По следите на историята – от синовете на един николапетковист
Сайтът разгласява текста на братята Любомир и Петър Пенчеви в памет на техния татко никопетковиста Пенчо Троянски (1911-1979) от Монтана. Статията е построена върху спомените на синовете и върху откритото от тях при изследването на архивите на Държавна сигурност, вкючително и досието на татко им като жертва на репресивния уред на Българска комунистическа партия – още един образец за голямото значение на проучването на архивния масив на Държавна сигурност, събран и съхраняван от Комисията по досиетата. Вътрешните подзаглавия са на desebg.com. Този роман може да бъде общопризнат и като обобщаващ облик на ориста на хилядите български фамилии, попаднали под репресиите на комунистическия режим в интервала 1944-1989 година
Началото на петгодишното безвремие
Историята на петгодишния Любомир и тригодишния Петър стартира при започване на 1951 година, когато е началото на петгодишното безвремие за техния татко: „ В кухнята ни към този момент имаше дюшеме и бояджията приготвяше стените. Кухненската маса беше изнесена в коридора и към нея обядваше цялото семейство. В един миг влязоха двама снажни мъже в милиционерска униформа, направлявани от съседката Роза Бодурска, партиен секретар в Месокомбината ”, са запомнили невръстните тогава братчета.
От майка си научават и запомнят вечно имената на двамата полицаи - Петко Старшията и Лукан, биячът в градското Министерство на вътрешните работи.
Така бащата Пенчо Троянски е задържан и пет години децата му не го виждат. Историята за случилото се с него стартира да се обяснява чак след 1990 година
В редиците на Български земеделски народен съюз на Никола Петков
Преди 9 септември 1944 година Пенчо интензивно взе участие в битката за народна власт като съмишленик на Никола Петков от Български земеделски народен съюз.
През 1940 година полицейският шеф в гр. Фердинанд (през 1945 година комунистическата власт преименува града в Михайловград, а през 1994 година името е променено на Монтана – названието от римско време, б.а.) Светозаров провежда провокация с писмо – написано в полицията-Берковица и адресирано до книжарницата на Пенчо, като двама берковски сътрудници чакат вътре идването на пощенския раздавач.
Пенчо е задържан незабавно за разпространение на противников клюки, за което е интерниран в Ивайловградско. През 1942 година Светозаров записва на гърба на документ от Общината с позволение да работи като книжар, че лицето е политически неблагонадеждно.
Във Фердинанд през 1943 година се основава незаконен Околийски комтет на Отечествения фронт и от името на Български земеделски народен съюз в него взе участие и Пенчо. На 9 септември 1944 година с лента на ръката „ Отечествен фронт “ той-в качеството си на секретар на същия, на площада пред Читалището е уредник на посрещането на партизаните и установяването на новата власт.
Демонстративно овакантяване на Отечествен фронт
Само след един месец обаче той демонстративно напуща съвещание на Околийския комитет на Отечествен фронт заради арогантното държание на комунистите в Отечествен фронт в Михайловград – те не одобряват настояването му в 18 села където земеделците имат предпочитано мощно въздействие, кметовете да са от Български земеделски народен съюз.
Така стартира дейната му активност в съпротива на комунистите от името на зеленото Български земеделски народен съюз на Никола Петков. Аврам Петков е сподвижник по линия на Български земеделски народен съюз и непосредствен другар на Пенчо.
Той напуща Околийския комитет на Отечествен фронт дружно с Пенчо Троянски, само че в протоколите непокътнати в Държавния списък, се вижда че Аврам скрито от сякаш съидейника си, се е върнал и подписал всички протоколи, включително и тези които са били неподписани от двамата след излизането им в съпротива.
Срещата с Никола Петков
Пенчо и Милан Дренчев през м. февруари 1945 година отиват в дома на Никола Петков в София, с цел да обсъдят активността си. Посреща ги сестрата на Н. Петков с думите „ Никола е болен от червен вятър и е под карантина “, той обаче ги чува и извиква „ Пенчо да влезе! “.
Неговият коментар е разрушителен - Пенчо погрешно и прибързано е излязъл в съпротива, само че получава отговор: „ Тези левосектанти ми споделят – вие, земеделците в този момент настрани, ние управляваме, а до оня ден сякаш бяхме дружно ”.
Иронията на ориста за жал е многозначителна. През 1947 година депутатът в Народното събрание, приключилият право в Сорбоната Никола Петков е задържан и погубен в килията с чук и обесен мъртъв, с цел да се извърши присъдата - гибел посредством обесване. Същата година “БЗНС – Никола Петков ” е подложен отвън закона.
