„Добрата ДС“ : „Приватизиране“ на контрабандните канали след 1989 г.
Сайтът desebg.com продължава поредицата „ Добрата Държавна сигурност “ (по Васил Терзиев). В част 7 разкрива „ приватизирането “ на контрабандните канали на Държавна сигурност след краха на тоталитарната комунистическа система. Повод за поредицата е позиция за репресивния уред на Българска комунистическа партия на инфарктно определения за кмет на София Васил Терзиев, повдигнат от „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “ и „ Спаси София “ Васил Терзиев, изказана обществено от него по време на предизборната акция:
„ Това, което се видя е в действителност какъв брой доста има да приказваме по тази тематика [за Държавна сигурност], с цел да имат хората по-добро схващане какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били идентични, не всяка една конструкция е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, експорт на каптагон и всевъзможни други неща, които слагаме под един знаменател. И че доста от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една естествена страна от Бангладеш до Бурунди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за ползите на страната по друг метод. “
С тази оценка наследникът на комунистическо-десарския жанр ясно сподели, че оценката му за Държавна сигурност е същата като тази, която през целия преход разнообразни представители на Държавна сигурност се пробват да възстановяват.
Чрез поредицата читателите могат да се срещнат с документалните обстоятелства и сами да преценяват дали България тогава е била като естествените страни „ от Бангладеш до Бурунди и най-развитите “, както е уверен Васил Терзиев и дали тогавашните „ специфични служби “ са се грижили „ за интереса на страната “, както той твърди.
Всички водачи на „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “ и „ Спаси София “ премълчаха признанието на Васил Терзиев, явно съгласявайки се с него. Те към този момент демонстрираха, че издигайки неговата кандидатура погазват всички демократични полезности, за които българското общество се бори след рухването на тоталитарния комунистически режим и работят за възпроизвеждането във властта на наследници на репресивната машина на Българска комунистическа партия.
Приватизиране на контрабандните канали след 1989 година
Крахът на комунистическата система в България в края на 1989 година не стопира контрабандата. Политическата смяна води до „ приватизиране “ на настоящите канали, по които до тогава с държавно-партийна настойчивост е реализиран „ скритият пренос “. Един строго конфиденциален документ на Националната работа за отбрана на конституцията (правоприемник на Второ основно ръководство на Държавна сигурност, след това Национална работа за сигурност, от 2008 година Държавна организация „ Национална сигурност, б.а.) от 1991 година разкрива по какъв начин към тази дата е траяло действието на системата.
Механизмът за реализиране на контрабандата е същият, който е построен през 1985, само че през идващите години е развъртян и модернизиран. Той включва следните съществени детайли:
Фирми, изнесени в Западна Европа, осъществяващи търговски връзки с задграничните клиенти по приемането и превозването на артикули за България и извършващи разплащания с тях. Те правят и закупуването на артикули и експедирането им за България за своя сметка със средства, преведени в непознати банки по-рано, или със средства от облагата от осъществяваната активност.
Представителства на задграничните компании в България, които получават стоките на територията на страната. Те правят документалното им оформяне с митнически, товарни и други документи. Складират стоките, като ги преопаковат, преразпределят, претрупват и реекспортират. Лицата от тези компании инкасират парични средства от клиентите при износа на стоките и ги превеждат на лицата от първата група, като отчисляват комисиона за осъществената реекспортна активност.
Клиенти (фирми и лица), получаващи стоките като „ краен консуматор “.
Чуждестранни компании, извършващи „ прикрит пренос “ от Западна Европа за Турция и Близкия изток, като употребяват за транзитиране основаната организация на тайни начала.
Структура и подчиненост
Каналът има строго избрана конструкция и подчиненост. При него са спазени следните правила:
опазване на конспирацията, защото „ скритият пренос “ се прави в нарушаване на интернационалните правни правила и всъщност съставлява контрабанда. По този метод се цели да не се компрометират държавни предприятия и ведомства и страната като цяло
активността се организира от името на непознати компании и съвсем „ незаконно “ от българските управляващи под прикритието на елементарен транспортен пренос или друга комерсиална активност. За задачата са основани задгранични компании в страни от Западна Европа, които са със 100 % български капитали и с представителства в София и други страни контролът (административен и финансов) над компаниите е оптимално стеснен.
