Белязан доживот“ – разказ за разправата на „народния съд“ в Хасково с „бившите хора“ по време на соца
Сайтът показва книгата „ Белязан доживот “ – мемоари на полицейския чиновник Здравко Шейтанов 1944-1960 година Нейн създател е Веселина Узунова*, помощник в Института за исторически проучвания на Българска академия на науките и основен организатор в Регионалния исторически музей в Хасково.
Книгата „ Белязан доживот “ не съставлява единствено спомените на полицейския чиновник до 9 септември 1944 година Здравко Шейтанов. Тя е синтез сред неговите мемоари, обхващащи интервала 1944-1960 година, и авторовия текст за събитията в Хасково, откъдето е Шейтанов и където работи, за протичащото се в народен мащаб в годините, предхождащо Деветосептемврийския прелом през 1944 година и интервала, през който стартира да действа така наречен национален съд.
Ако книгата съдържаше единствено и само спомените на някогашния полицейски чиновник без препоръчаната от Веселина Узунова рамка, огромната картина за комунистическият гнет в България нямаше да бъде по този начин очевидно ясно обрисувана. Това се отнася изключително за читатели, които имат бегла визия за събитията, предхождащи попадането на Царство България под руска окупация и идването на власт на Българската работническа партия (комунисти).
С авторовия си текст в книгата Узунова предлага едно пълноценно проучване, което осветлява събития от този преломен за България интервал, в това число и такива, за които споделя в спомените си Здравко Шейтанов.
„ Белязан доживот “ е изключително скъпа книга, тъй като дава по-подробна визия за ролята и мястото на полицията преди 9 септември 1944 година, както и за активността на една от нейните структури в съответен район – в тази ситуация Хасковския.
Документ от служебното досие на Здравко Шейтанов, чиновник в полицията в Хасково | Източник: Comdos.
Освен това изданието съдържа спомените на някогашен полицейски чиновник - Здравко Шейтанов, каквито до момента няма оповестени в мемоаристиката след края на тоталитарното ръководство на Българска комунистическа партия през 1989 година.
Те показват роман на човек, който през 1937 година, на 25 години постъпва в полицейската работа в Хасково.
Бившият контраразузнавач разказва арестите незабавно след 9 септември 1944 година на представителите на локалния хайлайф в Хасково, които са събрани в салона на тютюневия склад в града, за побоищата и мъченията по време на следствието.
Разказите на Здравко Шейтанов са и едни от дребното, които хвърлят светлина върху действието на „ националния съд “ в провинцията, което ги прави изключително скъпи.
Много в детайли е разказана активността на V състав на „ националния съд “ в Стара Загора, заседавал през март-април 1945 година в Хасково. От 88 подсъдими той осъжда на гибел 10 души, 64 души на друг период затвор, а 14 са оправдани.
Шейтанов е единственият жив очевидец, оставил мемоари за държанието и последните часове на наказаните на гибел от „ националния съд “ в Хасково.
Не по-малко е значим е описа на някогашния контраразузнавач в Хасковската полиция Здравко Шейтанов, наказан през 1945 година на 15 години затвор от „ националния съд “ в Хасково, прекосяването му през комунистическите затвори в Хасково и Варна, в килиите на Държавна сигурност, прекарал по-късно и три години в концлагера „ Белене “, където е въдворен.
Както може да се допуска, откакто излиза на независимост Държавна сигурност му завежда разработка под псевдонима „ Инквизитор “, с цел да го следи.
Като полицейски чиновник до Деветосептемврийския прелом през 1944 година Здравко Шейтанов попада в категорията „ някогашни хора “, която комунистическият режим вкарва по руски пример, откакто идва на власт.
Тези превратности в своя житов Здравко Шейтанов и предишното му на „ някогашен човек “, той споделя с неспокойствие по какъв начин това се е отразило върху фамилията му и изключително върху бъдещето на децата му.
За това по какъв начин, без значение от отличния триумф, щерка му е разпределена поради това, че татко ѝ е „ зложелател на народа “, в минния колеж в Димитровград.
А синът му е изпратен да служи в „ черната рота “, работеща на откритите рудници край Трояново.
