Добрата държава
*Саймън Анхолт е политически съветник, основател на концепцията за " националния брандинг " на интернационалния рейтинг на страните по отношение на това какъв брой ги харесват останалите и на показателя Good Country, който мери положителното, което дадена страна прави за останалите по света. Носител е на влиятелната Nobels Colloquia Prize for Economics. Анхолт е водещият специалист в света по въпросите на националната известност и подсилването на конкурентоспособността на обособените страни. Освен дълготраен консултант на английското държавно управление Анхолт е работил с над 50 страни и интернационалните организации.
CV-то ми е много извънредно. Mиналата година, когато хората ме питаха какво работя, можех да им отговоря, че таман бях основал нова страна. Да, нова страна, не нова компания. Разбира се, Добрата страна нямаше своя лична територия – тя беше по-скоро цифрово, в сравнение с географско пространство – само че опитът беше обаятелен. Той ми даде опция да се срещна с редица хора от България и от доста други страни, които бяха подали документи за поданство, и за мен беше същинско наслаждение да открия какъв брой разнообразни бяхме един от различен и в същото време какъв брой общо имахме между тях.
За жал, нито времето, нито ресурсите, нужни за продължаването на плана, не бяха налични, само че той въпреки всичко послужи за добра илюстрация на вида коренно мислене, нужен за решаването на най-належащите проблеми на човечеството.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики А каква е главната ми специалност? За последните 20 години съм бил политически консултант на президенти, министър-председатели, монарси и държавни управления на над 50 страни. В диалозите ми с тях и с хилядите техни жители - от религиозни водачи и бизнес водачи до възпитаници и служащи във заводи, постоянно съм ги предизвиквал с едни и същи съществени въпроси: За какво служи страната ви? С какво тя подарява света? По какъв метод би могла да промени жителите си и цялото човечество към по-добро? Каква би трябвало да бъде една страна, с цел да има изгода от нея в XXI век и затова да заслужи мястото си в света?
А в самолета, до момента в който се прибирам от следващото пътешестване в чужбина, и откакто хвърля взор на вестника с нормалния куп стряскащи заглавия, постоянно си задавам еднакъв въпрос: за какво светът не работи?
Как е допустимо макар целия опит, власт, технология, пари и познания, които човечеството е натрупало, към момента да не можем да се преборим с най-големите провокации, пред които сме изправени през днешния ден: климатичните промени, всеобщата миграция, свръхпопулацията, корупцията, заболяванията, робството, войните, тероризмът, наркотрафикът, международният апетит, повишаването на броя на оръжията, изгубването на скотски типове, расизмът, злоупотребата с човешки права, бедността, неграмотността и неравенството?
Причината да сме изправени пред всичките тези провокации през днешния ден е същата, заради която сме способни да ги разгадаем: глобализацията.
Глобализацията значи доста неща - и положителни, и неприятни: по-голямата част от напредъка и множеството от неуспехите ни са били както причина, по този начин и следствие на увеличаващата се световна съгласуваност и причинност. За мен едно от най-позитивните последици от глобализацията е методът, по който непрекъснато разбърква човешките изобретения и креативност. Нашият тип се състои от голям брой култури, вярвания, езици, обичаи, истории, настройки и способи на живот в света и колкото повече тези обособени детайли се смесват дружно, толкоз повече нови хрумвания сътворяваме и толкоз повече прогрес реализираме: по този начин работят нововъведенията и културата.
Така че макар че проблемите, пред които сме изправени през днешния ден, наподобяват и в действителност са плашещи, в същото време сме и въоръжени с безпределно многообразие от нови решения на тези проблеми, таман тъй като сме по този начин добре свързани и комбинацията от другите ни умения, опит и въображение е толкоз голяма.
Това, доколко ще изберем да се възползваме от тази съгласуваност, с цел да работим дружно, да признаем, че всичките ни проблеми са общи и умишлено да разбъркаме нововъведенията и решенията си, ще дефинира какъв брой сполучливо ще се оправим със актуалните провокации.
Създадох показателя " Добрата страна " през 2014 година, с цел да предам това обръщение: първият показател, който, вместо да мери какъв брой добре се показват страните вътрешно, мери техния резултат върху останалата част от човечеството и планетата, отвън техните граници. Това е като балансов доклад пред целия свят и петото издание ще излезе при започване на идната година.
Индексът " Добрата страна " демонстрира ясно какъв брой доста провали и отговорности би трябвало да признаем, преди да натиснем бутона " нулиране ". Но също по този начин има доста аспекти на глобализацията, които си заслужава да бъдат отпразнувани, и е сериозно значимо да се опитаме да забележим и двете страни на историята.