„ Старите “ компании и „ скрития пренос “ след 1989 година
След измененията „ Икомев “ и Лотос “ не престават да реализират „ прикрит пренос “. И двете компании се управляват от Божидар Йорданов. Той реализира връзките с клиентите, транзитиращи през България, както и купува артикули за своя сметка, които по каналите се внасят в страната и се осъществят без възнаграждение на мита и акцизи.
Българското разузнаване не показва тъкмо изражение на облагите, само че ги дефинира като големи. Национална служба за защита на конституцията е засякла търговски връзки на Йорданов с компаниите „ Тексас трейд “ –Далас, Съединени американски щати, „ Интко ханделс “ – Мюнхен, Германия, „ Томикс оверсиз “ – Никозия, Кипър. За превозването на стоките той употребява непознати компании – „ Комет “ и „ Белго превоз “ – Антверпен, Белгия, „ Мундотранс “ и „ Имтрако ЛТД “ – Швейцария. Йорданов работи от Виена, Австрия.
Българското контраразузнаване има взор и върху лицата и компаниите, които работят в страната. Те на процедура са заменили тогавашните представителства на българските задгранични компании, употребявани като пощенски кутии за прикритие на контрабандната активност.
Новите компании и лица
Тази нова група от компании и лица има вътрешна организация и конструкция, построена върху следните детайли:
представителства на задгранични компании в България с офиси и средства за връзка;
складова база;
транспортни средства;
митническо обезпечаване.
Национална служба за защита на конституцията дефинира като началник на тази група Господин Николов. До 1982 година той е чиновник в Министерство на вътрешните работи, след което минава на работа в „ Кинтекс “. Между 1984 и 1987 работи в казиното в хотел „ Витоша – Ню Отани “ (днес „ Кемпински-Зографски “). Там се свързва с Абдул Хамид Шамаа (Виктор Мартин Радев).
Пенсиониран е като контрольор в „ Балкантурист “. Той е представител на компаниите „ Голдън внос износ “ – Делемонт, Швейцария, и „ Уест остарял “ – Мюнхен, Германия, в София.
Тези компании попадат като вносител и експортьор на идващите в страната артикули. Николов реализира връзката с Божидар Йорданов, управлява и разпределя стоките. Складовите бази са в кв. Горубляне, където телефоните се водят на компанията „ Олтрейд “, на бул. „ Вапцаров “ в София, в с. Лозен и в кв. „ Илиянци “, както и в безмитната зона на пристанище Бургас.
Там получените артикули се разтоварват, разпломбират се и отначало се пломбират, след което се товарят в тайници на други транспортни средства и се изнасят през границата. От складовете част от стоките се продават непосредствено на клиенти, които ги пласират на вътрешния пазар, без да се заплащат акцизи и мита. Лицата, които обслужват складовете, дават отговор за освобождението на стоките от митниците и съпровождат товарите до изходните пунктове.
Те са някогашни или настоящи митнически чиновници, които до края на 1991 са имали статут на специфични митничари, обслужващи активността на „ Икомев “ и други компании по линия на „ скрития пренос “. Основните митнически позиции на канала са на митниците на аерогара София, Граничен контролно-пропусквателен пункт Калотина, Граничен контролно-пропусквателен пункт Кулата, Граничен контролно-пропусквателен пункт Капитан Андреево и пристанище Бургас.
Използват се основаните връзки с началниците на тези митници и работещите там митнически чиновници. Връзките стигат до управлението на Главно ръководство „ Митници “ при Министерство на финансите.
Международни контрабандисти
Основната активност на канала обаче се реализира от друга група. Тя е формирана от лица, които са определяни като интернационалните контрабандисти, регистрирани от полицията в другите страни.
Те са най-вече от турски и арабски генезис, обезпечават доставката на стоките от Западна Европа и обезпечават придвижването на товарите след излизането им от България до крайните дестинации в Турция и страните от Близкия и Средния изток.
В строго секретната информация на българското контраразузнаване са посочени три съществени фигури. Първият е Йомер Марсан с записаната от него в Мюнхен, Германия, компания „ Интко ханделс “, която има филиал в София в парк-хотел „ Москва “. Вторият е Хикмет Севджан, притежател на компанията „ Бимекс “ със седалище в гр. Нойсес, Германия, и посланичество в София.
