Досието „ВИНЕР“. Част 5: 1989 година – „Много поздрави от старите приятели от ДС“
Сайтът продължава документалната поредност за досиетата на сътрудниците на Държавна сигурност, на които Александър Василев Терзиев, бащата на Васил Терзиев, претендент за кмет на София на „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “ и „ Спаси София “, е бил водещ офицер. В част 4 се разказва вербуването на 22-годишния студент от ВМЕИ „ Ленин “ Иван Филипов, защото вуйчо му в Съединени американски щати желае да го предложения на едногодишна специализация на свои разходи, а Държавна сигурност не желае да пропусне опцията да регистрира, че е „ извела “ сполучливо в Съединени американски щати собствен сътрудник.
В част 5 от поредицата се споделя за аргументите, заради които през 1989 година Научно-техническо разузнаване задейства контактите си с „ ВИНЕР “ след 15 години забвение.
Управление „ Научно-техническо разузнаване “ (УНТР) в Първо основно ръководство (ПГУ) на Държавна сигурност е структурата в Държавна сигурност, натоварена от комунистическия режим с кражбата на западни технологии, с цел да се компенсира техническата назадничавост, присъща освен за Народна република България, само че и за спътниците на Кремъл в целия руски лагер.
Тази част от поредицата е построена върху архивното досие на конфиденциален помощник „ ВИНЕР “ – Иван Филипов, което е налично за всеки жител от 2008 година, когато Комисията по досиетата афишира неговата принадлежност към тоталитарните комунистически служби по силата на закона за досиетата в качеството му на разположение, заемало управителен пост – министър на екологията в служебния кабинет на Софиянски през 1997 година
Досието „ ВИНЕР “ е типичен образец за авантюристичните, нереални желания и напъни на Държавна сигурност, в частност на научно-техническото разузнаване в Първо основно ръководство на Държавна сигурност, да вербува хора непременно, които имат опция да заминат в някоя от развитите западни страни и изключително в Съединени американски щати. В последна сметка досието „ ВИНЕР “ е огледало на безусловно неефективната, само че пропагандирана като високо професионална „ разследваща “ активност на Държавна сигурност, която на финала обаче има нулев резултат.
Научно-техническо разузнаване си спомня за сътрудник „ ВИНЕР “ след 15 години
След като в края на 1974 година Александър Василев Терзиев, водещ офицер на конфиденциален помощник „ ВИНЕР “ – студента Иван Филипов, подписва предложение за събаряне на делото в списък, заради неспособност научно-техническото разузнаване в ПГУ-ДС да го употребява, Държавна сигурност не помни за безпредметно вербования юноша през идващите 15 години.
През този интервал Иван Филипов, отбива военната си работа, основава семейство, издига се в кариерата си на експерт, а Държавна сигурност без да усеща върви постепенно, само че несъмнено към своя край дружно с тоталитарния комунистически режим, който през 1987 година довежда страна до трети банкрут, само че генералният секретар на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия Тодор Живков отсрочва банкрута с още две години, през които диктатурата се крепи на краткосрочни банкови заеми, само че с тежки лихви, взимани скрито от обществото от западни банки.
Покана за специализация в Съединени американски щати
През декември 1988 година в консулството към посолството на Народна република България в Съединени американски щати постъпва декларация, подписана от българския доктор с американски паспорт Йордан Митрев (вуйчото на Иван Филипов сменя името си от Крум на Йордан, б.а.), с която кани своя племенник да го посети за една година, през което време ще поема разноските по пребиваването му.
Целта на визитата на Иван Филипов ще бъде специализацията му по изчислителна техника – експертни системи и изкуствен интелект, област в която той работи в Централен институт по изчислителна техника и технологии (ЦИИТ) – София.
Разбира се, този документ незабавно е доведен до знанието на Държавна сигурност от страна на консулския отдел в Министерството на външните работи, където под дипломатическо прикритие работи щатният чиновник на ПГУ-ДС Любен Гоцев, подал информацията за желанията на вуйчото още през 1972 година Така Държавна сигурност си спомня за своя замразен сътрудник, който е вербувала през 1973 година
Възстановяване на конфиденциален помощник „ ВИНЕР “
На 27 февруари 1989 година първият зам.-началник на ПГУ-ДС и шеф на Управление „Научно-техническо разузнаване" ПГУ-ДС Георги Манчев утвърждава предложение за възобновяване на делото „ ВИНЕР “ и категоризирането му като конфиденциален помощник.
