Митът, който отвързва ръцете на Ердоган
Създаденият от Ердоган мит, че Турция е под опасност, сполучливо замъглява мозъците на огромна част от турците. Може би тъй като доста припомня на мита, от който се роди съвременна Турция, написа Даниел Хайнрих по настоящ мотив.
Да погледнем първо обстоятелствата. Преди две седмици немският правозащитник Петер Щойтнер изнесе в Турция отчет по IT-мениджмънт и запазване на електронната информация. Докладът беше в границите на семинар, проведен от „ Амнести интернешънъл”. Щойтнер и неколцина деятели на „ Амнести” бяха арестувани и сега се намират в предварителния арест в Турция.
Когато тази информация доближи до необятната общност, медиите безусловно избухнаха: Щойтнер е напълно елементарен човек, който не е направил нищо престъпно; обвиняванията против него са напълно безпочвени, а потискането на човешките права в Турция към този момент е достигнало невиждани мащаби.
Параноя, съмнение и боязън
С прояви на взаимност са цялостни и обществените мрежи, само че всичко това е без значение: турските управляващи въобще не се интересуват от надигналото се публично неодобрение. Защото Петер Щойтнер и другите задържани правозащитници са просто детайл в основаването на един великански мит.
След несполучливия опит за прелом, че даже преди него, турското държавно управление отпред с Ердоган се намира в непрекъсната борба със своите вътрешни и външни „ врагове”. Общественият климат е токсичен от параноя, съмнение и боязън - нищо чудно, че в такава обстановка даже организации като „ Амнести” се преглеждат като врагове.
От позиция на турското държавно управление няма безусловно никакво значение каква безукорна известност имат на Запад „ Амнести” и сродните ѝ правозащитни организации. Дори в противен случай: положителният им имидж единствено задълбочава подозрителността на управляващите.
Митът, че Турция е под опасност, сполучливо замъглява мозъците на огромна част от турската общност и прекалено много припомня на мита, от който в действителност се роди съвременна Турция. По това време, измежду хаоса на Първата международна война, Кемал Ататюрк разгласи „ война за независимост”, прогони от страната непознатите империалистически сили и основа републиката. И до през днешния ден това надигане против външния „ враг” е неотделима част от разбирането на турците за личната им история.
Днешното турско държавно управление залага точно на този феномен, който не се въздейства от публичното разслоение: страхът, че непознати сили ще обхванат в турската тъкан, е толкоз всемогъщ, че - изключително в синхрон с непрекъснатите обществени предизвестия за подривната активност на вътрешните врагове - служи за опрощение на всички, безспорни всички ограничения за отбрана на страната.
Жертва на тази фикс идея за гонене може да стане даже един очилат учител по IT-мениджмънт, който изнася отчет на семинар, проведен от правозащитна организация. Там просто не сортират.
Нищо няма да се промени
Половината от турското население ще продължи да поддържа своя демократично определен президент и своето демократично определено държавно управление. Нещо повече даже: тази поддръжка няма да спадне. Най-вече тъй като държавното управление на Партията на справедливостта и развиването подари доста небогати хора с прекомерно огромни стопански преимущества.
Едва ли може да се чака и помощ извън - демонстрират го дейностите на немското държавно управление и на Еврокомисията. След като напълно до неотдавна най-малко на думи водеха съществени обществени борби, в този момент както Брюксел, по този начин и Берлин като че ли гледат да уголемяват и задълбочават връзките с Турция. Причина за това са както съглашението за бежанците, по този начин и съответни стопански ползи.
В края на предходната година Европейската комисия изненада всички с предлагането си да се разшири митническият съюз с Турция. А напълно неотдавна и немският външен министър Зигмар Габриел удостовери, че такава стъпка ще бъде и в немски интерес.
С две думи: безучастие извън и параноични защитни реакции вътре в самата Турция. На този декор е повече от ясно, че Петер Щойтнер и неговите сътрудници няма да са последните жертви на разюзданите чистки в Турция.
Да погледнем първо обстоятелствата. Преди две седмици немският правозащитник Петер Щойтнер изнесе в Турция отчет по IT-мениджмънт и запазване на електронната информация. Докладът беше в границите на семинар, проведен от „ Амнести интернешънъл”. Щойтнер и неколцина деятели на „ Амнести” бяха арестувани и сега се намират в предварителния арест в Турция.
Когато тази информация доближи до необятната общност, медиите безусловно избухнаха: Щойтнер е напълно елементарен човек, който не е направил нищо престъпно; обвиняванията против него са напълно безпочвени, а потискането на човешките права в Турция към този момент е достигнало невиждани мащаби.
Параноя, съмнение и боязън
С прояви на взаимност са цялостни и обществените мрежи, само че всичко това е без значение: турските управляващи въобще не се интересуват от надигналото се публично неодобрение. Защото Петер Щойтнер и другите задържани правозащитници са просто детайл в основаването на един великански мит.
След несполучливия опит за прелом, че даже преди него, турското държавно управление отпред с Ердоган се намира в непрекъсната борба със своите вътрешни и външни „ врагове”. Общественият климат е токсичен от параноя, съмнение и боязън - нищо чудно, че в такава обстановка даже организации като „ Амнести” се преглеждат като врагове.
От позиция на турското държавно управление няма безусловно никакво значение каква безукорна известност имат на Запад „ Амнести” и сродните ѝ правозащитни организации. Дори в противен случай: положителният им имидж единствено задълбочава подозрителността на управляващите.
Митът, че Турция е под опасност, сполучливо замъглява мозъците на огромна част от турската общност и прекалено много припомня на мита, от който в действителност се роди съвременна Турция. По това време, измежду хаоса на Първата международна война, Кемал Ататюрк разгласи „ война за независимост”, прогони от страната непознатите империалистически сили и основа републиката. И до през днешния ден това надигане против външния „ враг” е неотделима част от разбирането на турците за личната им история.
Днешното турско държавно управление залага точно на този феномен, който не се въздейства от публичното разслоение: страхът, че непознати сили ще обхванат в турската тъкан, е толкоз всемогъщ, че - изключително в синхрон с непрекъснатите обществени предизвестия за подривната активност на вътрешните врагове - служи за опрощение на всички, безспорни всички ограничения за отбрана на страната.
Жертва на тази фикс идея за гонене може да стане даже един очилат учител по IT-мениджмънт, който изнася отчет на семинар, проведен от правозащитна организация. Там просто не сортират.
Нищо няма да се промени
Половината от турското население ще продължи да поддържа своя демократично определен президент и своето демократично определено държавно управление. Нещо повече даже: тази поддръжка няма да спадне. Най-вече тъй като държавното управление на Партията на справедливостта и развиването подари доста небогати хора с прекомерно огромни стопански преимущества.
Едва ли може да се чака и помощ извън - демонстрират го дейностите на немското държавно управление и на Еврокомисията. След като напълно до неотдавна най-малко на думи водеха съществени обществени борби, в този момент както Брюксел, по този начин и Берлин като че ли гледат да уголемяват и задълбочават връзките с Турция. Причина за това са както съглашението за бежанците, по този начин и съответни стопански ползи.
В края на предходната година Европейската комисия изненада всички с предлагането си да се разшири митническият съюз с Турция. А напълно неотдавна и немският външен министър Зигмар Габриел удостовери, че такава стъпка ще бъде и в немски интерес.
С две думи: безучастие извън и параноични защитни реакции вътре в самата Турция. На този декор е повече от ясно, че Петер Щойтнер и неговите сътрудници няма да са последните жертви на разюзданите чистки в Турция.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