Съвсем вярно е твърдението, че общността няма съвест; но общност

„ Съвсем правилно е изказванието, че общността няма съвест; само че общественост от съзнателни люде е към този момент общественост СЪС съвест. Законът не е направил хората ни на йота по-справедливи, а от респект към него даже и доброжелателните стават ежедневно проводници на несправедливостта. “

(Henry David Thoreau, by B.D. Maxham, 1856)

Гражданско непокорство

От сърце подкрепям концепцията, че най-хубаво е това държавно управление, което ръководи минимум, та бих желал да я видя по-скоро и поредно осъществена на процедура. Бъде ли приложена, в последна сметка тя ще придобие по този начин правилния съгласно мен смисъл, че най-хубаво е това държавно управление, което въобще не ръководи, и когато хората узреят за сходно държавно управление, ще го имат. В най-хубавия случай държавното управление е единствено една целенасоченост, само че нормално множеството и навремени всички държавни управления са нецелесъобразни. Възраженията, повдигани против съществуването на непрекъсната войска - а те са доста и основателни, и заслужават да се наложат, - биха могли да се издигнат и против съществуването на непрекъснато държавно управление. Постоянната войска обезпечава единствено властта на непрекъснатото държавно управление, което не е нищо повече от средство, определено от хората за осъществяване на волята им, и може да се поддаде на злоупотреби и безнравственост, още преди да е влезнало в деяние. Вижте днешната Мексиканска война (Войната сред Съединени американски щати и Мексико (1846-1848) поради робството и присъединението на Тексас) - дело на неколцина, употребяващи непрекъснатото държавно управление като свое оръдие, тъй като инак народът не би прибягнал до сходна мярка.

Американското държавно управление! Какво е то, в случай че освен една традиция, освен това неотколешна, устремена да се предава непокътната от потомство на потомство, само че всеки момент губеща по нещо от целостта си? То няма силата и жизнеността на обособения жив човек, защото обособеният човек може да го подчини на волята си. За хората държавното управление съставлява нещо като дървен топ, само че в случай че в действителност решат да го употребяват като подобен и го насочат едни против други, той ще се разпадне; не щеш ли и за сходна цел той е изцяло непотребен, тъй като на хората им е задоволителна каква да е комплицирана машинария, чийто тътнеж да чуват, та да оправдават личната си визия за държавно управление. Така държавните управления демонстрират какъв брой сполучливо хората могат да бъдат заблуждавани и даже да се самозаблуждават, сякаш все за лично богатство. Блестящо, би трябвало да се признае. Ни един път американското държавно управление не е подкрепило някое начинание по различен метод, с изключение на чрез пъргавината, с която се е отмествало от пътя му. Не то обезпечава свободата на страната. Не то умиротворява Запада. Не то дава обучение. Не то, а характерът, характерен на американския народ, е в основата на всичко реализирано. Тоя темперамент би постигнал и повече, в случай че навремени държавното управление не беше заставало на пътя му. Защото по план държавното управление е целенасоченост, чрез която людете биха могли да си обезпечат самостоятелност един от различен, и, както е казано, колкото по-целесъобразно е едно държавно управление, толкоз по-независими са ръководените. Ако търговията не притежаваше гъвкавостта на каучука, тя в никакъв случай не би съумяла да прескача трудностите, които законодателите непрестанно изпречват на пътя й; бъдат ли съдени изцяло съгласно следствията от действията им, а не отчасти съгласно желанията им, тия хора справедливо би трябвало да бъдат третирани и наказвани като злодейците, които поставят трудности по железопътните релси.

Но приказвам ли всъщност и като жител, аз - за разлика от наричащите себе си неправителствени люде - се разгласявам не за неотложно унищожаване на държавното управление, а за неотложно възстановяване на държавното управление. Нека човек оповести що за държавно управление би спечелило уважението му - това към този момент ще е стъпка към усъвършенстването на държавното ръководство.

