Неделя –Ден Господен
Съвремието ни изправя ежедневно пред разнообразни тествания. Те са толкоз доста и толкоз разнообразни, че от време на време става мъчно да преминем всяко от тях с мъдрост, примирение и религия. А точно те са най-големите съдружници на индивида против бедите, които ни връхлитат непрекъснато.
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
“Помни съботния ден, с цел да го светиш, шест дни работи и прави
в тях всичките си работи, и седмия ден е събота на Господа, твоя Бог ”
(Изх.20:8-10)
Божиите заповеди, които ни учат на положително са милосърдие за нас, Православните християни. Ето да вземем за пример, четвъртата Божия заповед ни внушава да не работим в седмия ден. Какво по-разумно, какво по-целесъобразно от това! На пръв взор Бог сякаш желае единствено за себе си посвещението на седмия ден, а се оказва, че това е нужно най-много за нас, за нашето тяло, за нашия дух.
Цяла седмица сме работили. Най-после идва неделната отмора. Колко е нужна тя! Колко нови сили се събират за идната седмица! Размислим ли се по-дълбоко, ще забележим, че четвъртата заповед е израз на Божията бащинска грижа и обич към нас.
Ние следим и в природата почивката като натурален закон. Дърветата принасят плод през лятото, по тази причина пък през зимата почиват. Земята, по която непрекъснато се сее, се изтощава и по тази причина и тя има потребност от отмора. Човекът не може да прави изключение от другите твари. Той работи повече от тях, изморява се и и се нуждае от отдих. Този отдих му е обезпечен от четвъртата Божия заповед.
Тази Божия заповед е толкоз естествена, толкоз потребна, толкоз целесъобразна, че я признават и вярващи, и невярващи, и лекари, и държавници, и учени, и елементарни. Доказано е, че човек не може да издържи в качествено креативно напрежение повече от една седмица. Ако той си разрешава да нарушава четвъртата Божия заповед, извоюваните пари от работа в неделя ще отидат за лекари и медикаменти. Божиите наредби са неотменими. Който ги нарушава, самичък си навлича наказването.
Но какъв е смисълът на четвъртата Божия заповед? Дали този, че откакто сме работили шест дни, седмия можем да го прекараме в цялостно лентяйство? Не! Бог желае от нас, откакто сме се трудили през седмицата за себе си, да посветим неделния ден на Него. Неделята е ден Господен. Тя е празник Божи. Този ден във Вехтия завет е бил събота. Събота е еврейска дума, която на български ще рече отмора, празник.
Какво значи празник? Самата дума показва смисъла си. Празник значи ден, в който човек е празен от към ежедневните си грижи и писания. Но тъй като душата на индивида не търпи да бъде празна, то като я освободим от ежедневните й грижи, би трябвало да я запълним с нещо друго, по-възвишено, богоугодно, избавително, а точно молитвата.
“Помни съботния ден с цел да го осветиш ”, т.е. да го посветим на своя Създател. Той ни дава право шест дни да се грижим за краткотрайния си живот, за тукашните си потребности, а от нас желае един ден от седмицата да посветим Нему. В другите дни ние се грижим най-вече за тялото си, в седмия ден ние би трябвало да се грижим най-вече за душата си, като посещаваме богослужението в храма Господен.
Колко доста губят тези, които не посещават неделните и празнични богослужения! Потопени в своите ежедневни грижи, изгубени в паниките на живота, задушаващи се от тъгите и несгодите, които им сервира делничноста, те последователно залиняват духовно. Затворени в своето користолюбие към земното като в мрачна тюрма, те са неспособни към този момент даже и да копнеят за просторите на религиозния дух и преживявания. Св. Йоан Златоуст споделя: “Седмицата има 168 часа, като от тях Бог е определил за Себе Си (т.е. публичното богослужение) единствено един и ти го прекарваш в всемирски неща! ”
Съзнателния християнин не трябва да отсъства неделен ден от публично свещенодействие, с изключение на заради болест. Църковните догми плануват дори отделяне за тези вярващи, които три недели поред не отидат на черква (80 предписание на VI всел. събор).