Научно-техническо разузнаване незабавно ревизира какво е станало с Иван Филипов. Той е приключил ВМЕИ „ автоматизация и телемеханика “ през 1974 година, отбил е казармата, изкарал е едногодишен курс по програмиране и е получил спомагателна купа инженер-математик. От 1977 година работи в ЦИИТ, секция „ Приложно програмиране “ като теоретичен помощник първа степен.
Поздрави от „ старите другари “ от Държавна сигурност
Негов водещ офицер обаче към този момент не е Александър Терзиев, който смъква делото в списък през 1974 година С „ ВИНЕР “ се захваща действен служащ полк. Ангел Ангелов, шеф отдел в Управление „ Научно-техническо разузнаване “ в ПГУ-ДС.
На 1 февруари 1989 година ОР Ангелов се свързва с Иван Филипов и му напомня тогавашните му връзки с органите и споделя, че е помолен от „ старите му другари “ да се свърже с него във връзка специализацията му в Съединени американски щати, като желае да се срещнат.
На срещата Филипов удостоверява сериозните си планове да се възползва от поканата на вуйчо си.
„ Придобитите персонални усещания за него [Иван Филипов] са позитивни, което дава мотив за възобновяване на работата, подпомагане за образуване на специализацията му и оперативна подготовка за дейното му потребление по линия на Управление „Научно-техническо разузнаване" “, рапортува след срещата полк. Ангелов.
Управление „Научно-техническо разузнаване" се заема да „ провежда “ специализацията на „ ВИНЕР “ в Съединени американски щати
Държавна сигурност схваща, че вуйчото, който е в преклонна възраст, предлага единствено квартира и междувременните разходи, до момента в който Иван Филипов би трябвало самичък да провежда специализацията си, т.е. да търси като дойде в Съединени американски щати благоприятни условия за осъществяване на краткосрочна специализация. По тази причина без да има ясна визия за ситуацията в Америка Филипов споделя с оперативния служащ, че ще се ориентира за специализацията към компании.
Оперативният служащ от Управление „Научно-техническо разузнаване" обаче го поучава да търси благоприятни условия в институти, университети и фондации.
„ Нашето закъснение в региона на електрониката “
Офицерът от Управление „Научно-техническо разузнаване" декларира на Филипов:
„ Нашето закъснение в региона на електронната изчислителна техника е доста и може би по тази причина западните институти не опазват толкоз ревниво от нас морално остарелите си разработки и тайни, както това става с най-новите поколения. С нашите благоприятни условия (главно финансови) надали сме в положение да създадем обилни пробиви в науката, в случай че не търсим други по-ефикасни начини, в това число и такива, за които съм загатнал аз. “
Разбира се, той има поради индустриалния шпионаж или практикуваните от три десетилетия от Държавна сигурност по образеца на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) обири на западни технологии и тайни.
Помощ против съдействие
Офицерът от Научно-техническо разузнаване декларира на Филипов, че той, респективно службата, която стои зад него (научно-техническото разузнаване на ДС), биха се присъединили с помощ за споразумяване на специализацията му, само че против съдействие от негова страна.
„ Трябва да бъде ясно, че това, което ще създадем в негова изгода, ще бъде от съвместен интерес и в името на едно бъдещо съдействие “, прецизира оперативният служащ.
Офицерът от Държавна сигурност писта Иван Филипов по какъв начин прави оценка едновремешната връзка с Държавна сигурност?
Филипов дава отговор, че не му била станало ясно в какво би могъл да им бъде потребен тогава и че нищо забавно или позитивно не може да си спомни.
И акцентира, че не е приел с екстаз поставените му „ задания “ за предоставяне на сведения на свои сътрудници. По собствен път е решил, че такива задания просто не могат да бъдат обект на разузнаване, което го е изразил ясно пред хората, които са го управлявали тогава (това визира интервала, когато един от водещите му офицери е Александър Терзиев, б.а.).