В последна сметка, щом властта към този момент е минала в ръцете на народа, болшинството е оставено да ръководи и ръководи дълго не тъй като е по-голяма вероятността правото да е на негова страна, не тъй като и малцинството намира това за по-справедливо, а заради физическото му предимство. Обаче държавно управление, в което болшинството надвива при всички случаи, не може да се основава на справедливостта - даже и такава, каквато я схващат хората. Невъзможно ли е държавно управление, в което не болшинството по право, а съвестта да взема решение кое е положително и кое - зло; в което болшинството да взема решение единствено ония въпроси, по отношение на които е използван законът за целесъобразността? Нима е нужно жителят за момент даже, даже в оскъдна степен да подчинява съвестта си на законодателя? Защо тогава всеки човек има лична съвест? Мисля, че първо би трябвало да сме хора и след това - жители. Не е толкоз значимо да питаем почитание към закона, колкото към правдата. Едничкото обвързване, което имам право да поема, е когато и да е да правя това, което считам за вярно. Съвсем правилно е изказванието, че общността няма съвест; само че общественост от съзнателни люде е към този момент общественост СЪС съвест. Законът не е направил хората ни на йота по-справедливи, а от респект към него даже и доброжелателните стават ежедневно проводници на несправедливостта. Често срещано и естествено разследване от неоправданата респект към закона е гледката на колона бойци с полковника, капитана, ефрейтора, редниците, барутчиите и всичко останало, маршируваща в безукорен ред през гори и поля към бойната линия - директно воля, директно здрав разсъдък и съвест, от което, несъмнено, маршовата стъпка става насилена и води до сърцетуптене. Никой от тях не изпитва подозрение, че е замесен в пъклено дело, всички до един желаят мир. Какви са те тогава? Хора ли са въобще или дребни преносими укрепления и муниционни хранилища разполагаем на някой овластен безсъвестен човек? Идете в морската школа и понаблюдавайте някой курсант - човек, какъвто единствено американската държавна машина може да сътвори, или по-скоро, неясно сходство на човек, артикул на зловредните й дейности: сякаш здрав и прав субект, а към този момент, така да се каже, заровен с военни почести и музика, при все това:

„ Додето натрупа му влечахме към бранния вал,
Барабан не удари, ни ария ехтеше;
И никой не даде на сбогуване залп
Над гроба, където героят лежеше. “

* Чарлс Улф, „ Погребението на сър Джон Мур в Коруня “ (1817)

Преобладаващата част от хората служат на страната по тоя метод - не на първо място като хора, а като машини, с телата си. Те съставляват непрекъснатата войска, полицията, тъмничарите, posse comitatus (Posse comitatus (лат.) - въоръжените сили на област) и прочие Най-често са изцяло неспособни на каквито и да било свободни проявления на разсъдителност и добродетелност и се самопоставят на едно ниво с дърветата, пръстта и камъните; до момента в който вероятно могат да се произведат дървени хора, които не по-зле да служат за същата цел. Подобни люде не внушават по-голямо почитание от сламени чучела или купчини боклук. Значимостта им може да се съпостави само с тая на конете и кучетата. И все пак нормално таман те минават за положителни жители. Други, като множеството законодатели, политици, юристи, министри, служители, служат на страната най-вече с главите си и защото прекомерно рядко се базират на морала, еднообразно евентуално е без предумисъл да служат и на Дявола, така както и на Бога. И единствено някои, като героите, патриотите, мъчениците, реформаторите в огромния смисъл на думата, ЧОВЕЦИТЕ, служат по този начин и със съвестта си на страната, заради което най-често се опълчват против нея и биват обявявани за врагове. Мъдрият човек може да бъде потребен единствено като човек; той не би позволил да го сведат до „ глина “, с която „ ралъците запушват, с цел да не влиза вятър “ (Шекспир, „ Хамлет “, V, 1, прев. Валери Петров), а би оставил тая задача на праха си:

„...Твърде върховен съм
По своя жанр и купа, с цел да бъда
Използуван като дисциплиниран плебей,
Служител кьорав, бездушно сечиво
В ръцете на коя да е страна. “

* Шекспир, „ Крал Джон “, V, 2, прев. Валери Петров

Оня, който напълно се раздава на ближните си, наподобява в очите им непотребен и егоистичен. А който раздава единствено част от себе си, бива провъзгласяван за покровител и алтруист.