Следен от Държавна сигурност
Милицията (МВР) и Държавна сигурност (ДС) в Михайловград интензивно се борят с опозицията в града и околията. През 1946 година в изборите Пенчо Троянски е в листата на Български земеделски народен съюз „ Никола Петков ” за депутати - тогава е намерено неговото досие в Държавна сигурност, само че нерегистрирано в картотеката (това става чак след 1950 година със заглавие „ Троян “).
Началото на петгодишното безвремие
Историята на петгодишния Любомир и тригодишния Петър стартира при започване на 1951 година, когато е началото на петгодишното безвремие за техния татко: „ В кухнята ни към този момент имаше дюшеме и бояджията приготвяше стените. Кухненската маса беше изнесена в коридора и към нея обядваше цялото семейство. В един миг влязоха двама снажни мъже в милиционерска униформа, направлявани от съседката Роза Бодурска, партиен секретар в Месокомбината ”, са запомнили невръстните тогава братчета.
От майка си научават и запомнят вечно имената на двамата полицаи - Петко Старшията и Лукан, биячът в градското Министерство на вътрешните работи.
Така бащата Пенчо Троянски е задържан и пет години децата му не го виждат. Историята за случилото се с него стартира да се обяснява чак след 1990 година
В редиците на Български земеделски народен съюз на Никола Петков
Преди 9 септември 1944 година Пенчо интензивно взе участие в битката за народна власт като съмишленик на Никола Петков от Български земеделски народен съюз.
През 1940 година полицейският шеф в гр. Фердинанд (през 1945 година комунистическата власт преименува града в Михайловград, а през 1994 година името е променено на Монтана – названието от римско време, б.а.) Светозаров провежда провокация с писмо – написано в полицията-Берковица и адресирано до книжарницата на Пенчо, като двама берковски сътрудници чакат вътре идването на пощенския раздавач.
Пенчо е задържан незабавно за разпространение на противников клюки, за което е интерниран в Ивайловградско. През 1942 година Светозаров записва на гърба на документ от Общината с позволение да работи като книжар, че лицето е политически неблагонадеждно.
Във Фердинанд през 1943 година се основава незаконен Околийски комтет на Отечествения фронт и от името на Български земеделски народен съюз в него взе участие и Пенчо. На 9 септември 1944 година с лента на ръката „ Отечествен фронт “ той-в качеството си на секретар на същия, на площада пред Читалището е уредник на посрещането на партизаните и установяването на новата власт.
Демонстративно овакантяване на Отечествен фронт
Само след един месец обаче той демонстративно напуща съвещание на Околийския комитет на Отечествен фронт заради арогантното държание на комунистите в Отечествен фронт в Михайловград – те не одобряват настояването му в 18 села където земеделците имат предпочитано мощно въздействие, кметовете да са от Български земеделски народен съюз.
Така стартира дейната му активност в съпротива на комунистите от името на зеленото Български земеделски народен съюз на Никола Петков. Аврам Петков е сподвижник по линия на Български земеделски народен съюз и непосредствен другар на Пенчо.
Той напуща Околийския комитет на Отечествен фронт дружно с Пенчо Троянски, само че в протоколите непокътнати в Държавния списък, се вижда че Аврам скрито от сякаш съидейника си, се е върнал и подписал всички протоколи, включително и тези които са били неподписани от двамата след излизането им в съпротива.
Срещата с Никола Петков
Пенчо и Милан Дренчев през м. февруари 1945 година отиват в дома на Никола Петков в София, с цел да обсъдят активността си. Посреща ги сестрата на Н. Петков с думите „ Никола е болен от червен вятър и е под карантина “, той обаче ги чува и извиква „ Пенчо да влезе! “.
Неговият коментар е разрушителен - Пенчо погрешно и прибързано е излязъл в съпротива, само че получава отговор: „ Тези левосектанти ми споделят – вие, земеделците в този момент настрани, ние управляваме, а до оня ден сякаш бяхме дружно ”.
Иронията на ориста за жал е многозначителна. През 1947 година депутатът в Народното събрание, приключилият право в Сорбоната Никола Петков е задържан и погубен в килията с чук и обесен мъртъв, с цел да се извърши присъдата - гибел посредством обесване. Същата година “БЗНС – Никола Петков ” е подложен отвън закона.
Следен от Държавна сигурност
Милицията (МВР) и Държавна сигурност (ДС) в Михайловград интензивно се борят с опозицията в града и околията. През 1946 година в изборите Пенчо Троянски е в листата на Български земеделски народен съюз „ Никола Петков ” за депутати - тогава е намерено неговото досие в Държавна сигурност, само че нерегистрирано в картотеката (това става чак след 1950 година със заглавие „ Троян “).
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