Той е получил българско поданство, а комерсиалните му контакти са построени от Лондон през Истанбул и се простират до Сингапур. Третата фигура е Джамшид Шакери – иранец, получил също българско поданство и живеещ в София.
Негова компания е „ Иран – импорт–експорт “. Българското контрарузнаване засича, че част от стоките минават през представителствата на компаниите „ Уест остарял “ и „ Голдън внос износ “ в Пирея и Солун.
Цигарите да вземем за пример потеглят с камиони от Антверпен посредством представителствата на „ Уест остарял “ в София и Пирея за компанията „ Томикс оверсиз “ – Никозия, Кипър. Същевременно от „ Томикс “ се внасят с транспортен съд през Варна цигари за компанията „ Голдън внос износ “, които след това се изнасят с транспортен съд през Бургас за компанията „ Дубровник спед “ – Риека, Югославия.
И в двата случая за обзор на стоките е посочена митницата на аерогара София, а декларатор е Господин Николов.
Национална служба за защита на конституцията прави следните заключения:
задграничното звено подписва покупко-продажби по доставки на артикули и обезпечава превозването им до България по легални пътища;
вътрешното звено приема стоките, складира ги, преопакова и ги пренатоварва на различен превоз и реализира износа по два метода: първият е с действителни транспортни документи, само че за фиктивни дестинации, а вторият – посредством укриване в тайници на транспортни средства или посредством незаконно натоварване на морски съдове, като се основават камуфлажни документи за осъществен противоположен експорт за отчитане пред българските митници.
И в двата случая придвижването на стоките в България от граница до граница става с завършени митнически документи, само че отвън България те стават предмет на контрабанда.
Контрабанда и „ пералня “ на „ мръсни пари “
Паричните приходи за канала са от комисионите при осъществяването на „ скрития пренос “ и от реализацията на артикули.
Национална служба за защита на конституцията заключава, че „ каналът е построен с държавни средства, изнесени зад граница в законспирираните компании, и в същото време се употребява за обращение на „ мръсни пари “ – получените от продажбата на артикули, минали по пътя на „ скрития пренос “, и доходи от реализацията на опиати и други артикули, сложени под необикновен интернационален надзор “. Така завършва „ приватизацията “ на контрабандните канали на Държавна сигурност.
„ Това, което се видя е в действителност какъв брой доста има да приказваме по тази тематика [за Държавна сигурност], с цел да имат хората по-добро схващане какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били идентични, не всяка една конструкция е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, експорт на каптагон и всевъзможни други неща, които слагаме под един знаменател. И че доста от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една естествена страна от Бангладеш до Бурунди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за ползите на страната по друг метод. “
С тази оценка наследникът на комунистическо-десарския жанр ясно сподели, че оценката му за Държавна сигурност е същата като тази, която през целия преход разнообразни представители на Държавна сигурност се пробват да възстановяват.
Чрез поредицата читателите могат да се срещнат с документалните обстоятелства и сами да преценяват дали България тогава е била като естествените страни „ от Бангладеш до Бурунди и най-развитите “, както е уверен Васил Терзиев и дали тогавашните „ специфични служби “ са се грижили „ за интереса на страната “, както той твърди.
Всички водачи на „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “ и „ Спаси София “ премълчаха признанието на Васил Терзиев, явно съгласявайки се с него. Те към този момент демонстрираха, че издигайки неговата кандидатура погазват всички демократични полезности, за които българското общество се бори след рухването на тоталитарния комунистически режим и работят за възпроизвеждането във властта на наследници на репресивната машина на Българска комунистическа партия.
Приватизиране на контрабандните канали след 1989 година
Крахът на комунистическата система в България в края на 1989 година не стопира контрабандата. Политическата смяна води до „ приватизиране “ на настоящите канали, по които до тогава с държавно-партийна настойчивост е реализиран „ скритият пренос “. Един строго конфиденциален документ на Националната работа за отбрана на конституцията (правоприемник на Второ основно ръководство на Държавна сигурност, след това Национална работа за сигурност, от 2008 година Държавна организация „ Национална сигурност, б.а.) от 1991 година разкрива по какъв начин към тази дата е траяло действието на системата.