Как прилича човеку през днешния ден да се отнася към американското държавно ръководство? Моят отговор е, че всяко обвързване с него носи срам. Нито за момент не мога да съзра МОЯТА страна в тая политическа организация, която е по този начин страна на РОБИТЕ.

Всички признават, че човек има правото на гражданска война, тоест правото да откаже смирение и да се опълчи против страната, когато нейната робия или беззащитност стане извънмерна и непоносима. Почти всички обаче считат, че казусът през днешния ден не е подобен. Друго било при Революцията от 75-та година (Войната за самостоятелност (1775-1782), довела до основаването на Съединените американски щати, е наричана още Американска революция). Но вземе ли някой да ме убеждава, че тогавашното държавно управление било неприятно, тъй като обмитявало някои вносни артикули, докарани до американските пристанища, надали ще му обърна внимание, защото умерено мога и без тия артикули. Във всяка машина има търкане и вероятно изгодата около него, е задоволителна, с цел да уравновесява вредата. Във всеки случай е доста зловредно от това да се прави проблем. Когато обаче триенето вземе да доминира в машината, тоест когато тиранията и грабителството тръгнат ръка за ръка, то съгласно мен е пристигнало времето да се отървем от тая машина. Казано иначе, когато една шеста от числеността на един народ, заел се да даде леговище на свободата, са плебеи, когато цялата страна е незаслужено нападната и опустошена от чуждоземна войска и подчинена след на боен закон, то надали честните люде биха избързали, в случай че вдигнат гражданска война. Причината, заради която тоя дълг става наложителен, е, че наша е нашественическата войска, а не грубо опустошената страна.

…

Държавната власт, била тя и такава, на каквато с подготвеност бих се подчинил - тъй като с наслада бих следвал ония, които знаят и могат повече от мен, та даже и ония, които нито знаят, нито могат толкоз, - си остава безнравствена власт: с цел да бъде същински обективна, тя би трябвало да получи утвърждението и единодушието на ръководените. Тя може да има нравствено оправдани права над личността и собствеността ми, единствено в случай че аз съм го позволил. Напредъкът от безспорна към лимитирана монархия, от лимитирана монархия към народна власт е прогрес към действителното почитание на личността. Мъдростта на китайския мъдрец е била толкоз огромна, че е считал личността даже за основа на империята. Нима народна власт като тая, която познаваме, е допустимо най-хубавият вид на държавно ръководство? Не може ли да се направи крачка напред към признаването и използването на човешките права? Една страна в никакъв случай не ще бъде свободна, до момента в който не признае и не стартира да зачита личността като по-висша и самостоятелна мощ, извор на личната й мощ и власт. Мечтая си за страна, която съумява най-малкото да бъде еднообразно обективна към всички и да се отнася към личността като към ближен; която не би приемала за противопоставяне, нарушаващо личния й съразмерен образ, в случай че няколко души, инак изпълняващи всичките си отговорности на положителни съседи и ближни, заживеят настрани от нея - без да й се месят, само че и без да чакат нищо от нея. Държава, която роди подобен плод и изстрада развиването му до цялостна зряла възраст, би утъпкала пътя към още по-съвършена и славна страна, каквато по този начин съм си представял, само че до момента в никакъв случай не съм виждал.

1849 година

От: „ Живот без принцип “ (Избрани произведения), Хенри Дейвид Торо, изд. ЛИК, 2001 година
Снимка: Henry David Thoreau, by B.D. Maxham, 1856, commons.wikimedia.org