ОР му дефинира непрекъснато настояща явка – в съответен ден от седмицата и час на ъгъла на бул. „ Стамболийски “ и ул. „ Опълченска “ в София, където да се срещат.
Насочване към Колумбийския университет
В ПГУ-ДС е разисквано ситуацията с „ ВИНЕР “ и е изразено мнението, че той би трябвало да бъде изведен в Съединени американски щати като конфиденциален помощник на Научно-техническо разузнаване за една година с вероятност за удължение по линия на съглашението с „ Айрекс “ (международна организация, профилирана в световното обучение и развиване, основана през 1968 година от Американския съвет на научните общества, Фондация „ Форд “, Съвета за проучване на обществените науки и Държавния департамент на Съединени американски щати. IREX реализира научния продан сред Съединени американски щати и Съветския съюз до рухването на Желязната завеса, б.а.).
Като вероятно място на специализацията са посочени Колумбийския университет, Ню Йорк или Пенсилванския университет във Филаделфия.
Научно-техническо разузнаване го насочва към подаване на документи за специализация в Колумбийския университет в Ню Йорк – катедри Електроинженерство и Компютри – и му спомага да попълни нужните форми, които да изпрати на вуйчо си, с цел да бъдат импортирани във висшето образователно заведение.
Указано е да уточни, че желае специализация за привършване на дисертация за приемане на докторска степен, защото в Народна република България не може да я довърши заради липса на инсталация, опит, литературни източници и висококвалифицирана консултация.
Междувременно Държавна сигурност го ревизира дали е споделил с някого, че е сътрудник на Държавна сигурност. Дори го предизвика, като твърди, че е споделил на брачната половинка му, само че той отхвърля това.
От Научно-техническо разузнаване желаят по всякакъв начин да се уверят, че той е добре надъхан към тях и даже го питат по какъв начин се е чувствал, като през 1973 година е подписвал декларация за съдействие? Според документите в досието на „ ВИНЕР “ той е дал отговор: „ От вас няма какво да укривам “.
Проблеми с условията за специализацията
В този миг в научно-техническото разузнаване схващат, че вуйчото на Иван Филипов работи по различен път да уреди специализацията от „ високо място “, търсейки контакт за услуга от остарелия му познайник Любен Гоцев.
Научно-техническо разузнаване инструктират Филипов да съобщи на вуйчото да не подхваща други дейности, защото си дава сметка, че в един миг може да станат непотребни.
На 3 май 1989 година Научно-техническо разузнаване схваща от „ ВИНЕР “, че е получил удостоверение на кандидатурата си за специализация в Колумбийския университет. Но за специализация за придобиване на научна степен лекар е нужен период най-малко три години и това трансформира проектите.
През целия май 1989 година текат срещи за попълване на документите за специализацията му.
„ Определено разчита на нашата помощ при подготовката и реализацията на неговото образование в Съединени американски щати “, рапортува оперативният служащ.
Тъй като езиковите условията за специализация на университета са високи, Научно-техническо разузнаване акцентира, че „ без усилена езикова подготовка и няколкомесечен престой в Съединени американски щати преди приемните изпити „ ВИНЕР “ не ще успее да ги вземе сполучливо “.
Идва 10 ноември 1989 година,
а Научно-техническо разузнаване още не може да „ изведе “ „ ВИНЕР “ в Съединени американски щати
Така идва 10 ноември 1989 година Генералният секретар на Българска комунистическа партия Тодор Живков е заставен от Кремъл да си подаде оставката, а в идващите месеци върхушката в комунистическата партия схваща, че към този момент няма да може да ръководи еднолично България.
Страната се тресе от всекидневни манифестации, нощни бдения и митинги, виждайки по какъв начин тоталитарната система се сгромолясва в целия Източен блок. Протестиращото общество упорства за закриване на Държавна сигурност и отваряне на досиетата.
В Управление „Научно-техническо разузнаване" обаче не престават да поддържат връзка с „ ВИНЕР “ и да се осведомят за хода на подготовката за специализацията му.