Механизмът за реализиране на контрабандата е същият, който е построен през 1985, само че през идващите години е развъртян и модернизиран. Той включва следните съществени детайли:
Фирми, изнесени в Западна Европа, осъществяващи търговски връзки с задграничните клиенти по приемането и превозването на артикули за България и извършващи разплащания с тях. Те правят и закупуването на артикули и експедирането им за България за своя сметка със средства, преведени в непознати банки по-рано, или със средства от облагата от осъществяваната активност.
Представителства на задграничните компании в България, които получават стоките на територията на страната. Те правят документалното им оформяне с митнически, товарни и други документи. Складират стоките, като ги преопаковат, преразпределят, претрупват и реекспортират. Лицата от тези компании инкасират парични средства от клиентите при износа на стоките и ги превеждат на лицата от първата група, като отчисляват комисиона за осъществената реекспортна активност.
Клиенти (фирми и лица), получаващи стоките като „ краен консуматор “.
Чуждестранни компании, извършващи „ прикрит пренос “ от Западна Европа за Турция и Близкия изток, като употребяват за транзитиране основаната организация на тайни начала.
Структура и подчиненост
Каналът има строго избрана конструкция и подчиненост. При него са спазени следните правила:
опазване на конспирацията, защото „ скритият пренос “ се прави в нарушаване на интернационалните правни правила и всъщност съставлява контрабанда. По този метод се цели да не се компрометират държавни предприятия и ведомства и страната като цяло
активността се организира от името на непознати компании и съвсем „ незаконно “ от българските управляващи под прикритието на елементарен транспортен пренос или друга комерсиална активност. За задачата са основани задгранични компании в страни от Западна Европа, които са със 100 % български капитали и с представителства в София и други страни контролът (административен и финансов) над компаниите е оптимално стеснен.
„ Старите “ компании и „ скрития пренос “ след 1989 година
След измененията „ Икомев “ и Лотос “ не престават да реализират „ прикрит пренос “. И двете компании се управляват от Божидар Йорданов. Той реализира връзките с клиентите, транзитиращи през България, както и купува артикули за своя сметка, които по каналите се внасят в страната и се осъществят без възнаграждение на мита и акцизи.
Българското разузнаване не показва тъкмо изражение на облагите, само че ги дефинира като големи. Национална служба за защита на конституцията е засякла търговски връзки на Йорданов с компаниите „ Тексас трейд “ –Далас, Съединени американски щати, „ Интко ханделс “ – Мюнхен, Германия, „ Томикс оверсиз “ – Никозия, Кипър. За превозването на стоките той употребява непознати компании – „ Комет “ и „ Белго превоз “ – Антверпен, Белгия, „ Мундотранс “ и „ Имтрако ЛТД “ – Швейцария. Йорданов работи от Виена, Австрия.
Българското контраразузнаване има взор и върху лицата и компаниите, които работят в страната. Те на процедура са заменили тогавашните представителства на българските задгранични компании, употребявани като пощенски кутии за прикритие на контрабандната активност.
Новите компании и лица
Тази нова група от компании и лица има вътрешна организация и конструкция, построена върху следните детайли:
представителства на задгранични компании в България с офиси и средства за връзка;
складова база;
транспортни средства;
митническо обезпечаване.
Национална служба за защита на конституцията дефинира като началник на тази група Господин Николов. До 1982 година той е чиновник в Министерство на вътрешните работи, след което минава на работа в „ Кинтекс “. Между 1984 и 1987 работи в казиното в хотел „ Витоша – Ню Отани “ (днес „ Кемпински-Зографски “). Там се свързва с Абдул Хамид Шамаа (Виктор Мартин Радев).
Пенсиониран е като контрольор в „ Балкантурист “. Той е представител на компаниите „ Голдън внос износ “ – Делемонт, Швейцария, и „ Уест остарял “ – Мюнхен, Германия, в София.
Тези компании попадат като вносител и експортьор на идващите в страната артикули. Николов реализира връзката с Божидар Йорданов, управлява и разпределя стоките. Складовите бази са в кв. Горубляне, където телефоните се водят на компанията „ Олтрейд “, на бул. „ Вапцаров “ в София, в с. Лозен и в кв. „ Илиянци “, както и в безмитната зона на пристанище Бургас.