Съществува заплахата да си позволим да се обезкуражим и обезсърчим, даже да станем цинични и фаталистични тъкмо когато най-вече се нуждаем от вяра и сила. Унинието е табиет на нашето време и е прелъщение, на което би трябвало да устоим.
Това частично е повода да реша да напиша нова книга – " Уравнението на Добрата страна " – с вярата, че прочитането ѝ може да спомогне за поправянето на този баланс.
От Афганистан до Казахстан, от Австрия до Бутан, от Фарьорските острови до Мексико и от Латвия до Ботсвана, книгата споделя историята за това по какъв начин започнах да диря отговорите на този въпрос и по какъв начин последователно построих мироглед за света, лична философия, а най-после и формула, за която имам вяра, че може в действителност да помогне на света да проработи по-добре в границите на единствено едно потомство, като стартираме занапред.
Теорията зад тази книга е " Уравнението на Добрата страна " – просто резюме на това, което досега съм научил за света. Уравнението се състои от проблем и от решение.
ПРОБЛЕМ: Всички огромни провокации на днешния ден са резултат от метода, по който хората и страните се държат. Ние продължаваме да възпитаваме хора по метода, който е бил логически преди човечеството да стане взаимнозависимо и преди всички негови проблеми да бъдат свързани; също по този начин продължаваме да разрешаваме на страните да се състезават между тях вместо да си сътрудничат, заради което ресурсите, нужни за оправянето с провокациите, в никакъв случай не са задоволителни.
РЕШЕНИЕ: Можем да променим държанието на хората в границите на единствено едно потомство, в случай че създадем ново световно съглашение за просветителните полезности. Можем да променим метода, по който страните се държат, като потвърдим на държавните управления, че съдействието не значи национална или политическа всеотдайност, а значи напредък и иновация.
Разбира се, уравнението на " Добрата страна " е опростена визия за положението на нещата. Опростяването е съзнателно, защото в свят, който през годините наподобява все по-oбъркващо комплициран и неустойчив с всеки месец, който изминава, съм се научил да почитам простотата: не простотата, която идва от повърхностното разглеждане на нещата, а онази, която идва с взирането оттатък повърхността.
Начинът, по който съм написал книгата, е малко необикновен: тя е автобиографичен пътепис, който включва много изследвания, разбори и разглеждане на проблеми, само че също по този начин е апел за деяние, завършващ с някои съответни оферти, които имам желание да извърша, уповавам се, благодарение на доста от читателите ми.
С други думи, това е история за незавършено странствуване и покана към читателите да го продължат. Надявам се, че историята за пътя, който съм извървял, ще заинтригува и окуражи хората задоволително, че да ме последват там, където отивам.
CV-то ми е много извънредно. Mиналата година, когато хората ме питаха какво работя, можех да им отговоря, че таман бях основал нова страна. Да, нова страна, не нова компания. Разбира се, Добрата страна нямаше своя лична територия – тя беше по-скоро цифрово, в сравнение с географско пространство – само че опитът беше обаятелен. Той ми даде опция да се срещна с редица хора от България и от доста други страни, които бяха подали документи за поданство, и за мен беше същинско наслаждение да открия какъв брой разнообразни бяхме един от различен и в същото време какъв брой общо имахме между тях.
За жал, нито времето, нито ресурсите, нужни за продължаването на плана, не бяха налични, само че той въпреки всичко послужи за добра илюстрация на вида коренно мислене, нужен за решаването на най-належащите проблеми на човечеството.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики А каква е главната ми специалност? За последните 20 години съм бил политически консултант на президенти, министър-председатели, монарси и държавни управления на над 50 страни. В диалозите ми с тях и с хилядите техни жители - от религиозни водачи и бизнес водачи до възпитаници и служащи във заводи, постоянно съм ги предизвиквал с едни и същи съществени въпроси: За какво служи страната ви? С какво тя подарява света? По какъв метод би могла да промени жителите си и цялото човечество към по-добро? Каква би трябвало да бъде една страна, с цел да има изгода от нея в XXI век и затова да заслужи мястото си в света?
А в самолета, до момента в който се прибирам от следващото пътешестване в чужбина, и откакто хвърля взор на вестника с нормалния куп стряскащи заглавия, постоянно си задавам еднакъв въпрос: за какво светът не работи?
Как е допустимо макар целия опит, власт, технология, пари и познания, които човечеството е натрупало, към момента да не можем да се преборим с най-големите провокации, пред които сме изправени през днешния ден: климатичните промени, всеобщата миграция, свръхпопулацията, корупцията, заболяванията, робството, войните, тероризмът, наркотрафикът, международният апетит, повишаването на броя на оръжията, изгубването на скотски типове, расизмът, злоупотребата с човешки права, бедността, неграмотността и неравенството?