„ Цели две години до завършването на службата му, всяка седмица, а доста постоянно и два пъти в седмицата, ходех с рейс при него. В какъв брой дъждовни и мразовити вечери съм чакал да ги докарат от обектите. Да го видя! Ако можех да му подам храна или облекла за преобличане. Мъките, които изживях не ме пречупиха. Напротив, сякаш ми даваха кураж и сили да се боря, тъй като знаех, че поради мен му е сторено това зло “, разказва в спомените си претърпяното Здравко Шейтанов.
Изследването на Веселина Узунова „ Белязан доживот “ има най-малко още две достолепия. Първото е умеенето на създателя да работи добросъвестно и задълбочено с архивите, както районни, по този начин и с един характерен списък, какъвто е този на Държавна сигурност, съхраняван от Комисията по досиетата.
Второто достолепие е, че Веселина Узунова е писала книгата в тясно съдействие с дъщерята на Здравко Шейтанов – Дора Димитрова. Така тя е получила и достъп до досието на Шейтанов в Държавна сигурност и до персоналния списък на фамилията.
Книгата „ Белязан доживот “ съдържа и доста скъпи архивни фотоси на полицията в Хасково преди 9 септември 1944 година, митинга на 10 септември 1944 година в града, посрещането на партизанския отряд, работил в региона на Хасково, а по този начин също и фотоси и документи от фамилния списък на Здравко Шейтанов и досието му в Държавна сигурност.
„ Белязан доживот “ е значимо проучване, което попълня знанието за разправата на „ националния съд “ и Държавна сигурност с локалния хайлайф в провинцията, за ориста на оживелите „ някогашни хора “ и клеймото на „ врагове “, с което комунистическият режим дамгосва тях и фамилиите им. В този подтекст проучването добавя описа за ориста на „ някогашните хора “, който започнахме с проф. Вили Лилков през 2017 година с книгата ни „ Бивши хора “ по квалификацията на Държавна сигурност.
*Веселина Узунова е откривател, който е посветил работата си на събирането на мемоари на жертвите на комунистическия режим в Хасковско, както и с изследвания на районния държавен списък в тази посока.
Тя е основател на разнообразни събития в Хасково, свързани с преосмислянето на тоталитарното минало.
Също по този начин е и създател на изявления за ориста на жертви на диктатурата на Българска комунистическа партия, поместени и на desebg.com. С актуалната си книга на издателство „ Проф. Марин Дринов “ – Българска академия на науките, Узунова прави значима крачка в одобряването си като откривател на интервала 1944-1989 година.
Книгата „ Белязан доживот “ не съставлява единствено спомените на полицейския чиновник до 9 септември 1944 година Здравко Шейтанов. Тя е синтез сред неговите мемоари, обхващащи интервала 1944-1960 година, и авторовия текст за събитията в Хасково, откъдето е Шейтанов и където работи, за протичащото се в народен мащаб в годините, предхождащо Деветосептемврийския прелом през 1944 година и интервала, през който стартира да действа така наречен национален съд.
Ако книгата съдържаше единствено и само спомените на някогашния полицейски чиновник без препоръчаната от Веселина Узунова рамка, огромната картина за комунистическият гнет в България нямаше да бъде по този начин очевидно ясно обрисувана. Това се отнася изключително за читатели, които имат бегла визия за събитията, предхождащи попадането на Царство България под руска окупация и идването на власт на Българската работническа партия (комунисти).
С авторовия си текст в книгата Узунова предлага едно пълноценно проучване, което осветлява събития от този преломен за България интервал, в това число и такива, за които споделя в спомените си Здравко Шейтанов.
„ Белязан доживот “ е изключително скъпа книга, тъй като дава по-подробна визия за ролята и мястото на полицията преди 9 септември 1944 година, както и за активността на една от нейните структури в съответен район – в тази ситуация Хасковския.
Документ от служебното досие на Здравко Шейтанов, чиновник в полицията в Хасково | Източник: Comdos.
Освен това изданието съдържа спомените на някогашен полицейски чиновник - Здравко Шейтанов, каквито до момента няма оповестени в мемоаристиката след края на тоталитарното ръководство на Българска комунистическа партия през 1989 година.
Те показват роман на човек, който през 1937 година, на 25 години постъпва в полицейската работа в Хасково.
Бившият контраразузнавач разказва арестите незабавно след 9 септември 1944 година на представителите на локалния хайлайф в Хасково, които са събрани в салона на тютюневия склад в града, за побоищата и мъченията по време на следствието.