Срещите не престават и след 10 ноември 1989 година Иван Филипов ги осведоми се е явил на изпит по британски език в посолството в Съединени американски щати, който се е оказал тежък за неговата езикова подготовка, както и на различен изпит по специалността.
На изпита по британски е получил 520 точки от вероятни 600. Независимо от това според получената информация от Колумбийския университет този триумф не е задоволителен, с цел да бъде позволен. Обсъждат опцията дали може да стане аспирант на лична прехрана.
Срещите с него не престават и през януари и февруари 1990 година В началото на февруари 1990 година Първо основно ръководство се трансформира в Национална разследваща работа, само че със същите фрагменти, правилни на Българска комунистическа партия.
Последна среща с " ВИНЕР "
Последната среща, видна от досието „ ВИНЕР “, е извършена на 26 февруари 1990 година
„ Поговорихме и по някои настоящи вътрешно-политически въпроси. Оставам с усещането, че сътрудникът демонстрация трезва оценка и резервира позитивно си отношение към органите на разузнаването “, рапортува оперативният служащ подп. Станой Тошев.
Така, с нулев резултат завършва историята по вербоването на студента Иван Филипов през 1973 година, активирането му през 1989 година и несполучливия опит да бъде „ изведен “ като конфиденциален помощник на комунистическото научно-техническо разузнаване в Съединени американски щати.
Един типичен образец за нереалните и безусловно ялови вербовъчни и оперативни старания на ПГУ-ДС и в частност на научно-техническото разузнаване. Тези към момента неуместни за мнозина истини могат да бъдат прочетени през днешния ден в архива на тоталитарните комунистически служби, съхраняван от Комисията по досиетата.
Забележка: Още дни преди началото на актуалната документална поредност журналистът Христо Христов се обърна към Васил Терзиев с молба да му даде контакт с татко му Александър Терзиев за възможен коментар или позиция, в случай че той желае да направи такива, защото това е негово право. Журналистът не получава отговор. Сайтът desebg.com остава отворен за издание на позицията на Александър Терзиев във връзка документалното проучване, описващо неговата активност като щатен помощник на Управление „Научно-техническо разузнаване" в ПГУ-ДС и водещ офицер на сътрудници (секретни сътрудници), чиято принадлежност към тоталитарните комунистически служби е публично разкрита от Комисията по досиетата.
В част 5 от поредицата се споделя за аргументите, заради които през 1989 година Научно-техническо разузнаване задейства контактите си с „ ВИНЕР “ след 15 години забвение.
Управление „ Научно-техническо разузнаване “ (УНТР) в Първо основно ръководство (ПГУ) на Държавна сигурност е структурата в Държавна сигурност, натоварена от комунистическия режим с кражбата на западни технологии, с цел да се компенсира техническата назадничавост, присъща освен за Народна република България, само че и за спътниците на Кремъл в целия руски лагер.
Тази част от поредицата е построена върху архивното досие на конфиденциален помощник „ ВИНЕР “ – Иван Филипов, което е налично за всеки жител от 2008 година, когато Комисията по досиетата афишира неговата принадлежност към тоталитарните комунистически служби по силата на закона за досиетата в качеството му на разположение, заемало управителен пост – министър на екологията в служебния кабинет на Софиянски през 1997 година
Досието „ ВИНЕР “ е типичен образец за авантюристичните, нереални желания и напъни на Държавна сигурност, в частност на научно-техническото разузнаване в Първо основно ръководство на Държавна сигурност, да вербува хора непременно, които имат опция да заминат в някоя от развитите западни страни и изключително в Съединени американски щати. В последна сметка досието „ ВИНЕР “ е огледало на безусловно неефективната, само че пропагандирана като високо професионална „ разследваща “ активност на Държавна сигурност, която на финала обаче има нулев резултат.
Научно-техническо разузнаване си спомня за сътрудник „ ВИНЕР “ след 15 години
След като в края на 1974 година Александър Василев Терзиев, водещ офицер на конфиденциален помощник „ ВИНЕР “ – студента Иван Филипов, подписва предложение за събаряне на делото в списък, заради неспособност научно-техническото разузнаване в ПГУ-ДС да го употребява, Държавна сигурност не помни за безпредметно вербования юноша през идващите 15 години.