Причината да сме изправени пред всичките тези провокации през днешния ден е същата, заради която сме способни да ги разгадаем: глобализацията.
Глобализацията значи доста неща - и положителни, и неприятни: по-голямата част от напредъка и множеството от неуспехите ни са били както причина, по този начин и следствие на увеличаващата се световна съгласуваност и причинност. За мен едно от най-позитивните последици от глобализацията е методът, по който непрекъснато разбърква човешките изобретения и креативност. Нашият тип се състои от голям брой култури, вярвания, езици, обичаи, истории, настройки и способи на живот в света и колкото повече тези обособени детайли се смесват дружно, толкоз повече нови хрумвания сътворяваме и толкоз повече прогрес реализираме: по този начин работят нововъведенията и културата.
Така че макар че проблемите, пред които сме изправени през днешния ден, наподобяват и в действителност са плашещи, в същото време сме и въоръжени с безпределно многообразие от нови решения на тези проблеми, таман тъй като сме по този начин добре свързани и комбинацията от другите ни умения, опит и въображение е толкоз голяма.
Това, доколко ще изберем да се възползваме от тази съгласуваност, с цел да работим дружно, да признаем, че всичките ни проблеми са общи и умишлено да разбъркаме нововъведенията и решенията си, ще дефинира какъв брой сполучливо ще се оправим със актуалните провокации.
Създадох показателя " Добрата страна " през 2014 година, с цел да предам това обръщение: първият показател, който, вместо да мери какъв брой добре се показват страните вътрешно, мери техния резултат върху останалата част от човечеството и планетата, отвън техните граници. Това е като балансов доклад пред целия свят и петото издание ще излезе при започване на идната година.
Индексът " Добрата страна " демонстрира ясно какъв брой доста провали и отговорности би трябвало да признаем, преди да натиснем бутона " нулиране ". Но също по този начин има доста аспекти на глобализацията, които си заслужава да бъдат отпразнувани, и е сериозно значимо да се опитаме да забележим и двете страни на историята.
Съществува заплахата да си позволим да се обезкуражим и обезсърчим, даже да станем цинични и фаталистични тъкмо когато най-вече се нуждаем от вяра и сила. Унинието е табиет на нашето време и е прелъщение, на което би трябвало да устоим.
Това частично е повода да реша да напиша нова книга – " Уравнението на Добрата страна " – с вярата, че прочитането ѝ може да спомогне за поправянето на този баланс.
От Афганистан до Казахстан, от Австрия до Бутан, от Фарьорските острови до Мексико и от Латвия до Ботсвана, книгата споделя историята за това по какъв начин започнах да диря отговорите на този въпрос и по какъв начин последователно построих мироглед за света, лична философия, а най-после и формула, за която имам вяра, че може в действителност да помогне на света да проработи по-добре в границите на единствено едно потомство, като стартираме занапред.
Теорията зад тази книга е " Уравнението на Добрата страна " – просто резюме на това, което досега съм научил за света. Уравнението се състои от проблем и от решение.
ПРОБЛЕМ: Всички огромни провокации на днешния ден са резултат от метода, по който хората и страните се държат. Ние продължаваме да възпитаваме хора по метода, който е бил логически преди човечеството да стане взаимнозависимо и преди всички негови проблеми да бъдат свързани; също по този начин продължаваме да разрешаваме на страните да се състезават между тях вместо да си сътрудничат, заради което ресурсите, нужни за оправянето с провокациите, в никакъв случай не са задоволителни.
РЕШЕНИЕ: Можем да променим държанието на хората в границите на единствено едно потомство, в случай че създадем ново световно съглашение за просветителните полезности. Можем да променим метода, по който страните се държат, като потвърдим на държавните управления, че съдействието не значи национална или политическа всеотдайност, а значи напредък и иновация.
Разбира се, уравнението на " Добрата страна " е опростена визия за положението на нещата. Опростяването е съзнателно, защото в свят, който през годините наподобява все по-oбъркващо комплициран и неустойчив с всеки месец, който изминава, съм се научил да почитам простотата: не простотата, която идва от повърхностното разглеждане на нещата, а онази, която идва с взирането оттатък повърхността.
Начинът, по който съм написал книгата, е малко необикновен: тя е автобиографичен пътепис, който включва много изследвания, разбори и разглеждане на проблеми, само че също по този начин е апел за деяние, завършващ с някои съответни оферти, които имам желание да извърша, уповавам се, благодарение на доста от читателите ми.
С други думи, това е история за незавършено странствуване и покана към читателите да го продължат. Надявам се, че историята за пътя, който съм извървял, ще заинтригува и окуражи хората задоволително, че да ме последват там, където отивам.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