Защо ние, днешните християни честваме неделята вместо съботата, както ни е наредил Сам Господ в четвъртата заповед? Не съгрешаваме ли тежко, като самоволно променяме Божията разпоредба? Какво би трябвало да отговорим на адвентистите-съботяни, които до ден сегашен честват съботата като седмия ден на седмицата? Адвентистите-съботяни споделят: само че Сам Иисус Христос и апостолите са пазели съботата! Да, ще им отговорим ние. Той е пазел съботата тъй като Той е бил иудеин и тъй като не е бил направил още Своето изкупително дело, посредством което слагал завършек на всички вехтозаветни обреди.
Господ Иисус Христос е спазвал освен съботата, само че и еврейската пасха. Защо адвентистите не я честват? Той е бил обрязан. Защо адвентистите не се обрязват по негов образец?
Според адвентистите в Св. писание нямало нито едно място, където да е предсказано, или да се приказва, че неделята е Господния ден и че тя би трябвало да се пеазнува вместо събота. Вярно ли е това?
До възкресението Христово не може да става и дума за празнуване на неделята! Възкресението на Христа от мъртвите – това извънредно значимо събитие за повярвалите в Христа, станало в първия ден на седмицата, който първи ден съгласно еврейската седмица е неделята. След Христовото възкресение св. апостоли се събирали с вярващите на молитва и свещенодействие за осъществяване на св. Евхаристия не в съботни дни, а в неделни. Получили новина за възкръсването на Спасителя в първия ден на седмицата (Лук.24:33-34, Йоан 20:19), апостолите постоянно към този момент се събирали на молитва в неделя. Осем дни след възкресението на Христа, т.е. идващия неделен ден те били отново дружно (Йоан 20:26). На петдесетница, т.е. в неделята след седмата събота от възкръсването на Спасителя “те всички в единодушие бяха дружно ” (Деян.2:1). Тогава получили и Св. Дух. В Деян.20:7 се споделя за друго удивително богослужебно неделно заседание. “И в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят самун ”, т.е. да извършат св. Евхаристия да се причастят с тялото и кръвта Господни (1 Кор.16:2). Св. ап. Павел поръчва на коринтските християни да събират лепта между тях във всеки първи ден на седмицата (1 Кор.16:2), тъй като тогава са се събирали вярващите на свещенодействие.
Никъде в Новия завет не се приказва за чисто християнски богослужебни-молитвени събрания в събота! А както виждаме, доста свидетелства имаме за такива събрания в неделя! Какво по-убедително доказателство от това, че неделята е заменила съботата още при св. апостоли! Този ден е бил постоянно посвещаван на Господа Иисуса Христа в памет на Неговото възкресение. Св. ап. Варнава споделя: “Ето за какво ние пазим осмия ден с наслада – този точно ден, в който Иисус възкръстна от мъртвите ” (гл.15).
В днешни дни сред някой индивиди се прокрадва мнението, че не е належащо да се върви на Църква в неделен ден. Според тях човек може да се избави и като не съблюдава прецизно църковните правила, т.е. да се моли когато си желае, където си желае и да работи тогава, когато му е угодно.
Разбира се, при актуалните интензивни условия на работа и живот, става все по-трудно всички индивиди да работят и почиват дружно. От това следва, че всички не могат да присъствуват на богослужения, т.е. да почитат празничните дни. Това обаче не би трябвало да бъде спънка за почитането на християнските празници тогава, когато всеки един от нас има тази опция. В противоположен случай ние ще се превърнем в едно общество без проведен нравствен живот и без обичайни полезности, ще заприличаме на заблудено стадо без овчар.
Какво по-хубаво от това, едно семейство да се събере на празник, да отиде на черква, а по-късно да отпразнува празника дружно? Тогава когато ние отдадем заслужена респект на Бога посредством наличието си в храма в празнични дни, несъмнено, че ще получим от него тази берекет и благословия за добър разцвет през дните, когато упражняваме потребен труд.
