Интернет-зависимост – как да се измъкнем от нея
Съвсем неотдавна някогашни управителни чиновници на Facebook – тогавашният президент Шон Паркър и вицепрезидентът по потребителския напредък Чамат Палихапития обществено оповестиха, че обществената мрежа е създадена по този начин, че да провокира пристрастяване. Какво кара хората да се пристрастяват?
Ключовите думи са “лесно и бързо ”. Социалните мрежи са като пакетче чипс или вафла – задоволяват значими човешки потребности за напълно малко време и едвам след това усещаме, че непрекъснатото усвояване на тази “храна ” е нездравословно.
Изкушаващо е да получим това, което е жизненонеобходимо за душата ни с мигновено и с минимални старания и. Но след това оставаме с неприятния усет на илюзията и празнотата.
Ние сме групови същества. В душeвността ни е заложено да поддържаме връзки с близките, тъй като отпадането от племето в антични времена е означавало сигурна гибел. Затова не са изненадващи актуалните открития, че за хората е изключително скъпо да могат да оповестят възприятията, мислите и прекарванията си пред колкото се може по-голяма аудитория. Колкото повече хора са от “моето племе ”, слушат ме и одобряват това, което споделям, толкоз по-сигурно ще оцелея! Значи съм част от групата и няма да ме изоставят. И ето, елементарно и бързо задоволяваме онлайн потребностите си от принадлежност и одобряване .
Затова трупаме стотици другари в обществените мрежи и публикуваме постове, чийто смисъл се свежда до “Виж, виж, виж, обърни ми внимание, утвърди ме! ”.
Как мислите, за какво във Facebook има единствено бутон “харесвам ”?
В действителния живот обществото и околните ни непрекъснато въздействат на държанието ни по два метода – като споделят кои наши дейности утвърждават и кои – не. Първото ни радва, второто е като удар през пръстите. А в интернет има главно утвърждение. Одобрение от десетки хора за минути! Така оставаме с подправеното възприятие, че сме харесвани, въпреки надълбоко в себе си да знаем, че онлайн-приятелите ни виждат единствено от тази страна, която умишлено сме избрали да покажем. Те не ни виждат заболели, изтощени, мързеливи, неугледни, в мръсна къща, с несвършена работа. Не ни виждат скапани, само че действителни. А и Facebook услужливо назовава всички познати, без значение дали са близки или бегли с неустоимата дума другари .
Нищо чудно, че младежите, които копнеят да намерят своето място измежду връстниците си, избират лесния и бърз, само че малотраен метод за другарство.
Социалните мрежи задоволяват и потребността от вълнуващи нови тласъци . Изследванията демонстрират, че търсенето на информация и ровенето в профила на познати задействат в мозъка същите механизми, като обвързваните с преследването на плячка. Това носи прилив на наслаждение и ни пристрастява.
Но когато има обилие от нова и нова информация, цената й бързо спада и търсим още, и още, и още – нещо, което да задържи вниманието ни или нещо, с което да задържим непознатото внимание. И ставаме подвластни.
Оказва се, че дори най-интимната нужда – половата – намира елементарен метод за облекчаване в мрежата. При това без индивидът да се смущава, изчервява, да се чуди какво да каже и по какъв начин да постъпи, без да усеща своята накърнимост. Намирането на полов сътрудник в действителността изисква умения и храброст. И има последствия. Онлайн-сексът е доста по-опростен. Той оказва помощ да забравим, какъв брой старания изисква намирането и задържането на сътрудници в действителността. Дава физическо облекчение, само че не и прочувствено и по тази причина гоненето на изплъзващото се цялостно наслаждение продължава.
Какво да извършите, в случай че подозирате, че сте станали плебеи на обществените мрежи и сте пристрастени към интернет?
- Отделете несъмнено време денем, в което да сърфирате – по този начин задоволявате потребността си от онлайн-общуване, само че в подобаващ миг – да вземем за пример, откакто сте свършили всичко значимо.
- Решете авансово какъв брой време ще прекарате онлайн. Може да навиете тревога, която да прекъсне интернет-транса ви, а в случай че това не е задоволително, може да помолите някой непосредствен да ви повика, когато времето изтече. И когато станете от компютъра, безусловно се раздвижете по прелестен метод – разходете се из жилището, протегнете се, погледнете далеко през прозореца.
- Прекратете изцяло храненето пред компютъра, телефона или таблета! Удоволствието от храната прави престоя в интернет още по-приятен и укрепва зависимостта.
- Дайте си сметка какъв апетит в себе си засищате онлайн и потърсете способи да задоволите тази нужда в действителността.
Ако пробвате да се измъкнете от мрежата, само че тя ви държи крепко, в случай че желаете да намирате задоволство в действителността, само че не знаете по какъв начин, работата с психолог ще ви даде нужната поддръжка и помощ да развиете нужните умения.
Пътят към прекратяването на зависимостта не е бърз и елементарен като хлътването в онлайн мрежа. По-скоро наподобява на упоритото подчинение на връх. По пътя човек научава доста нови неща, които го карат същински да се гордее със себе си, действително да преценя хората, да дава и да усеща поддръжката на околните си. Научава какво е същински скъпо и значимо за него и защо си коства да поставя старания. А какво е чувството най-после, е познато на всеки, който е изкачвал върхове.
Елена Енева
психолог
www.tukisega.info
