Бутилиращи компании: Не пипайте имената на българските извори
Съюзът на безалкохолната индустрия в България (СБПБ), в който членуват най-старите бутилиращи компании в страната: БУЛМИНВЕКС " Горна баня” и БК " Горна баня”, както и Централният кооперативен съюз, " Балдаран Спринг”АД и други водещи компании в бранша, показва сериозната си угриженост поради апелите за изтриване на имената на българските извори и подмяната им с търговски марки на компаниите. Имената на изворите са национално благосъстояние и като такива принадлежат на потребителите, а не на производителите, по тази причина мястото им е на етикетите. Обезпокоени сме от изкривения обществен спор по отношение на плана за нов Закон за храните, импортиран от Министерски съвет за хармонизиране на българското законодателство с европейското. Бихме желали да сигнализираме обществеността за опитите за манипулиране на този спор от страна на Асоциацията на производителите на безалкохолни питиета в България (АПБНБ) и за едностранното отразяване на тяхната позиция след приемането на Законопроекта на първо четене предходната седмица, пишат от браншовата организация в специфичното си послание.
Изрично условие и главен принцип на европейската Директива 2009/54/ЕС е " типът на водата и имената на изворите да дефинират комерсиалното изложение на бутилираните натурални минерални и изворни води, а не комерсиалните брандове”. Раздел " Натурални минерални и изворни води” в Законопроекта за храните подхожда оптимално на главните постановки и духа на Директивата. Няма нито един текст или терминология в този раздел, които да опонират на европейския правилник – назад на внушенията. Напротив: и термините, и наредбите в него са взети непосредствено от Директивата и са транспонирани правилно и тъкмо. Всеки може да се увери в това, откакто се запознае и съпостави наличието на Директива 2009/54/ЕС и на оферти Раздел " Натурални и минерални изворни води” в Законопроекта на Министерски съвет. Текстът на Раздел " Води” е съгласуван още със мненията на министерствата на земеделието и храните, на опазването на здравето, на стопанската система, както и с решението на Министерски съвет от 28.06.2016 година
Законопроектът се приготвя от 2 години и е минал през две публични разисквания. Затова буди съществено неразбиране изразената позиция на АПБНБ, че предлаганият от Министерски съвет правилник в раздел " Води” е изработен непрофесионално, преднамерено и е ориентиран директно против бизнеса и против потребителите. С интерпретациите си по текстовете в Законопроекта АПБНБ освен преиначават и деформират правилата на Директива 2009/54 на Евросъюза, само че и на процедура се опълчват на въвеждането на европейския правилник, което България, като страна членка на Европейски Съюз, е длъжна да направи.
Несъстоятелните изказвания на АПБНБ, представени в някои медии, елементарно могат да бъдат опровергани. Във връзка с някои от тях (цитирани по-долу) от СБПБ означават следното:
1. " С новия закон комерсиалните марки ще отпаднат поради имената на изворите " (АПБНБ).
Марките не отпадат, а се резервират. Директивата изисква наред с комерсиалната марка на етикета да се слага ясно и четимо и името на извора, както и типът на водата (изворна или минерална), което сега не се прави от част от производителите. Тъкмо името на извора и типът на водата подсигуряват правото на потребителите на осведомен избор - това е залегнало като главен принцип в Директивата. Марката е част от комерсиалното изложение – то остава на етикета, както и цялата интелектуална благосъстоятелност на производителите, стига да се подсигурява вярното изписване на имената на българските извори според европейската Директива. Не се постановат нови вложения в нови марки – обратно на внушенията - тъй като старите остават на етикетите. Но имената на изворите, като словни изрази, са национално благосъстояние и принадлежат на потребителите, а не на производителите, по тази причина тяхното място е на етикетите. Директивата не позволява да има единствено търговски марки и фирмени имена на етикетите, както упорства АПБНБ.
2. " Връща се опцията на едно находище да бутилират по едно и също време няколко концесионера " (АПБНБ).
Не може да се върне нещо, което не си е отивало и няма по какъв начин да си отиде. Нормалната и законова процедура в България, откогато действат находищата - в Горна Баня, Хисар, Велинград и други - е те да се експлоатират от няколко производителя по едно и също време. Европейската инструкция въобще няма условие за " едно находище - един концесионер ", макар уверенията на АПБНБ в противоположното. Изискването на Директивата гласи напълно друго: " едно находище – едно комерсиално изложение ". Това се съблюдава от производителите на цитираните залежи и те развиват сполучливо личните си търговски марки и интелектуална благосъстоятелност. Твърденията, че при няколко концесионера имало заплаха от замърсяване и компрометиране на находищата са нон сенс - дългогодишната процедура на производителите в находищата в Горна Баня, Хисар, Велинград и така нататък го потвърждава.
3. " Съществуват противоречиви термини в Директивата и в Законопроекта, които ще доведат до безпорядък. " (АПБНБ)
Термините, употребявани в Директивата и в Раздел " Води” на законопроекта - като " комерсиално описание”, ”извор”, " място на екплоатация” и така нататък освен не са противоречиви, а са безспорни. Преводът на Директивата на формалния уебсайт на Европейския съюз е явен и опитите той да бъде смислово изопачен са безпочвени и преднамерено провокативни. С случайните си тълкования обаче АПБНБ на процедура саботира въвеждането на европейския правилник у нас, будейки подозрения, че пази избрани търговски ползи.
4. " Отпадат описите за признание на изворните води в законопроекта”.