Най-накрая от всичко казано до тук заключваме, че молитвата към Бога и упражняването на труд би трябвало взаимно да се допълват. Това е по този начин, тъй като Господ Бог посредством Своя мил промисъл е открил, че трудът и молитвата са факторите, които възвисяват всеки един християнин материално и духовно.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
“Помни съботния ден, с цел да го светиш, шест дни работи и прави
в тях всичките си работи, и седмия ден е събота на Господа, твоя Бог ”
(Изх.20:8-10)
Божиите заповеди, които ни учат на положително са милосърдие за нас, Православните християни. Ето да вземем за пример, четвъртата Божия заповед ни внушава да не работим в седмия ден. Какво по-разумно, какво по-целесъобразно от това! На пръв взор Бог сякаш желае единствено за себе си посвещението на седмия ден, а се оказва, че това е нужно най-много за нас, за нашето тяло, за нашия дух.
Цяла седмица сме работили. Най-после идва неделната отмора. Колко е нужна тя! Колко нови сили се събират за идната седмица! Размислим ли се по-дълбоко, ще забележим, че четвъртата заповед е израз на Божията бащинска грижа и обич към нас.
Ние следим и в природата почивката като натурален закон. Дърветата принасят плод през лятото, по тази причина пък през зимата почиват. Земята, по която непрекъснато се сее, се изтощава и по тази причина и тя има потребност от отмора. Човекът не може да прави изключение от другите твари. Той работи повече от тях, изморява се и и се нуждае от отдих. Този отдих му е обезпечен от четвъртата Божия заповед.
Тази Божия заповед е толкоз естествена, толкоз потребна, толкоз целесъобразна, че я признават и вярващи, и невярващи, и лекари, и държавници, и учени, и елементарни. Доказано е, че човек не може да издържи в качествено креативно напрежение повече от една седмица. Ако той си разрешава да нарушава четвъртата Божия заповед, извоюваните пари от работа в неделя ще отидат за лекари и медикаменти. Божиите наредби са неотменими. Който ги нарушава, самичък си навлича наказването.
Но какъв е смисълът на четвъртата Божия заповед? Дали този, че откакто сме работили шест дни, седмия можем да го прекараме в цялостно лентяйство? Не! Бог желае от нас, откакто сме се трудили през седмицата за себе си, да посветим неделния ден на Него. Неделята е ден Господен. Тя е празник Божи. Този ден във Вехтия завет е бил събота. Събота е еврейска дума, която на български ще рече отмора, празник.
Какво значи празник? Самата дума показва смисъла си. Празник значи ден, в който човек е празен от към ежедневните си грижи и писания. Но тъй като душата на индивида не търпи да бъде празна, то като я освободим от ежедневните й грижи, би трябвало да я запълним с нещо друго, по-възвишено, богоугодно, избавително, а точно молитвата.
“Помни съботния ден с цел да го осветиш ”, т.е. да го посветим на своя Създател. Той ни дава право шест дни да се грижим за краткотрайния си живот, за тукашните си потребности, а от нас желае един ден от седмицата да посветим Нему. В другите дни ние се грижим най-вече за тялото си, в седмия ден ние би трябвало да се грижим най-вече за душата си, като посещаваме богослужението в храма Господен.
Колко доста губят тези, които не посещават неделните и празнични богослужения! Потопени в своите ежедневни грижи, изгубени в паниките на живота, задушаващи се от тъгите и несгодите, които им сервира делничноста, те последователно залиняват духовно. Затворени в своето користолюбие към земното като в мрачна тюрма, те са неспособни към този момент даже и да копнеят за просторите на религиозния дух и преживявания. Св. Йоан Златоуст споделя: “Седмицата има 168 часа, като от тях Бог е определил за Себе Си (т.е. публичното богослужение) единствено един и ти го прекарваш в всемирски неща! ”
Съзнателния християнин не трябва да отсъства неделен ден от публично свещенодействие, с изключение на заради болест. Църковните догми плануват дори отделяне за тези вярващи, които три недели поред не отидат на черква (80 предписание на VI всел. събор).