През този интервал Иван Филипов, отбива военната си работа, основава семейство, издига се в кариерата си на експерт, а Държавна сигурност без да усеща върви постепенно, само че несъмнено към своя край дружно с тоталитарния комунистически режим, който през 1987 година довежда страна до трети банкрут, само че генералният секретар на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия Тодор Живков отсрочва банкрута с още две години, през които диктатурата се крепи на краткосрочни банкови заеми, само че с тежки лихви, взимани скрито от обществото от западни банки.
Покана за специализация в Съединени американски щати
През декември 1988 година в консулството към посолството на Народна република България в Съединени американски щати постъпва декларация, подписана от българския доктор с американски паспорт Йордан Митрев (вуйчото на Иван Филипов сменя името си от Крум на Йордан, б.а.), с която кани своя племенник да го посети за една година, през което време ще поема разноските по пребиваването му.
Целта на визитата на Иван Филипов ще бъде специализацията му по изчислителна техника – експертни системи и изкуствен интелект, област в която той работи в Централен институт по изчислителна техника и технологии (ЦИИТ) – София.
Разбира се, този документ незабавно е доведен до знанието на Държавна сигурност от страна на консулския отдел в Министерството на външните работи, където под дипломатическо прикритие работи щатният чиновник на ПГУ-ДС Любен Гоцев, подал информацията за желанията на вуйчото още през 1972 година Така Държавна сигурност си спомня за своя замразен сътрудник, който е вербувала през 1973 година
Възстановяване на конфиденциален помощник „ ВИНЕР “
На 27 февруари 1989 година първият зам.-началник на ПГУ-ДС и шеф на Управление „Научно-техническо разузнаване" ПГУ-ДС Георги Манчев утвърждава предложение за възобновяване на делото „ ВИНЕР “ и категоризирането му като конфиденциален помощник.
Научно-техническо разузнаване незабавно ревизира какво е станало с Иван Филипов. Той е приключил ВМЕИ „ автоматизация и телемеханика “ през 1974 година, отбил е казармата, изкарал е едногодишен курс по програмиране и е получил спомагателна купа инженер-математик. От 1977 година работи в ЦИИТ, секция „ Приложно програмиране “ като теоретичен помощник първа степен.
Поздрави от „ старите другари “ от Държавна сигурност
Негов водещ офицер обаче към този момент не е Александър Терзиев, който смъква делото в списък през 1974 година С „ ВИНЕР “ се захваща действен служащ полк. Ангел Ангелов, шеф отдел в Управление „ Научно-техническо разузнаване “ в ПГУ-ДС.
На 1 февруари 1989 година ОР Ангелов се свързва с Иван Филипов и му напомня тогавашните му връзки с органите и споделя, че е помолен от „ старите му другари “ да се свърже с него във връзка специализацията му в Съединени американски щати, като желае да се срещнат.
На срещата Филипов удостоверява сериозните си планове да се възползва от поканата на вуйчо си.
„ Придобитите персонални усещания за него [Иван Филипов] са позитивни, което дава мотив за възобновяване на работата, подпомагане за образуване на специализацията му и оперативна подготовка за дейното му потребление по линия на Управление „Научно-техническо разузнаване" “, рапортува след срещата полк. Ангелов.
Управление „Научно-техническо разузнаване" се заема да „ провежда “ специализацията на „ ВИНЕР “ в Съединени американски щати
Държавна сигурност схваща, че вуйчото, който е в преклонна възраст, предлага единствено квартира и междувременните разходи, до момента в който Иван Филипов би трябвало самичък да провежда специализацията си, т.е. да търси като дойде в Съединени американски щати благоприятни условия за осъществяване на краткосрочна специализация. По тази причина без да има ясна визия за ситуацията в Америка Филипов споделя с оперативния служащ, че ще се ориентира за специализацията към компании.