Разказите на Здравко Шейтанов са и едни от дребното, които хвърлят светлина върху действието на „ националния съд “ в провинцията, което ги прави изключително скъпи.
Много в детайли е разказана активността на V състав на „ националния съд “ в Стара Загора, заседавал през март-април 1945 година в Хасково. От 88 подсъдими той осъжда на гибел 10 души, 64 души на друг период затвор, а 14 са оправдани.
Шейтанов е единственият жив очевидец, оставил мемоари за държанието и последните часове на наказаните на гибел от „ националния съд “ в Хасково.
Не по-малко е значим е описа на някогашния контраразузнавач в Хасковската полиция Здравко Шейтанов, наказан през 1945 година на 15 години затвор от „ националния съд “ в Хасково, прекосяването му през комунистическите затвори в Хасково и Варна, в килиите на Държавна сигурност, прекарал по-късно и три години в концлагера „ Белене “, където е въдворен.
Както може да се допуска, откакто излиза на независимост Държавна сигурност му завежда разработка под псевдонима „ Инквизитор “, с цел да го следи.
Като полицейски чиновник до Деветосептемврийския прелом през 1944 година Здравко Шейтанов попада в категорията „ някогашни хора “, която комунистическият режим вкарва по руски пример, откакто идва на власт.
Тези превратности в своя житов Здравко Шейтанов и предишното му на „ някогашен човек “, той споделя с неспокойствие по какъв начин това се е отразило върху фамилията му и изключително върху бъдещето на децата му.
За това по какъв начин, без значение от отличния триумф, щерка му е разпределена поради това, че татко ѝ е „ зложелател на народа “, в минния колеж в Димитровград.
А синът му е изпратен да служи в „ черната рота “, работеща на откритите рудници край Трояново.
„ Цели две години до завършването на службата му, всяка седмица, а доста постоянно и два пъти в седмицата, ходех с рейс при него. В какъв брой дъждовни и мразовити вечери съм чакал да ги докарат от обектите. Да го видя! Ако можех да му подам храна или облекла за преобличане. Мъките, които изживях не ме пречупиха. Напротив, сякаш ми даваха кураж и сили да се боря, тъй като знаех, че поради мен му е сторено това зло “, разказва в спомените си претърпяното Здравко Шейтанов.
Изследването на Веселина Узунова „ Белязан доживот “ има най-малко още две достолепия. Първото е умеенето на създателя да работи добросъвестно и задълбочено с архивите, както районни, по този начин и с един характерен списък, какъвто е този на Държавна сигурност, съхраняван от Комисията по досиетата.
Второто достолепие е, че Веселина Узунова е писала книгата в тясно съдействие с дъщерята на Здравко Шейтанов – Дора Димитрова. Така тя е получила и достъп до досието на Шейтанов в Държавна сигурност и до персоналния списък на фамилията.
Книгата „ Белязан доживот “ съдържа и доста скъпи архивни фотоси на полицията в Хасково преди 9 септември 1944 година, митинга на 10 септември 1944 година в града, посрещането на партизанския отряд, работил в региона на Хасково, а по този начин също и фотоси и документи от фамилния списък на Здравко Шейтанов и досието му в Държавна сигурност.
„ Белязан доживот “ е значимо проучване, което попълня знанието за разправата на „ националния съд “ и Държавна сигурност с локалния хайлайф в провинцията, за ориста на оживелите „ някогашни хора “ и клеймото на „ врагове “, с което комунистическият режим дамгосва тях и фамилиите им. В този подтекст проучването добавя описа за ориста на „ някогашните хора “, който започнахме с проф. Вили Лилков през 2017 година с книгата ни „ Бивши хора “ по квалификацията на Държавна сигурност.
*Веселина Узунова е откривател, който е посветил работата си на събирането на мемоари на жертвите на комунистическия режим в Хасковско, както и с изследвания на районния държавен списък в тази посока.
Тя е основател на разнообразни събития в Хасково, свързани с преосмислянето на тоталитарното минало.
Също по този начин е и създател на изявления за ориста на жертви на диктатурата на Българска комунистическа партия, поместени и на desebg.com. С актуалната си книга на издателство „ Проф. Марин Дринов “ – Българска академия на науките, Узунова прави значима крачка в одобряването си като откривател на интервала 1944-1989 година.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