Там получените артикули се разтоварват, разпломбират се и отначало се пломбират, след което се товарят в тайници на други транспортни средства и се изнасят през границата. От складовете част от стоките се продават непосредствено на клиенти, които ги пласират на вътрешния пазар, без да се заплащат акцизи и мита. Лицата, които обслужват складовете, дават отговор за освобождението на стоките от митниците и съпровождат товарите до изходните пунктове.
Те са някогашни или настоящи митнически чиновници, които до края на 1991 са имали статут на специфични митничари, обслужващи активността на „ Икомев “ и други компании по линия на „ скрития пренос “. Основните митнически позиции на канала са на митниците на аерогара София, Граничен контролно-пропусквателен пункт Калотина, Граничен контролно-пропусквателен пункт Кулата, Граничен контролно-пропусквателен пункт Капитан Андреево и пристанище Бургас.
Използват се основаните връзки с началниците на тези митници и работещите там митнически чиновници. Връзките стигат до управлението на Главно ръководство „ Митници “ при Министерство на финансите.
Международни контрабандисти
Основната активност на канала обаче се реализира от друга група. Тя е формирана от лица, които са определяни като интернационалните контрабандисти, регистрирани от полицията в другите страни.
Те са най-вече от турски и арабски генезис, обезпечават доставката на стоките от Западна Европа и обезпечават придвижването на товарите след излизането им от България до крайните дестинации в Турция и страните от Близкия и Средния изток.
В строго секретната информация на българското контраразузнаване са посочени три съществени фигури. Първият е Йомер Марсан с записаната от него в Мюнхен, Германия, компания „ Интко ханделс “, която има филиал в София в парк-хотел „ Москва “. Вторият е Хикмет Севджан, притежател на компанията „ Бимекс “ със седалище в гр. Нойсес, Германия, и посланичество в София.
Той е получил българско поданство, а комерсиалните му контакти са построени от Лондон през Истанбул и се простират до Сингапур. Третата фигура е Джамшид Шакери – иранец, получил също българско поданство и живеещ в София.
Негова компания е „ Иран – импорт–експорт “. Българското контрарузнаване засича, че част от стоките минават през представителствата на компаниите „ Уест остарял “ и „ Голдън внос износ “ в Пирея и Солун.
Цигарите да вземем за пример потеглят с камиони от Антверпен посредством представителствата на „ Уест остарял “ в София и Пирея за компанията „ Томикс оверсиз “ – Никозия, Кипър. Същевременно от „ Томикс “ се внасят с транспортен съд през Варна цигари за компанията „ Голдън внос износ “, които след това се изнасят с транспортен съд през Бургас за компанията „ Дубровник спед “ – Риека, Югославия.
И в двата случая за обзор на стоките е посочена митницата на аерогара София, а декларатор е Господин Николов.
Национална служба за защита на конституцията прави следните заключения:
задграничното звено подписва покупко-продажби по доставки на артикули и обезпечава превозването им до България по легални пътища;
вътрешното звено приема стоките, складира ги, преопакова и ги пренатоварва на различен превоз и реализира износа по два метода: първият е с действителни транспортни документи, само че за фиктивни дестинации, а вторият – посредством укриване в тайници на транспортни средства или посредством незаконно натоварване на морски съдове, като се основават камуфлажни документи за осъществен противоположен експорт за отчитане пред българските митници.
И в двата случая придвижването на стоките в България от граница до граница става с завършени митнически документи, само че отвън България те стават предмет на контрабанда.
Контрабанда и „ пералня “ на „ мръсни пари “
Паричните приходи за канала са от комисионите при осъществяването на „ скрития пренос “ и от реализацията на артикули.
Национална служба за защита на конституцията заключава, че „ каналът е построен с държавни средства, изнесени зад граница в законспирираните компании, и в същото време се употребява за обращение на „ мръсни пари “ – получените от продажбата на артикули, минали по пътя на „ скрития пренос “, и доходи от реализацията на опиати и други артикули, сложени под необикновен интернационален надзор “. Така завършва „ приватизацията “ на контрабандните канали на Държавна сигурност.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