Оперативният служащ от Управление „Научно-техническо разузнаване" обаче го поучава да търси благоприятни условия в институти, университети и фондации.
„ Нашето закъснение в региона на електрониката “
Офицерът от Управление „Научно-техническо разузнаване" декларира на Филипов:
„ Нашето закъснение в региона на електронната изчислителна техника е доста и може би по тази причина западните институти не опазват толкоз ревниво от нас морално остарелите си разработки и тайни, както това става с най-новите поколения. С нашите благоприятни условия (главно финансови) надали сме в положение да създадем обилни пробиви в науката, в случай че не търсим други по-ефикасни начини, в това число и такива, за които съм загатнал аз. “
Разбира се, той има поради индустриалния шпионаж или практикуваните от три десетилетия от Държавна сигурност по образеца на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) обири на западни технологии и тайни.
Помощ против съдействие
Офицерът от Научно-техническо разузнаване декларира на Филипов, че той, респективно службата, която стои зад него (научно-техническото разузнаване на ДС), биха се присъединили с помощ за споразумяване на специализацията му, само че против съдействие от негова страна.
„ Трябва да бъде ясно, че това, което ще създадем в негова изгода, ще бъде от съвместен интерес и в името на едно бъдещо съдействие “, прецизира оперативният служащ.
Офицерът от Държавна сигурност писта Иван Филипов по какъв начин прави оценка едновремешната връзка с Държавна сигурност?
Филипов дава отговор, че не му била станало ясно в какво би могъл да им бъде потребен тогава и че нищо забавно или позитивно не може да си спомни.
И акцентира, че не е приел с екстаз поставените му „ задания “ за предоставяне на сведения на свои сътрудници. По собствен път е решил, че такива задания просто не могат да бъдат обект на разузнаване, което го е изразил ясно пред хората, които са го управлявали тогава (това визира интервала, когато един от водещите му офицери е Александър Терзиев, б.а.).
ОР му дефинира непрекъснато настояща явка – в съответен ден от седмицата и час на ъгъла на бул. „ Стамболийски “ и ул. „ Опълченска “ в София, където да се срещат.
Насочване към Колумбийския университет
В ПГУ-ДС е разисквано ситуацията с „ ВИНЕР “ и е изразено мнението, че той би трябвало да бъде изведен в Съединени американски щати като конфиденциален помощник на Научно-техническо разузнаване за една година с вероятност за удължение по линия на съглашението с „ Айрекс “ (международна организация, профилирана в световното обучение и развиване, основана през 1968 година от Американския съвет на научните общества, Фондация „ Форд “, Съвета за проучване на обществените науки и Държавния департамент на Съединени американски щати. IREX реализира научния продан сред Съединени американски щати и Съветския съюз до рухването на Желязната завеса, б.а.).
Като вероятно място на специализацията са посочени Колумбийския университет, Ню Йорк или Пенсилванския университет във Филаделфия.
Научно-техническо разузнаване го насочва към подаване на документи за специализация в Колумбийския университет в Ню Йорк – катедри Електроинженерство и Компютри – и му спомага да попълни нужните форми, които да изпрати на вуйчо си, с цел да бъдат импортирани във висшето образователно заведение.
Указано е да уточни, че желае специализация за привършване на дисертация за приемане на докторска степен, защото в Народна република България не може да я довърши заради липса на инсталация, опит, литературни източници и висококвалифицирана консултация.
Междувременно Държавна сигурност го ревизира дали е споделил с някого, че е сътрудник на Държавна сигурност. Дори го предизвика, като твърди, че е споделил на брачната половинка му, само че той отхвърля това.
От Научно-техническо разузнаване желаят по всякакъв начин да се уверят, че той е добре надъхан към тях и даже го питат по какъв начин се е чувствал, като през 1973 година е подписвал декларация за съдействие? Според документите в досието на „ ВИНЕР “ той е дал отговор: „ От вас няма какво да укривам “.
Проблеми с условията за специализацията
В този миг в научно-техническото разузнаване схващат, че вуйчото на Иван Филипов работи по различен път да уреди специализацията от „ високо място “, търсейки контакт за услуга от остарелия му познайник Любен Гоцев.
