Съвсем класическо и характерно за всички епохи е да мислим,

Съвсем класическо и особено за всички столетия е да мислим, че това, което ни се случва, е неповторимо и че нищо толкоз значимо не се е случвало на никого другиго; и в прочут смисъл е правилно, тъй като това е единственият интервал, за който можем да сме сигурни, че е същински, защото сме били директни очевидци.

Също по този начин е много постоянно срещано събитие да забележим софтуерна иновация, показана като огромна гражданска война, която трансформира света повече от всяка друга преди нея.

Днес също е съвременно да се твърди, че нашето време е неповторимо и че изкуственият разсъдък ще промени историята повече от всяка друга иновация преди него.

Нека да стартираме, като сложим нещата в вероятност:

Много технологии са трансформирали света доста преди тази: преодоляването на огъня, лостът, колелото, опитомяването на коня, потреблението на желязо и въглища, печатането, парната машина, моторът с вътрешно горене, електрическият мотор, телефонът; и доста други, на пръв взор по-скромни технологии, са довели до промени, които са най-малко толкоз значими. Всеки път тези технологии са били употребявани за по-добро или по-лошо, според от етиката на обществата, които са ги усвоили. Малко са революционните технологии (като болкоуспокояващите или противозачатъчните хапчета), за които е мъчно да си представим рационални приложения, даже и да съществуват.

Днес за революционна се счита технологията, известна като изкуствен интелект, която революционизира изкуството на прогнозиране. Прогнозирането, учредено на данни от предишното, не е нещо ново: земеделците, авгурите, а по-късно и метеоролозите са били майстори в това отношение. Вземането на решения въз основа на тези прогнози също не е нещо ново и властта постоянно е принадлежала на тези, които са можели да предвиждат или са знаели по какъв начин да слагат в услуга на прогнозите си. Като генералите, които са употребявали прогнозите на авгурите, или финансистите, които са употребявали прогнозите на анализаторите. А днешният изкуствен интелект е единствено актуалната кулминационна точка на една техническа еволюция, почнала преди повече от век и състояща се в количествено изложение на данните, които до момента сме употребявали повече или по-малко интуитивно, с цел да изведем закони от предишното, които ни разрешават да предвиждаме. Изкуственият разсъдък към този момент е извънредно потребен, като предвижда повреди, промени в търсенето и предлагането, както и промени в държанието на клиенти, снабдители, пациенти и възпитаници, в тесните граници на това, което данните от предишното могат да ни разрешат да проучваме. Той ще продължи да се развива, като предвижда по-добре и в по-голям брой области.

Въпреки това той ще остане некадърен да предвижда огромни сривове, и по-специално да предвижда какъв ще бъде идващият огромен срив. Също по този начин, както и всички други нововъведения преди него, той не е в положение да предотврати корист от страна на хората: и не тъй като си присвоява името " просветеност ", той може да даде тази гаранция: измежду хората, определяни като " интелигентни ", има толкоз доста извратеняци, злодеи и варвари.

Изкуственият разсъдък, както и доста други нововъведения, е като чук: може да се употребява за създаване или за разрушение.

Най-лошото не е несъмнено, само че е допустимо. По-специално, то може да се открие на границата сред цифровото и биологичното, когато роботите, които основават нови молекули, се съчетаят с изкуствени интелекти, които си показват нови молекули или даже генетични операции и основават тези нови живи същества без човешка интервенция, смесвайки скотски, растителни и човешки кафези, с цел да основат по-ефективни същества, без морални бариери, без съвест.

Невъзможно ли е това? Нека не забравяме какво написа Лафонтен в последния ред на една прекомерно забравена легенда, „ Лястовицата и птиците “: „ Ние не имаме вяра в злото, до момента в който то не пристигна “.

Засега ключът към вярното потребление на тази технология, както и на нейните прародители, е да се ревизира във всеки случай дали тя се употребява в услуга на стопанската система на гибелта, или на стопанската система на живота и на живота като цяло. Изкуственият разсъдък, който просто оказва помощ за добива на повече въглища и нефт, за основаването на повече пристрастяващи медикаменти, храни и игри, явно служи на стопанската система на гибелта. Изкуственият разсъдък, който ще помогне за по-добро лекуване, по-добро обучение, по-добро ръководство на дефицита на вода, по-добро произвеждане на възобновими запаси, по-добро действие на демокрацията, ще бъде в услуга на стопанската система на живота и затова ще бъде от значително значение за отбраната на бъдещето.

За да преценим това, би трябвало да установим бистрота на всеки стадий, да имаме способени инспекции и салда, а не да оставяме решението на панглосовските технолози или на фирмите, които ги наемат, или на финансовите пазари, които печелят от тях.

Може би даже би трябвало да помечтаем, че идната революционна технология, след изкуствения разсъдък, ще бъде тази, която ще направи допустимо използването на човешката доброжелателност. /БГНЕС

----------

Жак Атали е френски икономист, финансист и мъдрец. През 1991 година става създател и първи началник на новата Европейска банка за възобновяване и развиване. Автор е на романи, есета и монографии, измежду тях се откроява книгата „ Евреите, светът и парите “, която е преведена и на български език.