Европейският правилник е безапелационен и не изисква основаване на описи на приетите изворни води. Това не се прави в никоя страна на Европейския съюз и няма основателна причина да се вкарва единствено у нас, защото се основава непотребна административна тежест. Изворните води се записват по метод, избран от раздела на Законопроекта в здравното министерство, където те биват сертифицирани, а за бутилирането им се издават разрешителни за водовземане, съобразени със Закона за водите. За потребностите на Европейската общественост се вършат единствено описи на приетите натурални минерални води и те се разгласяват годишно.
В умозаключение от браншовата организация акцентират, че отхвърляме опитите да се персонализират мненията на Съюза на безалкохолната индустрия в България с който и да е от членовете на организацията.
Изрично условие и главен принцип на европейската Директива 2009/54/ЕС е " типът на водата и имената на изворите да дефинират комерсиалното изложение на бутилираните натурални минерални и изворни води, а не комерсиалните брандове”. Раздел " Натурални минерални и изворни води” в Законопроекта за храните подхожда оптимално на главните постановки и духа на Директивата. Няма нито един текст или терминология в този раздел, които да опонират на европейския правилник – назад на внушенията. Напротив: и термините, и наредбите в него са взети непосредствено от Директивата и са транспонирани правилно и тъкмо. Всеки може да се увери в това, откакто се запознае и съпостави наличието на Директива 2009/54/ЕС и на оферти Раздел " Натурални и минерални изворни води” в Законопроекта на Министерски съвет. Текстът на Раздел " Води” е съгласуван още със мненията на министерствата на земеделието и храните, на опазването на здравето, на стопанската система, както и с решението на Министерски съвет от 28.06.2016 година
Законопроектът се приготвя от 2 години и е минал през две публични разисквания. Затова буди съществено неразбиране изразената позиция на АПБНБ, че предлаганият от Министерски съвет правилник в раздел " Води” е изработен непрофесионално, преднамерено и е ориентиран директно против бизнеса и против потребителите. С интерпретациите си по текстовете в Законопроекта АПБНБ освен преиначават и деформират правилата на Директива 2009/54 на Евросъюза, само че и на процедура се опълчват на въвеждането на европейския правилник, което България, като страна членка на Европейски Съюз, е длъжна да направи.
Несъстоятелните изказвания на АПБНБ, представени в някои медии, елементарно могат да бъдат опровергани. Във връзка с някои от тях (цитирани по-долу) от СБПБ означават следното:
1. " С новия закон комерсиалните марки ще отпаднат поради имената на изворите " (АПБНБ).
Марките не отпадат, а се резервират. Директивата изисква наред с комерсиалната марка на етикета да се слага ясно и четимо и името на извора, както и типът на водата (изворна или минерална), което сега не се прави от част от производителите. Тъкмо името на извора и типът на водата подсигуряват правото на потребителите на осведомен избор - това е залегнало като главен принцип в Директивата. Марката е част от комерсиалното изложение – то остава на етикета, както и цялата интелектуална благосъстоятелност на производителите, стига да се подсигурява вярното изписване на имената на българските извори според европейската Директива. Не се постановат нови вложения в нови марки – обратно на внушенията - тъй като старите остават на етикетите. Но имената на изворите, като словни изрази, са национално благосъстояние и принадлежат на потребителите, а не на производителите, по тази причина тяхното място е на етикетите. Директивата не позволява да има единствено търговски марки и фирмени имена на етикетите, както упорства АПБНБ.
2. " Връща се опцията на едно находище да бутилират по едно и също време няколко концесионера " (АПБНБ).
Не може да се върне нещо, което не си е отивало и няма по какъв начин да си отиде. Нормалната и законова процедура в България, откогато действат находищата - в Горна Баня, Хисар, Велинград и други - е те да се експлоатират от няколко производителя по едно и също време. Европейската инструкция въобще няма условие за " едно находище - един концесионер ", макар уверенията на АПБНБ в противоположното. Изискването на Директивата гласи напълно друго: " едно находище – едно комерсиално изложение ". Това се съблюдава от производителите на цитираните залежи и те развиват сполучливо личните си търговски марки и интелектуална благосъстоятелност. Твърденията, че при няколко концесионера имало заплаха от замърсяване и компрометиране на находищата са нон сенс - дългогодишната процедура на производителите в находищата в Горна Баня, Хисар, Велинград и така нататък го потвърждава.
3. " Съществуват противоречиви термини в Директивата и в Законопроекта, които ще доведат до безпорядък. " (АПБНБ)
Термините, употребявани в Директивата и в Раздел " Води” на законопроекта - като " комерсиално описание”, ”извор”, " място на екплоатация” и така нататък освен не са противоречиви, а са безспорни. Преводът на Директивата на формалния уебсайт на Европейския съюз е явен и опитите той да бъде смислово изопачен са безпочвени и преднамерено провокативни. С случайните си тълкования обаче АПБНБ на процедура саботира въвеждането на европейския правилник у нас, будейки подозрения, че пази избрани търговски ползи.
4. " Отпадат описите за признание на изворните води в законопроекта”.
Европейският правилник е безапелационен и не изисква основаване на описи на приетите изворни води. Това не се прави в никоя страна на Европейския съюз и няма основателна причина да се вкарва единствено у нас, защото се основава непотребна административна тежест. Изворните води се записват по метод, избран от раздела на Законопроекта в здравното министерство, където те биват сертифицирани, а за бутилирането им се издават разрешителни за водовземане, съобразени със Закона за водите. За потребностите на Европейската общественост се вършат единствено описи на приетите натурални минерални води и те се разгласяват годишно.
В умозаключение от браншовата организация акцентират, че отхвърляме опитите да се персонализират мненията на Съюза на безалкохолната индустрия в България с който и да е от членовете на организацията.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