Научно-техническо разузнаване инструктират Филипов да съобщи на вуйчото да не подхваща други дейности, защото си дава сметка, че в един миг може да станат непотребни.
На 3 май 1989 година Научно-техническо разузнаване схваща от „ ВИНЕР “, че е получил удостоверение на кандидатурата си за специализация в Колумбийския университет. Но за специализация за придобиване на научна степен лекар е нужен период най-малко три години и това трансформира проектите.
През целия май 1989 година текат срещи за попълване на документите за специализацията му.
„ Определено разчита на нашата помощ при подготовката и реализацията на неговото образование в Съединени американски щати “, рапортува оперативният служащ.
Тъй като езиковите условията за специализация на университета са високи, Научно-техническо разузнаване акцентира, че „ без усилена езикова подготовка и няколкомесечен престой в Съединени американски щати преди приемните изпити „ ВИНЕР “ не ще успее да ги вземе сполучливо “.
Идва 10 ноември 1989 година,
а Научно-техническо разузнаване още не може да „ изведе “ „ ВИНЕР “ в Съединени американски щати
Така идва 10 ноември 1989 година Генералният секретар на Българска комунистическа партия Тодор Живков е заставен от Кремъл да си подаде оставката, а в идващите месеци върхушката в комунистическата партия схваща, че към този момент няма да може да ръководи еднолично България.
Страната се тресе от всекидневни манифестации, нощни бдения и митинги, виждайки по какъв начин тоталитарната система се сгромолясва в целия Източен блок. Протестиращото общество упорства за закриване на Държавна сигурност и отваряне на досиетата.
В Управление „Научно-техническо разузнаване" обаче не престават да поддържат връзка с „ ВИНЕР “ и да се осведомят за хода на подготовката за специализацията му.
Срещите не престават и след 10 ноември 1989 година Иван Филипов ги осведоми се е явил на изпит по британски език в посолството в Съединени американски щати, който се е оказал тежък за неговата езикова подготовка, както и на различен изпит по специалността.
На изпита по британски е получил 520 точки от вероятни 600. Независимо от това според получената информация от Колумбийския университет този триумф не е задоволителен, с цел да бъде позволен. Обсъждат опцията дали може да стане аспирант на лична прехрана.
Срещите с него не престават и през януари и февруари 1990 година В началото на февруари 1990 година Първо основно ръководство се трансформира в Национална разследваща работа, само че със същите фрагменти, правилни на Българска комунистическа партия.
Последна среща с " ВИНЕР "
Последната среща, видна от досието „ ВИНЕР “, е извършена на 26 февруари 1990 година
„ Поговорихме и по някои настоящи вътрешно-политически въпроси. Оставам с усещането, че сътрудникът демонстрация трезва оценка и резервира позитивно си отношение към органите на разузнаването “, рапортува оперативният служащ подп. Станой Тошев.
Така, с нулев резултат завършва историята по вербоването на студента Иван Филипов през 1973 година, активирането му през 1989 година и несполучливия опит да бъде „ изведен “ като конфиденциален помощник на комунистическото научно-техническо разузнаване в Съединени американски щати.
Един типичен образец за нереалните и безусловно ялови вербовъчни и оперативни старания на ПГУ-ДС и в частност на научно-техническото разузнаване. Тези към момента неуместни за мнозина истини могат да бъдат прочетени през днешния ден в архива на тоталитарните комунистически служби, съхраняван от Комисията по досиетата.
Забележка: Още дни преди началото на актуалната документална поредност журналистът Христо Христов се обърна към Васил Терзиев с молба да му даде контакт с татко му Александър Терзиев за възможен коментар или позиция, в случай че той желае да направи такива, защото това е негово право. Журналистът не получава отговор. Сайтът desebg.com остава отворен за издание на позицията на Александър Терзиев във връзка документалното проучване, описващо неговата активност като щатен помощник на Управление „Научно-техническо разузнаване" в ПГУ-ДС и водещ офицер на сътрудници (секретни сътрудници), чиято принадлежност към тоталитарните комунистически служби е публично разкрита от Комисията по досиетата.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