложбите своите осъзнати послания към света. Обикновено те са свързани със обществени тематики, психически положения и метафизичен прозрения. Понякога се получава. Като какъв вид галерист бихте се определила – като другар на артистите, като филантроп, като ентусиазъм? Надявам се и се стремя да съм другар и подстрекател. Искам посредством работата си да вдъхвам храброст и посока да се показват и да изваждат на показ най-смелите си артистични прозрения. Пътят на актьора е неравномерен и поддръжката постоянно идва в точния миг – колекционери, галеристи, меценати – все хора, които имат вяра в задачата на изкуството да трансформира. Имате ли ентусиазъм измежду галеристите от предишното? Не съм имала идол измежду галеристите, нито пък подстрекател. Винаги съм се чувствала като друга и неподвластна на безстопанствен модел. Следвала съм и последвам личен път. Най-хубавото в работата ми е, че се любувам на процеса и той постоянно е част от съзнателен персонален избор. Обичам да опитвам. Управлявала съм постоянно частни галерии и тъкмо това е хубавото, че имах свободна територия да бъркам, да се изучавам. За хубаво или неприятно, при мен нещата се случваха на правилото „ проба-грешка “. Свобода и, несъмнено, отговорност са основните думи в биографията на всеки заслужен галерист. Най-сериозната ви професионална неточност и най-големият триумф до момента? Най-голямата ми неточност е да се поверявам на хората. Мислех до неотдавна, че те са доброжелателни единствено тъй като ти демонстрират благосклонност, само че се научих да чета сред редовете и да обръщам внимание на знаците, а те постоянно са там. Най-големият ми триумф е да мога да устоя на тестванията и да остана макар провокациите на не малко недоброжелатели. Егото е на прицел и главен актив, само че това дава основа за себеизрастване. Кога изпитвате най-голямо неспокойствие в работата си? Когато вдъхновя хората към мен сами да откриват формите за изява и става нещо като развой – една крачка води до нова и виждам последователност. Как бихте описали положителния колекционер? Един колекционер би трябвало да има пристрастеност, фокус, мотивация и да не стопира да уголемява сбирката си. Друго значимо изискване е да има консултанти или система, посредством която да получава експертни оценки от потвърдени експерти. Смисълът на изкуството е? Да предава информация, да издига духа, да стопира мозъка, с цел да се любува и да съзерцава сегашното.