Защо ние, днешните християни честваме неделята вместо съботата, както ни е наредил Сам Господ в четвъртата заповед? Не съгрешаваме ли тежко, като самоволно променяме Божията разпоредба? Какво би трябвало да отговорим на адвентистите-съботяни, които до ден сегашен честват съботата като седмия ден на седмицата? Адвентистите-съботяни споделят: само че Сам Иисус Христос и апостолите са пазели съботата! Да, ще им отговорим ние. Той е пазел съботата тъй като Той е бил иудеин и тъй като не е бил направил още Своето изкупително дело, посредством което слагал завършек на всички вехтозаветни обреди.
Господ Иисус Христос е спазвал освен съботата, само че и еврейската пасха. Защо адвентистите не я честват? Той е бил обрязан. Защо адвентистите не се обрязват по негов образец?
Според адвентистите в Св. писание нямало нито едно място, където да е предсказано, или да се приказва, че неделята е Господния ден и че тя би трябвало да се пеазнува вместо събота. Вярно ли е това?
До възкресението Христово не може да става и дума за празнуване на неделята! Възкресението на Христа от мъртвите – това извънредно значимо събитие за повярвалите в Христа, станало в първия ден на седмицата, който първи ден съгласно еврейската седмица е неделята. След Христовото възкресение св. апостоли се събирали с вярващите на молитва и свещенодействие за осъществяване на св. Евхаристия не в съботни дни, а в неделни. Получили новина за възкръсването на Спасителя в първия ден на седмицата (Лук.24:33-34, Йоан 20:19), апостолите постоянно към този момент се събирали на молитва в неделя. Осем дни след възкресението на Христа, т.е. идващия неделен ден те били отново дружно (Йоан 20:26). На петдесетница, т.е. в неделята след седмата събота от възкръсването на Спасителя “те всички в единодушие бяха дружно ” (Деян.2:1). Тогава получили и Св. Дух. В Деян.20:7 се споделя за друго удивително богослужебно неделно заседание. “И в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят самун ”, т.е. да извършат св. Евхаристия да се причастят с тялото и кръвта Господни (1 Кор.16:2). Св. ап. Павел поръчва на коринтските християни да събират лепта между тях във всеки първи ден на седмицата (1 Кор.16:2), тъй като тогава са се събирали вярващите на свещенодействие.
Никъде в Новия завет не се приказва за чисто християнски богослужебни-молитвени събрания в събота! А както виждаме, доста свидетелства имаме за такива събрания в неделя! Какво по-убедително доказателство от това, че неделята е заменила съботата още при св. апостоли! Този ден е бил постоянно посвещаван на Господа Иисуса Христа в памет на Неговото възкресение. Св. ап. Варнава споделя: “Ето за какво ние пазим осмия ден с наслада – този точно ден, в който Иисус възкръстна от мъртвите ” (гл.15).
В днешни дни сред някой индивиди се прокрадва мнението, че не е належащо да се върви на Църква в неделен ден. Според тях човек може да се избави и като не съблюдава прецизно църковните правила, т.е. да се моли когато си желае, където си желае и да работи тогава, когато му е угодно.
Разбира се, при актуалните интензивни условия на работа и живот, става все по-трудно всички индивиди да работят и почиват дружно. От това следва, че всички не могат да присъствуват на богослужения, т.е. да почитат празничните дни. Това обаче не би трябвало да бъде спънка за почитането на християнските празници тогава, когато всеки един от нас има тази опция. В противоположен случай ние ще се превърнем в едно общество без проведен нравствен живот и без обичайни полезности, ще заприличаме на заблудено стадо без овчар.
Какво по-хубаво от това, едно семейство да се събере на празник, да отиде на черква, а по-късно да отпразнува празника дружно? Тогава когато ние отдадем заслужена респект на Бога посредством наличието си в храма в празнични дни, несъмнено, че ще получим от него тази берекет и благословия за добър разцвет през дните, когато упражняваме потребен труд.
Най-накрая от всичко казано до тук заключваме, че молитвата към Бога и упражняването на труд би трябвало взаимно да се допълват. Това е по този начин, тъй като Господ Бог посредством Своя мил промисъл е открил, че трудът и молитвата са факторите, които възвисяват всеки един християнин материално и духовно.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